• Публикувана на 26/05/2017

                                                Траките в Европа

За българския читател е вече установен факт, че траките са тясно свързани с България, като начинатели на Българската народност и нация. За мнозина от тях обаче е малко известен досега фактът, че тяхното присъствие в Европа е значително и сред други европейски общности, както показват съвременните генетични изследвания.

Възможно ли е тогава траките да са дали начало на сформирането и на други европейски народности освен българската и ако е така, кои са тези близки генетични родственици на старите българи?

Настоящето изследване доказва по лингвистичен път  и чрез анализ на древни писмени източници такава родствена връзка между древните траки и една друга голяма древна общностна група, вляла своя генетичен фонд в редица народностни групи населяващи днес централна и западна Европа. Тази древна общностна група, изключително сродна културно и езиково с древните траки, е известна от дълбока древност под името „гали” и „келти”.

Нима „галите” („келтите”) са родствени с траките, ще запитат мнозина? Защо тогава не се наричат „траки”, а „гали” и „келти”? Отговорът на този въпрос е твърде подобен на отговора на въпроса защо от един исторически момент нататък самите траки тук на Балканите са започнали да се наричат „богари” и „бугари”, сиреч „българи”, което, както вече читателите ни знаят от по-предните ни публикации, се дължи на общия говорим от всички тракийски племена език – „богарския”, което на тракийски означава „бого-творчески език”.

По същия начин от следващото изложение ще стане ясно, че едно от древните тракийски племена, чиято прародина е обща с тази на всички траки и е тук на Балканите, от един момент нататък е започнало да се назовава „гали”, поради една много важна своя историческа характеристика, а също и „келти”, по друга своя забележителна племенна особеност.

Но да започнем с това, което самите древни „гали” ни казват за своя произход и начала. Много от данните за тяхната ранна история научаваме от т. нар. „галски” („келтски”) древен фолклор, чиито най-стари сказания, особено на ирландските гали, (а ирландският народ и до днес се именува „галски” (“gaelic”)), твърдят, че тяхната народност води началото си от времето, когато Ирландия била завладяна от един велик божествен народ, дошъл от юго-източните части на Европа, където реката Дунав (Danau), дар на майката-богиня Дану (Дунау), се вливала в Понта (Черно море) и населявали цялата онази вълшебна земя, чак до „гръцките” острови. Техните жреци донесли в Ирландия своята вяра от острова Самотраки, където също били жреци на Слънцето, чиито мистерии и сила владеели до такава степен, че сътворили „земя” от водите на океана, за да увеличат територията на Британските острови, защото в началото те не били достатъчни за поселването на многобройния народ, който довели със себе си.

Каква изумителна легенда! Какъв ли интерес биха имали древните ирландци да си „измислят” подобни неща? Те по-скоро биха измислили нещо, което да покаже колко велика е самата Ирландия, или самите гали, които живеят в нея, а не някакъв друг народ, наречен „Народът на Дунав”, според повечето съвременни келтолози („Де Данан”) и идващ очевидно от земи, които са известни като „тракийски” и „български” откакто свят светува!

Нещо повече, ако анализираме внимателно името на този народ, така, както е записано в древните ирландски документи – „Туаха де Данан” = „Tuaha De Danan” (“Tuatha/Tuakha de Danan”) ще забележим, че освен, че назовава реката Danau (= Дунав, според повечето келтолози), то включва и самото име на народа – „Туакха” („Tuakha”). И преди някой да побърза да каже, че това име няма нищо общо с „траките”, или с който и да е познат на нас днес народ, нека си припомним под какво име са споменати именно траките в най-древните документи дошли до нас!

Нашите читатели, може би си спомнят, че в третата книга от поредицата на „Тракийското Писмо Декодирано” (стр. 64-65), ние представихме пред тях части от Папируса на Ани (Древно-египетската Книга на Мъртвите), които споменават траките по следния начин:

Текстът e от глава 15 от “Книгата на Мъртвите” върху Плака 19 (от Папируса на Ани) и както вече установихме в книга Трета на „Тракийското Писмо Декодирано”, той показва поразителни сходства с този върху енеолитната тракийска плоча от Тартария. Всичките основни йероглифи в плочата са също представени и в текста върху тази плака от Папируса на Ани както личи по-долу:

Ето и част от превода от този текст по Сър Уолис Бъдж:

“(2) … Поклон на Теб… Бог-Отец (Тму*)… (4)… разгромени

са враговете Ти… (11) Ти Единият Единствен, съществуващ на небето,  преди да бъдат земята и планините (12) Господ Бог и създател на всичко съществуващо… (15) от Ани – надзорник на Божествените Приноси от складовете на Господарите на град Абидос…”

*по Уолис Бъдж

Особено интересен е фактът, че знакът означаващ “Тракия” също присъства, кактое видно по–горе:  , като в папируса той е

представен и с прибавени фонетични знаци по следния начин:

Така записана горната дума се чете фонетично:

Идеограм   (Трак) –  (ра) –  (к) или като цяло: “ТРАК”. Очевидно египтолозите не са подозирали такава връзка и са търсили друг превод, като са взели предвид факта, че  (ра) освен “фонограм” за произношение, е също и идеограм за “слънце” и “светлина”, и са превели думата като “светя” (“грея”). И тъй като  (к) освен “фонограм” е също и окончание за 2л.ед.ч., тогава формата на глагола (ако това съчетание се приеме за глагол?) би била “ти светиш” (“ти грееш”). Така в ред (7) Сър Уолис Бъдж е превел: “Ти изгряваш, ти светиш над гръбнака на своята майка”, но текстът може да се преведе алтернативно “Ти изгряваш над Тракия – гръбнака (земята) на твоята майка”!!! Каква огромна разлика между двата превода!!!

Много от новите открития относно текстовете и значението върху ТракийскитеПлочки от Енеолита, доведоха до огромни промени в разбирането и превода наповечето от текстовете на “Книгата на Мъртвите”, най–ранните оригинали ипреписи, на която са очевидно с тракийски произход и следователнопървоначално вложеният в тях смисъл е по същество “културно тракийски”, а не“египетски”. Това обяснява отчасти и факта, че най–ранните езикови формизаписани в “книгата на Мъртвите” са доста по–различни от по–късните такива (съсспецифично прибавените им “египетски културирани” фонетика и значение), изатова са били не съвсем разбираеми дори за древно–египетските жреци и писариот по–късните епохи.

Много подобно е и съдържанието на глава 124 (Плака / отрязък 24 от Папирус

а на Ани), показана по–долу (виж и „Тракийското Писмо Декодирано-3”, стр. 70-71):

“Пи-Траку” = “Трак-ът” (“Сияйни-ят”*)

Сцената показана на горната Плака показва книжника Ани и съпругата му в позана Прослава (Хваление) на Троицата (богове), или Триединния Бог, седящ върхупиедестал. Ето и части от текста показан по–горе: “ (1)… Душата ми е построила обиталище за мен в Тат(?) и аз се укрепих в сила в града Пе… (4) Има жертвениприноси и храна за тези, които не ще бъдат повредени… (16) Аз влизам чрез Дион/Атен (Слънчевия Диск*)… Аз говоря с последователите на (17) Триединния Бог(троицата богове*), аз говоря с Дион / Атен (Слънчевия Диск*) , да, аз говоря сТраките / Тра–кху (Сияйните), и Дион (Слънчевият Диск*) ми дава победа сред(18) тъмнината на нощта… Ето, аз съм с Исус (Озирис) и (19) свидетелствувамтова, което Той изговаря сред благословените. Той ми говори на езика на хората,и аз го слушам, (20) и Му говоря обратно на езика на Бога (боговете*)… Да, Тивъздигаш Правдата и Истината (21) за тези, които ги обичат. Аз съм от Сияйните*,облечен в Силата, по–могъщ от всеки друг Сияен* (трак / та–ра–кху).”

И в този текст, името “трак” / “траки” е преведено от египтолозите като “сияен”,“греещ”, т.е. смислово, като до този момент не е била търсена фонетичнатастойност на думата, която се произнася именно “трак” / “траку”. Очевидно никойдо сегашния труд не е търсел изобщо подобна връзка между Тракия и Египет вдокументи с такава древна давност.

Името на траките се чете и върху някои от пръстените-печати от династиите на фараоните траки-хиксоси в Египет, както беше вече показано в „Тракийското Писмо Декодирано-3” (вж. стр.85 там). На пръстена-печат, показан по-долу, се откроява ясно не само пиктограмът обозначаващ “Тракия” (“Трак”), но също и цялото фонетично буквено-сричково съчетание отразяващо произношението на тази дума: 

В случая, то се чете отгоре надолу и се произнася съответно:

(трак, Т)  (р)  (а)  (ка) или като цяло:

 “Трака”.

Такъв начин на фонетично изписване е съвсем типичен за по-късната епоха в Древен Египет, където вече освен чисто пиктографското (идеограмно) записване на думите (като например- (трак)), се прибавя и част от тяхното фонетично произношение, като в това участвуват както пиктограмни букви (например- (р);  (а)), така и пиктограмни срички (например- (ка)).

Както вече показахме в книга Трета на „Тракийското Писмо Декодирано”,сравнителният анализ между пиктографските текстове върху четирите плочки отенеолитна Тракия (тези от Градешница, Тартария, Караново и Точиларе) и  текстовете от египетската “Книга на Мъртвите”, направен по–горе, е твърдепоказателен и изводите от него са недвусмислени и затова дефинитивни. Основният извод от горните и други примери беше, че Тракийските Плочки отТочиларе, Караново, Тартария и Градешница съдържат съответно най–старитезаписани версии, намерени досега на следните глави от египетската “Книга наМъртвите”: 30А и 30Б (Плака 3, Папирус на Ани), 125 (Плака 31); 17 (Плака 8) и 85 (Плака 27); 15 (Плака 18) и “Химн на Озирис” (Плака 19, Папирус на Ани); глава 78 (Плака 25) и глава 124 (Плака 24 от Папируса на Ани)  

Следователно, горепосочените девет глави от “Книгата на Мъртвите” сапредставени  в най–ранния си пиктографски запис не в Древния Египет от СтаротоЦарство, но  в Древна Тракия от Енеолита (повече от 2000 години по–рано!) изатова с пълно право могат да се нарекат “Тракийската Книга на Мъртвите”. Нещоповече – тъй като отделни елементи и цели части от тази “Тракийска Книга наМъртвите” е представена и в много от останалите глави на египетските версии на“Книгата на Мъртвите” (най–старите от които се намират в Пирамидните Текстове), следва да се приеме, че в своя първичен и оригинален вид “Книгата на Мъртвите”е сборник от религиозни текстове с Древно–Тракийски произход, които биватдоразвити и разширени по–късно на египетска почва в своите вече многобройниварианти, известни като Пирамидни Текстове, по–късни Ковчезни Текстове и най–късни Папирусни Преписи, (известни досега под името “Египетската Книга наМъртвите”).

Всичките последвали изследванията (виж книгите от поредицата „Тракийскотописмо декодирано” – том 1  4) доказаха, че нашите древни предци траките несамо са имали писменост, но са имали богата литературна традиция, раннитеобразци, на която са се съхранили на територията на Тракия (енеолитнитеплочки), а по–късните образци са се съхранили на територията на Египет(пирамидните, ковчезни и папирусни текстове)!

Пренасяйки своята писменост, литературна традиция и монотеистична религия отБалканите в Египет, траките променили напълно облика на местния египетски“социум” като го моделирали (цивилизовали) “по тракийски” образец, с коетотласнали развитието на Египет с много столетия напред и го направили неделимачаст от своята “етносно–духовна” културна общност!

Затова и името им останало записано за вечни векове в древните текстове на „Египетската книга на мъртвите”. Йероглифният му запис, както бе по-казано по-горе бил следният:

 ил  

Така записана горната дума се чете фонетично:

Идеогра   (Трак) –  (ра) –  (к) или като цяло: “ТРАК”   

Алтернативният му запис, включващ определителен член, бил следният:

 ил   

Опр. чл.  – идеограм  (Трак)    (ра) – идеограм (кху) или като цяло „пи-ТРАКХУ” = “Трак-ът” (“Сияйни-ят”),

а още едно алтернативно изписване пък, както видяхме по-горе, е:

Идеограм (трак)  (р)  (а)  (кха) или като цяло: „ТРАКХА”.

В заключение можем да обобщим, че „Трак”, „тракху” и „ТРАКХА” – всички означават „тракът”, „траките”, или най-общо – народът на ТРАК („траките”, „сияйните”, „слънчевите”). Неслучайно, основен корен в думата „т-РА-кха” е „РА”, със значение на „Слънце, Божествено Слово” и йероглифен запис –  (ра).

И какво следва от това, ще попита незапознатият читател?

Любопитният факт, който следва от това е, че когато хилядолетия по-късно се появява за първи път модерната за онова време нова Бохарска (трако-богарска) фонетична азбука, много от надписите първоначално са със смесен характер на преходното йероглифно-фонетично писмо (както например при Кьолменския надпис, който вече беше анализиран подробно в том 3 на „Тракийското Писмо Декодирано”). При това смесено йероглифно-фонетично записване важни характеристики или корени на думите се съхраняват записани с характерния си йероглиф (както са били залегнали в по-древната традиция на изписването им), а останалите части на думите са били вече записвани с бохарски фонетични знаци.

 Това означава, че характеризиращият траките „слънчев знак” –  (ра), а понякога и „тракийският знак” – идеограм на Тракия    (трак) се запазва в думата, както е бил записван традиционно в предшестващите хилядолетия, а останалите звукови съставки на думата са вече записани чрез ново-въведените за епохата фонетични знаци от бохарската азбука.

 Например така:

вместо изцяло фонетичното:

и вместодревното – изцяло йероглифно изписване, което вече проследихме по-горе:

И когато една племенна традиция го запечата за следващите столетия вече като

в своите древни писания, то си остава същото и в по-късните епохи, дори и тогава, когато знакът  вече не е разпознаван като „РА”, а като фонетичната буква  („О”) –(или „омега”, произносима оттам нататък като „о”, или „оу”, но никога като „ра”, или „р”!!!). По този начин „ТРАКХА” –  , започва да се възприема от следващите поколения като „ТОАКХА” (или дори „ТОУАХА”/ „ТУАХА”).

Така народът на „ТРАКА ДЕ ДАНАН” („ТРАКА ОТ ДУНАВА”/ или ДУНАВСКИТЕ ТРАКИ) останал известен в по-късните галски митове като „ТУАХА ДЕ ДАНАН” („ТУАКХА ДЕ ДАНААН”) и се превърнал в един напълно „непознат” за историците и като че ли съвсем „митологичен” и „измислен” приказен народ!

 И тъй, както видяхме от по-горните податки на ирландските (галски) митологични извори, съчетани с познанията ни за изписване името на народа на траките от дълбока древност както на йероглифно, така и на преходно (йероглифно-фонетично) писмо, става съвсем очевидно и пределно ясно, че само народът на „Дунавските Траки” отговаря по име, по древно местонахождение и по други културно-религиозни белези (съчетаващи култовете към Бога-слънце и Богинята-майка) на описанието засвидетелствано за народа, от който са произлезли древните гали (келти). Този народ е тракийският.

 Нещо повече, от горните свидетелства на древните извори става ясно, че родината на древните гали (келтите) е земята на траките. А още по-точно, тази област от Древна Тракия, която се намира териториално в земите между р. Дунав и Беломорието (която включва и о-в Самотраки).

 Забележете! Древната история засвидетелствана в галските (келтските) митове, НЕ казва, че галите (келтите) произлизат някъде от земите на Централна Европа или Западна Европа (както им се иска на мнозина западно-европейски изследователи!), откъдето да са се разселили и завоювали територии из цяла Европа, чак до Бизантион (по-късно Константинопол), а точно обратното – а именно, че прародината им е в Балканска Тракия, (включваща Бизантион) и именно оттук се разселват на изток до Мала Азия, а на запад – из цяла Централна и Западна Европа, като достигат чак до Британските острови и Ирландия!!   

 Но намира ли тази версия потвърждение и в други исторически източници, като например свидетелствата на древните автори за произхода на келтите (галите)? Какво ни казват те?

Дионисий Халикарнаски (около първи век пр. н. ера) пише, че родоначалникът на келтите – Келтос е син на Херакъл (Херкулес) и Астеропа, дъщеря на Атлас и е роден в близост до Олимп (сиреч на Балканите!).

 Подобни са данните от Апиан Александрийски (творил в около 160 г. сл. Хр.), според който произходът на келтите (галите) води началото си от двама царе – братята Келтос и Галас, които са синове на циклопа Полифем и жена му Галатея, и следователно идват отново от т.нар. „тракийско-пеласгийски свят”. Интересен е фактът, че именно един от тракийските царе – по-точно царят на племето Кикони, е известен под името Полифем / Евфем от Омировата „Илиада”, като съюзник на троянците, „вожд на копиеборците-кикони, син на Трезен, потомък на Кей, отхранен от Зевс”. Според българските траколози (енцикл.) той е „епически образ от най-ранния пласт данни за царе и за държавни организации в тракийския ареал от края на 2-ро и началото на първо хилядолетие пр.н. ера”.

 Херодот Халикарнаски пък споменава, че р. Дунав минава през Европа – земята, където са келтите и уточнява, че келтите живеят в тази част на Европа, която е „отвъд Херкулесовите стълбове”. Тук е много важно да напомним за незапознатите читатели, че под името „Европа” древните автори нямат в предвид „континента Европа”, а един много по-малък, но точно определен регион в древна югоизточна Тракия, единствен наречен в онази древност именно „Европа”, с център за региона – гр. Хераклея (Перинт), (вж стр. 94 енциклопедия), а пък т. нар. „Херкулесови стълбове” не се отнасят до Гибралтарския проток, както става модерно някои средновековни автори много векове по-късно да считат, но са известен на древните автори географски топоним, свързан с Хелеспонта (дн. проток Дарданели) – протока между Пропонтида (дн. Мраморно море) и Тракийското море (дн. Егейско море).

 Следователно, според древните автори цитирани по-горе, келтите не са описани като населяващи Британските о-ви, (както си тълкуват произволно някои съвременни лаици-британски келтолози), явно е, че те се поселват там много столетия по-късно! Но горните описания посочват един точно определен ареал в трако-пеласгийската териториална и културна среда, който има точно определени и твърде ясно и конкретно очертани географски граници – в Тракия на Балканите.

 Именно тези граници посочва и Херодот (VII, 108), който свидетелства, че Кикония, земята на траките-кикони в най-старо време, се е наричала Галаика, по името „галаи”. Не случайно киконите са записвани в някои от данъчните регистри на Атинския морски съюз (чак до около 5 в. пр. н. ера) като „тракийското племе Галаи (galaioi)”, което населява областта Галаика, която е известна също като Кикония. Този факт се потвърждава и от Диодор Сицилийски (60 г. – 30 г. пр. Хр.), който смята, че „келтите произлизат от галаите (galaioi), чиито родители са Херкулес и дъщерята на местен галски цар”  

Ето откъде идва и връзката с о-в Самораки в древните галски легенди на Ирландия! Та нали о-в Самотраки е точно прилежащ към областта Галайка (Кикония), населявана от дълбока древност от траките-галаи (кикони). Именно за галите пишат мнозина древни историци, че имат обичай да се сражават „чисто голи”, когато времето позволява това. Неслучайно самото име „кикони” означава именно „голи” на древния тракийски бохарски диалект. Любопитен е също фактът, че произношението на думата „гал”, така както се е съхранило в производните на галските диалекти езици (като напр. бретонски, френски, и др.) и до днес всъщност е „гол”, което е идентично на съответната българска дума, запазила древното значение на името „кикони”, което на стария тракийски диалект се превежда именно -„гол, голи” (от   = „гол, без дрехи”). Твърде вероятно е оттам да призлиза и по-късната стара българска дума – „кекна се/ покеквам се” (т.е. „пъча се”, „перча се”, а може би и „разголвам се”?)            

Но древните тракийски Галаи (galaioi) не са се наричали така по повод на това, че излизали често „голи” в битка, иначе биха си останали с названието „кикони” („голи”) на трак. бохарски диалект. Значението на името „галаи (galaioi)” на същия древен диалект е съвсем различно и означава „прелетни” („прелитащи”), а „галати”, името под което са били известни по-късно галите живущи в Мала Азия (също и като „галатяни”, към които пише и специално послание Св. ап. Павел в 1 век на Хр. ера!), това име означава „(прелетни) птици”. Това ни дава основание и за още една допълнителна и важна за нашето изследване интерпретация. А тя е, че с това название са наречени от техните сънародници именно тези траки, или по-точно това родово разклонение от племената на траките, което се слави със своите военни походи, набези и разселвания надалеч от родината, подобно на прелетните птици, които периодически отлитат и се завръщат по родните места. Че названието касае географски пътувания и преселения, се потвърждава и от факта, че на същия Бохарски тракийски диалект думата „гал”, изписана малко по различно – като   (“gal”) се превежда вече като “клон” („клонка от родословното дърво”), а когато се изпише като  (“gael”) има значението на “завръщащ се” („завърналия се”)!

С други думи „галаи (galaioi)” са тези племенни общности, които са „разклонение” от родословното дърво на траките, характеризирано от останалите си сънародници като „прелетни”, т.е. мигриращи надалеч от родината си, но също периодически „завръщащи се” в нея. Това обяснява и факта, че галите (келтите) се разселват из цяла Европа и Азия, но също и че се завръщат в прародината си в Балканска Тракия, където живеят сред своите сънародници като тракийското племе, известно като „скордизи” („скордизки”) или „галски траки” („келтски траки”).

копие от блога на Академик Цветан Гайдарски

http://tsvetanguide.com/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D1%82%D0%B8/