Българското било


                                          инж. Ради Панайотов

 Българското Било отново е заето от чужденци, от български граждани, но небългари по тяло и дух, от българомразци, от българоотрицатели, българоскептици, българоотцепници, българопродажници и чуждопоклонници
От казаното следва вече да е станало пределно ясно, че аз съм от онази категория четящи и тълкуващи дилетанти, които авторите и съставителите на въпросния труд в следващите си томове може да охарактеризират като творящи chalga-history. За по-голяма точност ще предам тук възможно най-накратко своето и на моите съмишленици историческо кредо, което всъщност съставлява основния проблем на нашата историческа наука и историография: Ние, българите, сме един от най-старите народи на планетата Земя! (ако не и най-старият, ако вярваме на Петър Дънов, на Св. Иван Рилски, на книжовника от ХV век Лаоник Халкондил и много други).

Бели, хубави (виж bello итал.), божествени хора; Болг-арии свободни, благородни хора; хора на Истината и Знанието. Няма друг народ на нашата планета, чието име да е документирано с повече от 350 значения! (Няма друг такъв с 200, със 100, с 50, с 30...) (само дисертацията на Христо Тодоров-Бемберски изброява 254 значения). А това означава време десетки хилядолетия! Ние носим в себе си парещо усещане за безкрайността на времето! (Усещал го е и Васил Левски потомъкът на древния род Кунча, представителите на който са били сред близкото обкръжение на Атила от рода Дуло.) Ние сме възникнали като народ и държавност тук на Балканите (Земята на митичните и библейски великани, великите канове). Тук е Скандия, Скандавия (спомнете си Паисиевите скандавляни и остров Скандза; всъщност като остров на изобилието сред другите пустеещи земи ), тук е Рак-Хива, тук е Ематия Небесната твърд и Земният Едем.

Доказва го природата ни. Доказва го езикът ни. Доказва го генетиката. Доказва го геологията. Доказват го немалкото все още неунищожени писмени и веществени свидетелства. Доказват го буквално тонове изследвания и литература, които според нормалната логика просто няма как да бъдат пренебрегвани, но съставителите на разглежданото тук писание са си позволили точно това. Защото излиза извън наложената им историческа концепция. Няма как другояче да бъде тълкувано доказаното им знание и повратното му тълкуване! При това не малка част от инкриминираната историопис е от чужди автори. Те ли да ни учат на нашата истина? Но да продължа. Въпреки хармонията, в която нашите деди са живели с природата, десетки космически и геологически катаклизми са принуждавали голяма част от тях да търсят други места за живот и препитание. Може да се проследи, че тези бедствия всъщност са имали само разселваща функция, а не унищожителна; не хаотична, а напълно оправдана от една по-висша разумност.

Така сме шествали и усядали, създавайки повече от 60 държави по целия свят. При това не сме покорявали, не сме поробвали, не сме унищожавали народи и цивилизации. Приемаме всички, предаваме знанието си и се учим от всички. Много от другите народи са се стремели да се присъединят към нас, други са канили наши знатни (знаещи) за царе защото нашите кунинги (кънигачии, книжници) не са имали корист. Използвали са възможността да експериментират. Точно както Бог твори Вселената и я населява с обич и загриженост, така и нашите предци са искали да у/съвършенствуват: да подпомагат и развиват други култури, да творят писмености, да добиват знания, да създават ред и справедливо управление. (Доказват го съхранените стотици томове Тан-гур и Кан-гур (или -джур) познанието, ръководството (наръчниците) за небесното божественото, и за царското земното управление. Свидетелстват и преданията и легендите.

Огромен изследователски материал не само в този аспект се крие и в нашите народни песни, в обичаите, в наименованията. Кой друг народ на тази планета има записани повече от песни? За сравнение: следващите по брой са тези на германците , а французите пеят по-малко от Изследователите от по-близкото минало, които в училище са били заквасвани с тюркската лъжа за азиатския ни произход и преселничество, непрекъснато се сблъскват с противоречието, че уж сме пришълци завоеватели, а обичаите ни са същите като на траките, докато при гърците те липсват (виж Иван Венедиков Златното гумно на прабългарите и Златният стожер на прабългарите ).

