Постинг
28.10.2020 10:03 -
Ретроспекция
Не ме вълнуват милиардите човечета
в клишета суета затворени...
Пред мен е космосът - империя несметна,
с мечти от искрометни метеори.
Загърбих този свят човешки и мизерен
и в младостта си още го отрекох аз.
Кръжат в пространството рояци суеверни -
безпътни същества с нищожна власт.
Далече от тълпите се намерих -
единствен жив - самотник сред безкрайността.
И катедралите от мисли са ми полилеи -
шпалир от спомени за вечността.
Безбройноокото чудовище се вглежда
в душата ми с пронизващи от звезден хлад очи.
Захвърлям кожата си змийска от надежди
и къпя тяло под порой лъчи...
Сам знак на себе си и необятен символ,
на упояваща сърцето дръзка страст,
издигнах се над гребена пенлив от истини -
доказал формулата: "ти съм аз".
в клишета суета затворени...
Пред мен е космосът - империя несметна,
с мечти от искрометни метеори.
Загърбих този свят човешки и мизерен
и в младостта си още го отрекох аз.
Кръжат в пространството рояци суеверни -
безпътни същества с нищожна власт.
Далече от тълпите се намерих -
единствен жив - самотник сред безкрайността.
И катедралите от мисли са ми полилеи -
шпалир от спомени за вечността.
Безбройноокото чудовище се вглежда
в душата ми с пронизващи от звезден хлад очи.
Захвърлям кожата си змийска от надежди
и къпя тяло под порой лъчи...
Сам знак на себе си и необятен символ,
на упояваща сърцето дръзка страст,
издигнах се над гребена пенлив от истини -
доказал формулата: "ти съм аз".
Далече от тълпите се намерих -
единствен жив - самотник сред безкрайността.
И катедралите от мисли са ми полилеи -
шпалир от спомени за вечността.
цитирайединствен жив - самотник сред безкрайността.
И катедралите от мисли са ми полилеи -
шпалир от спомени за вечността.
ПСИХИАТЪР... ДА НЕ ИЗПУСНЕШ ПАРАТА И СКОЧИШ ОТ ВИСОЧКО... ИЛИ ОТИДЕШ НА ГОСТИ НА ЛУНАТА... НА ТОЗИ СВЯТ ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО НА СЪН И НА ЯВЕ.
цитирайОт средата ли- от възрастта ли? "Ти" не си "аз" и не можеш да наближиш тъдява дори, ух/ха/хаха!
цитирайтова отдавна е известно. Космосът пред теб, червейчетата долу, ама не могат да летят, миличките....
цитирайе страхотно стихотворение, с полет и мисъл!
цитирайНе им и трябва на червейчетата да летят. Вярно е, че са безгръбначни животинки, но дори и на тях падането от космическа височина ще им се отрази доста зле.
цитирай