Бях единствено дете, но никога не съм била глезена, родителите ми ме възпитаваха на трудолюбие, скромност и критичност.




ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА
Актрисата Катя Зехирева е родена на 10.12.1926 г. в Бургас. Завършва актьорско майсторство в Държавното висше театрално училище в София. Актриса в Драматичен театър - Русе през 1952-53 г., в театрите “Трудов фронт” (1953-64 г.), “Народна сцена” (1964-66 г.), “Сълза и смях” (1966-73 г.) в София. Актриса и директорка в Драматичен театър в Габрово (1973-76 г.) и в Театър 199 в София от 1976 г. до 1991 г.



Преподавател по художествено слово във ВИТИЗ от 1965 г., доцент по сценична реч от 1971 г., професор от 1981 г. Лауреат на орден “Стара планина” I степен.



Катя Зехирева произхожда от заможно семейство, единият й дядо бил виден производител на вина, фалирал по време на световната криза. “Зехиревият род като фамилно име свършва с мен и с още една моя братовчедка. А е бил много голям - разказва актрисата. - Скоро ме питаха откъде произлиза фамилията ми. “Зехир” значи яд и отрова. Произлиза от прякора на някаква прабаба, която била много люта, много “зехирлия”. В Сливен й викали по прякор Зехирката - оттам на всички Зехирчетата. С времето прякорът станал фамилно име - Зехиреви. За съжаление в рода няма мъж Зехирев, който да продължи името. Аз нямам сестри и братя, нямам деца, нямам и внуци. Нямам и племенници. Няколко деца на моите първи братовчедки са ми най-близки - и вече техните внуци. Баща ми Димитър почина от рак в началото на 1944 г., по време на големите бомбардировки над София. С майка ми Лила много се обичаха, много хубаво семейство бяха”, припомня си актрисата.




“С Катя работехме дълги години в Съюза на артистите под председателството на Любомир Кабакчиев - пише за нея вече покойната критичка Севелина Гьорова. - Запазила съм спомен за нейния такт, за нейната загриженост към проблемите на съсловието, особено в качеството й на ръководителка на актьорската секция и секретар. Тя беше и състрадателна, но и принципна, свободен човек, необвързан от никакви условности, загрижен за съдбата на театралното изкуство преди всичко и след това и за неговите създатели.






И изведнъж през 1991 г. тя съвсем доброволно, без принуда от никого, се оттегли както от сцената, така и от театралната академия. Пенсионира се по свое собствено желание, навярно уморена от избродените нелеки театрални пътища. Винаги е работела при тежки условия - и в провинцията, и в София.”

Филмография ( от уикипедия):
Компарсита (1978)
Завръщане от Рим (1977)
От другата страна на огледалото (1977) Затворничка
Мечтател (1975)
Животът си тече тихо... (1957)

На 26 август 2009 година , на 83 годишна възраст,  актрисата  и проф. Катя Зeхирева почина . Една непреходна красота...







копирано от http://www.blitz.bg/article/4205

Хубост, талант, достойнство...
Нетленната българска красота !

Харесвам я от много от малка.
За последно я видях на живо пред "Театър 199" малко преди да се отгели. Стори ми се уморена и остаряла. Заболя ме.
Тази снимка с Лора Кремен и Ани Бакалова ме запрати към други спомени и времена.
Благодаря ти!

Нека не се забравят достойните носители на добродетелите на българите!
Намасте!

когато беше подвиг да се снабдиш с билет за представление на живо :)) Тогава нямаше касетофони и камери, може би затова изкуството бе живо! Аз си спомням как взривяваше залите по време на официални празници със своите рецитали..Няма как да го видят сегашните фенове на театъра . Освен може би записи на БНТ, но тя не ги дава даром?
Благодаря, че ми напомни за тези хубави емоции.
Поздрави от мен, Катя!