Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2012 08:00 - за хайдутите
Автор: bven Категория: История   
Прочетен: 8508 Коментари: 10 Гласове:
20

Последна промяна: 19.06.2012 11:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Постингите на колегата Атил напомниха на всеки известни и не толкова известни истини за българските юначни мъже - хайдутите. Историята съхранява много факти, но и много неща са прикрити или изопачени. Защо - може би ще разберем сега или по-късно. Тези статии ме подсетиха за една книга на Николай Хайтов за известните Румена войвода, Ангел войвода, Капитан Петко войвода и други. Наскоро прочетох още информация - доста нетрадиционна, но какво ли е вече традиционно у нас?
Книгите на Милан Миланов разкриват доста неочаквани, но може би предвиждани от някои хора тайни. Такива тайни, от които на човек му се завива свят или поне сладката тръпка на хубава приказка - за истински герои, съкровища и една земя - българската. Всъщност били ли са хайдутите това, което сме учили или  мислили ние ?
Ето какво се  разказва в  книгата за техния начин на живот и тайните подземия на нашата земя.


..
.Сега ще упомена тайните места, където съхраняваме взетото, та един ден да мога да извърша замисленото. Пак напомням, записвам, защото не знам какво ще се случи по-нататък с мен. А без указание човек и да открие местностите, където сме укрили съкровища, не ще може да влезе вътре и да ги вземе. Има много тайни, които ги правят недосегаеми... Едно от големите ни скривали ща е между Аполония и Кюприята, по средата на голямата река - по водата, на която растат големи бели цветя. Откъм морето, към изворите на реката в лявата страна, има хълм с големи скали. Ние кръстихме местото "Лъвската глава", защото като се гледа, от реката нагоре към камъните, един камък прилича на истинска глава на лъв. Тук сме укрили съкровищата, плячкосвани по Черно море от пиратите и, по божията воля, станали наши. Местото тук е безлюдно. До неотдавна е имало тракийска крепост, с много чудновати, огромни скали, наричала се е Ранули, която е разрушена от турците.

Сега всичко наоколо, е обрасло с гъсти гори и не се мярка жива душа. До "Лъвската глава" има тайна пещера, закрита с огромна скала, половин лодка голяма и не е по човешки сили да се вдигне, ако не знаеш тайната как да я отместиш.
Скалата по нищо не може да се различи от другите скали, защото и те са големи като тази, но има невидими, за необучените очи, белези. За да се отмести скалата трябва да се открие една фигура, но за това как се влиза вътре ще напиша по-нататък...

Само ще спомена, че двама души могат да избутат скалата на едната страна, тя се плъзга, завърта и отваря входа на пещерата. Отворът е широк два метра, надолу водят широки каменни стъпала, по които се слиза до голяма пещера. Чудна е тази пещера, никой не знае кой я е открил, нито пък кой е изработил устройството, по което, сякаш на релси, се избутва огромната скала, за да отвори или затвори входа. Някои предполагат, че пещерата е правена от траките, живели по тези земи, които притежавали старинни тайни, но защо са я изоставили - никой не знае. Нещо не съм прав, писах, че пещерата е изоставена, а не е истина. Нали ние сме я наследили. А как сме я наследили, това знае единствено капитан Манол. Аз съм запознат само с малка част от тайната, която ще разкрия по-нататък и тя ще бъде за човека, на когото ще се предадат тези мои писмена. Че пещерата е била ползвана за тайно изработване и съхранение на златни монети е ясно. Ние открихме, в нея, машина за сечене на монети и множество златни листа, подготвени за изработката им. А какви неща има в подземието на пещерата, която отвътре е облицована с гранитни плочи, не е за вярване. Ще кажа само, че ако знаеш как и ако ти е разрешено, можеш с дни да вървиш през тунелите, които се простират на много места под земята...

