Беше ранна пролет. Полъхваше лек ветрец, но галеше лицата със студени пръсти. Те обаче не го забелязваха. Двете жени седяха на терасата на любимото си кафене. Спокойствие и чист въздух. Приказваха си както едно време. Времето преди гадния вирус, маските и локдауна. Малките радости на живота: чаша ароматно кафе, цигара, тортичка и приятелско лице. Колко прост и хубав е живота...
Над тях се надвеси сянка. Чорлава глава, ехидна усмивка и присмехулни очи. Беше мъжът на едната от жените - Елена.
- Какво правиш тук? – попита го тя леко троснато.
- Ами отбих се да ви видя. Минавах с колата и ви видях, че сте седнали тук на терасата. Не ти ли е студено?
- Не, добре ми е. На чист въздух сме и без маски.
- Ами как ще ти е студено с тези сланини. Както си се освинила не можеш да усетиш нищо.
Елена го изгледа студено, но на устните й цъфна усмивка.
- А ти защо не се погледнеш? Да не си манекен?
- Мен не ме гледай. Свалил съм десет килограма. Ама ти на нищо не приличаш. И твоята приятелка не е от слабите, ама още става за...
Елена побърза да го прекъсне. Продължаваше да се хили глуповато.
- Хайде, тръгвай си. Сигурно си зает. Видя ме. Нямаш повече работа тук.
- Аз й казвам, че прилича на свиня, а тя ми се прави на не разбрала. В къщи ще продължим разговора. – промърмори раздразнено мъжът й. Въпреки това си тръгна ухилен и в добро настроение.
- Той си е такъв, майтапчия. Хуморът му е малко хаплив, но съм му свикнала. – започна да обяснява Елена. Жената срещу нея я наблюдаваше с любопитство. Не беше съгласна, но предпочиташе да замълчи. Явно тази гледна точка помагаше на един брак да оцелее.
По-късно се прибра в къщи освежена, с лека руменина от чистия хладен въздух. Ограничаването на социалните контакти наистина действаше депресиращо.
Когато вечеряха мъжът й промърмори:
- Картофите си опекла чудесно, пилето също, а салата ти е супер. Постарала си се.
Тя се усмихна доволна. Харесваше й когато оценяха труда й.
- Но трябва да ядеш по-малко. Освинила си се. Вече имаш шкембе.
Усмивката й замръзна. Сети се за Елена и нейният съпруг.
- Ти да не би да се шегуваш? – попита го тя. Всъщност знаеше, че няма нищо смешно.
- Естествено, че не се шегувам. Предупреждавам те, че секс с дебели жени не правя.
Тя започна да се хили глуповато.
После започна да разчиства масата. А през умът й минаха куп мисли: трябваше да плати студентската такса на дъщеря им, майка й щеше да идва на гости, беше си харесала едно палто в мола....Не, сега не беше време за скандали.
Накрая го погледна студено, но му каза мило:
- Да знаеш, че ми напомняш мъжът на Елена. И той е голям майтапчия!
Пълно е с "изискани" хумористи и шегаджийки!
Все едно си имаш едно хейтърче в къщи.:(
Когато някой иска да те уязви винаги ще намери за какво.
Поздрави!:)
Поздрави за точното попадение!
Благодаря ти за хубавия коментар.:)
И аз се присъединявам към Батого, не разбирам защо мъжете често се държат просташки с жените. Точно това отблъсква една жена...а на мястото на Елена бих си вдигнала чукалата, да си намери слаба )))
Прегръдки, Кати!
Eдна жена щом търпи такова отношение значи си има причина, но определено не е от любов. Трудно е да обичаш такъв човек, а ако си имал чувства с годините той успешно ги убива.
Благодаря ти за милите думи.:) Голяма прегръдка и от мен!
Радвам се, че се появи с усмивка.
Поздрави!
Я почвай пак да пишеш, на какво прилича това - ще улегваш - никакво улегване, писане му е майката ;))
Кати, вчера си говорих с моя приятелка и съседка, която е индийка, омъжена за мой съсед българин. Често излизаме двете с кучетата из гората и бистрим политиката...
Та, стигнахме до заключението, че такава е мъжката природа - липса на емпатия най-общо казано. Ако, обаче, един мъж обича една жена, може да превъзмогне тази липса...
И такива работи си философствУваме...
Прегръдки, Кати!
Много хубаво си бъбрите с твоята приятелка. Разсъждавате в правилна посока. Като няма обич, приятелство, уважение можеш да чуеш много истини от устата на един "любящ" съпруг. Както и да е...
Голяма мечешка прегръдка и от мен, Веси!:))
Поздравления и от мене за чудесния разказ, Кате, наистина е голямо попадение! Прегръдка!
Благодаря ти, мила Вени! Прегръдка и от мен!