Блогът на tatiana :: Езотеричната астрология или Подвизите на тракиеца Херакъл

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.07.2015 09:00 - Езотеричната астрология или Подвизите на тракиеца Херакъл

Автор: bven Категория: Технологии

Прочетен: 1489 Коментари: 0 Гласове:

Дванайсети подвиг
ХВАЩАНЕ НА ЧЕРВЕНИТЕ КРАВИ НА ГЕРИОН
или РИБИ (20 февруари - 20 март)

Високо в Небето Йерархията на Светлината обсъждала Пътя на героя. На Учителя съобщили волята Си за това, как да продължи Пътя на Херакъл.
- Изгубен, но открил себе си; мъртъв, но пълен с Живот. Служителят става Спасител и се завръща у дома!
Учителят на Херакъл се замислил, после повикал героя при себе си.
- Пред теб стои последният подвиг на душата ти, сине мой. С него ще извървиш Пътя на духовното достижение и ще получи душата ти освобождение. За да осъществиш този подвиг, трябва да отидеш в Еритея, където управлява Великата Илюзия, където царува триглавото чудовище Герион. То има три глави, три тела и шест ръце. Незаконно държи стадо
от червени крави, които трябва да освободиш и да закараш в Свещения град на Бога. Сам. Бъди внимателен с пастира Евритион и особено към
неговото двуглаво куче Орф. - Учителят помълчал и допълнил. - Мога сам едно да ти кажа: когато се наложи, призови на помощ Слънцето.
Херакъл не отговорил, а бързо застанал пред вратата на дванайсетия си подвиг – съзвездие Риби.
В храма на Бога на Слънцето той принесъл дарове. Седем дни се молил и чакал просветление за бъдещия си подвиг, след което милостта на
Слънцето слязла над него. Златно кубче паднало до краката му. Херакъл разбрал, че това е магически предмет, който ще му помогне да стигне до
земята Еритея.
Така и станало. Под защитата на свещения предмет, Херакъл безпрепятствено прекосил морето, доплувал до Еритея и слязъл на брега. Достигнал пасбището, където Евритион и двуглавото му куче Орф пазели стадото червени крави. Когато Херакъл приближил, кучето яростно се хвърлило към него.
С един единствен решителен удар на тоягата си Херакъл убил кучето. Уплашен от видяното, Евритион започнал да моли Херакъл да го пощади.
Героят изпълнил молбата му. Оставяйки жив пастира, той подкарал кравите към Свещения храм на Бога-Слънце. Преди обаче да се отдалечи
много, видял зад себе си облак прах, който явно го настигал. Досетил се, че Герион го преследва, за да си върне стадото. Бързо се приготвил да даде отпор на врага. От трите глави на чудовището изригвали пламъци .Герион хвърлил огромно копие и едва не улучил героя. Херакъл отговорил, като изпратил стрела от златния си лък, подарен му от Аполон, която улучила чудовището. Тя пронизала Герион с такава сила, че и трите му тела били поразени. Чудовището изревало от болка и паднало мъртво в
прахта.
Херакъл бързо подгонил стадото към Свещения град, но често някоя от кравите се губела и той трябвало да спира, докато я открие и върне обратно. Така преминал Алпите и всички земи пред него. Щом в някоя от страните срещал злото, той отсядал там, докато му нанесе смъртоносен удар и възстанови справедливостта. Срещнал гиганта Ерикс, който
го предизвикал на двубой. Херакъл го хванал, с огромна сила го ударил в земята и той повече не можал да стане и издъхнал. След това гигантът
Алкион хвърлил по Херакъл огромен къс скала, която героят отбил със своята дъбова тояга с такава сила, че тя, връщайки се обратно, убила на
място гиганта. Понякога Херакъл обърквал пътя, поемал по друг, но скоро отново се връщал на правилния път и продължавал своето пътешествие.
Измъчен, уморен от изпитанията, той най-накрая стигнал до мястото, където го очаквал неговият Учител.
- Добре дошъл, сине Божий, който си и син човешки! – поздравил го Учителят. - Диамантът на безсмъртието блести на твоето чело. Той
има дванайсет шлифовани страни, които са твоите лични постижения по Пътя от човешкото до божественото достижение. Ти се завърна в своя дом, за да не го напускаш никога повече. Името ти ще бъде изписано на Небето като символ на безсмъртната съдба за борещите се човешки
синове. Човешките ти подвизи приключиха. Започват твоите космически задачи.
От Небето се разнесъл глас, който Херакъл ясно чул:
- Добре дошъл, сине Божи.

Нагоре