Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08.2021 07:33 - Подземните тайни на румънския сфинкс
Автор: bven Категория: Регионални   
Прочетен: 1231 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                           НА РЪБА НА БЕЗСМЪРТИЕТО

Друг изследовател, който направил обширно изследване на планинското било на планините Бучеджи – изследване, което достигнало до министерствата на Кабинет 2 – била Кристина Панкулеску. Според нейната теория, която била разгледана най-подробно в книгата на полковник Емил Страину „НЛО – паралелни вселени“, в Бучеджи, близо до планината Ому има планетарен енергийно- информационен център, който е посочен от всички предания на
древните цивилизации.

Чрез серия от анализи на проби от скали и електро-нография, Кристина Панкулеску подчертала някои много специални свойства на този Небесен стълб – Дърво на Живота, идентифициран като планинския връх Околит. В заключение, тя доказала, че центърът е геометрично място на космическа връзка, изходен портал от материалната вселена с измерима енергична дейност, която се проявява в цикли. Панкулеску забелязала, че от 1986 г. насам интензивността на центъра отишла над прага на латентност. Центърът бил познат и по времето на управлението на даките, като местоположението му било посочено като свещената планина Когайон. „Призовавани от сфинкса, хората от народа на Дакия знаели как да станат безсмъртни“, е заключението на изследването, което е завършено през 1988 г. и е представено на централния комитет на Румънската комунистическа партия (РКП), а оттам, по мистериозни начини то намира своя път до бюрото на хората на Елена Чаушеску. А може би тя също е флиртувала с идеята за безсмъртие, както и много други лидери през човешката история са правили с техните групи от алхимици, които търсели философския камък, за да добият еликсира на живота и да превърнат всеки метал в злато. Елена Чаушеску била „колекционер“ на всевъзможни подмладяващи и възстановяващи практики, както от родната си Румъния, така и от чужбина; но събитията от декември 1989 г. (т.е. революцията в Румъния) били близо и нямало време за други подземни проучвания, освен тези на подземния свят на политическата власт. По нейно време тези теории били изследвани по-прилежно и усърдно, макар и в пълна секретност. Днес те са направени обществено достояние, но на властите изглежда не им пука особено за това.

Колкото до легендарното съкровище от планините Бучеджи – то все още не е намерено, просто защото не е намерена портата към съкровището, а този вход води до велика подземна галерия, която е препълнена догоре със злато. В книгата „Подземните тайни на румънския сфинкс“ обаче е казано, че тази
велика галерия е била открита от сателити на НАСА и, че в нея лежи безценно съкровище що се отнася до историята на човечеството. Но може би авторът на книгата малко е прибързал с някои неща. (...)

                                       ПОРТАТА КЪМ СЪКРОВИЩЕТО

Хората на Елена Чаушеску били добре ориентирани. Един от най-пламенните изследователи на свещената география на Румъния, Дан Корнелиу Бранеану, който публикува множество статии за жреческия център в Бучеджи, потвърждава, че в дълбините на планината има мрежа от подземни галерии, които може би се свързват с няколко пещери, които пък се свързват и с други свещени центрове по света. Той също така изучил книгата „La historia fantastica de un descubrimiento“1 на Даниел Русо, публикувана в Мексико от издателска къща „Diana“, относно пътуванията на Русо през „свещените планини“ на Румъния, които още държат спомени за цивилизацията преди Потопа. Русо бил смаян от многобройните свещени изображения по урвите, които пазят

1
В превод на български – „Фантастичната история на едно откритие“. – бел. ред.

пътя до планината Ому, „древни скулптури, направени преди Потопа и
ерозирали с времето“, които изобразявали жреци и лъвове, пазители на
съкровищата. „Проучих много праисторически свещени центрове по целия свят, но тук, в Карпатите, намерих Портата към съкровището“, пише Даниел Русо. За какво съкровище говори той? Отговорът идва от Дан Корнелиу Бранеану: „Това не е просто материално съкровище, а главно духовно такова, което предава информация от един цикъл на друг за цивилизации, които бродят по Земята от незапомнени времена.

