Прочетен: 13104 Коментари: 31 Гласове:
Последна промяна: 16.04.2018 11:56
ДОНЧО, ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ДУМИТЕ
Наскоро приятелят ми Любо Теохаров, посланик в пенсия, ми съобщи, че нашият общ приятел Дончо Пеев е починал. Присъствал на скромното погребение. А мене, залутаният из джунглите на Пастух, не успял да намери.
Сълза за Дончо! Добрият човек,сърдечният приятел, самотният човек. Една от легендите на Министерството на външните работи, най-добрият правителствен преводач от турски език. С него си отиде една от живите истории на българо-турските отношения.
Не мислете, че той е ефектна личност, център на шумни компании, около която кръжат множество приятели и още повече - приятелки. В обикновения живот той е тих и незабележим човек. И като външност не блести с някаква атрактивност: семпъл, нефрапиращ, ненатрапващ се.
Изключителен разказвач в малки компании, неподражаем. Спомням си една от неговите истории, разказана живописно и в стила на народната раздумка.
Пресният домозет след сватбата е много угрижен и замислен. Бащата и майката на булката се чудят какво става. Няма шум, няма скандали, но витае някаква недоизказаност, някаква тревога. Сватбата е минала весело и шумно, събрани са много подаръци за младото семейство. А зетят не е весел. Всички са много любезни и ласкави с него, а той е мълчалив и притеснен от нещо. Какво ли е то?
“Всички техни приятели си изпонакупиха след сватбите, кой “Лада”, кой “Москвич”, само нашите се без лека кола – гадае майката – Сигурно това ще да е дерта му...”
Бащата решава да поговори със зетя, да разбере какво го мъчи.
“Зетко, гледам, че нещо си траеш повече, не си разговорлив, не се смееш – има ли нещо, какво те мъчи?...” – запитва го предпазливо.
Зетят пристъпя от крак на крак и понеже са само двамата, се отпуска и промълвя притеснено: “Ами да ти кажа дедо... Калинка не беше ... девствена. ..”
“Така ли? – възкликва дедото- Това ли било? ... Че защо се тормозиш ... че това е едно нищо!” И като го потупва по рамото, навежда се и доверително му казва на ухото: “И баба ти така беше ... Па що, добре сме си... какво ни е?”
И като го удря още веднъж по рамото, този път по-силно, възкликва: “Зетко, зеткоооо, хората не. дремат, не са като нас!”
Макар, че по старата система не се пускаха на работа зад граница неженени, освен стажантите, за Дончо се правеше изключение.
Той се шегуваше с това “доверие” към самотника. В добро настроение излиза на терасата в жилищния блок на посолстото в Анкара и се провиква: “Ей, турци, пратете ми една шпионка, бре! Ама по-млада и по-хубава. Умирам да ме шпионират!”
Като правителствен преводач за него се носят легенди. Любимец на турския президент Сюлейман Демирел при срещи на на високо и най-високо ниво между двете страни. Какви ли не случки се разказват за това колко е бил ценен като преводач. Например: двете делегации са вече седнали около масата за разговори, Демирел се оглежда нетърпеливо и не започва, макар, че си има преводач. Казва: “Къде е Дончо? ... Дончо да дойде, че да започваме....”
Той потвърждава повечето от случките, но ги разказва като инциденти, без да се хвали.
Работата е в това, че Дончо Пеев знае не само отлично турския език във всичките му вариации и диалекти, но се владее перфектно, внася, като невероятен артист, спокойствие и сигурност в разговора,естественост, непринуденост, лежерност и приземеност. Същевременно не изпъквайки и не засенчвайки по никакъв начин събеседниците. В това, според мен, е тайната на неговото преводаческо изкуство.
И накрая ще ви кажа нещо, на което възлагам да оправдае напълно заглавието. Властелинът на думите. Случката с полицая в Истанбул.
