Прочетен: 4641 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 24.09.2012 23:57
Пресипнал дъжд върху морето есенно…
И мен ме няма там, зад борда на мечтите.
Вълните пеят своя, неизбродна песен -
чета я нямо, съзерцателно, с очите си.
Възторжено се плиска синьо мироздание.
Напомня ми, че съм отронена частичка
и че безсмислено съм цялата от рани,
че е отчаян жест да пожелавам всичко.
В дланта ми - шепа свят. А хиромантия
предрича птици в мен, донесли висините.
Морето е вълшебник. В синята си мантия
ме обещава гръмогласно на вълните си.
И ме преселва в тях. Сънят им е поема,
в която няма място за тревоги и въпроси.
Дори и гордостта им топло ме приема!
И съм щастлива в себе си вълни да нося.
И като тях да съм в посоки непрестанна
(щом слънцето пригласям, още се живея,
живот са всички мои трудни странности),
разбирам в плисъка им, нацелувал кея.
Приемам се, недомечтана и несбъдната.
Изпращам корабите си, пропукани от суша.
Но зная, точно те едва ли ще потънат-
вълните са прегръдки, тихо ще се сгушат
мечтите в песен люлчина, подир която
се случва по-добрият свят и по-различен.
Вълни се гонят - игра на толкова понятия.
И имам всичко в себе си, да се обичам.
Поздрав и на теб!
Давам си сметка, че там съм си аз винаги, приемам се и съм пълен кръг, завършена с едно море, което всъщност е безкрайност.
Пригласяй синьо на слънцето
Всъшност, тъжно е, но поне така пиша за това, като не мога да го живея:).
Да пригласям синьо на Слънцето, сега се сещам, че това е нещо като да му играя небе в пиесата:).
Никой не може да се изгуби в света ако не се изгуби в Себе си. Имаш толкова хубаво Чувствопознание - вярвай си повече и се обичай! :)))
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2012/01/06/chovek-izbira-sam.877976
Точно това е най-важният избор :да мразиш или да обичаш.
Останалото е следствие.
05.11.2012 10:32
05.11.2012 10:43