Продължавам. Последният страховит катаклизъм бил преди 7519 години. Доказват го и астрономите. Космическо тяло, доста по-голямо от Земята, за пореден път преминало близо до нея и я разтърсило с гравитационното си въздействие, променяйки параметрите на орбитите на всички планети от Слънчевата система. Това наложило да се извършат нови наблюдения, за които по принцип са необходими поне 2000 години, за да бъде коригиран Българският календар. Земетресенията разкъсали връзката (понта, моста) между Средиземно море и тогавашното Евксинско (гостоприемно) сладководно езеро, което после се превърнало в сегашното Черно море. Солената вода нахлула в Черното (вече не толкова гостоприемно) море и повишила нивото му с метра. Всички сладководни риби и други организми измрели и дълго време това море било мъртво, почернено от гигантската екологична катастрофа. Постепенно се възстановило, но вече се изпълнило със соленоводна флора и фауна. Геологията, зоологията, дендрологията и други науки детайлно са описали предишното състояние и случилото се. Картографирани са и старите брегове, и залетите земи, което заливане според изчисленията е станало със скорост по-малко от километър на ден в продължение на три месеца. Това дало възможност на повечето хора да се разбягат във всички посоки и да спасят живота си, но почти всичко, което имали, останало под водата. И то е там и днес всички постройки, всички предмети, цялата керамика, всички паметници и надписи! Всеизвестни са трудовете на океанографа проф. Петко Димитров и съвместното популярно изложение на тези разкрития от американските изследователи Уилям Райън и Уолтър Питман в книгата им Ноевият потоп. А и във всеки наш регион има предания за този вече изведен като научно понятие Черноморския потоп, при което описанията напълно отговарят на посочените причини, въпреки че хората не са могли да знаят за тях (виж например Борис Илиев При извора Петте пръста. Легенди и предания от Лудогорието. В други легенди се среща и следният момент: при бистра вода мореплавателите виждали очертанията на кулите на църковните камбанарии.)

Но на историческата науката и на археологията не им се позволява да извадят на бял свят намиращото се под водата. Въпросът защо? Има един-единствен отговор. И може да му се отговори с друг един въпрос, който ще задам след малко. Въпреки че едва ли е нужно, защото това е една от обществените тайни с международна известност.

Следващият подобен, но относително послаб катаклизъм със същия причинител бил около 1600-та година пр.н.е. и тогава избухнал вулканът Санторини и унищожил така наречената Критско-Микенска цивилизация. Ето, и на остров Крит има връх Мадара, висок 1783 м. Така българите пребивавали на много места по света, запазвайки обаче спомена за истинската си родина и стремежа да се завърнат отново в нея. И както сега, милиони от нас поради бедственото си положение заминават за други страни, така и след 300, 500, 1000 години всеки ще може да пише, да се позовава на свидетелства и да доказва, че българите произхождат от Италия, Испания, Англия, Канада, Австралия, Америка и къде ли не още. Разбираемо е, че завърналите се носели със себе си друг опит, други виждания, други стремежи. Те казвали: Ние сме наследници на нашите тукашни деди; ето ни, отново сме тук и искаме да направим това и това. Нямало как да не се стигне до противоречие с вижданията на онези, които били потомци на същите предшественици, но отстоявали същността си тук, на същата майчина и бащина земя. Възниквали спорове и свади, както се казва, кой да води бащина дружина, които на моменти прераствали в братоубийствени стълкновения.

Чест и почитания за тази Истинна, полезна за възстановяването на Българското национално самосъзнание публикация и за нейният автор, инженер Ради Панайотов, който с думи прости е казал много дълбоки Истини за Реалната ни древна история, духовност и култура!
Не е случайно, че Великият Духовен Учител Петър Дънов е дошъл да проповядва Висшите Духовни Принципи именно в България, с ясното съзнание и намерение да събуди духовността на един от най-древните, закърмени с Божията Любов, Мъдрост и Истина народи на планетата.
Благодаря ти, Бвен, че ме зарадва и обнадежди с тази публикация!

Дано всеки приеме написаното със сърцето си и действа в съзвучие с българския ритъм!