Джуал Кхуул


ВЕЛИКИЯТ ПРИЗИВ

Красотата и силата на този Призив се крият в неговата простота и в това, че той ясно очертава основните истини, които човекът споделя естествено и по силата на своята природа, а именно: истината за съществуването на основополагащ Разум, който ние неопределено наричаме Бог; истината, че (над очевидността) Любовта е истинската движеща сила на Вселената; истината, че великата Индивидуалност, наричана от християните Христос, е дошла на Земята, за да въплъти любовта в разбираема за нас форма; истината, че както любовта, така и разумът са следствие на това, което се нарича Воля Божия; и накрая - тази самоочевидна истина, че Божественият Замисъл може да се осъществи единствено чрез самото човечество.

Този Призив се отнася до онзи вездесъщ, най-значим и носещ откровение източник на енергия, който е непосредствената причина за всички събития на земята и който съдейства за възникване на новото и по-доброто; тези събития демонстрират движението на човешкото съзнание към по-голямо просветление.

Досега обичайните призивни обръщения са били егоистични по природа и временни по своята формулировка. Хората са се молили за себе си; търсели са божествената подкрепа за обичаните от тях; придавали са материално тълкувание на основните си нужди. Този Призив е световна молитва; при нея няма лично обръщение или временен призивен порив; той изразява нуждата на човечеството и пронизва всички трудности, съмнения и въпроси, достигайки пряко до Ума и Сърцето на Единния, в Който ние живеем, движим се и съществуваме - Единният, Който ще остане с нас до края на великия цикъл "докато и последният уморен поклонник намери пътя към дома."

От извора на Светлина в ума на Бога,
Да бликне светлина в ума човешки -
Да слезе Светлината на Земята.

В тази първа строфа Умът на Бога се разглежда като фокусна точка на божествена светлина. Това е свързано с душата на всички неща. Терминът "душа" с главното й качество - просветлението, включва човешката душа и онази съвършена точка от светлина, разглеждана като "осеняща" душа на човечеството. Тя носи светлина и разпръсква просветление. Винаги трябва да се помни, че светлината е активна енергия.

Когато призоваваме Ума на Бога и казваме: "Да бликне светлина в ума човешки, да слезе Светлината на Земята", ние изразяваме гласно една от великите нужди на човечеството и ако призивите и молитвите въобще имат някакъв смисъл, то отговорът ще е ясен и сигурен. Щом като всички хора във всички времена, епохи и ситуации са имали желание да се обърнат гласно с призив към един невидим духовен Център, тогава е вън от съмнение, че такъв Център съществува. Призоваването е старо като самото човечество.

Христос е казвал, че хората "са привлечени повече от мрака, отколкото от светлината, затова делата им са пагубни." Въпреки всичко, една от великите, проявили се в настоящето положителни тенденции, е в това, че светлината е озарила всяко тъмно място и нищо скрито не ще остане неразбулено. Хората осъзнават днешния мрак и страдания и затова приветстват светлината. Просветлението на човешките умове позволява на хората да видят нещата такива, каквито са. Това ще доведе до правилни мотиви и е начин за постигане на правилни човешки отношения като основна необходимост на нашето време. В светлината, носена от просветлението, в крайна сметка ще видим истината и ще настъпи денят, в който хилядите синове човешки и безброй групи ще могат да кажат заедно с Хермес и Христос: "Аз съм (или ние сме) светлината на света".

От извора на Любовта в сърцето Божие,
Любов да бликне към човешките сърца - .
Христос да се завърне на Земята.

Втората строфа е свързана със Сърцето на Бога, което се счита за фокусна точка на любовта. Това "сърце" на проявения свят е духовната Йерархия - онзи велик посредник, който отправя любов към всяка форма, намираща се в божествено проявление.

Любовта е енергия, която трябва да достигне сърцата на хората и да насити човечеството с качеството на любящото разбиране; то се проявява, когато бъдат обединени любовта и интелектът.

Когато Учениците започнат да работят в името на Христос, ще настъпи времето, когато Той ще може да се движи свободно и осезаемо сред хората; Той ще бъде лесно разпознаван и ще може да извършва работата Си както на вътрешните, така и на външните планове на живота. Последните думи на Христос към неговите апостоли са били: " Ето, Аз съм с вас във всички дни до края на времената ".

Когато Христос се появи, ще е налице разцвет, проявен чрез голяма активност на Неговия тип съзнание у човечеството; Той ще освободи към света на хората особената енергия и могъщество на интуитивната любов. Резултатите от разпространението на тази енергия на любовта ще се проявят по два начина:

1. Активната енергия на любящото разбиране ще породи мощно противодействие срещу инерцията на омразата. Ненавистта, обособеността и изключителността ще бъдат смятани за единствения грях, тъй като човечеството ще проумее, че всички останали грехове (изброявани и сочени сега за порочни) са просто производни от ненавистта или от нейния продукт - антиобщинното съзнание.

2. Безброй мъже и жени от целия свят ще се обединят в групи за утвърждаване на добрата воля и на правилните човешки отношения. Те ще бъдат толкова много, че от сегашното си нищожно малцинство ще се превърнат в най-голямата и влиятелна сила в света.

От центъра, където Божията воля знаят,
Цел малките човешки воли нека води -
Учителите тази цел познават и й служат.

В третата строфа откриваме молба, търсеща хармонизиране на човешката воля с божествената, макар и това да не се осъзнава. От това тристишие става ясно, че човечеството все още не може да разбере целта на Бога, или онзи аспект на божествената воля, който търси непосредствена изява на земята. Несъмнено е обаче, че влиянието на Божията Воля върху човешката се изразява (според нашите представи) като добра воля, като жизнена насоченост или като непоколебимо намерение за постигане на правилни човешки отношения.

В своята същност, Божествената воля си остава велика тайна. Дори самият Христос се сблъсква с проблема за божествената воля в момента, в който проумява всеобхватността и трудността на Своята мисия като световен спасител. Тогава той възкликва високо: "Отче! Не моята, Твоята воля да бъде". Тези думи показват готовността Му да се откаже от начина, по който Той се е опитвал да избави човечеството; за Него е станало ясно, че в дадения момент този начин е явно неуспешен и че Неговата мисия не е завършена. Приблизително две хиляди години Христос чака възможност да продължи тази Своя мисия. Той не може да продължи възложената Му мисия, без съответно подпомагане от страна на човечеството.

Този Призив всъщност е собствената мантра на Христос и тя е "прозвучала по целия свят" чрез произнасянето й от Христос и използването й от духовната Йерархия. Сега Неговите думи трябва да се разпространят чрез произнасянето им от хората навсякъде по света и тяхното значение трябва да бъде изразено от мнозинството в определен момент. Тогава Христос ще може отново "да се завърне на земята" и "подвига на Своята душа Той ще гледа с доволство".

От центъра, наречен Род човешки, нека
На Любовта и Светлината Промисълът се изпълни,
И нека той да запечата портата на злото.

В четвъртата строфа се призовават трите аспекта или сили - Ума, Любовта и Волята - и се отбелязва проникването им в самото човечество, в "центъра, наречен Род човешки". Тук и само тук трите божествени качества могат (във времето и пространството) да се проявят и осъществят; тук и само тук може да бъде родена истинската любов, интелектът правилно да изпълнява функцията си, а Божията Воля да демонстрира дейната си воля за добро. Единствено човечеството, без чужда помощ (с изключение на божествения дух във всяко човешко същество) може да запечата "портата на злото".

Последният ред от четвъртата строфа изисква разяснение. Той е символичен израз на идеята за необходимостта от обезсилване на пагубните намерения. Няма определено място, където злото пребивава; книгата на Откровенията, Новият Завет говори за зло, за унищожение на злото и за обезсилване на Сатаната.

"Портата на злото" е отворена от човечеството, чрез себичните му желания - проявите на ненавист, обособеност, алчност, чрез расовите и националните бариери, чрез неговите непристойни личностни амбиции и привързаността му към властта и жестокостта. С прилива на добра воля и светлина в умовете и сърцата на хората тези пагубни качества, тези насочени енергии, които поддържат портата на злото отворена, ще отстъпят пред желанието за правилни човешки отношения, на решимостта да се изгради по-добър и по-спокоен свят и пред изразяването на волята към добро по целия свят. Когато тези качества изместят старите и нежелани характеристики, портата на злото символично ще се затвори под явния натиск от страна на обществените възгледи и правилния човешки стремеж. Нищо не ще може да спре този процес.

По този начин ще бъде възстановен изначалният План на земята - вратата към света на духовната реалност ще бъде отворена пред човечеството, като същевременно ще се затвори портата на злото. Така чрез "центъра, наречен Род човешки" ще се изпълни Планът на Любовта и Светлината и ще бъде нанесен смъртоносен удар на злото, егоизма и обособеността; по този начин ще бъде осъществена целта на Твореца на всичко съществуващо.

И нека Светлина, Любов и Сила
Възстановяват Промисъла на Земята.

Първите три строфи призовават и отправят молба към трите универсални аспекта на божествения живот - Божествения ум, Божествената любов и Божествената воля или цел; четвъртата строфа подчертава връзката на човечеството с тези три енергии на интелекта, любовта и волята, както и голямата отговорност на човечеството за разпространяване на любовта и светлината на земята и за възстановяване на Плана. Този План зове човешкия род към Любов и подбужда хората "да освободят сиянието на своята светлина". Следва тържествено изискване този "План на Любовта и Светлината" да се осъществява чрез самото човечеството и така да се "запечата вратата, зад която обитава злото".

Последният куплет съдържа идеята за възстановяването, като сочи принципа на бъдещето и ни води към деня, когато истинската идея на Бога и Неговото изначалното намерение ще станат независими от натиска на свободната човешка воля и на злото (на чистият материализъм и егоизъм); така, божествената цел ще бъде достигната чрез промените в сърцата и жизнените ценности на човечеството.

ДЪЛБОКИЯТ СМИСЪЛ НА ВЕЛИКИЯТ ПРИЗИВ

Ако получи всеобщо разпространение, Великият Призив може да стане за новата религия това, което е молитвата "Отче наш" за християнството и което 23-ти Псалм означава за духовно мислещите евреи. Съществуват три различни подхода към тази велика Молитва, или Призив:

• на широката публика;

• на езотеристите, или кандидатите и учениците в света;

• и на членовете на Йерархията.

Първо, широката публика го разглежда като молитва към Трансцедентния Бог, Когото тя все още не разпознава като иманентен в Неговото творение; тя произнася Призива с надежда за светлина, любов и мир, които непрекъснато очаква. От гледна точка на масите това е молитва за просветление на всички управници и лидери от всевъзможните структури, занимаващи се със световните дела; те я възприемат като молитва за приток на любов и разбирателство между хората, за да живеят в мир помежду си; разбират я като призив за осъществяване на Божията воля, за която те нищо не знаят и която винаги изглежда толкова непостижима и всеобхватна, че тяхната естествена реакция е търпението и готовността за въздържане от въпроси; разглеждат я като молитва за усилване на човешката отговорност и за разпознаване на проявеното сега зло (което толкова измъчва и тревожи човешкия род), така че впоследствие то да бъде победено, а тайнственият му източник - обуздан. И накрая, Призивът се разглежда като молитва за възстановяване на някакво също толкова загадъчно изначално състояние на блажено щастие, при което всички болки и неволи изчезват от лицето на земята. Всичко това е добро и полезно за обикновените хора и е непосредствено достижимо за тях.

Второ, езотеристите, стремящите се и духовно ориентираните хора имат към този Призив много по-дълбоко и проникновено отношение. Чрез него те получават разбиране за света на причините и за духовните Водачи на нашия живот, Които субективно стоят зад световните дела, подкрепят хората с правилна ориентация, посочват причините за събитията в различните области на човешкото битие и ни дават откровения, осветяващи пътя на човечеството в неговото движение напред, от тъмата към светлината. На фона на това фундаментално отношение ще се открои по-релефно необходимостта от повсеместно признаване на тези основополагащи факти като предпоставка за утвърждаване на ерата на духовната пропаганда, разработвана от учениците и осъществявана от езотеристите. Нейното начало бе отбелязано през 1875 година, когато за първи път бе провъзгласен фактът за съществуването на Учителите на Мъдростта. Той последователно се е потвърждавал във времето, независимо от грешките в популяризирането му, злонамерените атаки, насмешките и презрението. Определен положителен фактор в това отношение е разпознаването на съществената природа на получените свидетелства и появата на интуитивен отклик при окултните ученици и у някои представители на световната интелигенция.

Наблюдава се появата на нов тип мистик, който се различава от мистика на миналото по своя практически интерес към световните събития, а не само към църковните и религиозните дела; за него са характерни липсата на интерес към лично развитие, способността да вижда Иманентния Бог във всички вероизповедания, а не само в собствената религиозна вяра, както и умението да живее в светлината на Божественото Присъствие. Всички мистици в по-голяма или по-малка степен са правели това, но съвременният мистик се различава от своите предшественици по способността си ясно да посочва на другите (хора) техниките на Пътя; той обединява ведно своите глава и сърце, разсъдък и чувства, плюс доскоро липсващото му интуитивно възприятие. Пътят на съвременния мистик сега се озарява от ясната светлина на духовната Йерархия, а не само от сиянието на собствената му душа; мистици от този тип ще се появяват все по-често.

Трето, и в двете групи (на широката публика и на кандидатите от различните степени) се намират личности, които се издигат над средното равнище, развивайки по-дълбока проницателност и разбиране; те съответно заемат ничията междинна зона от една страна между масите и езотеристите, а от друга - между езотеристите и Членовете на Йерархията. Не забравяйте, че Те също използват този велик Призив, като не минава ден, в който и самият Христос да не го произнася.

В използването на този Призив или Молитва и в растящото очакване за новата поява на Христос се крие най-великата надежда на днешното човечество. Великите Божи Синове винаги са идвали и ще идват в отговор на призива на човечеството и Този, Когото всички очакват, вече е на път.

ПРИЗИВ И МОЛИТВА

Науката за призива всъщност представлява разумна организация на духовните енергии и на силите на любовта, които (при достатъчна ефективност) предизвикват отклик у духовните Същества и така Им дават възможност отново да ходят открито сред хората и да създават тесен и постоянен контакт между човечеството и духовната Йерархия.

Може да се каже, че Призивът бива три вида: първият вид е свързан с масовото и най-често несъзнателно излъчвано очакване, с настойчивата молба, която извира от сърцата на хората по време на големи кризи, подобни на днешните. Този призивен зов се отправя постоянно от всички, които живеят в беда; той е адресиран към онова външно за тях могъщество, което (според тяхното убеждение) може и трябва да им се притече на помощ в момент на крайна нужда. Днес този велик безсловесен призив се надига отвсякъде. Съществува също така и призивен дух, който е изразяван от искрените хора чрез участие в ритуалите на тяхната религия - те използват предимно груповите обреди и молитви, за да изложат пред Бога своите искания за помощ. Тази група, заедно с общата маса от хората, формира огромната армия от зовящи души; днес тяхното масово (общо) намерение е ярко изразено и призивът им се издига към Всевишния. И накрая, съществуват обучени ученици и световни кандидати, които използват определени словесни формули и внимателно съставени призиви, чрез които фокусират призивния вик на другите две групи, като му придават правилна насоченост и го насищат с мощ. Всичките тези три групи съзнателно или несъзнателно са въвлечени сега в състояние на активност и тяхното обединено усилие гарантира закономерния последващ отклик.

Духовните енергии могат да бъдат достигнати и активизирани чрез правилно намерение, насочена мисъл и умствено възприятие; чрез призивна молитва или стремеж (независимо какви думи се използват) те могат да станат цел на човешкото желание.

Този Призив всъщност е молитва, която споява най-висшето желание, стремеж и духовно търсене, присъщи на душата на самото човечество. Той трябва да бъде използван само по този начин.

Когато подготвеният ученик или обучаващ се кандидат използва Призива, той приема медитативна нагласа, изразяваща се в съсредоточеност, духовна ориентация и възприемчивост. След това той отправя молитва. Приема се медитативна нагласа (вътрешна умствена нагласа и устойчиво приемане) и се използва методът на молитвата, който е могъщо средство за установяване и поддържане на правилни духовни и човешки взаимоотношения. Когато в медитативната нагласа и използването на молитвата (чрез метода на Призива) ученикът постигне връзка с по-голямата част от човечеството (което трудно се осъществява по друг начин), той може да реализира техните осъзнати, макар и неизразени нужди, както и да се свърже с духовната Йерархия, призована от молбата на мнозинството.

На нашата планета протича колосална групова медитация, протичаща през много и различни фази. Всички медитиращи единици и групи са свързани помежду си чрез единството на духовния мотив. Те се стремят към по-тясно сътрудничество и искат да доведат медитативната си работа (съзнателно или не) до състояние на позитивен универсален покой, така че формулирането на духовното желание да напредне, а възприемането на духовните енергии да се обедини. Чрез използването на индивидуална молитва, медитация и призив, се полагат големи усилия за изравняване, което (бидейки затвърдено) може да служи на цялото човечество.

Всеки може да допринесе за това чрез контрол над мислите и идеите си, чрез култивиране на любящ дух и използването на Великия Призив; именно така тези извънредно необходими духовни сили и енергии могат да бъдат повикани.

Размишлявайте върху Призива от гледна точка на това, че той въплъщава божественото намерение и обобщава изводите на Божествената мисъл. Съсредоточете върху тях медитативното си намерение и мисловната си сила. Търсете основната абстрактна идея в този Призив. Тя се съдържа в него. Използвайте фразите му като "стъпала" към определени, недостигнати досега, равнища на мисълта.

ПРОИЗХОД НА ПРИЗИВА

Човекът призовава божественото приближаване по различен начин: чрез зачатъчния, безмълвен апел или призивен вик на масите, но и чрез планирания и конкретен зов на духовно ориентираните стремящи се и разумно убедените работници.

Хората по света отделят малко внимание на призоваването; през вековете обаче призивният вик на човечеството е достигнал до Йерархията и е имал отговор. Нека илюстрираме това чрез духовното изявление на Шри Кришна в Божествената Песен от книгата Бхагавад Гита, което представя известие и подготвя завръщането на Христос. В тази песен Той казва:

"Всеки път, когато законът отслабва и беззаконието взема връх, Аз влизам в проявление. За спасение на праведните, за наказание на злодеите, за утвърждаване на Закона, се раждам Аз от век във век."

Христос се е появил в беззаконния и порочен век на Римската Империя.

Друг забележителен пример и най-древен призив може да бъде открит в Геятри, където хората призовавали слънцето с думите: "Разкрий пред нас лицето на истинското духовно Слънце, скрито от диска златна светлина, така че да познаем истината и да изпълним цялостния си дълг, като вървим към стъпалата Ти свещени."

Към това трябва да добавим и широкоизвестните Четири Благородни Истини на Буда, които обобщават причините и източниците на всички човешки нещастия. Съществуват много тълкувания на тези истини; всички те изразяват един и същ стремеж, призив и значение. По време на Юдейското Разделяне е било дадено предписание за човешкото поведение под формата на Десетте Божи заповеди; на тях се е базирала човешката законност и те са били основа за законите, които управляват отношенията между хората на Запад. Христос е дошъл и ни е дал основния закон на вселената, закона на любовта; Той също ни е дал молитвата "Отче наш", като е подчертавал Бащинството на Бога (че всички сме негови синове), настъпващото Царство Божие и правилните човешки отношения.

Днес човечеството се намира в уникална точка между нещастното минало и пълното с надежди и обещания бъдеще, ако новата поява на Христос бъде приета и се проведе необходимата подготовка. Нашето време е изпълнено с красиви надежди, но и с много трудности; в човешките ръце сега и в непосредствено бъдеще се намират както съдбата на света, така и - нека го кажем с благоговение - предстоящата активност на Христос. Агонията на войната и страданията на цялото човешко семейство подтикнаха Христос да вземе (през 1945 г.) велико решение, изразено чрез две изключително важни твърдения: първо, Той обяви пред свиканата духовна Йерархия и всички свои служители и ученици на Земята, че е решил отново да влезе във физически контакт с човечеството, ако то направи началните стъпки за установяване на правилни човешки отношения; и второ, Той даде на света (за "човека от улицата") една от най-старите известни някога молитви, която дотогава е била произнасяна само от най-възвишените и духовни Същества. Както ни се казва, Той Самият я е използвал за първи път по време на юнското пълнолуние през 1945 г., което се приема за Пълнолуние на Христос, така както майското се смята за Пълнолуние на Буда. Древните фрази много трудно са били преведени на съвременен език. Те са толкова древни, че не са съхранени никакви дати или каквито и да е други следи за времето на тяхното написване. Адаптирането все пак е било направено и Великият Призив може в крайна сметка да стане световна молитва.

Човешкото мислене е толкова консервативно, че твърдението, че това е една от най-великите молитви на света и е сравнима с други изрази на духовни желания и намерения, ще предизвика критика. Това обаче не е от значение. Само малцина (твърде малък брой хора) по време на ранното Християнство са използвали молитвата "Отче наш", тъй като е било необходимо записването и изразяването й на разбираем език, както и адекватен превод преди употребата й да стане широко разпространена. За постигането на това са били необходими векове. Днес налице са всички средства за бързо разпространение и всички те са използвани в полза на този Велик Призив.

СЪДБАТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Тези няколко идеи имат за цел да съживят този Призив във вашите умове и да му придадат нова жизненост. Той е свързан по уникален начин с всички истински и древни вярвания. Той поддържа надеждата за бъдещето, важен е за настоящето и е с практическо значение. Призивът обаче не е неясен и двусмислен. Той изразява основните нужди на човечеството днес - необходимостта от светлина и любов, от разбиране на божествената воля и от прекратяване на злото. Той заявява победоносно: "Да слезе Светлината на Земята... Христос да се завърне на Земята... Цел малките човешки воли нека води... И нека той да запечата портата на злото". Накрая обобщава всичко с призивните думи: "И нека Светлина, Любов и Сила възстановяват Промисъла на Земята". И винаги се подчертава мястото на появяване и на проявяване - Земята.

Обмислянето на Призива позволява да се забележи тясната връзка между първия и последния куплет; задачата на човечеството е да стане интерпретатор на Божия ум и така да изрази активния интелект, мотивиран от любов и осъществен от воля. Това време все още не е настъпило, но ако човечеството намери подходящия момент и неговото искане е достатъчно силно, тогава за първи път в човешката история тази съдба ще бъде обществено призната и хората все по-съзнателно ще бъдат въвлечени в активност, в съгласие със собствената им специфична съдба. Това също е още една от главните цели за Призива; постоянното му използване ще доведе до широкообхватно виждане на духовното развитие и ще направи човешкото мислене по-синтетично, нещо което досега е отсъствало. "Спускането на светлина в умовете на хората" ще съдейства божественият План да бъде по-широко възприет, а волята за добро да стане по-широко желана и призовавана.

Този велик призивен зов е троичен. Той е повик за попътна светлина и за осветляване на тъмните места на земята; той е също гласният повик за повече любов в света на хората с добра воля и филантропни нагласи; и накрая, това е интуитивният зов на кандидатите и учениците в света за изразяване на Божествената Воля. Средното, водено от чувствената природа човечество, мъжете и жените на добрата воля, учениците по света, всички те участват в този призив, като внасят атрибутите на инстинкта, интелекта и интуицията. Всички те са слети във Великият Призив. Осъзнавайте непрекъснато това базисно сливане, което сега намира гласно изражение, и съберете смелост от масовото приближаване към източника на цялостния живот, любов и светлина. Нищо не може да се противопостави на обединеното търсене на хората по света, ако те вървят в стройни и стегнати редици.

Голямото значение на това космично, планетарно и индивидуално изравняване, молитва или призив, е че при правилното му използване то предизвиква изливане на духовен поток, който се спуска от най-високите източници и достига чак до самото сърце на човечеството.