Дончо спира на забранено място с частна кола, с български номера, и отскача за кратко в магазин. Когато се връща, до колата стои полицай. С палка и квитанция в ръка. Ще го глобява, няма мърдане. Нарушението е драстично.
Представете си картината. Полицаят е внушителен и строг. Дончо стои като ученик, който не си е написал домашното. Полицаят произнася обвинението си и казва, че трябва да плати полагащата се за нарушението глоба, изтъквайки, че всеки чужденец трябва да зачита законите на Турция.
Дончо се опитва да омаловажи нарушението си, като изтъква, че бърза, че няма места за паркиране и т.н. И като вижда, че няма никакъв шанс да омилостиви строгия пазител на реда, му казва кротко:
- Извинявай, ти турчин ли си?
- Турчин съм, разбира се, какъв да съм? – казва турчина.
- Аз познавам турците, те са горди и много добри хора. Много добри хора. Най-добрите хора на света! Ама ти си много лош бе, братче! Сигурно не си турчин ... Абе, да не си арменец?!
Обърнете внимание: Дончо не казва кой е, с кого се познава, не споменава за дипломатически имунитет, не размахва дипломатически паспорт, не спори, не обвинява никого, че няма достатъчно места за паркиране. Държи се естествено. Служи си единствено с уважението към законите и порядките на страната и нейните представители. Служи си по най-добър начин с езика й. И ... с добрата дума.
Строгият полицай казва: “На добър път!”
И му отдава чест.
Светъл и спорен да е денят ти!:-)
09.12.2010 12:45
Дали мога да включа написаното от теб за Дончо Пеев към моята блог-вълна"най-добрият човек, когото познавам"?
Дали мога да включа написаното от теб за Дончо Пеев към моята блог-вълна"най-добрият човек, когото познавам"?
Благодаря ти за вниманието! Поздрави и най-добри пожелания!
Светъл и спорен да е денят ти!:-)
Ще ми върви, щом ти си тук.
Слънчево настроение винаги - и при облаци, и при гръмотевици, и при минусови температури!
... ще взема да си повярвам.
Съмнявай се и в своето съмнение,
и непременно сам го провери!
Поздрави
А ти, да си жив и здрав и да четем още много твои постинги!
А ти, да си жив и здрав и да четем още много твои постинги!
... си прочела Реквиема за Дончо.
Да си жива и здрава и да напишеш творби, достойни за Боговете.
Поздрави!
Поздрави!
... когато ми отговаряш така поетично. Голям комплимент, дай боже да го заслужавам.
Поздрави и хубава вечер!
безнадеждно късно. За добрата дума никога не е късно.
Поздрави!
Валя
Валя
... си наминала. Това ми стига.
Поздрави!
10.12.2010 09:06
Поздрави!
Поздрави!
Радвам се на вниманието ти, ценя го много.
Хубав ден!
Тъй като тези дни върви темата за добрите хора, добрият и достоен Дончо заслужава добрата дума.
Поздрави.
Поздрави!
11.12.2010 12:06
СИ
СИ
Хареса ми това: човек е жив докато го помнят!
Поздрави
11.12.2010 14:38
... но той не бе изкушен от тези неща, нямаше афинитет към писането. Неговата стихия бе живата реч, непосредствения контакт, импровизацията.
Поздрави!
Дори тази тъжна тема
си пресъздал толкова човешки, искренно...
Пиши Човече, пиши ....
Поздрави !
Севдалина
Дори тази тъжна тема
си пресъздал толкова човешки, искренно...
Пиши Човече
Поздрави !
Севдалина
Поклон!
Поклон!
Важно е за нас. До тях вече нашите думи едва ли ще стигнат.
Поздрави
Благодаря ти, че си поспряла тук и си се запознала с Дончо. Добрият човек и незабравим приятел. Всички ние имаме нужда от истински и добри приятели.
Поздрави!
И се чете на един дъх разказа ти :).
Поздрави!
И се чете на един дъх разказа ти :).
Поздрави!
Други могат да разкажат и повече
Поздрави