Блогът на tatiana :: физиците се шегуват

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.01.2013 10:10 - физиците се шегуват

Автор: bven Категория: Забавление

Прочетен: 6015 Коментари: 8 Гласове:

физиците се шегуват:

Британският математик Г. Х. Харди бил впечатлен от самоукия индийски математик Шриниваса Рамамуджан и го поканил в Кеймбридж. Веднаж Харди пристигнал при Рамамуджан с такси и отбелязал, че числото от номера на колата — 1729 било много безинтересно. Индусът вързо отговорил, че това е най-малкото число, което може да се представи като сума от третите степени на две други числа по два различни начина:
1729 = 93 + 103 и 1729 = 13 + 123

Великият английски физик Майкъл Фарадей високо ценял своя добър помощник, сержанта от запаса Андерсън, който подготвял апаратурата и провеждал блестящи демонстрационни опити по време на неговите публични лекции. Обаче Андерсън, макар и привързан към своя шеф, не бил в особен възторг от дейността на великия учен. Той обичал да казва: "Прави ли нещо Фарадей? Не, цялата работа изпълнявам аз, а той само говори."

На чаша бира адвокат, експерт-счетоводител и физик спорят как е по-добре да се живее – със съпруга или с приятелка.
- Със съпруга е по-добре – казва адвокатът – и заради семейния комфорт, и заради поддръжката за кариерата, която ще получиш от нея.
- Глупости – възразява счетоводителят – по-добре е с приятелка: можеш да запазиш независимостта си и по-често да излизаш с приятелите.
- Най-добре е да имаш и двете – приключва спора физикът. Така жена ти ще си мисли, че си при приятелката, приятелката ти ще мисли, че си при жена си, а по това време ти спокойно можеш да си работиш в лабораторията...

Авторът на съотношенията за неопределеност е спрян от крайпътен полицай заради превишена скорост.
- Знаете ли с каква скорост шофирате? - пита полицаят.
- Не знам и не е възможно да знам, защото знам точно къде се намирам! - отговаря Хайзенберг.
Казват, че полицаят все пак го бил глобил, защото не бил учил физика на второ равнище и затова не разбрал смисъла на отговора. Колко опасно е да се правят предсказания:)))

Доколко слаба е понякога възможността на човек да предвижда развитието в бъдеще, се вижда от следния пример. През 1943 г. са създадени първите компютри и тъкмо тогава Томас Уотсън, президент на IBM, казва "Мисля, че по света има пазар може би за само пет компютъра.". Дори през 1977 г. Кен Олсен, основател и президент на компанията Digital Equipment Corporation (DEC), изказва мнение, че "няма основания да се смята, че в бъдеще всеки човек ще има в къщата си компютър". В онези времена всички, включително специалистите, са си представяли, че компютрите ще стават все по-големи и по-мощни (а следователно и по-скъпи). Всъщност се случва точно обратното - те стават все по-малки и по-малки (и все по-евтини и по-евтини)...

АКАДЕМИЧНИЯТ СЪВЕТ НЕ Е БАНЯ

Еми Ньотер, автор на знаменитата теорема, свързваща законите за запъване с пространствено-времевите симерии, дълго време не могла да получи званието доцент, само защото е жена.

Може ли жена да бъде доцент? Та нали след това би станала професор и член на университетският сенат? А редно ли е жена да участва в сената? - мотивирали отказа си маститите учени.
На това възражение известният математик Хилберт се противопоставил с думите:
- Но господа,сенатът не е баня и аз не виждам защо жена да не може да влезе в него.

Робен Бунзен, професор в Хайделбергския университет, бил скромен и тих човек. Изобретателят на знаменитата "Бунзенова горелка" никога не предполагал, че неговото най-скромно откритие ще го направи известен. Когато четял пред студентите си лекции, никога не наричал себе си автор на своите открития. Винаги говорел в безлична форма: "намерено е”, "открито е" и т. н. ...
Тъй като по това време студентите аплодирали преподавателите си за тяхното откритие, той всячески се стремял да говори за откритията си на края на лекциите. И когато неизбежните и така обременителни аплодисменти избухвали, Бунзен бързо излизал от аудиторията.
Веднъж той бил представен на една високопоставена дама, която обаче го объркала с починалия теолог Бунзенл:

-Как върви Вашия труд за ролята на Бога в историята? Завършихте ли го?- настоятелно попитала дамата.
-Как съжалявам, че трябва да ви отговоря отрицателно - отвърнал той. Моята преждевре- менна смърт не ми позволи да завърша труда си.

Фелдфебелът строил ротата, но след като изкомандвал: "Мирно!", един от войниците продължил да се обръща и да приказва с другаря си.

Кой се върти там? - извикал строго фелдфебелът.
- Земята! - отговорил някой от ротата.
- Кой го каза? - ядосал се още повече фелдфебелът.
- Галилей! - добавил друг.
- Редник Галилей! Две крачки напред! - изкомандвал фелдфебелът.

УЧЕН – ДЖЕНТЪЛМЕН

Хенри Кавендиш бил колкото богат, толкова и оригинален. Той живеел в своя семеен замък като отшелник. На прислугата било наредено да не му се мярка, разпорежданията си предавал писмено. Панически се боял от жените. Бил пунктуален до крайност. Всеки негов нов костюм бил точно копие на предишния, като се вземали предвид измененията във фигурата. За четиридесет години никога не поставил на друго място своята шапка в клуба, където обядвал. Почти винаги мълчал и отварял уста само когато трябвало да съобщи нещо изключително важно.
Своите научни резултати, с които изпреварил съвременниците си много десетилетия,никога не публикувал. Смятал, че публикуването на статии е суета, недостойна за истинския джентълмен.

Ампер имал две котки - голяма и малка. Те често го безпокояли, мяукайки пред вратата на кабинета му, докато не ги пусне вътре. Накрая Ампер повикал дърводелец и му поръчал да изреже във вратата два отвора: голям и малък за всяка котка поотделно. Озадаченият дърводелец попитал дали един голям отвор няма да е достатъчен. Разсеяният учен удивено го погледнал и казал: "А откъде ще минава малката котка?"

Весели почивни дни на всички - до нови срещи:))))