Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2017 10:59 - любовта на ататюрк
Автор: bven Категория: Политика   
Прочетен: 1271 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Защо ген. Стилиян Ковачев не даде дъщеря си на Ататюрк
12 Август 2015, Сряда


Храбрецът от Булаир провидя в Мустафа Кемал бъдещия баща на фашизма и нацизма


Автор: Борис Цветанов

Вгледани в застрашаващото развитие на раковото образувание ДПС като противоконституционна партия, някак си никой не вижда, че тя трябва да бъде подведена под отговорност за пропаганда на нацистка идеология.
С две думи казано: без Ататюрк фашизмът и нацизмът нямаше да бъдат същите. „Мусолини беше първият ученик на Кемал Ататюрк – пише Хитлер, – аз – вторият!“
Колкото до България, Мустафа Кемал непрекъснато се е биел в гърдите, че е приятел на страната ни. А иначе негови са думите „Тази земя е била наша и пак ще бъде наша“!

Следвайки политиката на Бащата на турците, за ДПС вече е достатъчна една клечка кибрит, за да се развее полумесеца във вече обезбългарени области и да се повтори неспоменаваната в учебниците ни драма от 1913 г., когато Крумовград, Момчилград и Кърджали по ятагана на Еврен паша бяха обявени за Гюмюрджинска автономна република, а в съседство в Златоградска и Ардинска околия се прокламира „Независимо правителство на западнотракийската народна република“. Тогава всичко свършва в рамките на 52 дни, но ако имаме доверие на световната журналистка Ориела Фалачи (а трябва да имаме), то необходимо е да знаем пророчеството й: днешното ислямско нашествие в Европа не е нищо друго, освен повторение на вековния ислямски империализъм. Но днес нашествието е по-трайно и по-коварно“.

Ние ще се спрем подробно в защита на тезата ни, че „бащата“ на Хитлер е Мустафа Кемал, но първо ще се опитаме да надникнем в областта, любима на многотиражките: сапунената опера „Българка била голямата любов на Ататюрк“.

Димитринка е дъщеря на генерал Стилиян Ковачев. Нямаме място да се спираме на биографията на този велик български военен деец. Дори в голямата скука, наречена „интернет“, има достатъчно писано за него. Ще отбележим само това, че заради проявените от него в битката при Булаир рицарски качества, Фехти бей – в знак на преклонение пред воинската чест на българския офицер му подарява личния си револвер. Това е уникален жест в световната военна история.

Мустафа Кемал пристига в София като военен аташе на 28 октомври 1913 г. Читателят на „Десант“ знае много добре какво е военен аташе – стожер на разузнаването. В нашия случай, изпреварвайки събитията, ще кажем, че в своето пребиваване у нас за около 15 месеца Кемал изпраща над сто доклада до Цариград от военно, икономическо и политическо естество.

Съдбата среща професионалния разузнавач, който ще си остане такъв до края на живота си, с едно от най-красивите по онова време български момичета – Димитринка Ковачева. „Една от най-хубавите българки, вдъхновила бележити мъже и поети“ – пише за нея Лиляна Серафимова в своя книга. И още: „Имаше миловидно лице, руси къдрави коси и тъмнокафяви очи, които гледаха ту с чистотата на дете, ту с палавата закачливост на пораснала девойка, ту с нежната, едва доловима меланхолия, неприсъща на възрастта й“.
Между двамата се поражда онова, което всеки знае, че съществува, но малцина са го преживели – взаимна любов от пръв поглед... Един природен закон, над който разумът няма власт.

„Ти и само ти ще останеш жената на моя живот“ – ще сподели при последната си среща с Димитринка, разрешена му от генерал Ковачев, Мустафа Кемал.
И това ще бъде самата истина... Защото освен сатанинския образ, с който започнахме, Ататюрк е бил и човек с всичките му качества. За това говори и животът му след Димитринка – ракията анасонлийка от 50 градуса, платената любов, отказът му да се ожени за дъщерята на султана, опитът му за нова любов в лицето на модерната туркиня, високоинтелигентната юристка, завършила в Париж, Латифа Ханъм (бракът им трае само две години и за това време никой не знае и досега какво е ставало зад кулисите).

Драмата на Димитринка също не е малка и за нея не се знае нищо, освен разговора на генерал Ковачев със съпругата си: „Кажи на Митето, че не бива да се среща повече с Кемал. Няма да има женитба! Край на тая история!“
Заслужава си да отбележим още един идентичен случай. Мими – дъщерята на генерал Рачо Петров (незаслужено стоящ в сянка на известната си съпруга Султана), е влюбена в турския посланик Али Фехти. „По-добре да ми отсекат главата, отколкото да видя дъщеря си в ръцете на турчин!“ – заявява готовият да повтори подвига на Балканджи Йово голям българин.

Връщаме се на генерал Ковачев. Кемал успява да се срещне с него и учтиво го пита: „Смятате ли, че доводите против нашата женитба са по-силни от чувствата на Мити?“, на което генералът отвръща: „Съжалявам, но има неща, които предварително са обречени“. Той ще разреши последна среща на дъщеря си с нейния любим. Това става в сладкарница „България“. Повечето време двамата мълчат. Накрая Кемал целува ръката й и прошепва пребледнал: „Довиждане, Мити! Вярвам, че пак ще се срещнем“. Но няма да се срещнат. Димитринка ще почине през 1966 г. от рак на стомаха без да сподели с никого голямата си любов...

Загадка остава и какво бе провидял генерал Стилиян Ковачев в лицето на младия амбициозен военен аташе. Без друго му е бил ясен като разузнавач, имащ задача да запознае Високата порта с „въоръжението и обучението, както и възможностите и качествата на българската армия“. В едно издание на БАН в наши дни „Мустафа Кемал и турско-българските отношения в документи 1913 – 1938 г.“ няма обаче да срещнете и помен от споменатите от нас сто шпионски доклада на главния резидент. Българските автори и там се правят на ощипани моми на селска седянка в това отношение. Но турските източници си го признават.

Все пак с половин уста Милен Куманов в съавторство с Кемал Еюп се спира на близките отношения на Мустафа Кемал с един от българските безродници – д-р Васил Радославов. Малко известна е позорната сделка с Мустафа Кемал, благодарение на която Радославов печели изборите и става министър-председател. Но това е нищо на фона на везните от турската страна – България се включва във войната на страната на Централните сили и „затова – пишат двамата автори – немалка заслуга се пада на Мустафа Кемал като военен аташе. Стига сме обвинявали само Кобургите, когато се налага да преглъщаме горчивия хап: изгубени 11 хиляди кв.км площ и над два милиона българи като население“.

Ако това може да е спорно като провидяно от генерал Ковачев, то поне на мен, който, като се понапъна малко все си мисля, че разбирам от голямото разузнаване, струва ми се, че генералът е провидял онова, което ще стане алфата и омегата на тайните служби подир половин век. Ние вече нямаме такава, но това е друг въпрос.

Сега в тайните школи от няколко десетилетия се набляга не на всевъзможни хитрости и техника, а на това да се вникне в народопсихологията на населението в страната, в която ще работи агентът. Изучаването на националните особености, нравите, обичаите и всичко характерно в психологията на българина е било задача номер едно, която сам си поставя израсналия сред българчета в Солун Мустафа Кемал.

И като сме на тая вълна, ще споменем и писаното от Христо Красин, който обяви в книгата си „Има ли турци в България“ Мустафа Кемал за българин. В иначе безценната фактологическа книга Красин греши, вероятно подведен от източниците си, че бащата на нацизма е роден в село Себиша – област Голо бърдо, между днешна Албания и Македония. В това село мохамеданите били всъщност българи, само ходжата поназнайвал малко турски. Според някакъв си руски учен Афанасий Селишев в цялата област нямало дори един турчин. В споменатото село Али Ръза и Зюбейде били деца на заможни родители, охридски търговци и от техния брак се родил Мустафа Кемал.

Красин споменава и българския разузнавач дипломатът Сребрен Поппетров, доказващ тезата му, но Веселин Божков в изчерпателната си книга „Епохата на Кемал Ататюрк и трагедията на България“ оспорва доказателството. Така или иначе, налице са тонове биографии на Мустафа Кемал Ататюрк от турски автори, в които се доказва, че е роден в Солун от брака на митническия търговец Али Ръза и бедното селско момиче .




Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 11547140
Постинги: 2417
Коментари: 12701
Гласове: 34275
Архив
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава