Спас Мавров

                                      Боян Мага

Или последният опит на колобърството да възстанови
Тангристкото Учение, неразривна част от което е Християнската доктрина.


В света съществува натрапеното мнение, че Богомилството
и неговата духовно – социална система за живот е ерес
в християнството. Аз твърдя, че е точно обратното:

Богомилството е последният опит на колобърството да
попречи на новата държавна религия Християнство, която във
Ватиканския и Патриаршеския си вид е ерес спрямо духовното
Учение на българите – Тангризма. Христовият принцип, ясно
изразен в завета, че хората са равни и равноправни братя на Един
и Единствен БОГ-ОТЕЦ „Иже си на небесех!”, е пряко и естествено
следствие от Основния Завет в тангризма: Душа – душа да не
поробва и Дух духа да не подвежда, пряко от който произтича
дори много късната Търновска конституция, в която пише, че
всеки роб, стъпил на българска земя става свободен!

Името Боян, както и прозвището Маг,  не са имена на
личността Вениамин, а негови титли, звания. Обясних вече,
че сакралната сричка Бо отбелязва специфично духовно ниво
на развитие в колобърството, а Ян означава мъж – енергията
на вселената носена от мъжа в живота. Така Бо+Ян = душа на
мъж в ниво БО. Маг – означава от дълбока древност съвършен
учител, лечител и покровител на хората. От него произлиза и
производната магьосник, която в християнството става общо
нарицателно за отрицателна личност – едно наложило се през
вековете невежество, което едва ли някога ще се промени. Както
и тракийското понятие демон, което няма нищо общо с дявола на
християните, но…вездесъщите „апологети” на християнството
го причисляват към тъмните и сатанински привърженици. Дълбоко,
вече канонизирано невежество.

                                 Космогонията на богомилите

Основният принос на Богомилите е техният опит да изяснят
космогоничните знания на българите в истинското Учение на
колобъра Иисус Христос, което пряко произхожда от Тангризма,
в епохата на наложилата се християнска идея за отношенията
между хората и особено след тежките идейни деформации, които внедрява юдеинът Савел, самонарекъл се Павел. Той „де факто”
юдаизира християнството и насажда еврейските вярвания на
младия християнски свят. А според твърденията на Богомилите,
свързва изкуствено Христовия принцип с расовата доктрина на
Мойсей.

Съществената разлика между Тангризма и Християнството, е
в определените от Боян Мага Сили РА и ЗО като основни Творчески
принципи във Вселената. Според богомилите вселената е Бинарна.
Това протеворечи принципно на внушението, че вселената и
Творенето в нея принадлежи на антропоморфния Бог, който се
проявява в три Свои принципа: Бог, Господ Бог и Господ. Библията
регламентира Господ Бог и Господ като творци на планетата Земя
и химико-биологичния живот на нея. Така тихомълком Йехова –
Господът на планетата Земя, става естествен и непосредствен
творец на видовете. Което не е вярно, защото само казва на
семената и родовете да родят растителния и животинския
свят. Семената и Родовете – не са негови. Йехова само дава
разпореждането си да се проявят те на планетата. Цялата Библия
става безпредметна доктрина щом антропоморфния „творец”
Йехова се замени с Бинарността на Вселената. Този въпрос вече го
разгледах.

На второ място богомилството разглежда Как в живота
на хората могат да се прилагат Принципите на квантовата и
атомна предопределеност – Редът във Вселената и Законите
на материалната им организация във видимия свят – Родовете
в планетарния Живот. Това е принципно нова идея за бинарната
вселена и проявите на Силите в тяхната тотална реализация в
световете на четирите реалности: кваркова, квантова, атомна
и молекулна. Редът и Родовете, които вече разгледах в този
труд, определят този брилянтен механизъм на реализацията
на НЕпроявената вселена и Проявената вселена, които условно
можем да наречем Невидим и Видим свят – всеки със своите две
реалности, структуриращи обективния и субективния свят. В
духовния свят на хората, преди богомилите, космогония с такава
дълбочина и знание за Пред Сътворителния период и Света, няма.

Третият и изключително важен въпрос, който юдаизмът и
папизмът, а по-късно и патриаршията не успяват да преглътнат,
е въпросът за социалната организация на обществото –
Общиарията. Общиарният принцип на живот е коренно различен
от властолюбието и антагонизма, съществуващи като неразделна
част от доктрините на юдаизма, папизма и патриаршеството.

Четвъртият, болезнен за властващите тогава три религии
посочени по-горе, е въпросът със СЪ-творчеството, което
доктрината на юдаизма приписва на Йехова, респективно на
мъжкото начало, а богомилите ясно определят Жената като СЪ-
творец на Твореца „Иже си на небесех” – Танг РА.Разгледан е
и един съществен въпрос от организацията на
Проявения (видим), свят – Редовият принцип за създаването на
Родовете в Царствата. Този въпрос не е анализиран и разглеждан
от нито една доктрина в нашата цивилизация. А той е чисто
алхимичен и кардинално важен проблем за разбирането на Вселената
и проявяването в материалния свят, какъвто е нашият –
на Земята. Този е Петият кардинален въпрос в космогонията
на богомилите, коренно различен от библейския. Единствено

Богомилската космогония разглежда принципно и детайлно двата
основни символа на създаването на Невидимия и Видимия свят: Творенето и Съ-творенето.Творенето е Творческо пресичане на Идея (непроявен свят) с
Възможности (проявен свят). Понятията Идея и Възможности, в
смисъла на Творческата потентност, трябва да се разглеждат като
динамика за която и да е от четирите реалности на Вселената –
когато възникват една от друга.

