Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04 08:32 - брак, любов и изкуство
Автор: bven Категория: Поезия   
Прочетен: 278 Коментари: 0 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
Лудовико Мария Сфорца, известен като Лудовико ил Моро (на италиански: Ludovico Maria Sforzo, detto il Moro, букв. „Мавърът“; * 27 юли 1451 във Виджевано или 3 август 1452 в Милано, Миланско херцогство, † 27 май 1507 в Замък Лош, Кралство Франция) е херцог на Бари от 1479 г., регент на Миланското херцогство от 1480 до 1494 г. за племенника си Джан Галеацо Мария Сфорца и 7-и херцог на Милано от 1494 до 1499 г. Потомци: 

Ерколе Масимилиано Сфорца
Франческо II Сфорца
Извънбрачни:
Галеацо Сфорца Висконти
Мадалена Сфорца
Бианка Джована Сфорца
Леоне Сфорца...Сфорца
Чезаре Висконти Сфорца
Джовани Паоло Сфорца
Изабела Сфорца

image

Той е представител на миланската фамилия Сфорца и четвъртият син на херцог Франческо I Сфорца. Известен е като покровител на Леонардо да Винчи и други творци от времето на най-продуктивния период на Миланския Ренесанс. Известен е като човекът, поръчал „Тайната вечеря“.

На 29 юни 1489 г. Бианка ди Пиетро Галерани, дъщеря на един от членовете на тайния съвет на Лудовико ил Моро , става съпруга на майордома на Алфонсо Арагонски. Милано е обзет от брачни планове: на 24 декември предишната година Джангалеацо Сфорца е взел за жена Исабел Арагонска, а на 17 януари ще бъде отпразнувана двойната сватба на Лудовико с Беатриче д’Есте и на Анна-Мария Сфорца с Ерколе І д’Есте. Със сватбите идват и тържествата, като прочутия „Бал в Рая”, организиран от самия Леонардо в миланския замък, разказва „Кориере дела Сера“.

За да почете брака на Бианка Галерани, неаполитанският крал Феранте (чичо на Алфонсо Арагонски) дава Ордена на Хермелина на Лудовико ил Моро. Към това миланският херцог сам прибавя особен подарък за себе си: взима за любовница петнайсетгодишната братовчедка на Бианка, Чечилия Галерани (1473-1530). Тя се присъединява към двора през 1490 г. и влюбеният херцог иска портрета й от своя придворен художник Леонардо да Винчи. Резултатът е „Дамата с хермелина”, съхраняван днес в музея „Чарториски” в Краков.

                                                 image    

10-годишна , Чечилия е сгодена от майка ѝ  за 34-годишния Джовани Стефано Висконти, син на Франческо и Джиневра Конти, с идеята двамата да сключат брак, когато Чечилия навърши 12 години. Това е обичайна за епохата практика, която да гарантира на момиче от благороднически произход да не постъпи в манастир. По-късно годежът е развален.

Красивата млада любовница на Лудовико Сфорца ползва дълго време привилегиите на Мавъра, благодарение на което живее в охолство, въпреки бедния си селски произход. През 1491 г. Чечилия му ражда извънбрачен син – Чезаре Сфорца Висконти. Красотата на метресата била неоспорима, много знатни мъже се прекланяли пред нея. Наред с това, тя била будна и образована и по-късно станала покровителка на писатели. Чечилия Галериани е събирателен образ на градската жена през Ренесанса – публична фигура, образована, привлекателна. Затова Леонардо я рисува с типичното облекло на епохата от скъпи материи, с грижливо подредена прическа и отрупана с бижута. Във визуалното излъчване на този женски образ са събрани атмосферата на един светски двор, неговите интриги, лукс, еротика и забавления.

Портретираният модел е изобразен с изправена осанка, с поддържана кожа и с животно, което по това време се е приемало за домашен любимец в княжеския двор. Подобно на по-ранния Леонардов портрет на Джиневра и това изображение е на жена, създадена за удоволствие на влюбения в нея мъж. Самият портрет обаче носи топла, еротична тръпка, каквато напълно липсва в спокойния, лунен образ на Джиневра.
Хермелинът Mustela erminea , през зимата има бяла козина (макар, че на картината цветът е променен от лака и изглежда жълтокафява). Това животно се явява като символ на чистотата. В един от “бестиариите” на Леонардо се казва, че животното по-скоро би се оставило на ловците да го хванат, отколкото да се изцапа.

Това животинче има и по-особен смисъл. То е символ и на самия Лудовико, който през 1488 г. получава титлата “Хермелин” (италианският мавър, белият хермелин). В този смисъл хермелинът, сгушен в ръцете на дамата, е символ на мъжа, с когото тя е обвързана социално и сексуално и зрителят усеща неговият бдителен и хищнически (какъвто в действителност е Сфорца, и каквото е животното сред природата) поглед. Силният мускулест преден крак и извадените нокти на фона на червения ръкав на жената, изваяната осанка и положението на главата показват едно благородно излъчване. Тук се набляга метафорично на разликата в положението на мъжа и жената през Ренесанса и Средновековието. Богатите и заможни мъже, имайки власт над всеки и всичко в материално отношение, се превръщат в играчки в умелите женски ръце, които знаят как да постигнат своите цели, угаждайки на мъжете, но и извличайки двойно повече полза за себе си.

Чечилия, умееща да разговаря и чете на латински, с интереси в музиката и поезията, има от Лудовико син на име Чезаре. При раждането му, което става след сватбата на Мавъра с Беатриче, Чечилия е отпратена от двора. Но херцогът посещава доскорошната си метреса и не я лишава от почести: тя става графиня на Сароно и получава градски дворец в Милано. Скоро след раждането на незаконния й син (по онова време всички имат такива) и раздялата с Мавъра, Чечилия сключва изгоден брак: на 27 юли 1492 г. се омъжва за граф Лудовико Карминати, наречен Бергамино. С него се заселва във Вила Медичи в Кремона, където създава малък литературен кръг. Днес този красив дом е културен център, макар че в него почти не са останали следи от пребиваването на модела на Леонардо.

Чечилия умира през 1536 г., на 63-годишна възраст. Погребана е в близката църква „Сан Дзаведро”. В параклиса на благородното семейство Карминати в този храм, строен още от лангобардите, са погребани и двете дъщери, които тя ражда на Бергамино.

Необикновеното в живота на Чечилия е, че години след раздялата си с херцога, тя става близка приятелка на Изабела д’Есте, сестрата на неговата съпруга Беатриче. Изабела е в добри отношения и с Лукреция Кривели, която наследява позицията на официална метреса на Мавъра след оттеглянето на Чечилия.

                                                             image

Така две любовници на херцога се оказват в чудесни отношения със семейството му. Миланският владетел има незаконен син и от Кривели. Момчето получава титлата маркиз на Караваджо, а майка му също е рисувана от Леонардо в „Красивата Ферониера”:

image 
Съществува и втори портрет на самата Чечилия, рисуван от Фадино, ученик на художника Томазо Алени. Изображението е част от стенопис в кораба на енорийската църква „Сан Джовани” в Кремона: графинята е изобразена в молитвена поза пред св. Богородица: четвъртата дама вдясно, в зелена рокля.

                                                   image


/по данни от публичното пространство/




Гласувай:
8
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 12167018
Постинги: 2540
Коментари: 13048
Гласове: 35661
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава