2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 943 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.10.2020 09:19
ЧОВЕК Е И ТОЛКОВА ГОЛЯМ, КОЛКОТО СА БИЛИ ГОЛЕМИ РАНИТЕ, КОИТО Е НАДЖИВЯЛ. ГАЛЕРИЯ
13.07.2020 ANON
Мисля, че едно красиво сравнение може да бъде направено между човешкия живот и живота на едно дърво. И в двата случая има сходен смисъл – да бъдеш (но да бъдеш балансирано) между земята, която те ражда и храни и в която са корените (или тялото) ти, и небето, което дава простор, дух, необят и стремеж нагоре, стремеж за развитие, за даване на плод, за растеж на душата…
Хората, които са отдадени предимно на задоволяване страстите, желанията и нуждите на тялото си, приличат на дърво, което не може да израстне нагоре и да даде плод, защото липсва емоцията и душата, липсва духа и простора, погледът към околното и нагоре.. Обречени са на безплодие (не във физически, а в човешки и в творчески смисъл), на непълноценен живот, осакатен – от оскотяване. Тогава и корените са обречени да изгният. Тогава дори връзката (която тук не е връзка, а вкопчване) със земното липсва или излинява и загива.
От друга страна, и хората, отдадени единствено на духовния си живот и на духовното си развитие, изпадайки в другата крайност, са обречени на безплодие, за съжаление. Примери много. Аскети (от древността, та до наши дни), анорексици… Много думи, които започват с буквата “а-”, което значи отрицание. В случая – на телесната ни природа. Тъжно, но е факт. И корените, и стъблата, и клоните (метафорично казано) на такива хора изсъхват, те не искат да се хранят от земята и съответно няма как да дадат плод… Красив порив, но неспособен да се развие както трябва тук, на този земно-небесен свят, съчетание от противоположности, които трябва да бъдат в хармония. В нас и извън нас… А е тъжно нещо безплодния живот, безплодния човек, безплодното дърво…
Важно е да раждаме плодове – във всякакъв смисъл. Да се научим на баланс вътре в себе си между земното и духовното в нас, и да поддържаме този баланс. Да бъдем в хармония с различните неща у себе си, колкото и да са противоречиви понякога. Само тогава можем да бъдем пълноценни човешки същества, от плът и кръв, но и с душа. А и от плътта, и от душата си можем да раждаме и това е най-красивото… Да “предадем нататък” – живота, енергията… Да оставим следа, да оставим нещо (или много неща) след себе си. Да (съз-)дадем, след като сме родени и ни е било дадено – душа, плът и кръв, храна и грижа – за да ни има и да бъдем…
Да бъдем проводници между световете в нас и извън нас, които можем да опознаваме. Както и между миналото – предишните поколения, от които произхождаме, и бъдещето – нашите деца, следващите поколения. И да бъдем чисти в това… Да бъдем като едно дърво, което е проводник на земната енергия, която е нужна на Живота тук, от корените си нагоре към върховете на клоните си… Към необята.
Щастието е в това да даваш. Да имаш какво да дадеш…
–––––
За живите, като за мъртвите – или добро, или нищо!
“На Небето, ако искаш да кажеш една лоша дума, устата ти не се отваря; когато искаш да кажеш една добра дума – тогава се отваря. В ангелския свят никога не можеш да произнесеш дума, когато не обичаш предмета, който тя означава. Там не можеш да кажеш: “Аз не те обичам”, защото преди да кажеш това, онзи, към когото отправиш тези думи няма да го има вече пред тебе. Човешкият език в сравнение с небесния е като гръмотевица.” – Петър Дънов
Всеки е чувал тази мисъл-препоръка: “За мъртвите или добро, или нищо.”
Всъщност така трябва да постъпваме и спрямо мъртвите, и спрямо живите! Защото човек няма как да израства духовно и житейски, и да напредва успешно по пътя си, докато говори или пише негативни неща за други хора. Да, напълно човешко е да изпитваме понякога, към някого, негативна емоция, или да ни минава недобра мисъл за него или нея през ума. Има хора,които ни обиждат, или дори вредят с нещо, или пък просто са твърде различни от нас и не са “по наш вкус”, най-просто казано. Всеки ще разбере какво имам предвид.Защото сме хора, и като такива имаме личен вкус – личности сме… Или поне сме призвани да бъдем такива. Дори Бог за някои вярващи е Личност. Какво остава за нас, които имаме минало, спомени, рани, привързаности и предпочитания…
Но можем да не споделяме негативната мисъл или емоция, която е предизвикал някой в нас, по някакъв си повод. Това го можем, със сигурност! Трябва само малко самодисциплина и воля в тази посока. А въздържанието от злословене върши чудеса в човешкия живот! Бъдете уверени в това.
Както едно семенце, което израства и става голямо дърво,много трудно изкоренимо, когато го поливаме и отглеждаме, така негативните мисли и емоции растат, когато говорим или пишем за тях, когато им даваме израз пред други хора. И стават трудно изкореними. И са в нашата градина, не в друга. И дават отровни плодове. И в това бъдете сигурни.
Най-малкото, с което можем да навредим някому, говорейки неприятни неща по негов (или неин) адрес пред другите, е в това, че можем да настроим и тях против този човек. А това е ненужно. Нека всеки преценява другите хора сам за себе си. Нека даваме тази свобода на хората.
Това не е “затваряне на очите” за недостатъците на другите. Можем да посочим някому някоя негова грешка, разбира се, но само ако ни е близък и ни има доверие. Само ако този човек се чувства обичан от нас. Защото иначе няма смисъл. Само кротко и с чиста Любов можем да помагаме на другите да преодоляват несъвършенствата си, и да стават по-добри същества. И само ако сме готови да признаем – пред тях и пред себе си, че и ние самите не сме съвършени… И с личен пример показваме какво е стремеж към самоусъвършенстване и работа в името на тази свята цел.
Нека, ако говорим нещо за някого, то да е добро. Добрите думи никога не са “в повече”. Добрите думи, които казваме или изписваме, са безценни и се помнят дълго. Поне толкова дълго, колкото лошите думи, а понякога и повече време… Но във всеки случай – градината, за която се грижим и която представлява съзнанието, сърцето, живота ни – в нея растат красиви цветя и дървета, когато казваме добри думи. И “раждат” добри плодове.
Вие в каква градина искате да живеете?