Блогът на tatiana :: СВАМИ ВИШНУ ДЕВАНАНДА: СВЕТЪТ Е МАТЕРИАЛИЗАЦИЯ НА МИСЛИТЕ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.04.2022 08:00 - СВАМИ ВИШНУ ДЕВАНАНДА: СВЕТЪТ Е МАТЕРИАЛИЗАЦИЯ НА МИСЛИТЕ

Автор: bven Категория: Технологии

Прочетен: 9006 Коментари: 0 Гласове:

Светът е материализация на мисловните форми на Божествения Разум. Той съществува като вибрация. Както има топлинни и светлинни вълни, електричество и енергия, така има и мисловни вълни. Мисълта има огромна сила. Всеки я изпитва до някаква степен. Тя би била използвана хиляди пъти по-ефективно, ако човек може добре да разбере действията на мисловните вибрации, техниките за контролирането им и метода за предаването им на разстояние.

С разбирането и реализирането на силите на ума човек събужда скрити психически и окултни сили. Той може да вижда далечни предмети, да чува далечни звуци, да изпраща съобщения до коя да е част на вселената, да лекува хора, намиращи се на хиляди мили от него, да се придвижва мигновено на далечни разстояния. Няма граница за силата на човешкия ум, след като човек се научи да го слива с Космичния Разум.

Силата на концентрацията

Когато се движи свободно върху голяма площ, всяка сила в природата има по-малка скорост и сила, отколкото ако бъде събрана в едно и насочена през ограничен изход. Събрани в язовир, някога ленивите и свободни води на реката сега се втурват с огромна сила към отвора. Топлите лъчи на слънцето, фокусирани през увеличително стъкло, могат да направят пожар. Такава е силата, създавана чрез концентрация.

Този природен закон е приложим и за човека във всички насоки на неговата дейност. Умствената концентрация представлява съсредоточаване на ума за продължителен период от време върху външна или вътрешна точка. Не може да има концентрация без нещо, върху което да почиват събраните лъчи на ума – обект или идея.

Понякога хората се гордеят с това, че могат да мислят за две неща едновременно. Умът не работи по този начин – осцилиращите му вълни се люшкат напред-назад с огромна скорост между двете идеи. Умът може да прави само едно нещо наведнъж. Онези, които смятат, че такива земни задължения като миенето на чинии се вършат по-бързо, ако си мислят за палми и слънчев бряг, се лъжат. Техните мисловни вълни се движат между мечтата и непосредствена задача. По този начин вниманието, фактически отделяно на работата, е по-малко поради непрекъснатото прехвърляне на мисълта – и ръцете също се забавят. Много по-добре е умът да се насочи на едно място – така работата ще бъде свършена за половината време.

Ако сте дълбоко погълнати от книга или телевизионна програма, не чувате нито външни звуци, нито дори когато ви извикат. Ако някой се приближи, няма да го видите; нито ще усетите аромата на розите на масата. Това е концентрацията – еднонасоченост на ума, фиксиран само върху едно нещо.

Всеки има способността да се концентрира до известна степен. Постоянното практикуване на тази вродена способност засилва мисловните вълни, изчиства идеите и използва част от огромната непроявена сила на ума. Онова, което някога е било неясно и мъгливо, става ясно и определено. Онова, което е било трудно, сложно и объркващо, става лесно. Човек може да работи по-ефективно, да свърши повече работа за по-малко време и да увеличи възможностите си за доходи.

Концентрацията също може да предотврати или намали проблемите на старостта.

След 30-годишна възраст клетките на човешкия мозък измират със скорост 100 000 на ден – и не се заменят. Жизнено важно е да засилим и да използваме възможно най-добре намаляващите си способности. Онзи, който практикува концентрация, запазва силата на ума си.

Хирургът извършва операцията на пациента си с най-голяма концентрация на вниманието. Техникът, инженерът, архитектът или художникът, рисуващи и най-дребните подробности на план, карта или скица, в която точността е от най-голямо значение, са дълбоко погълнати от работата си. Същата концентрация е необходима и на духовния път, където ученикът се занимава с вътрешните сили. За да има напредък, тя трябва да бъде развита до най-висока степен. Практиката изисква търпение, воля, неуморна упоритост и непрекъснатост. По духовния път няма преки пътеки.
в-к психо

Нагоре