Уникалността на Призива се състои във факта, че той всъщност е един велик метод за интеграция. Той свързва Отеца, Христос и човечеството в едно велико взаимоотношение. Христос винаги е подчертавал Бащинството на Бога, с което е заменил жестокия и ревностен племенен Йехова. В седемнадесета глава на Евангелието на Св. Йоан (което е друго от главните духовни писания в света) Христос е акцентирал върху връзката на Христовото съзнание със съзнанието на Самото Божество. Той е свързал идеята за Духа с напълно развития, поляризиран в душата човек, както и фундаменталното единство между всички животи във всички форми и Отца. Великият Призив свързва волята на Отеца, любовта на Духовната Йерархията и служенето на човечеството в един голям Триъгълник на Енергиите, който ще доведе до два съществени резултата: "запечатването на портата на злото" и осъществяването чрез Божията Сила (освободена от Призива) на Плана на Любовта и Светлината.

Този Призив е уникален и с това, че призовава едновременно всичките три божествени аспекта.

Никой не може да използва този Призив или молитва за просветление и любов, без коренно да промени отношението и жизнената си цел; ще бъдат променени характерът и целите, животът ще бъде преобразен и ще стане духовно пълноценен. "Както мислим в сърцето си, такива сме и ние самите" - това е фундаментален закон в природата; непрестанното насочване на ума към необходимостта от светлина и търсене на просвещение не може и няма да остане без резултат.

Духовната Йерархия на планетата е заинтересована единствено от това човечеството като цяло да се възползва от духовната възможност. Тази възможност е налице в настоящето и е по-убедителна от когато и да е преди. Великият Призив ни е бил даден в това време на благоприятна възможност, за да сътрудничим на Онези, Които го прилагат в полза на човечеството.

Този Призив принадлежи не на отделен човек или група хора, а на цялото човечество. Десетки хиляди хора по целия свят го използват всекидневно.

Най-високата точка на този непрекъснат призивен зов се отбелязва в деня на пълнолунието през юни. (Понякога пълнолунието в Близнаци е през май. Времето на пълнолунието се признава по целия свят и не зависи от календарните разлики.) През този ден се извършва едновременно, разпространено по целия свят произнасяне на Призива като велик зов, излъчван от името на цялото човечество.

И нека Светлина, Любов и Сила
Възстановяват Промисъла на Земята.

* * * * *

БОЖЕСТВЕНОТО ПРИБЛИЖАВАНЕ ПО ВРЕМЕ НА МАЙСКОТО И ЮНСКОТО ПЪЛНОЛУНИЕ

ПРИБЛИЖАВАНЕТО КЪМ ЙЕРАРХИЯТА
ПО ВРЕМЕ НА ПЪЛНОЛУНИЕ

"Този, който е насочен към светлината и се намира в нейното сияние, е нечувствителен към вълненията от света на хората; той върви по Светлия Път към великия Поглъщащ Център. Но този, който изпитва необходимостта да премине този път, все още обича своите братя от тъмната пътека; размишлявайки върху пиедестала от светлина, той наблюдава и другия път.

Той се обръща към мрака и тогава седем светли точки в него предават струящата навън светлина и ето - ликът на онези от тъмната пътека посреща тази светлина. За тях пътят вече не е толкова тъмен. Над лутащите се между светлината и мрака пламти сиянието на Йерархията."

Техниката на медитацията определя всяко разширение на съзнанието, всяко съприкосновение с Плана и Целта и с целия процес на еволюционното развитие. Целта на медитацията е да сътрудничи с намерението на Йерархията в служба на човечеството и планетата като цяло, чрез контакт, поемане и разпределяне на духовната енергия. Цикълът на пълнолунието представлява петдневно приближаване, което се състои от два подготвителни дни; денят на самото пълнолуние се определя като ден на защитата; а следващите два дни - като време на разпределението, когато енергиите се освобождават и потичат към съзнанието на хората.

Работата по време на пълнолунията ще постави началото на бъдещата световна религия. В бъдещия свят всички хора с духовна насоченост и цели ще съблюдават едни и същи свещени дни. Това ще доведе до обединяване на духовните източници, до съвместни духовни усилия и едновременен духовен призив. Хората, участващи в тази призивна работа, все повече ще действуват като посреднически звена, които довеждат и правят достъпни духовните енергии за благото и стимулацията на мнозинството и на трите низши царства.

1946 година отбеляза началото на цикъл, в който човечеството е по-силно заинтересовано от празниците, отколкото когато и да било досега, и в които то може да изиграе много по-важна роля, отколкото досега. Празникът Уесак се тачи в много страни и с напредването на времето и обучаването на масите церемонията, осъществявана през майското пълнолуние, ще придобие голямо значение, а основният й принцип ще се промени.... Намерението на Буда и на Христос е във всяка страна рано или късно да има някой, който ще действа като техен Представител по време на двата велики Празника; така разпределянето на духовната енергия от първия голям Аспект или Лъч ще бъде пряко насочван от Буда (а след това от Шамбала) към Христос, а после от Христос към онези последователи от всяка страна, които могат да бъдат осенени и по този начин да изпълняват ролята на проводници за прекия поток от енергия. Същата процедура ще последва по време на юнското Пълнолуние, с тази разлика, че Шамбала няма да участва толкова активно и освен това по време на майския празник ще бъде осенен ученик от първи лъч, а през юнския - ученик от втори лъч ще представлява Христос във всяка страна. Това се отнася или за лъча на душата, или за лъча на личността на ученика.

ПРАЗНИКЪТ УЕСАК - ПЪЛНОЛУНИЕТО НА БУДА
(В ТЕЛЕЦ)

Денят на Празника е известен като "ден на защитата", а следващите два дни са наречени "дни на разпределението". Тези определения за различните фази на Празника имат за Йерархията на Учителите по-различно значение, отколкото за нас. Да се разяснява тяхното най-дълбокото значение е безполезно и забранено. Те все пак означават пет дни на най-интензивни усилия и служене, водещо до отхвърляне на всичко, което може да попречи на нашата полезност като канали на духовна сила. Следователно, през първите два дни е необходима съответната подготовка, посвещаване и насочване на стремежа нагоре, като в деня на самия Празник ние трябва да станем получатели и пазители на такъв обем от навлизащата духовна сила, какъвто сме в състояние да поемем. Като канал, ние трябва да сме в състояние да забравим себе си в служенето, разбирано като осъществяване на контакт, вместване и задържане на силата, предназначена за цялото човечество. Самият Празник трябва да бъде разглеждан като ден на тишината. Тази вътрешна тишина и тържествено безмълвие трябва да бъдат устойчиво съхранени (макар че външно човек може да служи чрез речта и действията си). Това е ден на служене, преживяван изцяло на езотеричните нива с пълно себезабравяне в името на човечеството и неговите нужди. През този период обект на нашето непрекъснато внимание трябва да бъдат само две мисли: първо - нуждата на нашите събратя, и второ - необходимостта от осигуряване на групов канал, чрез който духовните сили могат да бъдат пропуснати през тялото на човечеството под опитното ръководство на избрани членове на Йерархията.

Двата дни преди пълнолунието поддържаме отношение на самоотверженост и служене. Стараем се да добием нагласа за възприемчивост към онова, което ни съобщават нашите души, и което ни прави полезни за Йерархията. Тя работи чрез групи от души и могъществото на тази групова работа предстои да бъде изпитано в бъдеще. Тези групи на свой ред установяват необходимите връзки и така подхранват предано очакващите и активно търсещи личности. В деня на пълнолунието ние трябва устойчиво да поддържаме себе си в светлина, без да формулираме случващото се, без да очакваме конкретни резултати или някакви осезаеми последствия.

В двата последващи дни, фокусът на нашето внимание неотклонно се измества от самите нас и от вътрешните субективни планове към външния свят. Нашите усилия се насочват към предаване или пренасяне на такова количество духовна енергия, с каквото сме могли да се свържем. Така нашата работа в това специфично и особено поле на сътрудничество се изчерпва.

Това петдневно усилие е предшествано от период на най-интензивна подготовка; Йерархията започва подготвителната си дейност за посрещане на благоприятната възможност точно в часа, когато "слънцето тръгва на север". За разлика обаче от човешките същества, нейните Членове не изпитват умора. За стремящия се е невъзможно да издържи толкова дълъг период на подготовка, независимо от силата на неговата преданост.

Когато Великият Повелител е бил на Земята, Той е казал на учениците си, че успешното духовно усилие, което носи изцеление, е невъзможно без молитва и пост. Размислете над тези думи. Това е групово усилие, насочено към обширно групово изцеление. То се осъществява чрез молитвата, като осветено желание, просветлено мислене и интензивен стремеж, чрез дисциплиниране на физическото тяло (за кратък период) и чрез поставяне на определена цел. Само така обширното групово изцеление може да бъде постигнато.

Какво трябва да правим в такъв важен период като пълнолунието през месец май? Доколкото позволява сложността на предмета, ще изложа задачите кратко и ясно, по реда на тяхната важност:

1. Освобождаване на определени енергии, които могат много силно да въздействат на човечеството. След като бъдат излъчени, те стимулират духа на любовта, братството и добрата воля между хората по цялата земя. Тези енергии са толкова конкретни и реални, колкото и онези, с които борави науката, като ги нарича "космични лъчи". Имам предвид реални енергии, а не емоционално желани абстракции.

2. Сливане на всички хора с добра воля по света в едно интегрирано и отзивчиво цяло.

3. Призив с последващ отклик от страна на някои велики Същества, Чиято дейност ще стане възможна, ако бъде изпълнена първата задача чрез реализиране на втората. Размислете над синтеза между тези три задачи. Няма значение с какви имена ще наречем тези Живи Сили. Те могат да бъдат разглеждани като Божествени Пълномощници, Които сътрудничат с Духа на Живота и Любовта на планетата, с Единния, в Който живеем, движим се и съществуваме. Някои мислители ги приемат за Архангели от най-висок ранг, Чиято работа е възможна благодарение на Христос и неговата група от ученици - истинската жива Църква. За други, Те са мъдрите ръководители на планетарната Йерархия, стоящи в основата на планетарната еволюция, Които рядко взимат активно участие в световната дейност (с изключение на кризисни моменти, какъвто е сегашният) - това право Те предоставят на Учителите на Мъдростта. С каквото и име да Ги назовем, Те са готови да помогнат при условие, че зовът (отправен към Тях от стремящите се и учениците) е достатъчно силен именно в периода на пълнолунията през май и юни.

4. Предизвикване на отклик (на усърдна и целенасочена активност) от страна на Йерархията от Учители - тези просветлени Умове, на Които е поверена отговорността по управлението на света. Необходимо е постигане на отзивчиво взаимодействие между следните три групи:

   1. Йерархията - очакваща и загрижена, защото дори и Тя не може да предвиди реакциите на човечеството (ще бъдат ли хората достатъчно мъдри, за да се възползват от предложената им възможност). Тя действа организирано под ръководството на Христос - Учителя на всички Учители, ангели и човеци. Той е пряк посредник между земята и Буда, Който от своя страна осъществява връзката между цялата очакващата Йерархия и наблюдаващите Сили.

   2. Новата Група Световни Служители - представена от всички сензитивни и предани служители на расата. Нейната цел е укрепване на световния мир, добрата воля (като основа на бъдещия живот) и световното разширение. Първоначално тази група е съставена от шепа приети ученици и предани стремящи се. Впоследствие редиците й са отворени... за всички хора с добра воля, готови да се жертват за благото на човечеството, без да поставят разграничителни бариери между хората от различните раси, националности и религии.

   3. Онази част от човечеството, която откликва на предаваните идеи и възприема благосклонно задачата за постигане на международно разбирателство, взаимна икономическа зависимост и религиозно единство. Когато тези три групи мислители и служители се свържат и се изравнят, макар и за миг, може да бъде постигнато много - ще бъде отворена вратата към новия живот и ще започне прилив на нови духовни сили. Такава е груповата цел и идея.

Мога ли да попитам какво значение има пълнолунието през май лично за вас? Достатъчно важно ли е то, за да приложите всичките си усилия? Действително ли вярвате, че в този ден наистина може да бъде излъчена духовна енергия с такава мощ, че да промени световните дела (при условие, че хората приемат съответно участие)? Приемате ли истински и можете ли на практика да защитите убеждението, че на този ден Буда, в сътрудничество с Христос, с Йерархията от Просветлени Умове, с някои Високопоставени Ангели и със Силите на Светлината (като висш противовес на тъмните сили) - имат готовност да изпълнят Божествените планове, ако човеците им дадат право и възможност за това? Главната задача в този период е не да се борите със злото и силите на мрака, а да активизирате могъществото на светлината. Вместо да се противопоставяте на злото, организирайте и активизирайте доброто. Така ще укрепите силите на работещите в името на справедливостта и любовта, при което за злото ще останат по-малко възможности.

Ако вярата ви в казаното от мен е поне колкото синапено зрънце, ако искрено сте убедени в дейността на Божествения дух и приемате божествеността на човека - забравете за себе си и в бъдеще посветете всичките си усилия на задачата за организирано сътрудничество и промяна на световните дела чрез укрепване духа на любовта и добрата воля през месец май.

ПРАЗНИКЪТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО -
ПЪЛНОЛУНИЕТО НА ХРИСТОС
(В БЛИЗНАЦИ)

Празникът през юни, който е толкова уникално свързан с Христос и подчертава Неговата връзка с човечеството, всъщност обхваща три дни, всеки от които въплъщава различен принцип:

1. Принципът на Любовта и смисълът, който Йерархията влага в него (свободен от сантименталност, чувства и личностно отношение) е една разбираща и готова на жертва любов, действаща със сила и решителност, която работи в името на цялото, а не защитава интересите на определена група или индивид.

2. Принципът на Възкресението подчертава новия начин на живот, на живия Христос и на този "по-изобилен живот", който войната направи възможен чрез принудително връщане към истинските ценности.

3. Принципът на Връзката, на по-тясното взаимоотношение между Христос и Неговия народ, между Йерархията и Човечеството.

Преднамерено използваната дума "принцип" изразява звука, който предшества всеки значителен приток на енергия през празника в месец май; тези енергии ще бъдат освободени с тържествена церемония във всеки от трите дни. Във всяка церемония Христос сам ще произнесе Призива, а след това обединената Йерархия ще произнесе сама строфата, призовавайки светлина, любов и воля за добро (по веднъж във всеки от трите дни). Онези ученици или посветени, които са включени и ръководят Организацията на Триъгълниците и на Добрата воля, ще подържат умствена връзка с тях когато произнасят първата и третата строфа, а Новата Група Световни Служители ще получи известно внимание по време на напяването на втората строфа.

Затова бих искал да привлека вашето внимание към интереса, проявен от Йерархията към намиращите се в начална фаза усилия, в които сте въвлечени и на които аз поставих началото; заедно с това искам да отбележа, че това внимание не е ограничено и там където двама или трима души се събират в името на Учителя на Йерархията, ще протече енергия; там, където добрата воля поражда усилия, независимо от тяхната форма, енергията на волята за добро ще бъде почувствана. Новата Група Световни Служители е много по-голяма от малцината, за които знаете. В наши дни нейните членове наброяват няколко милиона. (Посланието Уесак, 1946 г.)

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ДВАТА ПРАЗНИКА

По време на пълнолунието през месец май Буда произнася велика мантра и приема ролята на "поглъщащ Посредник" на първолъчева сила. Той използва магнетичната сила на втори лъч, за да привлече тази сила към себе си, да я задържи и да я пренасочи. Тогава Христос, като представител на Йерархията, заема ролята на "приемащ Посредник" на тази могъща енергия и седемте групи Учители, които отговарят за човешкото и дочовешките царства (в отговор на Неговия призив) се превръщат в "насочващи Посредници" на седемаспектното изражение на тази сила.

По време на пълнолунието през месец юни, Йерархията под ръководството на Христос спуска тази воля за добро върху човечеството, което поражда седем велики резултата, в зависимост от седемте подлъча на този първи лъч на волята или силата:

1. На учениците и посветените в света ще бъде дадена сила, така че те умело и мъдро да ръководят настъпващия процес на възобновяване.

2. Хората на добрата воля по целия свят ще бъдат подбудени от волята да обичат, така постепенно омразата ще бъде преодоляна и хората ще се стремят да живеят в сътрудничество. Това ще отнеме време, но е налице вътрешен порив, подложен на стимулация.

3. Волята насочена към действие, ще накара интелигентните хора по света да въведат онези дейности, които ще поставят началото на нов, по-добър и по-щастлив свят.

4. Волята за сътрудничество също ще нарасне значително. Хората ще желаят и ще търсят правилни човешки отношения; това ще бъде един по-общ резултат, отколкото породеният от активността на първите три аспекта на този лъч, но той ще бъде естествено последствие от тази активност.

5. Волята за знание и правилно, конструктивно мислене ще бъде отличителна характеристика на мнозинството. Знанието е първата стъпка към мъдростта.

6. Волята за последователност (която е аспект на предаността и неизменния идеализъм) ще се превърне в човешка характеристика, в резултат от сублимацията на основния инстинкт за себесъхранение. Това ще доведе до непоколебима вяра в идеите представени от Йерархията и демонстрация на безсмъртието.

7. Волята за организиране ще подпомогне процеса по изграждането, който ще напредва в съответствие с непосредственото вдъхновяване от страна на Йерархията. Посредник ще бъде силата на волята за добро на Новата Група Световни Служители и откликващата добра воля на човечеството. (Посланието Уесак, 1944 г.)

Всяка година по време на юнското пълнолуние Божията любов, духовната същност на слънчевия огън, достига своята кулминационна точка на изражение. Това се осъществява с помощта на Йерархията, тази голяма група от Души, които винаги са били пазители на принципа на светлината, на просветената любов, и Които винаги през вековете, когато духовното влияние достига връхна точка, са насочвали своето внимание към човечеството. Това се извършва чрез един от великите синове на Бога. Пълнолунието през юни 1943 г. бе свидетел на това излияние на божествената любов, което е достигнало най-високото си дотогава изражение и което също е върховното постижение за този Син на Бога. Такъв е законът. Когато въплътеният Христос осъществи своята цел във времето и пространството, Той ще разбере това по време на юнското пълнолуние, тъй като в този зодиакален знак (на Близнаци) се прославя победата на живота над формата и на духа над материята.

Божествената любов, фокусирана в Христос, се стреми да изрази себе си в някой особено успешен акт на служене на човечеството. Това служене е приемало различни форми през вековете, но винаги се е изразявало в два епизода: първият представя Христос в качеството Му на Божествен Спасител, който жертва Себе си, мотивиран от чистата любов към събратята Си. Хрониките на Йерархията съдържат много подобни истории на саможертва и служене, датиращи от началото на самото време. Избавящият принцип на истинската любов намира изражение в момента, в който нуждата на човечеството е най-голяма от дейността на Световният Спасител и "за спасението на своя народ, Той се явява". Така Христос посреща нуждата и в същото време укрепва връзката, която свързва Йерархията и Човечеството. Задачата Му (като изражение във времето и пространството на втория аспект на божествеността) е да установи взаимоотношения. Всеки циклично проявяващ се Представител на Божеството подпомага приближаването на Йерархията към човечеството и отбелязва това служене чрез някакъв финален акт, който става историческото събитие, чрез което Той ще остане в паметта на по-късните поколения.

След първата си появя, Той остава със своята свита като глава на Йерархията, докато се появи втора възможност, в която Той като Представител едновременно на Човечеството и на Йерархията ще ги свърже с Шамбала. Христос ще осъществи това чрез велик акт на призив, произнесен с цел да доведе до по-тесни взаимоотношения между трите големи планетарни центъра: Шамбала, Йерархията и Човечеството. Той е способен на това благодарение на усъвършенстването на аспекта на Мъдростта в Неговата природа. Главният свързващ фактор във вселената е енергията на Любовта-Мъдрост. Любовта свързва Йерархията с Човечеството, а Мъдростта свързва Йерархията с Шамбала. Само когато Човечеството и Йерархията работят в практически синтез, ще бъде допуснат цялостен поток на енергията на Шамбала през останалите два центъра.

За да се подпомогне този процес на постепенно усъвършенстване и окончателно постигане на цялостно изравняване, трябва да бъде призована и приета помощта на Буда. Работата на Христос като Божествен Спасител може да бъде осъществена от самия Него, без необходимостта от чужда помощ. Работата на Христос като Божествен Пазител все още изисква обединените усилия на двамата най-възвишени Представители на втория божествен аспект (Буда и Христос) да присъстват заедно на Земята. Това се случва за първи път в историята на човечеството. Двамата са се явявали на земята през вековете, но никога едновременно. Това се дължи на факта, че е назрял моментът, в който да се осъществи връзка с Шамбала и да бъде извикана нейната енергия. Затова активността на Буда се проявява през майското пълнолуние, а тази на Христос през следващото, юнското пълнолуние. Обединената Им активност е необходима за осъществяването на много по-голяма близост между Повелителя на Света и Йерархията чрез четирите Му Представители: Буда, Христос, Ману и Махачохан - петте енергийни центъра, образуващи петолъчната звезда на Човечеството в настоящето.

* * * * *

Pезултатът от индивидуалната молитва и призив за светлина и сила може да нарасне неизмеримо, ако е налице съзнателно разпознаване на мисловната връзка с всички, които ежедневно използват Великия Призив. Мнозина от вас биха могли да се уговарят с двама свои приятели, с които да се свързват всеки ден в произнасянето на тази световна молитва и по този начин да създават триъгълник от светлина. Чрез използването на този могъщ Призив може да бъде фокусирана силата на множеството предани личности и малки групи и да бъде изградена мрежа от светлина и любов навсякъде по земното кълбо.

* * * * *

На нашата планета се провежда колосална групова медитация, протичаща през много и различни фази. Всички медитиращи единици и групи са свързани помежду си чрез единството на духовния мотив. Те се стремят към по-тясно сътрудничество и искат да доведат медитативната си работа (съзнателно или не) до състояние на универсален покой, така че формулирането на духовното желание да напредне, а възприемането на духовните енергии да се обедини.

Два дни преди пълнолуние, в деня на самото пълнолуние, и в двата последващи дни (общо пет дни) се стремете при изгрев слънце, на обяд, в пет часа след обяд, при залез слънце, и точно по време на пълнолунието във вашия часови пояс, да произнесете Великия Призив с намерение да призовете, привлечете и утвърдите във външно проявление очакващите Сили. При възможност, изпълнявайте Призива групово и на глас. Именно съсредоточената сила на спокойната мисъл ще запълни съществуващата празнина и ще свърже по-тясно двата свята - на духовната активност и на човешкото проявление.

Никаква цена не е прекалено висока, за да бъдете полезни на Йерархията по време на майското пълнолуние (Празника Уесак). Никаква цена не е прекалено висока, за да получите духовно просветление, което става особено достъпно в този период.

* * * * *

Съвети за работа

1. Размишлявай всеки ден по няколко минути върху Призива, като се стремиш да вникнеш в неговото най-дълбоко значение. След това съсредоточено и целенасочено произнеси Великия Призив. Същевременно визуализирай Божията Светлина, Любов и Воля за Добро, проникващи в сърцата и умовете на хората по света.

2. Ако желаеш да работиш като елемент от триъгълник, потърси двама приятели, с които да работите заедно. При работа с Призива, трябва да се свържеш умствено с тях и да визуализираш този триъгълник като звено от мрежата, формирана от останалите мъже и жени, посветили се на световно служене.

Великият Призив не принадлежи на определена религия, секта или група. Той се разпространява като служене на Световната Добра Воля. Финансовото съдействие е желано и необходимо с цел разширяване обхвата на Призивното служене.

* * * * *

Текстът е адаптиран от книгите на Алис А. Бейли.

* * * * *