От този процес идва символът СИЛИ в Тангризма (четирите
космични етера), в НЕпроявената вселена, които при реализацията
си в световете на Проявената вселена (четирите етера на
физичния план – енергиите Пам, Рам, Вам и Лам), стават Джилове
(четирите субстанции на физическия свят – вода, огън, въздух и
земя). Четирите, организирани чрез Силата на петата – етера.
Субстанциите на наносвета са субсъстоянието на
Непроявената в нищо Вселена – състоянието Мъртва точка,
както я наричат богомилите. В сакралната символика символът
който я изразява е
С този символ всички колобри са изразявали разбирането си
за Вселената (Танг РА) и Звездите в нея (Амон Ра), заради което
символът навлиза и в астрологията и астрономията, и означава
Звезда, Слънце. Но с него се означават и езотерично-религиозните
понятия БОГ и СИН (звезда) – творците на вселената. Други техни
символи са Първата и Втората костенурки,за които вече говорих.
Точката в кръга, която е Словото, Синът, Началото на знание, защото са само части от разпокъсано и частично познание в Световата, а не в Мировата реалност. Няма науки биология, химия, физика, психология и т.н.,
които да са обективни и смислени, щом са самостоятелни и
откъснати една от друга и от другите науки. Светът е Цялостен.
Химията е безсмислена, ако не решава и психичното състояние
на елементите, както е в биологичното единство на всичко,
което ТЕ СА.

Алхимията се опитва да обясни този тежък проблем чрез
двата основни символа Джу1 и Джу2, които изграждат химичните
и психични атоми по сродство, а те заедно организират атомите
въобще. И това не е реалността, а друга форма на реалността,
която е по-близо до знанието отколкото до по-знанието за света.
Тридесет и шестте етапа от Съ-творението (без етап 0), са 36те
функции на реализацията на света, чийто дисекции са смислени
само ако ги съзираме непрекъснато като Целостта на Единното. А
вторите 36 етапа вече нямат нищо общо с първите – те са само
стремеж да живеем с осъзнаване на смисъла: ние в нея (вселената).
Ако Сингуларността е вярна и има някакво значение, то тя е
оправдана само в този символ – код на Вселената. Тя е сингуларност
като начало и като статичност (точката, взривът), защото
можем да означим идеята за всеобщ космически разум (Бог) –
причина за всичко. Точката е геометричният символ на Бога
(кръгът), но не го регистрира, а само обозначава Общото за всички
реализации в сферата. Точката е ТО – всичко, което осмисляме и
смисляме в понятието Бог.

Геометричният символ на ТангРА е израз на неговата сферична
Цялост… както и на Целостта на Квадратите (сарактите), на
уникалните му интерпретации във Вселената СИ!
Геометричната символика е най-добрият израз на бинарността
на вселената, защото геометрията е двумерна реалност. Така
бинарният свят на Боян Мага (РА и ЗО), става реален феномен на
Бога и Боготворчеството, а негово естествено следствие е Съ-
творчеството.
Ще поясня понятието БОГ както го разбираме в Тангризма.
Всичко казано тук е разширение на знанието, описано в книгата
„Колобър” и е неразривна част от разбирането на българите за
това понятие.

Понятието БОГ е символ за дейността на Вселенното
Централно Слънце, което се намира в кварковия и квантовия свят,
но се реализира и в четирите реалности. Следователно БОГ е ИМЕ
на Вселената (Мировъзрението, Универсума) до Проявяването
– като качество, а след проявяването – като количествена
реализация на това качество – звезди, планети и т.н. Това Качество
в алхимията наричам Ред, а неговата проява в материалните
светове(проявените – Небе и Земя) – Род. Светът е божествен
и съдържа в себе си НЕГО, именно защото всичко в проявения свят
(родовете) носи качествата на Реда, който Бог е създавал (творил)
преди да започне СЪ-творяването. Това са Семената, от които
произлизат Родовете според Вида си.

Бог не е понятие за Проявения видим свят, а за НЕпроявения,
който ТОЙ проявява. Затова след въвеждането на Реда на
проявяването и Родовете на този Ред, Бог става Господ Бог
(Амон Ра, Синът, звездата), носещ в Себе си потенцията на
Бога. Творческият процес на Бога е способността да ръководи,
господарува над Световете на материята, включително и над
Господите на техните еволюционни цикли, характеристики и
реализации.

Бог в неговия чист вид за нас е Танг РА (звездата Алциона от
съзвездие „Квачката с пиленцата” (Плеяди), която е Централното
Слънце на нашата Вселена. ТанГ-РА е потенцията на Вселената.
Господ Бог е Елохимният Син (звездата), която с плазмената си
потенция осъществява „пресукването” на квантовия свят, за да
стане атомната реалност. Амон Ра е потенцията на възможността
да се образува материалния свят на планетите… на които е в СЪ-
творчество с планетният Господ – Княза на планетата. За нашата
планета е Луцифер или Йехова както го наричат в юдаизма.
Структурно погледнато Проявяването на вселената от
физическата реалност (кварков и квантов свят) до химическата
организация (атомна и молекулна реалности), е троично: БОГ,
Господ Бог и Господ.

Символ на този троичен процес на реализацията на вселената
е: триквестерът , който илюстрира трите Качества на
Единния (Танг РА) и Неговата Четиристепенна реализация вътре в
Родовете – до Човека. Затова е символ на Този Ред на проявяване,
осъществен във Вида и Рода Човешки като основен архетипов
модел на Човека – Адам Кадмон – безполовият… който Господ
Бог „приспива” (убива) и разделя на Ян и Ин енергии, а Господът на
планетата ни опложда женската му същност и се раждат Авел и
Каин – синовете – плодът на личните му качества. Каин и Авел не
са синове на Адам.

Всичко казано тук се съдържа в знанието, вложено в Мъртвата
точка на богомилското учение – границата между НЕпроявения и
Проявения свят: НЕбитие и БИтие.Етап 1. Първото Сътворение: ТЯЛО
Догма: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само
Силата на сътворението и Силата на разрушението

                                        СЪТВОРЕНИЕ:

За силата на сътворението първоначално бе нужно осезание, и
първото единствено осезание, върху което тя се спря по замисъл и
което тя поиска да създаде бе: тяло. От него и започва битието.
Силата на разрушението беше обаче против битието, и поради
това борбата между тези две сили продължи с още по-голямо
ожесточение, докато най-после силата на сътворението сполучи да
отстрани от пътя си силата на разрушението и да положи основата
на битието. По-нататък силата на сътворението сгъсти голяма
част от своето дихание, за да се огради от небитието и от силата
на разрушението. Това сгъстено дихание създаде тялото, пожелано
от силата на сътворението в нейния първичен замисъл.
Много важно е да разясним, че под символа Тяло трябва да
се разбира възможността наносветът (кварковата и квантова
реалности) да започне трансмутационни процеси, при които
двете да образуват Атомния свят – първият атом – първото
„тяло” (нуклон) на атомната реалност, която вече е Проявеният
свят. И Антон Глогов дава веднага указанието че: „ОТЪ него започва
битието”.

БИтието не може да бъде от друг свят освен от Атомната реалност,
защото атомът е първото зародено тяло в
Проявената действителност, която наричаме планетарен Живот.
Но не какъв да е, а БИ – тоест – полярен свят, БИнарен свят. Това
е зараждането на космическата материя, която е в основата на
химическите светове – химиосферите като нашата Земя. Затова
следващият Етап при богомилите – Етап 2 – се нарича Сътворение
на Земята и изграждането на цялата химиосфера, а не само на едно
тяло(атомът изобщо). Но сега, в Етап 1 все още се разискват
проявите на субатомния свят. Йоносферите. Поляризацията на
квантовата реалност до атомна, от която по-късно ще възникнат
молекулната реалност и Биосът. Разбираме, че Тяло и Земя не са
синоними.

Алхимично: фаза, в която започва своята велика трансмутация
квантовият свят, за да се появи нуклонът – атомната реалност
– тяло – както го наричат богомилите. Нуклонът, ядрото на
атома, е бинарен – протон и неутрон. Във физически смисъл той
наистина е тяло. Силата на Сътворението ГО създава. После
идва Ред на електроните и се получава Тяло, в което атомната
потенция се разширява до способността да създава молекулна
реалност. Реалност, осъществена от способността на Третия Ред
(и род) на Проявеният свят – електрона – да образува структура…
не само тяло, а вече и структура (молекула) чрез валентността –
способността за разширение на атомния свят в молекулен. Това е
Проявената Света Троица в Четвъртичния Закон: протон, неутрон
и … свободен електрон (валентен). И… Светът става реалност
– химическа реалност. Кристални форми на химиосферата.
Редът на тази Себеосъщественост на Творческата сила (РА)
и Разрушителната сила (ЗО) позволява в света да се развиват
Родовете – биполярният полов свят.

В книгата „Колобър” обясних как от триквестера се появява
– четвъртата потенция на Небесната Света троица, която
в проявения свят символично е – извън божествената реалност
(извън кръга). А във висшата бинарност на Биоса (човешкия род)
е вече – където двете вертикални линии около Ипсилона са
Мъжът и Жената. Общият им символ дава обективизирания Танг
РА – Бога в света на своя Син (Господ Бог), проявил Го в материята
(планетите). От този символ идва и АЗ-ът на българите – първият
глаголистичен символ – първият символ на мисловното езиково и
писмено творчество на Ума – .
В сакралната символика на колобрите целият описан тук процес
се реализира (осмисля), чрез символите и , които означават
Бога ( ), но и Сина (Слънцето ), реализирани в материята (квадрата)
– Саракта на българите. Така Богът на Българите (ТанГ РА),
във физическата реалност на планетата Земя, символично става .
Спирам дотук с анализа на богомилската космогония. Всички
други етапи поотделно и аналитично разглеждат процесите
на Творенето и Сътворчеството във вселената в нейните
тридесет и шест цикъла на проявяване.

Няма да разглеждам и Втората част с нейните също тридесет
и шест етапа на отработване на съзнанието на човека в материалния
свят, което е една от изключително силните страни на духовността
на учението, защото ние, хората все още сме във времето,
когато съзнанието се бори с подсъзнанието. Осъзнатият свят е
интуитивният. В логическия мисловен свят на човека се борят
интелектът и душевността, но… интелектът все още няма
качеството да се самоосъзнава като отговорно съзнание – такова
каквото богомилите се стремят да изградят в своите общиарии.
Отговорното съзнание, това което се осъзнава и отговорно
осмисля, е в пълен противовес на религиозното и мистичното
мислене, което още не е и не може да бъде съзнание, защото
борави с инертното несъзнавано – мистичното преживяване.
Църковността, особено юдаизма и християнството, не могат
да понесат идеята, камо ли реализацията на богомилството –
осъществения живот на братството.

Учението на Боян Мага е учение за Единството, в което
Субектът (човекът) започва да се идентифицира с Обекта
(вселената) и това Дао състояние става реално съзнание. И понеже
е реалност в живота, няма как да се изреже от Живота, което
означава, че богомилите са имали ясно съзнание за какво е говорил
Иисус и кое от Тангризма трябва да се върне като начин на живот
в опороченото от институциите християнство.

За богомилите светът е холограмен и неговата най-малка
част, способна да образува отново Целостта на холограмата
Вселена е Човекът. Затова той не може да се унижава, заробва,
изтезава, експлоатира и прочие, да не говорим за убиване. Само
нечовешкото мислене може да мисли нечовешки неща за Човека –
защото това отношение прониква във вселената и рано или късно
тя ще му отговори с подобаваща рефлексия. Деформираното
твърдение в християнството: на злото да се отговоря само с
добро, е „единственият” начин да се освободи личността от
кармичен дълг, но истината е по-друга: на Доброто трябва да се
отговаря с Добро, а на Злото – Справедливо! Иначе ние стимулираме
и активираме злото. От тотална прошка има нужда йерархията,
която практикува злото, а не потърпевшите – хората. Тя затова
неистово повтаря, че трябва да се научим да прощаваме за Всичко
и Всякак – защото ТЯ има нужда да се простят НЕчовешките
методи на действия в човечеството.

Богомилите се опитват да практикуват в Общиарията
безкармични отношения, а не да тероризират субективната
холограмна единица на вселената – човекът, както правят
реализацията, е и… всеки човек, роден в Живота: Аз и Отца едно
сме! В Центъра на Живота, но и в центъра на Вселената, еднакво
далеч от всичко в реалните граници и еднакво близо до всичко в
субективната същност.

Разделянето на Обективната реалност (Вселената) и
Субективния реален свят, в който живее Човекът, е всъщност
единственото делене на Цялото. Така НЕвидимата вселена и
Видимата вселена са всъщност единно цяло, което субективно
може да се определя, но обективно – няма как! Затова богомилите
(Боян Мага) са уникални в твърдението, че съществува Мъртва
точка – Нулева реалност, която не е Нищо пълно с Нищо, а
Нещо, което още не е станало на Неща – реализираните четири
реалности. Тогава описаните тук четири реалности (кваркова,
квантова, атомна и молекулна), не са нищо друго освен Неща от
Нещото, в което обективно съществуват само две Сили – РА и
ЗО, а субективно – всичко, което двете могат да реализират чрез
собствените си потенции. Според Боян Мага Мировата реалност
трябва да се дели на Видима и Невидима, с което се обективизира
идеално нашето субективно ограничено отношение и разбиране за
реалностите на вселената. В този смисъл всички опити на науката,
тоест на програмираното познание, не са и не могат да бъдат официалните власти в съюз с официалните религии. Нека не
забравяме, че Животът тук, на Земята, е реализиран от тази
йерархия така, че: Всичко яде Всичко!

По отношение на изграждането на човека като свръхсъзнателно
същество, тоест божествено – нещо към което уж всички се
стремят – екстазът и медитацията са вакханалия, която разумът
не може да приеме. А и като че ли не трябва, защото и двете
състояния са напълно неуправляеми, а често и недостатъчно
осъзнати в последствията, което покрива разбирането като
с воал, под който истината (качеството на събитието), се
долавя като лицето на булката или мюсюлманката – смътно и
неясно. Показателно е, че не само в колобърството, но и учителят
Петър Дънов забранява на своите последователи медитирането.
Разбираемо е, защото и той като тангристите и богомилите
работи за ясно съзнание, което осъзнато да осъществява духовната
потребност и разбираемо да осмисля качествените промени към
духовността.
                                                     Сп.Мавров, Алхимията като наука

Когато издаде и ми изпрати книгата си - "Алхимията като наука", Спас Мавров ми беше представен от приятели, които бяха буквално влюбени в личността му. От него научих много нови неща като Нулевата реалност, нуклонът, кварките, астрологията на траките, пътят на колобрите и сакралността на българските народни приказки.
Истински новатор в надстройката на историческите ни корени.

вече има и заплахи от известната ви юлия.

Нали, funки 100000001 лъжи?
Смири се, че и Бог да те благослови:)))
Хахахаха