Сравнено с космогоничните описания в Библията разбираме,
че всичко описано в нея изобщо не може да се вмести в знанията
за Вселената и Световете в нея. В Библията на юдаизма липсва
каквато и да е космогония на вселената – съществуват бледи
неубедителни текстове, които имат повече констативно-
информативен характер, вместо разяснителен и познавателен. И
това не трябва да ни изненадва, защото Сътворението, описано
там, се отнася за ТОЗИ свят – за Съ-творчеството на Княза
на планетата – Луцифер, който не притежава космогонични
възможности. Той сам определя, че всичко което става на земята
е според Семето и Рода му.
Битие, Първа глава/21: „И сътвори Бог големи риби и всякакъв
вид животни-влечуги, които произведе водата, според рода им.”и
22: „…да произведе земята живи души според рода им, добитък и
гадини и земни зверове според рода им”.
Така описаното тук Сътворение на Бога е просто една
констатация за развитието на процеси извън възможностите на
Йехова – Господът.
Говори се за проявяването във Видимия свят, в битието, от
семената и родовете, които вече са готови, тоест творени са
преди Йехова и не от него.
Също така показателен е текстът на Първи стих, Първа глава
от книга Битие:
В начало Бог сътвори небето и земята
Този текст недвусмислено обозначава Началото на творческата
дейност на Бога, а не на Планетния Княз. Сътворението в Библията
започва от Небето и Земята, тоест от Проявения, Видим свят
– четвъртата реалност. И нито дума за НЕпроявения – за света
на Бога Отец на Вселената. Богът твори Небето и Земята, а
не Господът на планетата Йехова. Ако анализираме алхимично
(а и научно), става ясно, че творчеството в Битие започва от
проявяването на Атомната и Молекулната реалности – химико-
физичния свят на материята.

Въпреки опита на авторите на юдаизма да внедрят в
следващите глави текстове, които да превърнат този процес в
космогония (Знание за Вселената), такава всъщност не откриваме
никъде. Текстове, които да разясняват процесите на Творчеството
и Принципите на тяхната проява (Съ-творението) – също.
За разлика от Библейските констатации за Проявения свят,
Богомилското учение разглежда процесите на Творенето и Съ-
творенето в неговите ДВЕ съществени и принципно нужни части,
плюс изключително важното Равновесие.

Равновесието е Шестият кардинален въпрос за еволюцията на
Вселената, който доказва дълбокото знание, което богомилите са
имали за нея. Без този съществен процес Вселената не е възможно
да се развива.
Равновесието е свързано със знанието, че Вселената има
Четири реалности: кваркова, квантова, атомна и молекулна и че
трансформациите на тези реалности една в друга задължително
са предхождани от цикъла на Равновесието. Ако Йехова (авторите
на текста) знаеше за този Закон за трансмутациите на Вселенните
реалности, щеше да обясни откъде идват семената и родовете
на растителния и животинския свят и т.н.
Естествен извод и следствие от това знание при богомилите
е разделянето на Космогоничните Цикли на Две части с по 36
етапа на проявяване и реализиране. Отново намираме Знание,
свързано с битието на Вселената като Цялост: ДВА Цикъла
(НЕпроявен (невидим) и Проявен (видим) свят), всеки реализиран в
36 Етапа – нивата на трансмутационните процеси във Вселената
и Съзнанието.

Обръщам внимание на читателя на този изключителен
факт, защото в Тангризма това знание е базово, фундаментално.
Богомилите са познавали Тангризма основно и прецизно, защото ТЕ
и само ТЕ са завещали на човечеството знанието за 36те етапа
на развитието на енерго-материалния свят във Вселената,
включително и 36те нива на еволюция на човешкото познание и
съзнание. Всички колобри, а богомилите са точно такива, знаят, че
интелектуалното и духовно развитие на хората преминава през
36 последователни етапа. В българската колобърска КАБАРА тези
процеси са били Програма и Метод за еволюирането на човеците.
Българите носят това знание от двадесет и четири хиляди години
преди новата ера. Ако в юдейската Кабала Йехова има 22 имена,
които явно и недвусмислено разкриват неговите 22 степени на
интелектуално развитие (от които нито една духовна), то в
Тангризма на Три основни етапа се достигат 36те степени на
интелектуалното и духовно развитие на личността – на всички
хора – на всички еволюиращи хора./продължава/

https://bven.blog/zabavlenie/2018/09/25/izkustvoto-da-ne-vijdash-v-ogledaloto.1628720#last_comment
Тук можете да се насладите на словесна изящност в глупава и плоска арогантност, която дори се саморекламира в геометрична прогресия в блоговия си архив.
Прощавам ти, прощавай и ти:))))

Смешно отстрани, тъжно за теб.