Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2018 08:48 - шоу за българия
Автор: bven Категория: Регионални   
Прочетен: 938 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg



                        Как и защо Джордж Бърнард Шоу осмива българите

Как преди 114 г. Джордж Бърнард Шоу видя балканците като някакви далечни хора, чиято роля се изчерпва в това да забавляват публиката толкова дълго, колкото продължава една пиеса - обяснението на Веселина Седларска в сп. "Тема"


Комедията "Оръжията и човекът" (Arms and the Man) на Джордж Бърнард Шоу (1856-1950), която не е преведена на български език, но е скандално известна у нас вече над сто години с това, че осмива българите като силно изостанал народ, е поставена на сцената на Шекспировия театър от щата Ню Джърси в САЩ (shakespearenj.org) и се играе през целия месец юли.

Пиесата е играна за пръв път през 1894 г. в Лондон, а в следващите десетилетия е поставяна и на други сцени, особено в Германия и Австрия.

Според изследователи на творчеството на нобеловия лауреат Шоу това е просто един антивоенен фарс, но навремето българските студенти в чужбина са освирквали спектаклите и са протестирали срещу фриволното представяне на сънародниците си.

Заядливият и прочут с хапливия си език ирландец Джордж Бърнард Шоу е популярен в България с много пъти поставяните на различни сцени пиеси "Пигмалион", "Професията на госпожа Уорън" и "Домът на разбитите сърца", а също и с блестящите си остроти и афоризми.

За да обясним на читателите на vesti.bg за какво всъщност става дума в "Оръжията и човекът", поместваме тук текст от журналистката Веселина Седларска, публикуван преди повече от две години в списание "Тема" (temanews.com) - бр. 10/2008 г.:

Преди 114 години Джордж Бърнард Шоу видя балканците като някакви далечни хора, чиято роля се изчерпва в това да забавляват публиката толкова дълго, колкото продължава пиесата.

Върти ми се идея за теория, според която, ако живееш на Балканите, всяка година прибавяш по една диагноза в здравния си картон, увеличаваш с пет точки коефициента си на интелигентност и преместваш десет имена от списъка на хората, които обичаш, в списъка на хората, които мразиш.

Съществен пропуск в разработката ми се очертава единствено признанието ми, че не знам откъде започват Балканите. Никой не се е произнесъл по въпроса, всички се занимават с това къде свършва Европа.

Според Метерних... Всъщност според австрийския политик Клеменс Венцел Непомук Лотар фон Метерних-Винеберг-Байлщайн,  Азия започва от "Ландщрасе", виенска улица, преминаваща в шосе, което води на изток.

Унгарците обаче, които дори в паспорта имат само по две имена, застават на средата на моста "Сечени" в Будапеща и твърдят, че Европа била ей дотук. Т.е. и те са само с единия крак в нея.

Моят съсед се кълне, че Чърчил бил казал, че Европа свършва там, където хората започват да си честитят банята.

Иво Андрич пък казва, че границата на Европа съвпада с границата на бозата. А не е ли там, където започва люпенето на семки по улиците? Сложен въпрос се оказва този: къде точно преминава меридианът на бозата.

Според Константин Иречек някъде към Горна Джумая "...се зачина полуизвестната страна с непристъпни тайни, гдето няма лична безопасност и человешки права, гдето по пътя е потребна будна предпазливост..."

Когато чета Иречек, свеждам мечтите си до една - да доживея време, в което той няма да е прав в поне едно от нещата, които е казал за България. Например в това: "За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата."

Близко до мястото, където "се зачина полуизвестната страна", се развива сюжетът на най-значителното произведение в англоезичната литература, чието действие протича изцяло в България.

Пиесата започва така: "Нощ. Женска спалня в България в малък град близо до Драгоманския проход. Късен ноември през 1885 година, през отворения прозорец с малък балкон вляво се вижда старопланински връх, покрит с осветен от звездите сняг. Интериорът на стаята не прилича на нищо, което може да се види в Европа. Той е наполовина богат български, наполовина беден виенски."