Лобсанг Рампа пуска в обръщение идеята за подземно хранилище за тайно въвеждане в тайни учения чрез посвещения, което се намира в планините на Тибет, Ерих фон Деникен определя местоположението на едно такова в планините на Еквадор, а Даниел Русо счита, че свещената триада свършва в Бучеджи, или дори всъщност започва именно оттам.
Колкото до думата „ОМ“, тя има важно духовно значение и се среща в имената на много топоними само в нашата страна.“
 
                      ПРИ УДАРЕНАТА ОТ ГРЪМ СКАЛА

След много изследвания, които включвали и радиестезия, Корнелиу Бранеану предполага, че може да има входен портал към подземната мрежа под планината Ому, която се намира в долината Обарсия Йаломитей – на място, над което се простира скална урва, наречена „Ударената от гръм църква“ или „Ударената от гръм скала“. Това е урва, която внезапно свършва направо във вертикална каменна стена, която също така служи и като поддържаща стена. В основата на тази каменна стена могат да се намерят разтрошени камъни, които вероятно са резултат от пробиването на входен тунел към подземната мрежа от тунели (която съединява няколко пещери в Бучеджи). Тунелът вероятно е бил изкопан преди над 40 000 години (датирането било направено посредством радиестезия). Днес той е затрупан. Каменните фигури, забелязани от Русо по време на неговото изкачване към Ому, могат да бележат вертикалната равнина, в която се намира порталът, на фактическа дълбочина от 12 метра.

Откъсите, които току-що прочетохте, не са единствените потвърждения на историята на Раду Чинамар. Има и други. Използвам тази възможност, за да информирам всички наши читатели, че аз не познавам лично господин Раду Чинамар. Нямам никакви данни, информация или някакви други източници за него и всичките ми опити в тази посока не дадоха никакъв резултат.
Съдържанието на книгата „Подземните тайни на румънския сфинкс“ бе получено по електронната поща и всички останали неща бяха уредени по същия начин – всичко по изричната молба на автора. След известни колебания от моя страна, основно поради необичайния начин на сътрудничество, аз приех да публикувам
материала, защото счетох, че той е изключително ценен за румънския народ.

Същите процедури бяха следвани и с книгата, която сте на път да прочетете – едно произведение, което е дори по-скандално от първата книга. Господин Раду Чинамар е един много потаен човек и аз отлично разбирам неговите причини за това му поведение – причини, които произтичат пряко от принципите, които представя в своите книги. Въпреки това силно се надявам, че ще имам
възможност да се срещна с него в недалечното бъдеще и не се съмнявам, че това е това нещо, което желае и мнозинството от неговите читатели.

Настоящата книга успява да обърне наопаки почти всички наши представи за живота и вселената, в която живеем. Въпреки че са ясно поднесени, идеите и събитията в книгата могат толкова много да шокират нашия интелект, че се чувствам задължен да приема, че може би всички ние имаме нужда от дълбока преоценка на начина, по който мислим и живеем.
                              РЕДАКТОРЪТ (на оригиналната румънска версия на книгата)
                                                                                        (Сорин Хурмуз)

                          ПРЕДГОВОР ОТ РАДУ ЧИНАМАР
 
Ако удивителните събития, в които бях замесен през последните две години, се бяха ограничили до необикновеното откритие в планините Бучеджи (което представих в предишната си книга „Подземните тайни на румънския сфинкс: из окултните архиви на Департамент Нула“), може би нямаше да имам основателни
причини да напиша нова книга. Дори „великата експедиция“, водена от Цезар Брад, през огромните енигматични подземни тунели, като се започне от Залата на Проекциите – нямаше да предизвика достатъчно силен импулс у мен, за да опиша основните ѝ аспекти. За това има две причини. От една страна, този факт понастоящем е една от най-големите държавни тайни в Румъния. След завръща-
нето си и точно както и очаквах, Цезар изпълни обещанието си да сподели с мен най-важните събития и открития от експедицията, която той се осмели да предприеме заедно с елитен отряд от командоси, сформиран от петнадесет първокласно обучени военни. Тяхната мисия е може би най-авантюристичното и пленително проучване в историята на човечеството.

Въпреки че не знам всяка подробност за експедицията, мога да кажа, че имам една добра обща перспектива за нейните изумителни реалности, за които научих от Цезар, когато се срещнах с него в края на октомври 2004 г. – година след като той започна експедицията. Политическият климат тогава бе доста „горещ“, защото
бяхме в онова критично време точно преди изборите. Доколкото разбрах, докладът на Цезар е продължил пет дни и отчетът му е изслушан от специална румънско-американска комисия. Дори е вероятно определени политически фактори да са били изцяло повлияни от новите открития и доказателства, които били предоставени. Чувал съм, че членовете на проверовъчно-ревизионната
комисия били толкова обезпокоени от данните и доказателствата, които им били представени, че в продължение на няколко часа те не можели да вземат каквото и да е решение или правилно да предадат информацията на висшия политически ешелон на държавата. Цялата им ценностна система била напълно обърната с
главата надолу и не били останали каквито и да е други аргументи, които да подкрепят техните стари вярвания. Може би заради това било направено заключението, че била необходима радикална трансформация на окултната система и влияния вътре в страната.

      Изумително е как веригата от събития – като се започне от великото откритие в планините Бучеджи и се продължи с главната експедиция по протежение на подземните тунели – промени почти завинаги начина на мислене, както и съдбата на някои хора. Причислявам себе си към тези хора, защото трябваше бързо да се
адаптирам към значителни промени в моето собствено съществувание. Тези трансформации включваха главно моето вътрешно същество. Окултната вселена, в която бях постепенно въведен от Цезар, плюс факта, че сега вече съм убеден в определени поразителни аспекти на физическите и фините процеси на живота,
ме насърчиха с голям интерес да прекарам време в изучаването на книги и документи по темата и по този начин увеличиха познанията ми за тези аспекти, които са най-често изцяло пренебрегнати от мнозинството от хора.

Установих обаче, че е невероятно трудно да се опишат по правдоподобен начин определени ситуации и събития, които са на границата на абсурдното спрямо обичайната човешка мисловност. Това е другата причина, поради която няма да опиша великата експедиция. Освен факта, че Цезар не е съгласен с това да пиша за нея, аз също така мисля, че е много малко вероятно описанието на
необикновеното пътешествие да има истинско въздействие върху съзнанието на повечето хора. Разбира се, това може да е само временно положение, защото начините, по които се случват събитията на глобално равнище – особено сега, в този критичен период от историята на човечеството – са непредсказуеми и често шокиращи.

Това може да стане причина едно, някога пренебрегвано събитие, впоследствие да бъде преразгледано в светлината на истинската си важност. При внимателен анализ можем да видим, че всичко, което се случва в този свят, следва направлявана траектория, чиято искряща светлина вече се вижда от определени човешки същества, които са способни да я разпознаят измежду много други възможности. Следователно можем да очакваме бърза и удивителна
трансформация в съзнанието на хората и едва тогава елементите на великата експедиция, която започна в планините Бучеджи, ще бъдат оценени и разбрани според тяхната истинска значимост. Това е положението що се отнася до огромната маса от хора.

Цезар ме информира лично, че вече има няколко групи, които имат за цел да построят един вид информационна и дори фактическа база данни, за да улеснят усвояването на разкритията на великата експедиция за останалата част от човечеството. В същото време той ме осведоми, че освен това има и групи, които са заинтересовани от това да поемат управлението върху взимането
на всички решения, които са направени на най-висшето ниво на национална сигурност по отношение на откритието в Бучеджи. Цезар не е виждал отново сеньор Мацини, но е подразбрал, че Мацини и други два „мозъка“ на световния масонски елит се били свързали повече от един път и са водили сериозни разговори с определени политически фигури в Румъния и най-вече, с оглед на
значимостта – в САЩ.

В един от приятелските ми разговори с Цезар, след отсъствие от над една година, той ми каза, че както той, така и генерал Обадя, били изпитали натиск върху себе си във връзка с това. От тази гледна точка, въпреки положителните ефекти на великото откритие и тези на експедицията, изглежда, че „битката между доброто и
злото“ се засилила дори още повече. Интригата е много по-сложна и съдържа свръхсекретни елементи, които не ми е позволено да разглася сега, въпреки че знам за тях от разговора ми с Цезар. Но съм сигурен, че ще дойде време на „велики разкрития“ и както вече сочат някои знаци, това време не е много далече.
Понякога, за да позволим едно хармонично и съгласувано развитие на събитията, е важно да не „насилваме“ случването на нещата, дори и да е възможно това да бъде направено и намерението да е очевидно дълбоко благородно.

В края на краищата, реалността, в която всички ние живеем на микрокосмическо ниво, е само отражение на универсалните закони, които действат на макрокосмическо ниво. Вариациите и трансформациите, които стават в нашия свят, се нуждаят от това да им бъде придадено дълбоко значение и да бъдат използвани мъдро, за да се избегнат каквито и да е изкривявания и смущения на ритъма.

Настоящето положение на румънския народ и на цялото човечество е като това на страдащ от рак човек. Болестта е сериозна, но може да бъде излекувана. Тя не е обикновена настинка, която може да бъде излекувана веднага. За човек, болен
от рак, избягването на метастази изисква точни и интелигенти действия. Например, ако поради голямото си желание да бъде излекуван, боледуващият научи за чудотворно лечение и то му бъде приложено веднага, без всякакво разбиране, тогава е много вероятно неговото тяло да не може да се справи, защото то все още не е готово за проникването от лечебната енергия. От това следва, че той първо се нуждае от няколко предварителни етапа на пречистване и чак тогава на него може да му бъде приложено истинското лечение, което ще го излекува.

По същия начин, съзнанието на човешките маси, проядено от сложните пороци и трудности на модерното общество, не винаги е на необходимото ниво, за да усвои правилно определена информация и познание. Понякога едно такова знание може да предизвика обратна реакция, отказ от възприемане, погнуса и отдръпване.
Точно затова е по-добре да се изчака правилният момент, преди да се разкрият шокиращите истини, които Цезар сподели с мен, особено предвид това, че те засягат нашата собствена страна (Румъния), както и човечеството като цяло. С други думи, това е проблем с глобални последици и с достатъчна сила да проникне в съзнанието на човешките маси, ако те са готови да го възприемат.
Положението е много по-просто на нивото на отделния човек. Когато събитията, в които участваме, вземат грандиозен обрат, ние инстинктивно чувстваме, че съдбата ни подготвя за нещо. Ние почти неудържимо се озоваваме в такива обстоятелства, че сме фактически принудени да се адаптираме в движение към новия курс на нещата, като същевременно с това питаем жив интерес и
притежаваме силен стремеж за това да знаем повече и да действаме по-ефикасно. Точно това е ситуацията, в която се намирам сега. Самият аз познавам само частично фините сили и техните скрити причини, които са въвлечени, но силно чувствам, че те, стъпка по стъпка, ме насочват към един много точно фиксиран момент в бъдещето. Това, в което мога да ви уверя, е невероятната
интензивност на събитията, които ще опиша в тази книга, както и фактът, че те из основи трансформираха цялото ми същество.

Силно съм изкушен да вярвам, че моите срещи и разговори с Цезар,
просветляващите обяснения, които той ми поднесе, както дори и моето присъствие на мястото на великото откритие в планините Бучеджи, наред с научаването на основните аспекти на експедицията, която беше водена от него, бяха само един вид „чакалня“, една абсолютно необходима подготовка за това, което щях да преживея след това. Фактите са добре свързани помежду си и
усещам интуитивно, че всяко действие е интегрирано в един по-голям причинно-следствен ансамбъл, който се е запътил към една определена цел с прецизността на хронометър.

Това, пред което бях изправен, далеч надхвърля дори „илюзията“, която изживяваме по време на сън. Трябва да призная, че по време на всичките тези събития, които се случиха в период от около две седмици, постоянно бях в състояние на пълно изумление. Дори мога да кажа, че това бе „двигателят“ зад една фундаментална трансформация на моето същество, чиято дълбоко духовна природа го прави даже по-трудно за описание с точни и красноречиви изрази.
Съзнавам, че това, което следва, може да породи голям въпросителен знак за някои от читателите и може би те дори ще го счетат за фантазия. Какво мога да кажа в подобна ситуация, освен, че всеки от нас чувства и мисли така, както му казват неговите сърце и душа? Що се отнася до мен, аз се чувствам свободен и пречистен от „мъглата“ над много аспекти и реалности, които не само че не възприемах преди, но даже нямах и представа, че дори съществуват. Дълбоко
усещам и живея всеки момент от своя живот и интуитивно чувствам
много по-проникновен смисъл в своето съществувание.

Преди който и да е от вас, четейки тази книга, да е в състояние да се съмнява в нейната достоверност, самият аз бях изправен пред порива на съмнението и изумлението, които често ме караха да се чудя дали не сънувам или всичко това ми се случва в действителност. Беше ми помогнато да различа реалността от фантазията и истината от илюзията отвъд тези ментални шокове, които съм
сигурен, че читателят също ще преживее. Нещо повече, аз бях напътстван по такъв начин, че тези разкрития се превърнаха в дълбоки вярвания вътре в съзнанието ми и дори цялата му основа. Това, което подкрепи този съществен процес, бе една обширна енергична трансформация, която се случи в моето същество.

Бих могъл да оприлича това „чудо“ на положението на човек, който е постил в продължение на няколко дни, като не е ял нищо и е пил само вода. Това е метафорично казано нормалното състояние на обикновените хора, които живеят своя живот в състояние, подобно на това на една ларва, без дори да подозират за необятните потенциални възможности, до които те могат мигновено да
имат достъп, ако пожелаят. Разбира се, в края на своето постене, човекът е слаб и немощен. Дори и при тези обстоятелства, използвайки същата аналогия, човекът не осъзнава положението, в което е, вярвайки, че то е неговото нормално състояние. Веднага щом като започне да яде, той може да забележи как през цялото му същество текат силни потоци от енергия, изпълвайки го с жизне-
ност, сила за действие, вдъхновение, твърдост на волята, щастие имного други чувства и възприятия, които той не е усещал преди това. Тогава изчезва безсмисленият живот, който е често блудкав и ограничен до прозаични и незначителни цели. Това е „чудото“, което е породено от енергийните дълбини на нашето същество. Сега вече съм способен по-добре да разбирам – макар и все
още частично – съзнанието и финото енергийно състояние на Цезар Брад, защото и аз понастоящем живея един различен живот – много по-богат и вълнуващ от този, който имах преди. Преди да напиша черновата на тази книга, разказах на Цезар за удивителните неща, през които съм преминал. По своя неподражаем начин, изпълнен със спокойствие и разбиране, той се зарадва искрено заради мен и същевременно ми даде няколко скъпоценни съвета, за да спомогне
за моята бърза еволюция. Почувствах, че той е много доволен от това, че вижда, че неговите решения и усилия по отношение на мен не бяха безрезултатни.

Не мисля, че има някой, който да не иска да бъде щастлив и да не знае мистериите на вселената, но тогава ние сме изправени пред съществения въпрос: „Как да постигна такова нещо?“ Доколкото знам, има много начини да се постигне това; но всички те споделят един елемент: фактът, че си имаме работа с процес на „превръщане“, който отнема време. Може би това е причината, поради която някои хора се отказват от духовния път на познанието точно преди да постигнат истинска вътрешна трансформация вътре в своето същество: те са уплашени от усилието, което трябва да вложат в него и от идеята за постоянство. В моя случай трансформацията бе изключително бърза и отне само 12 дни. Вероятно, ако
тя бе траяла по-дълго, умът ми щеше да намери някакви „подривни“ начини да размие шока, който беше предизвикан от поразителните събития, на които бях свидетел и тогава щях да бъда заклещен на по-низше ниво на разбиране. Кой знае колко дълго щеше да се наложи да остана там преди следващия ми духовен „скок“?!

Случилото се през тези сюблимни 12 дни от живота ми е темата на книгата, която държите сега в ръцете си. Ако трябва да отнеса тези дни към моето собствено субективно протичане на времето, бих казал, че всъщност съм изживял няколко години, но в една много концентрирана форма и в сложно измерение на моето
същество. За да разбера това измерение, съдбата подпомогна срещата ми с няколко същества, не всички от които хора, които точно белязаха моето пътешествие чак до необикновената ми среща с Мачанди. Това, без всякакво съмнение, бе повратната точка на моето съществуване. Оттогава насетне вече нищо не е същото. Друг свят, друга вселена...

Оттогава изминаха само няколко месеца, но наситеността натова, което преживях, и характерната му вибрация, не са ме напуснали дори за миг. Ето защо реших да го разкрия чрез тази форма на представяне на читателите, които да пробудят своя интерес. Има причина и значение във всеки аспект от нашия живот.
Може би в тази необятна симфония на реалността, споделеното от мен за това, което ми се случи, ще бъде като чудотворна брънка от общата верига, която ще задейства дълбока духовна трансформация у вашето същество. По време на всички такива трансформации е от съществено значение човек да влезе във финото си сърце...

                                                                 Раду Чинамар





Гласувай:
7



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 14869969
Постинги: 2718
Коментари: 13249
Гласове: 39042
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава