Бележка:

Тук е мястото да подчертая, че самият аз съм християнин и ще представя безпристрастно сведенията така, както те са дадени от Раковски и цитираните от него източници. От своя страна ще заявя, че хора в позиция на власт са използвали през хилядолетията и хрисиянството и юдеизма, за да изграждат дадено доктринално схващане въз основа на тенденциозно тълкувание на писанието без то пряко да дава категорично мнение за изградените твърдения, очевидно с манипулативна цел.

Например: Битува схващане, което е цитирано до някаква степен и от Раковски, че света (планетата) според Библията съществува от няколко хиляди години. На основа тази теза са изписани стотици и дори хиляди книги. Но дали реално така стоят нещата?

Твърдението за шестте хилядолетия на света се извеждат най-вече въз основа на следните пасажи:

1. ” Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.” Изход 20:11
2. “Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден.” 2 Петрово 3:8

Въз основа на подобни пасажи се извежда и твърдението че библията “казвала”, че планетата ни е създадена само преди 6 000 години. Сами разбирате, че тази аритметична схема не е сериозно основание за подобни изводи. Пасажът в Изход 20:11 в крадце разказва началото на свещеното писание или как е сътворен света. Сериозните познавачи на Библията, обаче ще се съгласят, че оригиналът на иврит на първите пасажи от Битие, където се казва буквално:

“А земята беше пуста и не устроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.” Битие 1:2

всъщност не звучат точно така в оригинал, както е преведено буквално. Това откровено вкарва голяма въпросителна защо се настоява от редица богослови, че Библията “твърди” че земята е на 6 000 години. Това са косвени изводи въз основа най-вече на теологични главоблъсканици. Реално тя никъде в прав текст не казва това.

Думата преведена като “беше” в (Бит. 1:2), идва от Еврейския глагол “хайа.” Тя всъщност означава “стана,” “ставам,” “случва се” и т.н. Използвана е общо 769 пъти в Библията. Това представя една по различна картина че земята “стана” пуста и неустроена, а не “беше” първоначално създадена такава. Тук се описва нищо по различно от катаклизъм заличил живота и обитаването на земята. Виждаме също така и вода която покрива бездната, тоест имаме библейско свидетелство за по ранен потоп преди така емблематичния потоп и Ной.

Ще обърна внимание и на нещо друго, че писанието разделя създаването на небето и земята времево от шестте творчески дни, за които започва да се говори в трети стих. Нека ги прочетем:

1. В начало Бог създаде небето и земята.
2. А земята беше пуста и не устроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
3. И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
4. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.
5. И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.

Днес богословите имат много отговори на този въпрос, както и много теории за произхода на Земята и нейните обитатели. Една от тях е тъй наречената “Теория на Пролуката”. Тя доказва, че между първоначалното сътворение на земята в Бит. 1:1 и нейното състояние в Бит. 1:2 има известен период от време.

В Бит. 1:1 е показано първоначалното творение на небето и земята. От следните факти става ясно, че изразът “в началото” в Бит. 1:1-2 не се отнася до шестте дни на Сътворението описани в Бит. 1:3-2:25, а до едно много по-ранно време (според теорията на Пролуката):

Думата “и” е използвана 148 пъти в Бит. 1-2 за да раздели 102 различни, отделни едно от друго действия на Бога. Следователно, думата “и” (Бит. 1:2) показва, че действието в ст. 2 е напълно различно и независимо от действието в ст. 1. Тогава, докато в ст. 1 е записано първоначалното сътворение на небето и земята, ст. 2 показва земята вече наводнена чрез голяма катастрофа,

Направих това кратко отклонение за да поясня, че това, за което говори Раковски, се е превърнало във фундамент за сътворяването на света и зараждането на цивилизацията в Европа и е на база християнството и еврейската книжнина визирайки Библията. Това е истина дотолкова, колкото информацията съдържаща се в нея е представена невярно и манипулативно с добре известни цели и намерения. Сама по себе си Библията не отрича това, което е съхранено, както в някои антични извори, така и в хиндуисктите и зороастрийски сведения. Тоест тя също дава основание да се погледне с по-сериозно око на тези сведения.

