“Не жали без мяра –
безмерната жалост ще бъде убита
от безмерната жестокост.”
Бог Тангра – Сказание за Чулман

Това е завещанието… А наследството? Май нямаме наследство! Защото Бог ни лишава от него, докато не изпълним завещанието! Завещание оставено на тези преди нас, за нас, и за тези след нас. Защото в този свят има по важни неща от “нас”. И докато Тангра, не дава закони, заплахи, заповеди, или заръки – той само по себе си е закон, заповед и заръка за всички нас! Не от неговия гняв трябва да се плашим, а от враговете си! Защото Бог е с нас! И ще бъде с нас винаги когато го потърсим!

Кой е този български Бог? Защо толкова малко се знае за него? И наистина ли се знае малко. Отговора не е само в книгите. Той дори не е само в кръвта ни! Той е в душите ни! Ние сме неговите наследници. Ние носим неговото завещание, в всяка една наша клетка, дори и без да знаем. Защото сме българи, и битката, първичността, и величествеността на онова “дивото” е нашата стихия! Е, да вярно… нарекоха го Танг-Ра, други пък Тан-Нак-Ра… Но какво пък… Един е Тангра… И непреходен! Тангра, не може да се замени! И той бди! Прав бе Вазов, когато каза че “той нас в най черни векове е опазил”. Прав бе! Обаче ние не бяхме прави… Не бяхме прави да се отвърнем от него, да се засрамим от него, да се правим на ощипани моми, заради поредица лъжи. Лъжи съсипващи българщината и каузата ни.

Въпреки всички преки и непреки коствени доказателства за това че Българите са вярвали в Българския Бог(че то и доказателства ли трябвали…) се намират хора които да подложат това на съмнение. Аргументите им разбира се не са особено блестящи. Някой го правят от криворазбран патриотичен мотив, други от срам, трети като компромис. Но лъщата посадена в съзнанията на тези между нас има дълбоки корени. Тя се крие там дълбоко в недрата на гроба на първия сърбин изрекъл “Бугари-татари”, малко преди освобождението ни! Тя избуя на гробовете на услужливите Иречек, и Златарски… Те подмениха много неща. Но понякога най големите лъжи са най-прости. Една дума бе достатъчна да обърка хода на историята, за българите в Македония, за национализма в България, за разочарованието в братята ни от Волжката България… От Кавказка Балкария…
пък и Сувария(Чувашия).

И разбира се когато за пръв път казаха че сме татари, гнусните сърбославянски шовинисти решиха да си създадат и удобна опозиция. И така се роди македонизма… И тракизма… Трябва ли да ви запознавам с Ганчо Ценов и  Крсте Мисирков. Гробарите, на обединена България. Гробарите на евентуално обединено българско мислене, което да бе могло да възстанови изначалния велик български дух! Защото банда разбойници, изкараха онзи античен педераст Орфей за Божество… Казаха че бога на хомосексуализма Дионис бил “наш”. Надупиха се на Перун, възкресиха Поп Богомил, еретика, и не се посвениха да оплюят Тангра!

Видите ли Тангра бил Монголски. Или турски. Абе всякакъв друг но не и наш си! Нарекоха го занзибарски, някой изроди не се посвениха да твърдят че Индианците от племето Томпсън вярвали в Тангра. Абе шантава история, бихте си казали вие. Поне така си казах аз! И ако не беше факта че българското население подхожда с крайна резервираност и критично мислене към всяка нова и все по изтрещяна от тъпотия то досега би трябвало да има тридесет-четиредесет клона историци, който да спорят помежду си с ироничко дебилни спорове дали българите са били Прабългари, или протобългари. Ами че то Пра в българския език е същото като прото в латинския. Ама все в гъз, нали… важното е спор да има. И хляб да има за тези морални полухора!

И днес историци като Александр Ильин твърдят че българите котраги, са занесли тангризъм в Киевска рус, а ние се чудим дали е имало тангризъм у нас. Защото Хърватина Ладислав Лека, пък днес твърди че ние сме им дали култът към бога небе, изначалният монотеизъм и го нарича Тангра, а ние все още се чудим. Защо и волжкия булгарист Фаргат Нурутдинов издаде цели научни трудове посветени на древната религия на нашите ни предци? Защото Тангра не идва от Монголски! Думи от същия корен има в почти всички евразииски езици.

Като почнем от Унгарското Тенгерекен, Англииското Thunder, германското Donner, шумерското Дингир, памирското Тантра, пък ако щете да завършим с  връх Кан Тангра в Казахстан на границата между Европеидното и Монголоидното землище на расите.

Не – аз няма да тръгна да убеждавам когото и да било. Ако някой не е готов, той сам трябва да потърси. И да намери. Пък аз само насочвам. Защото знам пътя. Минах по него десетки пъти. Връщах се под нулата, за мен асансьорите винаги сочеха минус втори етаж… и така до днес! Днес аз си мисля че знам. И не спирам да търся!

А заветът на Тангра бе ясен. Не бъдете мекушави! И макар десетки пъти да избиваха всичко българско, което не можеше да мине право под масата. Макар да изнасилваха жените ни, да избиваха героите ни, да забраняваха езика ни, да унижаваха всичко скъпо за нас – ние сме факт! И винаги ще бъдем! Защото сме българи! И Битката е нашата стихия! А Тангра бди!

Атанас Митев – Статията е взета от Алтермедия България

Божества много, Бвен! Но Бог-Първоизточникът на всичко видимо и невидимо, Е Един и всичко е подчинено на Неговата Воля, която Е Любов, Мъдрост, Истина! Когато сме били готови да живеем с Любовта, Мъдростта и Истината, Бог винаги е бил с нас и ни е спасявал от всички беди!
Останалото е илюзия:)!

Нурутдинов е признат на Запад като един от водещите псевдоисторици а книгите му са доказан съвременен фалшификат. Той е нужен най-вече на сърби и македонисти и е написан специално заради тях,за да им даде още повече основания да ни наричат "татари"!

Ние решаваме дали любов или омраза, истина или лъжа, кражба или почтеност са нашите икони. Спасението е само в нас и с нас, когато винаги сме в Едно!

Но на света има и други автори, не само Нурутдинов.

Когато решенията ни са в синхрон и съвпадат с Божият Промисъл, сиреч когато изберем Божията Любов, Мъдрост, Истина и произтичащият за нас от този избор Почтен Път, последствията са добри за нас, но когато изберем лъжата, кражбата, омразата и животинския инстинкт пред Духа и Духовното си развитие, последствията са падение и трагедия, както се вижда! А двата Пътя не могат и няма как да бъдат в Едно:)

Вярно е, че ние сме ин и ян в развитие, нито само положително действащи и мислещи, нито само отрицателно действащи. Затова е и приказката за старият човек, който казва на сина си, че у него живеят две кучета - добро и зло. И когато нахраним доброто куче, вършим добрини и сме добри, когато нахраним лошото - знаем какво се получава.
Конкретно в случая исках да кажа, че спасението е в нас, когато всички сме заедно и действаме в Едно! Нещо, което все още го няма нито в отделни нации, нито в целия свят!
Поздрави!