В този мой пореден, по същество образователен постинг-забавление за музиката ще пиша за Моцарт. Той е най-известният композитор на света, но за него и за музиката му винаги има какво да се каже.
Във всички трудове за Моцарт се твърди, че той е най-великият оперен композитор. Това е част от истината - той е еднакво силен във всички жанрове, в които е творил - камерни, симфонични, кантатни, кантатно-ораториални, песенни. Моцарт, макар и харесван от всички, докоснали се до музиката му е доста труден автор. Да се достигне до него не е достатъчен един живот, защото при всяко следващо слушане на произведение от него, човек открива нови неща, заслушва се с внимание и слуша поредното изпълнение на позната нему творба като да я чува за първи път.
Има още едно твърдение за Моцрарт - при него всичко е опера! Това е самата истина. Първо да посоча някои от оперите му, които са недостижими - Сватбата на Фигаро, известна като най-съвършената опера, в която дори един тон не е излишен, трагичната опера Дон Джовани, а също операта с музика, която много малко отговаря за оперна поради своята сложност, Вълшебната флейта. При музиката на Бах човек свежда глава, слушайки Божието слово чрез музиката му и си казва: Господи, благодаря Ти за днешния ден! Слушайки музиката на Моцарт човек прави друга асоциация - колко много стпроежът на музикалното произведение наподобява опера. Началото на музикалното произведение, дори и най-скромното, напр. една Соната фациле, наподобява музика пред завеса, която ще се отвори. Отваря се завесата, излизат артистите, изпяват ариите си, завесата се спуска. Един миг от вечността е отминал.
В този кратък постинг ще включа 4 произведения, в които тази връзка е осезаема и за не съвсем напреднали в музиката.
Наподобяваща на опера е Сонатата на Моцарт за цигулка и пиано К 454. Тя започва с бавно встъпление, като увертюра, завесата на сцената е спусната. Провежда се първата тема, завесата се открива. Артистите - пианистът и цигуларят - изпяват ариите си, следва кода, финал и завесата се прибира. За да не е съвсем тъжно помага радостният финал на Сонатата.
Подбона е и клавирнатата Соната на Моцарт К 333, известна като Сонатата с каденцата. Моцарт използва клавира при представянето на своите Академии и създава 27 Концерта за клавир. При тази соната той въвежда каденца и то не в първата част а в третата. Прекрасна Соната, ще я приложа в линк.
В третия линк ще приложа най-сложната като музика увертюра на Моцарт. Тя обаче така красиво звучи, че само който е музикант може да разбере в какъв свят го въвежда Моцарт.
Четвъртото произведение, което ще приложа е неговата 39-а симфония К 543. И тя започва с увертюра, но какво става нататък. Които са слушали доста музика ще открият връзката на Симфонията Ероика на Бетховен с тази.
Ще отбележа и още нещо - за Моцарт са чували и най-големите простаци, тук ще посоча по какъв повод Няма да цитирам имена като това на един обединител на нация и натовски генерал , на биринджиите на три новопрпедставени пред парламента в държавата им неистемни партии на протеста, ннакатко, партии-идиоти. Тези личости сеят с токсична, заразяваща простащина. Те също са чували за Моцарт, за музиката му, но по друг повод - като за некой, дето пише музиката за джиесемите им / б. м, музикалният сигнал, когато някой друг идиот ги търси да се съешат. Затова и боклуците ценят Моцарт, композиторът, написал музика за телефоните им.
Та - всичко на този свят работи за популярността на Моцарт, ето, сега и аз. Като се започне от .обичащите музиката му по целия свят, та се достигне до простащината, и тя докоснала се до музиката на Моцарт чрез сигнала на телефоните си...
Простаците начело на страните си и биринжиите на партиите-идиоти, ако бяха по-вътре в изкуството, и делата им нямаше да са така просташки. Какъвто човект, такава музиката му. А ако музиката на човека е чалга, какъв ли ще да е самият човек?