Библията понася много неоснователни упреци, за което до голяма степен носят отговорност хора, които са държали писанието стотици години далеч от очите на мирянина, докато са изграждали стереотипи превръщайки ги едва ли не в “канон”. Днес освен стотиците преводи всеки интересуващ се може свободно да разполага с оригиналния текст на иврит, арамейски и старогръцки.

И за да обобщя отново ще подчертая че в Библията също има информация:

1. За повече от един потоп.
2. За стари цивилизации съществуващи преди така нареченото условно “начало” рестарт.
3. За много по-старо летоброене на човешката и земна история.
4. Така наречения “всемирен” Ноев потоп е също с много предпоставки да бъде считан за регионален катаклизъм в стария свят.

Край на бележка.

 

Днешната наука не приема последния потоп за всеобщ (всемирен) според както е записано в еврейските книги, не за частен тоест че цялото земно кълбо не е било потопено, нито всичките човеци и животни са загинали. Много учени са писали по тази тема и са се трудили по различен начин да докажат естествените причини, от които е станал последния потоп, и начина даже как е станал, както и за сътворението на света. Ние ще говорим за това нещо в кратце, по най-новите одобрени от учените изследвания, но само в извода на повествователната част, а не с материалните им доказателства, които тези учени мъже са показали; защото това не е нашата тема. После ще обърнем внимание на спасените от потопа народи и тяхното преселение от Азия в Европа, между които ще видим нашите стари праотци Българите или в обширния смисъл Словени, което е нашия единствен предмет в настоящото съчинение.

Бележка: Раковски говори за славяните като смята, че това название е късно появило се, а не име от античността, и с това общо название е назован българския народ и всички негови клонове.

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

 

БЪЛГАРСКОТО СТАРОНАРОДНО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ

Съхранено в народните предания, приказки, празници, песни, домашни обичаи и обреди, баяния, очищения във вода и поклонения в горски светилища (усамотени места), свещени-избрани дървета, бърлоги, пещери и прочие и прочие.

Самата природа е подбудила първия човек да почита едно по-висше от себе си същество, на когото да отдава заслугата за сътворението на света. Първите човеци са славили Бог в проявленията на природата, а не самите твари тоест в тях са славили безсмъртните начала, които възраждат и съдържат; олицетворенията и много-божието са последните явления в повестността на човечеството.

 

А когато обърнем внимание на басните, нашите народни песни, на обширните приказки и на съхранените в тях имена като: Змейове и Змеици; Юди, (на Самскритски език Юда е равнозначно с нашето Змей), Вили и Само-вили, Горски Диви и Само-Диви, Веди и Злини, Вещици или Вещерици, Бродници или бродещи по нощите зли духове, Вихри и Вихрушки и др.; на обширните им съдържания, в които се обяснява почти цялото старо вярване, както например за еднобожието, от приказката за Дядо Господ и за Злата Баба, а за двубожието от Бяла Бога или Белю, и Белин, Черна Бога или Чернило, зли и добри духове и средствата, чрез които се пази и които простия народ употребява и до днес против тях, за умилението или изгонването им, чрез баяния, кадения и умивания с някакви познати билки (треви) и прочие, когато, казваме да обърнем вниманието си с едно зряло разсъждение върху всички тия, виждаме в действителност, че то, Българското старо вероизповедание, е било твърде развито и обхваща множество работи, които по никакъв начин не принадлежат на младия европейски свят.

