Ето, че тук съм,
с очи ме поглеждаш,
с душа ме докосваш
и пак ме повеждаш

по пътища прашни,
по дири неясни,
по твоите стъпки,
по нашите тръпки…

Защо ли дойдох
отново се питам.
Не бива, не трябва
дори да те искам…

Но ти ме повика
и аз появих се.
Душата ми свита 
пред теб изчерви се.

Със нощна сюита
изсвирваш ме в мрака…
Сърцето полита,
не иска да чака..

Не чака, не търси
само е в живота.
Преплетохме пръсти
зад входната порта.