До Кюприята, на брега на морето, има друга разрушена каменна крепост, нарича се Урдовиза. Чудим се на огромните каменни блокове, с които е строена. Ние сме вярващи в бога хора, но като гледаме тези огромни каменни чудовища, ще ни се да допуснем, че наистина, в ония незапомнени времена, са съществували великани и тези дела са извършени от тях...
На трети май, както бе уговорката между екипажа ни, пристигнахме един по един в Созополис, където имаме закупена гръцка къща и един от помагачите ни живееше в нея. Нямахме много време за разговори, прегърнахме се, че се виждаме живи и здрави, и вечерта се отправихме към "Лъвската глава" да извадим кораба и го пуснем на море.

Започваше петата година, откакто участвах в морските битки и се радвах, че отново ще бъда сред необятните морета.
Тръгнахме по тъмно, на малки групи, направо през гората икъде полунощ достигнахме устието на реката. Луната процеждаше бледи лъчи през облачното небе, ала дори и на мижавата светлина видяхме патрулиращите стражеви кораби,застанали пред устието на реката. Нашият другар от Созополис ни бе осведомил, че властта е вдигнала на бойна
нога флотилията, поради множеството зачестили пиратски нападения над корабите й. Не се отнасяше до нас, чуждоземни морски разбойници се бяха появили в Черно море. Те нападаха не само турски кораби, но и незащитените български села.
Излишно бе да чакаме да се вдигне блокадата. Дори и да се вдигнеше, имаше голяма опасност да бъдем пленени или потопени от турската флота, щом се появим в морето. Трябваше да изоставим за известно време морския занаят и да се пригодим към живот в планините. Не умувахме дълго, решението бе взето с общо съгласие и още същата вечер се придвижихме на юг, към една от тайните ни пещери - бази на брега на Странджа планина.

На следващата нощ се добрахме до пещерата и уморени от ходенето из дебрите на горите, заспахме. Разбрахме, макар калени и силни в морските битки,сега се нуждаехме от упорита закалка за ходене из планини и гори. От пещерата, в която често се връщахме, всеки си избра по желание пушка, револвер, патрони и кама, каквито навремето бяхме стоварили тук и ние, двадесет и двамата души, тръгнахме да събираме отнетото от народа ни злато...

Скъпи читатели, смятам, че не е нужно да описвам с
подробности живота и дейността на хайдутина Софроний. По-удачно ще бъде да упомена къде са скрити съкровищата, оставени в полза на българския народ. Наименованията на някогашните села и местности, които са ми известни, ги изписвам с днешните им имена. За други, които не ги знам, ги
оставям така, както са написани в книгата.


... Излезе силна буря. Небето потъмня, смрачи се изведнъж и настана тъмнина. Не се виждаше нищо, никакъв бряг, макар вече да навлизахме в устието на широката река. Вълните, високи и ледени, връхлитаха побеснели върху кораба ни, мятаха ни като орехова черупка и ха да ни погълнат.
Привързани с въжета към мачтата и борда, за да не се отзовем паднали в морето, взехме да се молим за спасение. Молихме се горещо и когато почти загубихме надежда, горе на мачтата пламна ярък огън. О, това е спасителният огън на свети Никола, защитникът на моряците. Вече знаехме, че той е чул молбите ни и ще ни помогне. Поел е вече управлението на кораба ни и горещо му благодарихме. Бурята вилня още дълго, но тук, в реката, не бе така страшна. И когато всичко утихна, на небето се показаха първите звезди, вече бяхме на
десния скалист бряг, далеч навътре в балкана. Тук нямаше опасност да ни открият. Макар широка и плавателна, реката рядко се използваше за корабоплаване. А тук, на двадесетина километра от устието на реката, имахме таен пристан - пещера, която само ние знаехме.

Този път нямахме товар за разтоварване, нужен ни бе временен пристан, затова отворихме входа на пещерата и вкарахме кораба вътре.
..
(следва)
                                                      
м.миланов, тайните подземия..




