Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2012 20:11 - Наръчник за извън-матрично и не-егрегориално мислене - 1 част
Автор: podvodni Категория: Политика   
Прочетен: 3059 Коментари: 1 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
НАРЪЧНИК ЗА ИЗВЪН-МАТРИЧНО И НЕ-ЕГРЕГОРИАЛНО МИСЛЕНЕ И ЖИВОТ

                           За състоянието на планетата и какво можем да направим!
                                           Времето за окончателен избор настъпи!
© Хелиопол, 2007
© Милко Апостолов, автор, 2007
ISBN: 978-954-578-191-9

Дошло е време, българите да се разделят на две – българите които са
Божия народ и другите Българи, които обикновено говорят по сателит-
ната телевизия за другата България и все е техен микрофона! „Другите
българи“ очевидно имат други ценности, те се стремят към другите неща!
Техни са банковите сметки, техни са и обещанията за другата Нова Бъл-
гария. Тяхно е даже и регионалното структуриране на България на строго
определени Шест региона, копие на една близкоизточна страна! И така,
очевидно е, даже и за децата, че днес в България живеят два вида българи.
Има два вида Българии. Едната на трудовия народ – това са пчеличките,
които преди обслужваха държавата на комунизма и неуморно изграждаха
онова, което е останало днес от България. Другата България, това бяха
апаратчиците, партийните секретари, сътрудниците на ДС, които поддър-
жаха резиденциите и обслужваха комунистическия елит. Двете Българии
след козметичната перестройка продължиха своето съществуване. Апа-
ратчиците станаха бизнесмени и фирмите им забогатяха още повече. А
пчеличките, трудовия народ, обедняха още повече, и увеличиха редиците
на нисшата класа. Кой какъв народ е, всеки сам да си направи извода!
Божи народ или сатанаилов народ! Божият и сатанаиловият народ сред
днешните българи, всеки един закъдето пътува, е крайно време, без
много пластични операции, искрено и честно, да се самоопределят.
Всеки да попадне на своя влак! В своята посока! Щом едните продъл-
жават да натрупват и да заграбват, нека бъдат това, което са. А другите,
нека също се определят в собствената композиция. За всеки от двата вла-
ка, своите пътници! Защото, не е добре да се кълнат вкупом всички, че
Обединението правело Силата. Тъй като: „Само обединението в Бога и
Христа носи силата!“

От издателя

                                                                        
***
Преди да прочетете каквото и да било от тези страници*, моля, затворете прозореца, намерете тихо и приятно кътче, където да седнете, а после затворете очи и помислете сериозно за себе си, за своите възгледи и убеждения и мястото си в този свят. Защото всичко, което съм написал на следващите страници, е неизмеримо по-маловажно от времето, което ще отделите за този размисъл. Петнадесет
минути самосъзерцание ще ви донесат много по-голяма полза от петнадесет часа четене на моите материали. Идете и го направете сега. Какво чакате? Върве-
те!

* Настоящото изложение не подлежи на авторски права, самото то
не споделя самата концепция за такива. Текстът е изпълнен както с лични,
иновационни идеи, така и с добре известни такива от други изследовате-
ли. Начинът на свързване на всичките тези факти е уникален сам по себе
си и има претенцията да служи като базов текст за създаване на камбани,
които е нужно да започнем да бием незабавно. Изнасянето на тази инфор-
мация e наложително и е неизменна част от естествения поток на нещата,
който доведе до необходимостта от създаването на подобен текст. Раз-
пространява се по желание и абсолютно безвъзмездно, в цялостта си, без
да се злоупотребява с отделни части от наръчника, в контекста на опреде-
лени интереси, които биха могли да изкривят цялостната идея и импулс
на писанието. Призовавам да се чете с ясното съзнание, че това не е опит
да налагам вменени ценностни модели и убеждения. Текстът би бил пол-
зотворен за вас, единствено ако възприемате и осмисляте безпристрастно
изложената информация. Благодаря ви предварително!


ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ПЛАНЕТАТА,
МЕТОДИ НА МАНИПУЛАЦИЯ И
ПРОГРАМИРАНЕ. КАК ПОЗВОЛИХМЕ ДА
СЕ ПРЕВЪРНЕМ В РАСА ОТ БИОРОБОТИ.

„Как мога да знам кой съм аз, когато съм всичко това?!“ – този загадъчен свят, в който от нас зависи да изберем „чудото да бъдеш човек“ пред „ужаса да бъдеш човек“.
Непрекъснато се натрапва едно уверение, че сме казали и научили
всичко, след като сме приели натрапената философия за първенството
на материята. Концептуалният „напредък“ на обществото и човечест-
вото като цяло се пропагандира от редица научно-технологични струк-
тури, вдъхващи респект и имплантиращи програми за „не-замисляне“
за същността на твърденията си, заради прилежно лепнатия етикет
„ОФИЦИАЛНО“. Управляващите обществата структури на властта
ненапразно са водили войни срещу окултизма и познанието за фините
светове, които например отричат смъртта и я наричат преход. Свободата
плаши някои „хора“. Свободата, която би изпитвал всеки, ако наистина
е сигурен, че е имал поредица от съществувания и му предстои още
по-дълга. Тогава за тези „хора“ останала само грижата да поддържат
натрапения „нравствен“ закон и да пропагандират богатството и мате-
риалното проспериране като свръх-задача, служеща за мотивация в съз-
дадените човешки общества. Достигнати са високи нива в развитието
на технологията, но по-голямата част от тях са веднага насочвани към
ограничаване свободата на личността и лишаване от нейните тайни.
Всяко откритие има двойно приложение. Първото, външното, изглежда
като улеснение и придобивка, а второто винаги е обръщано така или
иначе срещу мнозинството. Малцината, които управляват света, са взе-
ли всички мерки за двойния модел. Напредването на технологиите няма
да доведе до нищо добро, защото още в самото си начало то съдържа
всемогъщата формула за власт и надмощие над по-голямата част от све-
та. Това неравновесие винаги се е изразявало в схемата богати-бедни
държави, богати-бедни хора, региони на спокойствието и региони, в ко-
ито вечно избухват безредици и войни.

Според Карлос Кастанеда, представата, че сме свободни, е илюзия и
абсурдност. Той разяснява, че здравият човешки разум ни мами, защото
обикновеното възприятие ни позволява да разпознаем само една част от
истината. Традиционното възприятие не ни казва цялата истина. Трябва
да има нещо повече от голото пребиваване на Земята, повече от яденето
и размножаването. Здравият човешки разум е само едно споразумение,
до което ние сме достигнали след един продължителен възпитателен
процес, който ни натрапва обикновеното възприятие като единствената
истина. Увереността в това, което „е“ около нас и единственият аргу-
мент за истинността на същото това „е“, е че всичко това функциони-
ра и има своята материална опора в илюзорния ни триизмерен свят. И
тъй като живеем във века на технологиите, които скоро ще направят
ползвателя им излишен, ние напълно забравяме търсенията, поместе-
ни извън рамката на възприятията, консумативизма (и в крайна сметка)
паразитизма върху една планета, създадена със съвсем друга изначал-
на цел. Истината е, че новите технологии създават повече проблеми,
отколкото решават. Медицината например има значителен напредък в
технологиите, но цените нарастват правопропорционално. Медицина-
та е достъпна само за богатите. Общественото здраве не се подобрява.
А би се подобрило драстично, дори само ако променим хранителните
си навици. Вместо това специалистите създават изкуствени сърца. Ако
селското стопанство ни хранеше по-качествено (в световен мащаб), а не
изсичаше тропически гори (на всеки 2 секунди се изсичат гори с раз-
мерите на футболно игрище!!! – сега..., и сега..., и сега...), за да строи
животновъдни ферми, които да произвеждат все повече червено месо,
което пък е една от главните причини за инфарктите, тогава нямаше да
харчим толкова много пари за изкуствени сърца и т.н... Все примери за
взаимна обусловеност! Да се замислим и да променим светогледа си
като цяло е рубиконът в случая!!! Някои от нас все още търсят подхо-
дящото парченце, за да оправят първо него. Всички проблеми са само
фрагменти от една единствена криза – кризата на възприятието!!!
В този именно свят ние достигнахме, най-меко казано, до отегчение от
самите нас! Този свят ли искаме да оставим след себе си? В този свят
ли искаме да живеем? Не? А защо търпим това? Може би не искаме да
живеем в този свят, но определено ние сме тези, които го превърнахме
в това, което Е!

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПРОГРАМИРАНЕТО
И КАК СЕ ИЗВЪРШВА ТО ВЪРХУ ХОРАТА

Още древните тайни общества във Вавилон разбрали, че хората не
могат да бъдат контролирани с физическа сила. „Тълпата“ е прекалено
голяма за това. Те стигнали до извода, че контролът трябва да бъде нала-
ган чрез мисълта, така че самите хора да желаят това, което е угодно на
Елита. По този начин една шепа хора контролира масата, защото не става
с танкове по улиците и войници по вратите. Хората са прекалено много.
Трябва да го направиш чрез съзнанието. Или чрез страх, или чрез внуше-
ние да се мисли по начина, по който ти искаш. Защото най-добрите роби
са тези, които не осъзнават, че са роби. Удивителна е степента, до която
сме се отказали от нашата сила, нашата духовна сила.
Ние, хората, сме една поточна линия за създаване на догми. Всички
тези догми и обществата като цяло са комфортни зони. Има една много
тясна площ на приемливо мислене и поведение: „Нормата“, която, ако
спазваш, си оставен намира. Ти си в комфортно положение. Никой не
те нарича луд или опасен, никой не те кара да се чувстваш некомфорт-
но, заради престъплението, че си различен, ако спазваш нормата. Ако
започнеш да си мислиш: „Всъщност аз имам мой ум, който е уника-
лен, и следователно аз ще си имам моето уникално виждане за мен и
за живота“, ти започваш да се доближаваш опасно близко до ръба на
комфортната зона и накрая, ако продължиш в тази посока, ще излезеш
извън нея. В този момент алармата започва да пищи: „Той е луд! Тази е
особена! Той е опасен!“ (забравете мита за „свободата на словото“. Той
е нищо повече от това – един мит). Но повечето хора не искат да изпадат
в такава ситуация, не искат другите да се отнасят така с тях. Вижте тези
хиляди хора, минаващи по улиците. Те не показват на света това, което
наистина са, какво наистина чувстват и какво наистина искат да напра-
вят с живота си. Те носят една маска, която казва: „Това действително
не съм аз, но е приемливо за всички да представям себе си така! По
този начин мога да съм в комфортната зона.“ И за мен лично войната
в психиката ни между тази част, която може да се нарече „Аз съм себе
си – аз съм свободен“, която иска да следва синхронността в живота, и
другата, която казва „О Боже!“, е основната причина за емоционалната,
умствената и следователно физическата болест в света. Тя също така е
довела и до масова шизофрения. Защото, не само че сме роби на нало-
жен начин на мислене и поведение като човешка раса, но и сме поли-
цаите за останалите хора!!! Смешно е наистина! Когато си на ръба на
комфортната зона и си мислиш: „Ако продължа нататък с това, което
казвам и върша, въпреки че си мисля, че е правилно, ще бъда поставен
в неудобно положение, защото съм различен.“ Това, което си казваме
в този момент, е: „Да изразя или не моята уникалност и да напусна
комфортната зона?“ Ние си казваме: „Какво биха си помислили родни-
ните? Ами съседитe?“ С други думи, какво биха си помислили за мен
робите, подчинени на наложено мислене и поведение, ако избягам от
комфортната зона? Ние се охраняваме един друг! Това е като да има
една килия, пълна със затворници и щом един от тях намери начин да
избяга, всички други тичат да блокират изхода. Ние сме и затворници-
те, и робите на това налагане, както и пазачите, защото изглежда все-
ки се опитва да каже на другите кое е правилно и грешно, кое е морално
и неморално, какво е подходящо за тях, какво трябва да направят, какво
се налага да направят. Ето това е и гениалното постижение на хората,
които контролират света без оръжия и танкове! Направено е така, че
