Постинг
08.08.2022 12:18 -
Друга
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 3602 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 08.08.2022 12:20
Прочетен: 3602 Коментари: 8 Гласове:
19
Последна промяна: 08.08.2022 12:20
Напоследък я карам на спомени -
от листенцата бляскава слюда
до дълбоките възлести корени,
те са целите в мен. Но съм друга...
Промениха ме думите казани,
по-добре да останат мълчани.
И онези мълчаните, врязани -
да болят и шумят в мисълта ми.
Промениха ме срещите черните.
(Всяка следваща все по-ужасна.)
В тях прощавах се с хора зачеркнати
от живота. Най-сетне пораснах...
Прередиха се преоритетите.
И отпадат ли всички фалшиви,
я опитайте слабо да светите,
щом отвътре тъгата гаси ви...
Промени ме и всяко помръдване
в колелото на моите чувства.
И си зная, че всяко завъртане,
към земята стремглаво ме спуска.
Е, каквото за мен и за другите...
И накрая за тях да ви кажа -
облазявам глупците и лудите.
Но презирам все повече фалша.
от листенцата бляскава слюда
до дълбоките възлести корени,
те са целите в мен. Но съм друга...
Промениха ме думите казани,
по-добре да останат мълчани.
И онези мълчаните, врязани -
да болят и шумят в мисълта ми.
Промениха ме срещите черните.
(Всяка следваща все по-ужасна.)
В тях прощавах се с хора зачеркнати
от живота. Най-сетне пораснах...
Прередиха се преоритетите.
И отпадат ли всички фалшиви,
я опитайте слабо да светите,
щом отвътре тъгата гаси ви...
Промени ме и всяко помръдване
в колелото на моите чувства.
И си зная, че всяко завъртане,
към земята стремглаво ме спуска.
Е, каквото за мен и за другите...
И накрая за тях да ви кажа -
облазявам глупците и лудите.
Но презирам все повече фалша.
прекрасно пишеш.
цитирайrosiela написа:
прекрасно пишеш.
Така е, всички се променяме, всичко се променя. Човек не може да влезе два пъти в една и съща река. И макар не всички промени да са добри, всяка има своята вътрешна логика и закономерност и в крайна сметка всяка е необходима, важна за нас.
Много лично стихотворение - чета и си представям трудностите, изпитанията, загубите - но и мъдростта, която носят, умението да отсяваш зърното от плявата, истината от лъжата и фалша.
А на лудите май всички им завиждат - заради леснината, с която минават през света. Дали? Казват, че те виждали по-далече от нас...
Много ми харесаха новите ти стихове, Ваня! Поздравления за умелото боравене с поетическата реч!
цитирайМного лично стихотворение - чета и си представям трудностите, изпитанията, загубите - но и мъдростта, която носят, умението да отсяваш зърното от плявата, истината от лъжата и фалша.
А на лудите май всички им завиждат - заради леснината, с която минават през света. Дали? Казват, че те виждали по-далече от нас...
Много ми харесаха новите ти стихове, Ваня! Поздравления за умелото боравене с поетическата реч!
donchevav написа:
Така е, всички се променяме, всичко се променя. Човек не може да влезе два пъти в една и съща река. И макар не всички промени да са добри, всяка има своята вътрешна логика и закономерност и в крайна сметка всяка е необходима, важна за нас.
Много лично стихотворение - чета и си представям трудностите, изпитанията, загубите - но и мъдростта, която носят, умението да отсяваш зърното от плявата, истината от лъжата и фалша.
А на лудите май всички им завиждат - заради леснината, с която минават през света. Дали? Казват, че те виждали по-далече от нас...
Много ми харесаха новите ти стихове, Ваня! Поздравления за умелото боравене с поетическата реч!
Много лично стихотворение - чета и си представям трудностите, изпитанията, загубите - но и мъдростта, която носят, умението да отсяваш зърното от плявата, истината от лъжата и фалша.
А на лудите май всички им завиждат - заради леснината, с която минават през света. Дали? Казват, че те виждали по-далече от нас...
Много ми харесаха новите ти стихове, Ваня! Поздравления за умелото боравене с поетическата реч!
Любезно поканих с него Музата да бъде така добра и да се върне, че имах чувството, че ме е зарязала завинаги :)
Някак се сгъстяват сенките край мен, някак светът ми се свива. В него има място за все по-малко хора. Търпимостта ми към всеки намек за фалш става все по-малка, желанието ми да казвам мнението си, ако и то да не се харесва - нараства... Не знам това на добро ли е или на лошо.
Много майсторство си вложила: ставаш все по-добра!
цитирайshtaparov написа:
Много майсторство си вложила: ставаш все по-добра!
Много красиво творение, успява да предаде истинска емоция, нещо преживяно! Поздрави!
цитирайyesterday написа:
Много красиво творение, успява да предаде истинска емоция, нещо преживяно! Поздрави!