КЪДЕ СИ
Кошмарно оплетени в купища жици,
с каквито е пълен сегашния век,
все викаме ало... и ало, с душици
не наши, а сякаш на някой пелтек,
и пращаме спешно през миг есемеси
с едничката мисъл – къде си, къде си?
Изгубени в бездна бетонна и сива
животът минава в банален маршрут,
където тълпата брутално креслива
посреща еднакво възход и банкрут,
и как да не хулиш за всичко прогреса –
а дните спокойни със тебе къде са?
Да можеше някак, подобно на щраус,
да скрием във пясъка болна глава,
додето премине всеобщият хаос –
дали е възможно да стане това,
или да намерим отрова за стреса,
която да спусне защитна завеса.
Но пак ще остане желаното вече,
където да бъдеш, да не е далече.КЪДЕ Е "СЛАВЯНСКИЯ" ГЕН?
Римските пътища в България и съвремените...
Здравейте,
Благодаря за анализа и личното мнение. Съгласен съм с казаното. За мен поезията
е едно убежище и пространство, където да се изразявам. Но искам да добавя, че не
трябва да се затваряме в личните просттранства. Трябва да сме ангажирани с
обществената действителност. Затова преди известно време бях написал:
БЕЗ ПРАВА
Който не гласува,
няма право
след това да критикува.
Който пък гласува
и човекът му не струва,
себе си да псува.
Поздрави