да си го причиняваме сами! И в резултат на това ние всъщност се
манипулираме един друг, без да го осъзнаваме. Вътре в тази комфортна
зона се прилага невероятно манипулиране и индоктриниране. Тази ком-
фортна зона може да се опише като обществената арена. И погледнете
медиите. Те са колективната полиция на комфортната зона за всеки,
който напусне зоната публично. Хората си мислят, че когато казваш,
че медиите са контролирани и са част от манипулацията, твърдиш, че
има манипулатор във всяка една стая за новини по целия свят, който
седи зад журналистите и им казва: „Не, не. Не можеш да пишеш това.
Промени това. Така ти нареждам. Това напиши. Ясно? А така!“ Това
не е необходимо!!! Веднъж щом мисловният модел е внедрен, после
медиите го правят, без да е необходима манипулация, въпреки че има
ключови хора като медийни собственици и други такива, които опреде-
лено са въвлечени в това. Принципно какво правят медиите? Те защи-
тават и използват за критерий „нормата“ в обществото, по която съдят
всекиго и всичко – с други думи, каквото е нормално според комфорт-
ната зона. Пример: ако преди няколко века имахме днешната преса, тя
щеше тотално да помисли за луд или да критикува яростно всеки, който
твърди, че Земята е сфера, защото според версията за реалността на
комфортната зона по това време, Земята е била плоска. Веднага щом
тази реалност коренно се променила чрез множество доказателства и
нормата на комфортната зона се сменила в: „Земята е всъщност една
сфера.“, изведнъж всеки, който твърдял, че Земята е плоска, бил смятан
за ненормален. Та значи по всяко време всеки, който публично говори
или действа по начини, които са извън „нормата“ на обществото в този
период, е веднага атакуван и обявяван за луд или за лош от пресата,
защото критериите им за нормалност и реалност са съгласувани със съ-
ществуващата норма. Този тотален контрол над съзнанието, който се
извършва от векове от тайните общества над човечеството, е апогеят на
човешкия отказ да бъде себе си!!! Това е една ужасяваща машина, през
която минава всеки един от нас от самото си раждане! Програмиране-
то с матрични модели започва да се извършва незабавно! Поколенията,
заемащи предни позиции при осъществяването на промяната, поемат
програмирането от техните родители, не защото родителите ни са лоши
хора, а защото предават на децата си собственото си програмиране. А
то е: „Придържай се към стадото! Не прави проблеми! Дръж си гла-
вата наведена!“ И японците имат една поговорка: „Не бъди пиронът,
който се откроява от другите, защото той е първият, който ще бъде
ударен.“ Няма нужда дори от психогенератори – догмата върши всичко
това! Създава се едно-канален модел на възприятие и мислене, който
ампутира изначално всякаква идея за алтернативна перцепция на себе
си и света! Ние извършваме това със самите себе си от векове и продъл-
жаваме да го правим! Обричаме се на ограничено разбиране за Вселе-
ната завинаги. Всичко това са форми на програмиране и контрол над
съзнанието. Всички те са създадени от тайните общества, предадени им
от негативно настроения към хората извънземен разум. Свобода? По-
мислете пак? Коя по-точно егрегориална структура би ви дала свобода?
Свободни сте да отидете и да си купите един стек бира от хипермаркета.
Свободните сте да си пуснете своя чалга-канал по телевизията. Сво-
бодни сте да гледате „Парламентарен контрол“. Но не сте свободни да
казвате, каквото наистина мислите, без да изпаднете в конфликтна си-
туация. Не сте свободни да бъдете и да изразявате това, което наистина
сте. Не сте свободни да живеете живота си, както сметнете за добре, ако
„както сметнете“ е извън измислената норма!
Кога по-точно ни остава време за собствените ни мисли?! От робско-
то служене в офиса по 8 часа на ден до прибирането ни „вкъщи“ през
огромното задръстване, до консумирането на свински котлети и проми-
ването на мозъка с „Шоуто на Слави“! Кога ни остава време да излезем
на слънчева светлина, да се порадваме на чистия планински въздух и да
споделим животоспасяващия ИСТИНСКИ човешки контакт, който ни
прави хора!
Така! Целият живот на хората преминава в борба със закостенели раз-
бирания, програми, монтирани от някого в тяхното съзнание. Не става
въпрос за традициите, а за онези разбирания, които възпрепятстват из-
слушването и подлагането на кое да е нещо на внимателен анализ. Пове-
чето хора са предубедени и въобще не чуват онова, което им се говори. Те
влизат в контакт с предварителна негативна нагласа. Те са направлявани
и контролирани в тези моменти, когато не искат да чуят и видят очевид-
ното. Те са програмирани.
Програмирането е процес, който представлява прикрепване на про-
грама в съзнанието на човека, с помощта на която той бива воден за носа
чрез образи и припомняния на определени случаи.
Медиите са специален обект на внимание, тъй като те са средството
за тотално зомбиране на населението. Изцяло трябва да се преустроят. В
тях няма нищо за запазване, освен техниката. Човешкият състав, който
работи в тях, е изцяло програмиран за нуждите на глобализацията.
ЗА СВОБОДАТА НА ОВЦАТА
Нека, след като вече говорихме за конформизма по отношение раз-
бирането на света и за готовите „пакетирани светогледи“, още веднъж
след Платон да се опитаме да свържем Човешкия Дух с Човека и да
се позовем на Робърт Пърсинг и неговия герой Федър, познал мъките
на това трудно начинание – да обучаваш някого в теория на единство
и свобода на живот: „Според него качеството е по-забележимо горе в
горите, отколкото тук, заличено от мръсните прозорци и океаните от
думи. Той разбира, че онова, за което говори, тук никога няма да бъде
прието, защото, за да го разбере човек, трябва да е освободен от за-
висимостта на властта, а това е институция на властта. За овцата
качеството е онова, което посочи овчарят. И ако вземем една овца и я
занесем горе в планината, в гората нощем, когато вее вятърът, тази
овца ще се паникьоса до смърт и ще блее и блее, докато дойде овчарят
или вълкът.“
Ето го отново проблема, поставен не през натиска на външното, а през
безсилието и незнанието на „вътрешното“. Овцата е идеалният пример за
пасивния и интерпретативно немощен съвременен индивид. Училищната
и университетската институции са лицемерни, когато говорят за „самос-
тоятелно“ и критично мислене, докато реално ревниво очакват подготве-
ните отрано отговори. Тогава е ред отново да се запитаме – що е критично
мислене?
То е онова мислене, което иска да провери готовите отговори, да скъ-
са с очевидностите и с конформизмите на разбирането. Това мислене не
може да се роди „свише“, то също се възпитава и отстоява. „Овцата“ в
примера на Пърсинг не е овладяла именно умението да свързва, да из-
вежда нови интерпретативни възможности от ситуациите на нерешеност.
Попаднала в подобна ситуация, тя жалостиво призовава „арбитъра“, кой-
то да реши за нея и да я прибере – или в кошарата, или в търбуха. Там,
където е сигурно.

Следва продължение



Гласувай:
12



1. doyoudream - автор
28.12.2014 12:57
Здравейте, някой знае ли как да се свържа с автора?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: podvodni
Категория: Политика
Прочетен: 3682570
Постинги: 304
Коментари: 4467
Гласове: 3151
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031