Заглавието на пиесата е "Оръжията и човекът". Неин автор е Джордж Бърнард Шоу.

Колкото е известен Шоу в България, толкова е неизвестна пиесата му за България. Не и по света обаче. "Оръжията и човекът" се играе за първи път през април 1894 г. в Лондон. Сред ръкопляскащите в публиката е и Оскар Уайлд. Шоу сам се хвали с автентичността на творбата си: "Създава впечатление, че действително съм бил в България."

В Берлин и Виена обаче, където пиесата става популярна през 20-те години на миналия век, българските студенти въобще не мислят такива добри неща нито за пиесата, нито за автора й. Той пък им го връща с типичното за него шепа остроумие, вгорчено с капка ирландска жлъч: "Когато българските студенти с искрената ми приятелска помощ развият чувство за хумор, няма да има повече проблеми."

По това време Шоу вече е носител на Нобелова награда за литература, всяка негова дума отеква.

Вместо чувство за хумор българите във Виена развиват чувство за мълчание към пиесата - не само през онзи, но и през този век. През 1976 г. пиесата се играе с огромен успех на сцената на Виенския английски театър. През 2006 г. Виена отбелязва 150-годишнината на Шоу със същата пиеса, главната мъжка роля се играе от сина на актьора, който е изпълнил ролята преди 25 години.

У нас пиесата "Оръжията и човекът" не е публикувана на български език. Джордж Бърнард Шоу би казал, че е живял само 94 години, време, което не му е стигнало да развие чувството за хумор на българите.(Текстът на пиесата на английски език може да бъде намерен на online-literature.com).

Пиесата е твърде семпла като за такъв голям драматург. В спалнята на госпожица Райна, дъщеря на най-високопоставения в българската армия офицер, майор Петкоф, попада преследваният капитан Блънчли, швейцарски наемник в поразената от българите сръбска армия. Райна е сгодена за герой от битката при Сливница българския капитан Саранов.

Ако вече се сещате за "Крадецът на праскови" - да, нещо подобно, но далеч не толкова талантливо. Сюжетът претендира да покаже сблъсък на манталитети - човек от баш Европа в обкръжението на хора, които се измъкват от Ориента и се присламчват към Европа.

"Райна: Знаете ли какво е библиотека?
Швейцарецът: Библиотека? Стая, пълна с книги.
Райна: Да, ние имаме библиотека, единствената в България."

Малко по-късно Шоу описва библиотеката: "...съоръжението се състои от една полица, на която са наредени разръфани книги, облечени в стара хартия с петна от кафе." Самочувствието на семейството на Петкоф е високо, съпругата на майора го обяснява с това, че "ние можем да проследим произхода си до двайсет години назад."

Чакайте обаче да се появи главата на семейството, защото тогава става толкова интересно, че наистина е изпитание да си студент във Виена и Берлин по време на сценичния успех на "Оръжията и човекът".

"Петкоф: Как си, скъпа?
Катерина (жена му): О, обичайните болки в гърлото, това е всичко.
Петкоф (убедено): Така е, като миеш врата си всеки ден, колко пъти да ти го кажа.
Катерина: Глупости!
Петкоф (пие кафе и пуши цигара): Не трябва да се отива толкова далеч с тия модерни порядки. Цялото това миене няма как да е добро за здравето, не е природно. Един англичанин в Пловдив се поливаше със студена вода всяка сутрин, като станеше. Отвратително! Всичко идва от тия англичани: те са мръсни заради климата си и трябва непрекъснато да се мият. Погледни баща ми: никога през живота си не се е къпал, живя до 98 и беше най-здравият човек в България. Нямам нищо против едно хубаво миене веднъж седмично за човек на моето високо положение, но всеки ден е направо прекалено.
Катерина: В сърцето си все още си варварин, Пол. Ще ми се да мисля, че се държиш добре пред всичките тия руски офицери.
Петкоф: Полагам усилия. Погрижих се да разберат, че имаме библиотека.
Катерина: Ама не си им казал за електрическия звънец, нали?
Петкоф: Какво е това електрически звънец?
Катерина: Докосваш едно копче, то звъни и Никола се появява.
Петкоф: Че що да не го извикаш?
Катерина: Цивилизованите хора не крещят, когато искат да извикат слугата си. Научих го, докато те нямаше.
Петкоф: Е, и аз научих нещо. Цивилизованите хора не си простират прането тъй, че посетителите да го виждат. Тъй че най-добре да сложиш туй (посочва прострените върху храстите дрехи) някъде другаде."

Има и други диалози в подобен предприсъединителен дух. Петкофата щерка Райна също информира швейцарския представител, че хора в тяхното положение мият ръцете си почти всеки ден.

Смях се на тази реплика до момента, в който ми показаха здравна книжка на работещ в студентски стол от 1994 г. (точно сто години след премиерата на пиесата в Лондон), в която пише: "Мийте си краката всеки ден, лицето и ръцете два пъти дневно и се къпете поне веднъж седмично."

Хайде да не казвам, че управителят на този студентски стол сега е депутат в парламента, че ще вземе да стане още по-тъжно.

Швейцарският капитан Блънчли, който в междинни доклади започва да дава все по-добри оценки за българката Райна, накрая решава да я присъедини по най-недвусмис- ления начин, като й предлага да се ожени за нея и съответно да споделят фондовете му, които се свеждат до "хотелиерско оборудване от шестстотин комплекта чаршафи и одеяла, 2400 юргана от пух, 10 000 комплекта вилици и ножове и също толкова десертни лъжички, 300 слуги, 6 двореца и т.н."

Пиесата приключва в духа на девиза на Европейския съюз - "Обединени в различието". Слугата Никола получава шанса да се кандидатира за мениджър на швейцарски хотел, ако защити този свой проект с познания по френски и немски.

Това е нещо като компенсация за отнемането на годеницата му Лука, слугинята на Райна, която съответно става жена на бившия годеник на Райна капитан Саранов, за да бъде всичко по-приличащо на посредствена оперета, отколкото на голяма пиеса.

Няма спасение за българите обаче от тази малка пиеса, написана от голям автор. И до днес потомците на капитан Блънчли гнусливо се осведомяват колко често се къпем, а ние ги респектираме с факта, че имаме библиотека.

Меридианът на бозата като всички невидими неща се оказа много устойчив. От двете му страни и сега не се случват много по-различни неща, отколкото на 21 април 1894 г., когато интелектуалният елит на Лондон се събира в Авеню тиатър на премиерата на "Оръжията и човекът", за да се забавлява за сметка на някакви далечни хора, които имат някакво неизбежно значение само толкова дълго време, колкото продължава пиесата.

Двайсетина години след като Джордж Бърнард Шоу написва пиесата "Оръжията и човекът", в Англия се създава нова дума - балканизирам. To balkanize. Така полуостровът, на който живеем, в англоезичните страни освен съществително става и глагол. Означава: разделям територия на по-малки, често враждебни части.

Глаголът балканизирам е отрицателно натоварен, имиджът му е долу-горе като на майор Петкоф. Великобритания, страната, в която се роди лошият глагол, означаващ разделяне на територия на по-малки, често враждебни части, беше сред първите, които признаха независимостта на Косово.

Президентът на САЩ Джорд Буш също не харесва глагола балканизирам. Веднъж реши да се изкаже против балканизирането на обществото - американското, естествено.

Но нали, милият, има навика да бърка думи с близко звучене, рече, че е против вулканизирането на обществото - израз, който влезе в известното стихотворение, съставено от най-комичните бушизми. Джордж Буш призна независимостта на Косово на другия ден след нейното обявяване.

Източник: temanews.com 



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 11436124
Постинги: 2403
Коментари: 12645
Гласове: 34114
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава