Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12.2020 08:33 - Фани Попова-Мутафова за задачите на младите българки
Автор: bven Категория: Поезия   
Прочетен: 256 Коментари: 2 Гласове:
6



 

                        ЗАДАЧИТЕ НА МЛАДИТЕ ПОКОЛЕНИЯ БЪЛГАРКИ*
                                                   Фани Попова - Мутафова


Да обичаш Родината си е едно вродено чувство. Да докажеш тази обич с дела е един дълг. Може би никога както сега, този наш дълг не е бил тъ й наложителен и неотменен, както в историческото време, което живее поколението ни. Всеки изминат ден, всеки час е от значение за десетки, за стотиц и години. Пред нас се чертае в могъщи лини образът на велика, обединена България, тъ й както са го мечтали цели хилядилетия нашит е далечни предци. Такива събития в живота на една нация се случват само веднъж на няколко века. Рядкото щастие, ала и рядката отговорност , които е отредила съдбата на нашето поколение трябва да ни обединят в едно единствено усилие: да довършим успешно започнатото, да запазим придобитото - с цената на всяка жертва. Защото ние сега берем плодовете на труда, жертвит е и усилията на много поколения. Задачата ни днес е да съхраним за бъдещето това, което ни носи многолетната борба на миналото.

Как днешната българка може да допринесе със своята дейност за постигането на тази задача? Разностранни са средствата, с които разполага жената за влияние. Ала те могат да се формулират в няколко общи принципи: вземайки участие в културно-обществения живот на страната, организирайки се в дружества и съюзи, поддържайки всяка родолюбива акция, всяко дело за социална взаимопомощ, българката може пряко да въздействува на общественото мнение. Но никъде нейното влияние не се чувствува тъй силно, както в домашната среда, където майката и съпругата, като съветница на мъжа, като възпитателка на децата, дава насоките и идеите, в които се движи нашето семейство. Многобройни са и задълженията, които днешното време налага на българската жена. Отговорността ѝ нараства до извънредна важност. Това, което до вчера може да се е търпяло с известно снизхождение, днес е вече невъзможно и престижно за толериране. Новото възраждане, което преживява България, очистявайки се от много стари заблуди и опасни опити, трябва да засегне и живота на българката.

Защото мощният възродителен устрем на нашия народ се изразява преди всичко в едно превъзпитание на масите, а това може да бъде дело преди всичко на българската майка. Бъдещето на нашия народ лежи в ръцете на нашата жена. Известно е, колко много образовани, титуловани и умни хора украсиха нашата история в последно време. Но колко малко истински характери, цялостни люде, устойчиви борци. А тия характери могат да се създават само в семейства, където майката е на висотата на своето призвание. За това семейство, за тази майка никоя жертва не е достатъчно голяма. Искрено загрижените за съдбата на народа си българки, никога, нито за миг не са се отклонявали от основната мисъл, че майката е крепителя на семейството, и че семейството е най-малката, ала най-здравата клетка на организма на държавата. Затова първите му и най-главни усилия ще бъдат да въздигне отново в култ образа на многодетната майка, светост  на домашния кът , великата мисия на жената - продължението на рода. Казвам отново, защото култът към майката и многодетното семейство не е нещо ново за българската жена.

Ако това естествено чувство бе само заглъхнало и побледнело у нас, тов а се дължеше единствено на зловредната чужда, разрушителна пропаганда, която целеше да уязви нашия народ в найздравине му устои. Защото известно беше, че ако ние можахме да устоим петстоти н години на пристъпите на двойното робство, под ударите на ятагана и проникването на чуждата култура, тов а се дължеше преди всичко на силата и коравостта на българската майка. Тя не допусна да се обезличи духовно нашия народ, защото със своята песен, със своята привър-заност към вяра и език, запази най-ценната ни народна светиня: словото на Кирила и Методия. Тя не допусна и да бъде той унищожен физически, защото изпълняваше с рядка пожертвователност своя майчински дълг. Нито насилстве-ните потурчвания, нито кървавите гонения, нито еничарството можаха да изличат българския народ от земята. Българската жена, която даваше живот на десет-петнадесет деца, създаваше българския народ, като несломимо цяло, устойчиво и незаличимо през всички бури и изпитания на вековното робство. Това бе нейната най-голяма заслуга, колкото и скромна и безлична наглед, това бе най-големият й подвиг: да запази българският народ от изчезване и претопяване.

С право е казано: За да се говори за национални проблеми преди всичко необходимо е да съществува самата нация. А всяка нация съществува не само като история или територия, а преди всичко като човешки маси, които се продължават от поколение в поколение. Когато един народ почне да страда от липса на хора - това е признак на близко робство и край. Скорошният пример с Франция е твърде убедителен, за да има нужда да го припомняме. Франция не загина тъй бързо, тъй страхотно, поради липса на оръжия, укрепления и богатства, а защото бяха вече подритнати най-важните устои на държавата й: младежта и семейството. Отживяла времето си, тази зловредна либералис-тичномарксистка пропаганда, която у нас с разни организации и с разни средства разпространяваше идеите, че семейното огнище е затвор, от който трябва да се освободи жената, че грижите за деца и дом са отегчителни, затъпяващи, че българката ще се издигне като „човек", само по пътя на икономическото й освобождение чрез навлизане в професиите, канторите, учрежденията и фабриките, тази пропаганда не успя да изтръгне българската жена от нейните прастари, традиционни добродетели. Защото и дори когато говореше за „права и свободи", българката на практика предпочиташе да върви по стария път, начертан от майките и прародителките й. Поражения останаха да личат само в тия среди, където жените лесно се поддадоха на идеите, че домът е затвор, а от - глеждането на децата неприятна тегоба, ала поради липсата на икономически стимул, поради факта, че съществуването им беше добре осигурено от доходите на мъжа, тия жени напуснаха семейството, оставиха децата си на случайни ръце, или изобщо  предпочетоха да ги нямат, като се погрижиха да се еманципират в салоните за бридж и празните забави. Защото няма да има нито една жена от тия, които работ ят във фабрики, кантори или учреждения, които са оставили в дома си няколко деца в ръцете на невежи слугинчета, които вечер, след изнурителна работа се връщат, за да започнат нов домашен труд, няма нито една от тях да признае, че предпочита този тежък съсипателен двоен труд пред „домашното робство".

А този, който смята, че всяка жена може да се обърне в интелектуална звезда от висока степен, само защото не „затъпява" в кухнята и край люлката, може да се обърне наоколо си и да види кой всъщност затъпява и кой поддържа културното ниво в семейството. Дали обременената с двойна работа жена, която работи вън от къщи и вкъщи, или домакинята, която единствена намира време да прочете някоя книга, да я внесе в семейството си, да я даде в ръцете на мъжа си или да му я разправи, ако той уморен от борбата за насъщният, няма време и възможност сам да стори това. Други смятаха, че жената ще повлияе на облагородяването на нашето общество, като се намеси активно в политическите борби на страната, като излезе вън от дома и навлезе в парламентите. Ала много право казва и водачката на германските жени г-жа Шолц Клинк: „Жената трябва да се научи да мисли политически. Не в смисъл да води политическа борба, но да чувствува, мисли и се жертвува заедно със своя народ".

Бъдещото поколение се създава от жената-майка. В нейните ръце лежи бъдещето на нацията. Защото в нейните ръце расте малкият човек, в тях се формира неговото съзнание. Домашният кът е най-благоприятната лаборатория за създаването бъдещите насоки в пътя на нашия народ. Каква по-благородна, по-отговорна, по-велика задача. Някои среди у нас доскоро съзнателно отклоняваха жената от тази свята мисия, като й сочеха пътя на единиците, давайки й за пример жребия на няколко избраници. Някой би помислил, че щом една жена или един мъж се занимава с интелектуална работа, вече той е творец и се издига над своите съплеменници поради по-благоприятното качество на своя труд. И така, нашето момиче се насочваше от мода, или от снобизъм към скамейките на университетските факултети, без да се запита има ли то някаква особена дарба или призвание към известни дисциплини. Така се пожертвуваха много бъдещи отлични майки на семейството, за да се създадат похабени съдби и никому ненужни интелектуалки. Защото дарбата и творческият импулс се раждат заедно с човека и не се създават само с желанието на индивида. А колко често виждаме млади студентки да напущат учението си при женитбата, или при първото дете, други да завършват, да поемат професията си и пак да я напущат след толкова положен труд, при първите стъпки в семейният живот . За жените на Новото време, които се връщат към вечните и изпитани принципи на нашите прароди-телки, има само няколко правила, които те спазват с благоговение и в които предано вярват:

1. Природата е дала на мъжа и жената пълна равноценност, ала в различни насоки. Жената работи в дома, за да създава младот о поколение. Мъжът работи извън дома, за да изхранва и защищава младото поколение. Който иска да бъде по-мъдър от природата, то й бива наказван от нея.

2. Отклонения от общот о правило е позволено само за тия , които по призвание и по особена наклонност работят творчески в областта на науката, изкуствата, техниката или обществените организации. Големите имена на народните водачи, композитори, художници, поети, учени, са свързани с много известни анекдоти около технит е семейни несполуки, или отшелнически живот . Ала жертвите , дадени в техния личен живот се изкупуват от големите постижения в областта на общественото благо. Ако тов а важи за мъжа, колко повече за жената, която може да жертвува своя дълг към семейство и род, само ако има крайно уважителни причини за това, а не от просто подражателство, мода или за запълване на времето. Всяка държава има много повече полза от една майка на семейство , която отглежда четири-пет здрави, възпитани, щастливи деца, отколкото от една излишна конкурентка на мъжа в канторите, държавните учреждения или работилници и фабрики. Защото обединеният български народ, с разширени граници, с обезпечени стари бащини земи, се нуждае преди всичко от население, от компактни български маси, които да огласят отново с българска реч Беломорието, Тракия, крайния ни юг ... А знайно е колко голям е процента на детската смъртност и колко намалена е раждаемостта у нас.