Нимфи – само-диви

 

След един такъв кратък преглед, естествено и от само себе си се ражда въпроса: Кога и къде са се въвели и установили тези толкова обширни вярвания в Българите? Дали са първобитно тяхно изобретение и измислица или са ги заели от други някои народи? Ако хвърлим поглед на латинското и гръцкото баснословие, които са припознати за най-старите в Европа и за класически, да кажем така, никакво разрешение не намираме на тези въпроси; защото те са взели съвсем други направления и никакво единство не показват с нашите. Но ако обърнем погледа си към Самскритските стари книги, в Зандските, в записаните останки от Вавилонските древности, и в самите съхранени в Индия народни празници и обреди, както са ги описали учените и пътешествениците, виждаме едно удивително единство, като срещаме в тях много идентични имена и цели обреди, сътворени от народите там в Индия и до днес, както и от нашите Българи в България! По този начин никакво съмнение не ни остава, че Българите са си ги принесли в преселението си от Индия в Европа (бележка: а според началото на изложението от Раковски там пък са занесени от още по-стари преселения от Балканите към Шумер, Бахлика-Бактрия-Балхара и Хиндустан);

Защото племената в преселенията си пренасят и своето вероизповедание, както и своето земеописание. Но тук се ражда друг въпрос: Как Българите са задържали от толкова отдалечено разстояние във времето тези древни вярвания така в цялост и в удивително единство и до днес? Отговора на този въпрос за сега е, че Българите не са задържали само тия работи но и множество народни имена, които носят, са същите с имената, които са записани в Самскритските книги и които носят още тамошните народи както например: Станю или Стоян, Рада, Ганю, Ганчу, Гана, Ганка; Нану, Нана, Нанку, Нанка, Нену, Нена, Ненку, Ненчу; Ценку и Ценка, Чену у Чена, Цену, Цена, Сиву и Сива, Сивку и Сивка; Първу и Първа; Ману и Мана; Вишну и Вишна; Сийку и Сийка и много други. Имената на пределите (топоними) като: Загорие и Нагорие, Котел, Шумен, Нага, Онгъл, Луна и много други се намират и в страните на Хималайските планини при Сейките (Сеящии=Орачи), както и в България днес. А от тези, както и от много други доказателства например езика български, очевидно и необоримо се вижда: че Българите са истинските потомци на Ариите (Aryas) и името…

Ария, едно от най-древните имена на Тракия, Стефан; това е заради войнствения характер на хората, цялата тази страна Еврипид нарича местожителството на Марс – Арес; и Софокъл, негова родина. Речник на древната География от 1773 Лондон

 

Българите са истинските потомци на Ариите (Aryas) и името Българин е еднозначно с името Aryas = орач , за което ще говорим обширно по-нататък. В обобщение като сравним българското така съхранено старо вероизповедание със Самскритските книги, Ведите и други, с Зороастрийските, със Занд-Авеста, както и езика български с тези езици, виждаме, че се намират и двете вероизповедания при нас, но преминава през Зороастрийското вероизповедание, тоест двуебожието, както и в Зандския език; а от това достигаме до заключението: че Ариите са оцелявали в Азия от памтивека, може би поради религиозни раздори, преселили са се отново в Европа, носещи със себе си своето вероизповедание, от тези преселници сме и ние Българите, истинските потомци, съхранили старото си вероизповедание, и езика и земеописание от части, а в най-голяма строгост, древното занятие на Ариите орачеството.

Бележка:

Aryas = орач (от тук и ОРА – ХОРА с значение за човеци-земляни. В това название се съдържа и смисъла за красив, хубав АРЕН, ХАРЕН). Думата носи доста обширно значение и се е пренесла в някои други езици при индоевропейските народи, които може би малцина подозират. В един по специфичен смисъл, който ще изясня, бялата раса или арийските народи са ХОРАта. Разбира се това не означава, че другите раси са по малко човеци. Какво тогава имам в предвид ли? Тази същата дума Арии означава орачи, хора, но с значението на божествени, божия народ, надарените от Бог. На стар български ДАР (божествен) съществува като АР – ХАР, от където е ХАРИЗАН сиреч подарен. Надарен от Бога е ХАРИЗМАТИЧЕН. На старогръцки като остатък от индоевропейските арийски езици се е запазила думата за Божествена дарба като КАРИЗМА а при нас ХАРИЗМА. Тук отново съм поставил цветове в думите, за да помогна визуално на читателя да схване словообразуването като паметта на арийската реч. Какво е особеното в червената представка, която ще я срещнем да се видоизменя в различните езици като Х, К, и Г? Нека погледнем няколко примера, с които на всички вече ще стане категорично ясно каква памет носят тези слова.

Цитат от Христо Данов:

” „Пеласги” или „кари” (карийци) били предгръцките племена, които населявали голяма част от Елада и нейните острови. Според Херодот, ІІ, 156, по-раншното име на Гърция било Пелазгия.”

Същите тези карийци са упоменати и в „Илиада”:

Илиада ІІ, 851 сл.: „…Наст предвождаше карийците, говорещи варварски (т.е. не гръцки език – б. Хр.Д.) език. Те бяха дошли от Милет и от многолистата планина Фтира. Това бяха бойци от бреговете на р. Меандър и от високия нос Микале. Вождове йм бяха Амфимах и Наст. Наст и Амфимах, славните синове на Номий…”. Научаваме също, че Елада се е наричала Пелазгия. И тъй като кари е пелазги, то е ясно вече, че се е наричала и Кария, Гария, (П гр.) Белгария. Името на племето ”кари” е в мн.ч. Във ед.ч. е „кар”. ”

Изключително автентично това е запазено в някои от народните ни обичаи като етнонима на българи-те, пеласги-те, кари-те а именно, сурва-кари и ку-кари (кукери).

Нека проследим видоизменението при различно словообразуване: Пеласги, Пеласгари, Пелгари, (видоизменя се от гръцки П към Б) Беласги, Беласгари, Белгари, Болгари, Българи. И сега вариации с видоизменение в Х и К. Беласки, Беласкари, Белкари, Болкари, Бълкари, Беласхи, Беласхари, Белхари, Бълхари, Болхари.

Балкария – Балкари/Балхара – Балхарци – Балхари/Болгария – Болгари/България – Българи.

КутриГурите, (Кутраг), УтиГури – са само малка част от племена, клонове от народа Ури – Арий. Това е нашето истинско народово име – Ури-Арий-БолГАрии.

И нека отново сега се върнем на Aryas = орач (от тук и ОРА – ХОРА) Кари, Гари или Бели Гари е най-просто казано: БЕЛИ ХОРА = БЪЛГАРИ.

Божествената планина също носи това словообразуване запазено от древните българи.

Планина на стар български е ГОРА и ето как можем да видим в топоними за Божията планина запазили се названия от този най-древен език. Хорив планина на Синайския полуостров, на която Моисей получава Божиите заповеди. Средна Гора в България.
АРАРАТ, на която спира Ноевия ковчег.

Примерите са буквално стотици но нека поясня и как това носи значението на божественото. ГОРА или Божествената планина е високото място на Божеството. Там, където Бог се явява. ГОР означава високо. Гръцкото име на египетския бог Хор е Хорус и означава: Този, който е горе или Този, който е високо. Той е познат и като Гор, и изобразяван с глава на сокол.

Гръцкото име на египетския бог Хор е Хорус и означава Този, който е горе или Този, който е високо. Божеството има глава на сокол и носи двойната корона на Египет и често ореол от слънчевия диск.

В индуизма птицата която язди бог Вишну се казва Гаруда (санскр. गरुड, garuḍa IAST, «всеизгарящ (Слънце)»).

Карма или най-общо казано божествената съдба за хората. Karma като Карман със ср.род от основна дума + n именително на Карма कर्म от корена √kṛ कृ, означава “да се направи, да направи, изпълнява, изпълни, кауза, ефект, подготвям се, да предприема”. Корен Kr (кри) е често срещан в древната санскритска литература и се използва, за да обясни идеите в Ригведа и в другите Веди, упанишади, пурани и епоси в индуизма. Коренът “кри” се появява и в думата санскрит означавайки, че е език който е “добре направен”. Думата Карман се появява в Ригведа, например в 10.22.8. както и думата карма. Думата карма е свързана с вербалния прото-индоевропейски (арийски) корен *kwer-“да се направи, създаде”.

Хороскоп, Гороскоп е също носещ концепцията на това Божествено звездно хоро.

Изображение на Митра с така наречената фригийска шапка най-характерна за магите (българи) и всички арийски народи с хорото на хороскопа

Именно първите земеделци са древните Арий, по която причина значението за орачи – хорачи – хора е запазил техния етноним. Харман е равен кръгъл терен, върху който се е вършеело в миналото с диканя; гумно. Всички са на хармана. 2. Количество снопи, които се вършеят наведнъж, и количеството получено зърно. 3. Време, когато се вършее; вършитба. Запознаха се по харман.

Два акцента предполагам всички видяха в Хорачи и Харман. Да именно Хоро този свещен и божествен танц за Ариите се е запазил при всички най-древни техни представители Българите, а друг от най-древните арийски народи е Арменския.

Не бива да пропуснем и топонимите в лицето на град Харманли, Карнобат (Бат Карнота – Крум) Карлово, Караново, Горун, Горан, Горубляне, Горна Оряховица,

Нещо не маловажно е да се поясни, че погрешно се счита, че думата КАРА произлиза от турската или тюркската дума за черен, която безспорно е навлязла в българския и с това значение, но преди тази дума да се появи буквално в негатив при тюркските народи тя съществува в древния Арийски език и означава “кола” с буквално значение за слънчевата, блестяща, бялата колесница на Бога. Това е чисто българска дума, от където идва и каруца, и карам та дори и карам се понеже съдържа смисъла за движение и действие. Също така от този древен език е останала и мярката, която се използва при измерването на скъпоценни камъни и перли КАРАТ която също погрешно се счита, че произлиза от гръцката keration (семе на рожков) през арабската кират до италианското carato. Семената на рожкова в далечното минало се използвали като мярка за тежест заради техния еднакъв размер. Уви корена и е отново древно арийски и както вече пояснихме носи значението, на блестящ, сияещ, божествен.

Това е важно понеже дълго време за много етимолози остава необяснимо през турския множество типично български личностни имена, които погрешно се интерпретират през “черен”. Такива са. Каравел (Каравелов), което буквално означава Божий водач, предводител, заповедник. Съставно от Кара и Веля. Божествената светлина, която води (повеля – категорична заповед).

Ще спомена само някои имена в мъжките им форми, но те имат съответните женски такива. Горан, Гаран, Геран, Герман Геро, Гюро, Георги, Герасим, Герган, Керан, Киран, Карнот, Кардам, Карин, Кирил, Кирчо, Киро, Киряк, Харалан (погрешно считано за гръцки произход – означаващо отново и логично виделина, светлина ), Хараламби, Хари

Всички тези имена и много други са съхранили нашия етноним, носят същността на божествените, блестящи, слънчеви, бели арий, бели ора, бели-Х-ора, бел-К-арий, Бол-Г-арии.

Следва част, която Раковски укорява гръцките похвати да изкривяват, както митология, така и история от хилядолетия тенденциозно насочени към българското с цел да бъде претопено и извъртяно. Аз ще прескоча тази част отново за да премина към същината на изложените от Раковски съждения. Само ще посоча кратък фрагмент от гореказаното с огромната надежда читателя да не развива примитивна омраза към гръцкия народ, но в същото време да не остава наивен за това което се е случвало с ясни цели.

Край на бележка.

Нашите български стари древности са претърпяли и те много удари и опустошения, както и на другите народи, но в тях се е случило и нещо повече още преди християнската ера. Елинизма с голямата си идея е бил най-големия гонител и разорител на Българизма, защото гръцкия малък народ е искал всякога да се умножи от българския, с мислите да го претопи и слее в себе си. За това е писано обширно и не ни е тук предмета да се впущаме в това.

 

Източник: kreksofin

Направи блог вълна , а Лео и аз ще включим това , което ние сме намерили.
Ще се получи хубав сборник за нашия Велик писател и етнограф , революционерът Георги Раковски .
С най-добри пожелания за твоята изследователска дейност !
Тони

Редно е да слагаме в ред всичко - бавно и полека, както българи са градили държава векове наред.
Хубава вечер!