Постинг
14.10.2019 18:56 -
ДАЛИ?
Дали съм толкова прозрачна
като планинската вода
и мощна като водопада,
когато искам да струя?
Дали съм толкова прекрасна
като примамлив хълм зелен
и като него свежа, ясна,
дори да газят и по мен?
Аз все се питам и не зная,
ала по нрав съм планина.
В тревата ще се величая,
със цветовете ще цъфтя.
Тя все привлича ме със нещо,
тя бряг е и е стръмнина.
Тя мене гледа, аз - отсреща
и мерим ръст и висина!
14 октомври 2019г., София
Росица КОПУКОВА
няколко пъти е позеленяло от завист, докато чете тази извисена до небесата философска лирика. Нито той, нито човекът, на когото се явява придворен шут, биха били в състояние да напишат такова стихотворение, ако ще да им бъдат дадени и 1000 живота. Те няма никога да стигнат по-далече от зимните сеитби и врабчетата на перваза. Защото поезията им е врабчова.
"Тя все привлича ме със нещо,
тя бряг е и е стръмнина.
Тя мене гледа, аз - отсреща
и мерим ръст и висина!"
Няма начин тази поезия да не остане във времето, напук на червените подлоги!
цитирай"Тя все привлича ме със нещо,
тя бряг е и е стръмнина.
Тя мене гледа, аз - отсреща
и мерим ръст и висина!"
Няма начин тази поезия да не остане във времето, напук на червените подлоги!
missana написа:
няколко пъти е позеленяло от завист, докато чете тази извисена до небесата философска лирика. Нито той, нито човекът, на когото се явява придворен шут, биха били в състояние да напишат такова стихотворение, ако ще да им бъдат дадени и 1000 живота. Те няма никога да стигнат по-далече от зимните сеитби и врабчетата на перваза. Защото поезията им е врабчова.
"Тя все привлича ме със нещо,
тя бряг е и е стръмнина.
Тя мене гледа, аз - отсреща
и мерим ръст и висина!"
Няма начин тази поезия да не остане във времето, напук на червените подлоги!
"Тя все привлича ме със нещо,
тя бряг е и е стръмнина.
Тя мене гледа, аз - отсреща
и мерим ръст и висина!"
Няма начин тази поезия да не остане във времето, напук на червените подлоги!
rosiela написа:
Младене,големи благодарности. Тука са, лазят всеки ден.
missana написа:
няколко пъти е позеленяло от завист, докато чете тази извисена до небесата философска лирика. Нито той, нито човекът, на когото се явява придворен шут, биха били в състояние да напишат такова стихотворение, ако ще да им бъдат дадени и 1000 живота. Те няма никога да стигнат по-далече от зимните сеитби и врабчетата на перваза. Защото поезията им е врабчова.
"Тя все привлича ме със нещо,
тя бряг е и е стръмнина.
Тя мене гледа, аз - отсреща
и мерим ръст и висина!"
Няма начин тази поезия да не остане във времето, напук на червените подлоги!
"Тя все привлича ме със нещо,
тя бряг е и е стръмнина.
Тя мене гледа, аз - отсреща
и мерим ръст и висина!"
Няма начин тази поезия да не остане във времето, напук на червените подлоги!
"Рожденный ползать летать не может"!
И по брадата насекомки лазят....Близо до пръстта.
цитирайТърсене