3. Ако за основен принцип се вземе запазването на жената за семейството, всички обществени и държавни мероприятия трябва да бъдат насочени изключително в тази насока:
а) увеличение економическата мощ на семейството, което няма да се нуждае от материалната подкрепа и на жената, задоволено във всички свои нужди само от припечеленото от мъжа;
б) създаване достатъчно големи заплати за младия мъж, който да може да си създаде семейство в по-ранна възраст;
в) закрила и подкрепа на многодетните семейства;
г) построяване удобни жилища за многодетните семейства, с градини, игрища;
д) насаждане поч ит и преклонение пред подвига на многодетната майка;
е) облекчаване на многодетната майка в разностранните й грижи;
ж) грижи за намаление голямата детска смъртност.

4. Координиране на всички служби и организации, които работя т за българската жена, за българското дете и семейство, в едно общо, стройно цяло, където всички инициативи ще излизат от една обща идея, без да си противоречат и пречат една на друга.

5. Ако лозунгът на миналото поколение беше: борба за права, на жената днес лозунгът ни трябва да бъде: борба, за да ни се даде възможност да изпълним своя дълг. Дългът на български жени преди всичко, които заедно с мъжа да създадат новата българска общественост, мечтаната нова България, в която ще раста т и крепнат здрави, силни, свободни, економически цветущи, щастливи - идните наши поколения. В света днес има три системи на управление, с три различни отношения към жената.

Болшевишка или марксическа система, която пледира пълната еманципация на жената, пълното й равенство с мъжа, изтръгването й от семейството, давайки й равни права, ала и равни задължения, често пъти в най-тежките служби като металургията, мините и армията, лишавайки я от святото право на всяко женско същество: да отгледа малките си. Тази система, прокарана до крайните си консеквенции, е противоприродна, против интереса на самата жена, разрушителна за семейство и държава.

Системата, възприета от Нова Европа, държи за запазването на жената в естественото й поле на действие: семейството. Затова в държавите, които са възприели обновителния път на новото там, грижите на държавата са насочени към ефикасната закрила на майката, детето и семейството, отстранявайки всичко, което пречи за правилното им развитие.

Англо-американските плутокрации - третат а система - се мъчат да запазят старото положение, присаждайки му нови мероприятия, без да имат смелост да отида т докрай по пътя на пълната еманципация, ала и без да дръзнат да положат една здрава, единна основа, върху която да се съградят всички грижи за жената и детето . Така се виждат нелепи противоречия и несъобразности, от които най-вече страда самата жена, която не може да бъде едновременно отлична майка и добра професионалистка. Опита ли се на своя глава да разреши тези противоречия, жената на миналото изпада в няколко невъзможни положения; да бъде добра професионалистка и лоша домакиня и майка, да бъде отлична майка, но небрежна и повърхностна чиновничка или работничка, или да се опитва да върши и двете работи отлично и с тов а да съсипва здравето и нервите си. Подпомагането на майката с ясли, приюти, детски домове са палиативни мерки, но не и трайно разрешение.

Идеалът на бъдещето е: широки, слънчеви домове, с градинки пълни със здрави и весели деца, наглеждани от рождената майка, изхранвани от добре заплатения баща. На тази щастлива картина може да се противопостави друга консеквенция от материалистично-болшевишкия идеал: бащата в един завод, майката в други, детето в яслите, или детския дом, откъснати един от други, без свое огнище, без връзка помежду си: свободни и независими икономически, но с нерадостни перспективи за застаряващата жена и за израстващите, без да познаят най-чистите човешки радости деца. Задачата на младите поколения е да работя т за осъществяването на идеите, които днес Новото време взима за свой девиз. Новото ще победи.


             ЖЕНИТЕ B БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТвО И КУЛТУРА (Сборник от текстове)



Гласувай:
6
0



1. katan - Фани Попова - Мутафова
07.12.2020 08:51
е " един шеметен връх" по думите на Кирил Христов.
Харесвам творчеството й. Възхищавам се на интелекта й.
Четири книги написани от нея белязаха ученическите ми години - четирилогията й за Асеневци.
След "Дъщерята на Калояна" имах чувството, че някой ми взема нещо любимо и никога не ми го връща...
Толкова надълбоко беше навлязла в душата ми.
Поздрави за постинга, Таня! И благодаря!
цитирай
2. bven - Здравей, Катя. Аз преоткривам любимата писателка в нова светлина.
07.12.2020 20:48
Освен историята й и малкото данни допреди 20-ина години, за Фани Мутафова не се публикуваше нищо - цяла историческа библиотека, загубена за поколенията. И статията, на която попаднах, би могла спокойно да служи като програма за новото българско семейство - толкова изоставено, въпреки големите суперлативи.
Дано нещо бъде попрочетено и приложено оттук нататък.
Поздрави и хубава вечер!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 11776100
Постинги: 2473
Коментари: 12859
Гласове: 34921
Архив
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава