"След като унищожиха цялата държава и нация, след като я скопиха от нейните национални чувства, цели и интереси, тази малцинствена група сега се опитва за последно да се скрие зад патриотизма. /…/ Но защо я няма нито Европа, нито потреблението, нито обществото? А само няколко ухилени матови джукести типа /според Слабаков/, които в мътилката на последните години реализираха своята наследствена професия - джебчийството."
                                                       В-к "Строго секретно", декември 2001 г

Така ще е, щом не намираме сили в себе си да скочим срещу Злото.

... Спахме и продължаваме да спим, но как да се пробудим? Не е достатъчно да се поставят все нови и нови ориентири в мъглявината на държавното управление. Трябва да се премахне самата мъгла, небето да се разчисти. Време е да изоставим засуканите купешки фрази и ясно, на чист разбираем български език да заявим какво искаме и към какво се стремим. "Българинът и неговите деца трябва да почувстват закрилата на държавата. Трябва да се възроди съзнателно потисканото национално самочувствие, че българинът е биологически потомък и исторически наследник на най-голямата по територия, икономическа мощ и духовно могъщество в Европа страна през периода на ранното Средновековие." - писа в-к "Монитор" през януари 2002 г. Само че националноотговорна политика не можем /и не бива!/ да очакваме нито от сегашната полудържава, нито от чуждопоклонническия политически "елит". Комунистите, които разориха България и изнесоха нейните богатства зад граница прекрасно съзнаваха, че с демократите могат да се споразумеят - достатъчно бе да им обещаят част от плячката. С нас, националистите споразумение не бе възможно. Ние отказвахме да правим компромиси със своя народ и със своята съвест. Но колко са като нас?
д-р Иван Козовски. Негови са думите:

"Никога досега България, дори когато се водехме за сателит на Съветския съюз, не е имало такова падение на българщината, на българското достойнство и на националното чувство. Никога досега не е било такова раболепие и лазене пред Западна Европа…"Нещата у нас ще се оправят, когато в парламента има 50% плюс един народни представители, мислещи така." Ами тогава да го направим! Да се съберем, да излезем на избори, да ги спечелим и да влезем в парламента. Но трябва да се съберем всички, да изоставим личните обиди и пристрастия, да сложим някъде встрани недоразуменията и противоречията и да тръгнем заедно. Българската национална Идея е твърде по-голяма от нас, за да се правим на велики пред нея. Не го ли направим, тези ще продължат да ни управляват. Виждаме как ни управляват.

....През 1997 г. кметът на квартал Нусле в чешката столица прогони живеещите в квартала му цигани. Мярката била предприета в интерес безопасността на квартала. Циганите по цял свят са едни и същи, но управниците на отделните страни са различни. Как е у нас? През август 2001 г. жителите на плевенското с. Оряховица се вдигнали на бунт срещу терора, на който били подложени от страна на 6-те цигански семейства в селото. Наложила се намесата на областния управител Николай Маринов. Циганският терор продължил. На 17 май 1998 г. в София някакво циганче паднало от прозорец на изоставена къща и загинало. За смъртта му набедиха софийските скинари. Полицията арестува всички известни скинхедс в града и ги смля от бой. После се оказа, че циганчето си е паднало само и виновни за смъртта му няма, но остана петното върху скиновете и всички националисти.

В така нареченото "публично пространство" скинарите бяха защитени единствено от доц. Искра Баева: "Продължаващата твърде дълго криза в България, която възрастните търпят със стиснати зъби, лесно хвърля в отчаяние младите, които искат свое собствено бъдеще, но не могат да го намерят тук и сега." Ето, съвсем наскоро някакви цигани подпалиха своя коптор и от Министерство на териториалното богоустройство набързо ги снабдиха с нови жилища. За пострадали българи подобна помощ не се предвижда. Та демократите и на своите не помагат, ако вече не се нуждаят от тях. Някои от нас помнят поета Биньо Иванов от Кюстендил, който през 1983 година гладува 41 дена в знак на солидарност с Едвин Сугарев. През 1998 г. Биньо Иванов угасна на 59 годишна възраст в пълна мизерия, болен, безработен, забравен от СДС. И от Едвин. На 27 юли 2002 г. умря поетът Христо Фотев. Пропускам думата "внезапно", с 50 лева пенсия човек не може да изкара дълго. Смъртта на творци като Биньо Иванов и Христо Фотев е внезапна само за преяждащите демокрадци.

Пред в-к "Марица" от 18 декември 1996 г. Стефан Вълков заявява, че ДС е поръчала на Иван Костов да създаде от СДС синя партия. Моментално, без всякакви церемонии изгониха от СДС стария боец, сражавал се с ръка срещу комунистите. Без да си направят труда да кажат верни ли са обвиненията му или не.
През септември 1999 г. някои вестници публикуваха извадки от скандална реч на тогавашната външна министърка Надежда Михайлова. Полицията арестува журналистите посред нощ. Тогава нарушение на човешките права нямаше и противно на всякакви закони, на всякакъв морал и на елементарна логика, Надежда си остана министър. Вгледан в своя пъп, народът с нищо не показа, че е впечатлен от скандала и от грубото погазване свободата на словото. Надеждата на Надежда и на такива като нея е, че народът ще е все така безучастен. Какво е нужно, за да изведем народа от безучастието?