Гласувай:
20
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mariniki - наистина...
19.06.2012 08:52
прозвуча ми като вълшебна приказка...като Аладин и четиридесетте разбойника...
с тези пещери и скали с които се отварят и затварят... и скритите съкровища...
наистина вълнуват въображението... колко ли неща още не знаем... от
книгите на Н. Хайтов остава онзи истински мъжествен и силен образ
на хайдутина... имало е и такива мъжки времена...
Татяна, разбуни духа ми... най-сърдечно..
хубав ден ти пожелавам..
цитирай
2. bven - На 1: mariniki, навсякъде има повод за размисъл и за полет на Духа!
19.06.2012 09:17
Радвам се, че от сутринта ти е леко и приказно -
нека такъв е целия ти ден!:))
А приказката продължава...
цитирай
3. kostas - ))) И ма ли описи за Родопите??
19.06.2012 09:22
Поздрави !
цитирай
4. bven - На 3: Всичко има, трябва само да четеш:))
19.06.2012 09:26
Привет и на теб!:)
цитирай
5. stela50 - Добро утро , Бвен ...
19.06.2012 09:34
Разказаното може би напомня приказка с вълшебства и тайни ,
но всъщност ни разкрива една непозната и неразгадана страна
от живота на хайдутите и една от многото тайни, които крие
все още българската земя... Много интересно и вълнуващо написано .
Благодаря за този постинг ... очаквам продължението .
Поздрави и хубав ден !
цитирай
6. анонимен - готино
19.06.2012 17:54
" хайдути шетат по море " се казва книгата , само дето не помня кой беше автора .
цитирай
7. bven - На 5: Привет и добри приказки, Стела.
19.06.2012 19:40
Благодаря за оценката - аз си харесвам текста и се надявам и другите да го оценят:))) Мисля даже, че цялото ни минало е прикрито и по-забулено от Изида:))
Но новият век ни носи изненади и хубави емоции:))
Лека вечер и да си избереш най-добрите желания за теб:)))
цитирай
8. bven - На 6: Наистина е готино, както казваш. А книжката е на писателя Д.Мантов:
19.06.2012 19:41
http://www.stari-knigi.com/index.php?do=products&products=items&items=view&view=8180
Приятно четене и пак се отбивай!
цитирай
9. atil - Ако имахме киноиндустрия, толкова ...
20.06.2012 23:30
Ако имахме киноиндустрия, толкова сюжети за сценарии и то истински имаме!Но то не е само този потиснат потенциал тук, Неосъщесвените възможности са в десетки области, а съдейки по последните постинги, авторката се развива успешна и расте все повече. Приятна изненада. особено постинга за луната и за парите. Има Дух и на материализма - да, зад всичко стоят духовни енергии,затова отношението към нещата,дори чувствата и емоциите имат значение . А луната играе много важна роля в живота на земята и на човечеството.Евреите казват ,че там живеел шестия елохим,защитника на човечеството, в нашата митология се говори нещо подобно, затова вълците вият към луната и т.н.
А за книгите ,дано да ги преиздават отново и отново, много от тях винаги ще са актуални. За поредицата за хайдутството ползвам една книга на Николай Хайтов, накрая ще дам линк, май че има по-ново издание и може да се поръча.
цитирай
10. bven - На 9: Здравей, Атил.
21.06.2012 09:14
Толкова хубави филми могат да се направят от наши и чужди киностудии:))) Може би не е дошло времето, а може и да не искат да се носи славата на българите?! Само е жалко за филмите за Спартак, които съм гледала - няма истината за този тракиец , обърнал цяла империя в друга посока. Но киното има други цели и ги постига този, който плаща много.
Благодаря ти ,че си погледнал постинга за новолунието - много силно е желанието ми всеки да обърне поглед към себе си и да излекува първо своите болки, а после да търси кривиците у другите. Все пак от болни хора не може да се очакват разумни и достойни решения. От векове имаме доказателства, нали?Пък...каквото е писано, това става.
А книгите - така е! Класиката винаги носи спокойствие и зарежда със светли чувства. Много ми е интересно какви данни имаш за жени-воеводки. Това е неизследвана област и сигурно ще има много изненади:))
Хубав и светъл ден ти желая!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10598565
Постинги: 2266
Коментари: 12221
Гласове: 32408
Архив
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031