Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2013 08:00 - за Витоша
Автор: bven Категория: История   
Прочетен: 3273 Коментари: 4 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
(продължение)

Това си звучеше направо фантастично. Дори и не ми се щеше да реагирам на чутото, но Рем се спря и обърна лице към мен:

- За вашите учени и за теб може да звучи фантастично, но запомни, Земята е на възраст 380 милиарда години. Не напразно преди малко ти казах за възхода и падението на човешките раси и наблегнах на думите Нова Земя. Явно не си доловил смисъла на думите. А те са - Земята има свое развитие. И тя преминава през периоди на обновление. Трябва да се чисти, да възвръща силата си, да обновява въздуха, водата и хранителността на почвата. Сега земята ви е болна, въздухът замърсен, почвите изтощени, океаните, моретата и реките пред екологична криза. А земята се състои от пластове...
Ако днешното човечество не вземе мерки да спре тази разруха ще предизвика световна екологична катастро-фа, от която дори съществата, които ще дойдат на помощ трудно биха ви спасили. Повтарям, Земята трябва да се обича. Тя е вашата майка, а Сатурн вашия баща. И подземното Слънце, намиращо се в центъра на земята трябва да се зареди, защото ако то изгасне...
Сега наистина съм шокиран. Магменото ядро на Земята трябвало да се зарежда! Ясно бе, че хората не могат да извършат това действие. Тогава... Нима други същества имат достъп до центъра на земята? А допустимо ли е земното магмено ядро да се върти вътре в земята и то да движи цялата земя? Ще излезе, че земята е построена... както каза Рем: "Материалът за стоеж на Земята е носен от много далеч."

- Размисли ли се? - попита роботът, втренчил очи в мен. - Да, Земята се зарежда всеки ден от Слънцето. Ще имаш възможност да се увериш в това, щом влезем в една друга зала. А сега напред, приятелю. Нали така си казвате, вие хората?
- Само да доизясня нещо, Рем. Твърдиш, сегашния наш живот, преминаващ в локални войни, използване на космични ракети, лазери и най-модерни технологии, на наука и изкуство е повторение на минал период от време? Искаш да кажеш, че преди милион години са съществували личности като Леонардо да Винчи, Шекспир, Наполеон, Айнщайн, Хитлер, Сталин? Цитирам тези имена, защото с тях се променят съдбите на държави и нации.

- Правилно си схванал. Да, върху сегашната суша, някога бе вода, а върху някогашната вода, бе суша. Там се издигаха градовете и селата на хората... Впоследствие на мястото на водата се издигна суша и върху морските дъна хората отново построиха къщите си и така до днес, а и за напред. Отново казвам, повторение на целия цикъл, докато човешкият род проумее. Намекваш за генетичния материал. Знам какво мислиш, за запазения човешки геном в пещерите на Хималаите. Вярно е. Има го, но не само там. В Хималаите се съхраняват и подържат живи телата на йогите, които всеки момент могат да излязат от това състояние, да свършат някаква работа и отново да станат донори за ново човешко сътворение тук и на още много места на земята има специални хранилища, не само на живи хора, а и на запазени човешки клетки, които всеки момент могат да възстановят дадена раса хора.
Тук, в това подземие ще можеш да видиш тези хора
.
Сега трябва да вървим.

Влязохме в необятна, кръгла зала, в която на небето светеше Слънце, а около него обикаляха планети, с различни по големина обеми. Движеха се самостоятелно в пространството, подтиквани от неизвестни сили, без подкрепящи стойки. Разбрах, намирахме се в планетариум. Високо над главата ми светеше Слънцето, около него по различни орбити се движеха, въртейки се, около себе си и Слънцето, вихрено планети в красиви цветове. И нашата Земя, трета след Слънцето се въртеше шеметно около оста си и блестеше под лъчите на Слънцето с небесносин цвят. А там, някъде високо, много високо зад Слънцето тъмнееше небето с милиардите звезди. Наблюдавах захласнат известно време танца на планетите, разпознах сред тях Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Плутон и Нептун, тук бе и Луната, ала не познах другите планети, които се движеха сред тях. Обърнах питащ поглед към Рем, той обясни:

- Непознатите планети, които виждаш, са невидими за хората от Земята. Те ще останат невидими за човешкото око и човешките оптични прибори, още дълго време... Виждам, в момента наблюдаваш малката планета. Тя е ФАЕТОН. Да, онзи ФАЕТОН, за когото вие, хората, имате легенда. Хайде да си припомним писанията. Искаш ли? Напомням ти, в нашата памет е съхранено всичко писано от хората...Един момент...чета преразказаното от Хезиод, когото ти много харесваш - за Фаетон:
- "Само един път бил нарушен установеният в света ред и богът на слънцето не излязъл с колесницата си на небето, за да свети на хората - спря да цитира и подобно на учител, изпитващ застаналият пред черната дъска ученик попита: - Досещаш ли се, кога Слънцето не е изгряло на небето?
- не дочака отговора ми, явно съзнателно, за да мога да преосмисля казаното и продължи:

- "Слънцето - Хелиос, имало син от Климентина, дъщерята на морската богиня Тетида, който син се наричал Фаетон. Веднъж Фаетоновият роднина Епаф, син на гръмовержеца Зевс, му се присмял и го обвинил, че майка му лъже, че е син на лъчезарния Хелиос. За да докаже, че не е син на обикновен смъртен Фаетон се отправил към баща си, чийто дворец не бил далеч. Бързо стигнал до двореца, който сияел със злато, сребро и скъпоценни камъни. Дворецът сякаш искрял с всички цветове на дъгата, така чудно го бил украсил самият бог Хефест. Фаетон влязъл в двореца и видял там седящия в пурпурна одежда на трона си Хелиос. Но Фаетон не могъл да се приближи до лъчезарния бог; неговите очи - очи на смъртен - не могли да издържат сиянието, кое¬то се излъчвало от венеца на Хелиос."

Отново прекъсна да цитира откъса от книгата, поиска да имитира изкашляне и каза:
- Неговите очи на смъртен не могли да издържат сиянието, което се излъчвало от венеца на Хелиос. И едва когато Хелиос снел лъчезарния венец, Фаетон се приближил при него. Баща му го прегърнал, казал му че е негов син и за да не се съмнява повече, се заклел във водите на свещената река Стикс, че каквото поиска, ще го изпълни. Ужас обзел бога, щом узнал, че Фаетон желае да пътува вместо него по небето със златната му колесница. Но клетвата вече била дадена и бог Хелиос започнал да увещава сина си да се откаже от желанието си. Говорел му, че това не е по силите на Фаетон, че е смъртен, а нима това е работа на смъртен? Дори и безсмъртните богове не са в състояние да се задържат на неговата колесница. Самият Зевс Гръмовержец не може да я управлява, а кой е по-могъщ от него! Моли го да си помисли само, че отначало пътят е така стръмен и дори крилатите му коне едва се изкачват по него. Към средата той върви така високо над земята, че дори мен ме обхваща страх, когато гледам долу разстилащите се морета и земи. А към края така стръмно се спуска към свещените брегове на океана, че без моето опитно управление колесницата стремглаво ще полети надолу и ще се разбие. Не, пътят води през опасности, ужаси и между диви животни. Той е тесен; ако се отбиеш настрана, там те чакат рогата на страшния телец, застрашава те ликът на кентавъра, яростният лъв, чудовищните скорпиони и рак. Е ...

- Това е съвсем ясно за всички - бързо се обадих аз. - И в книгата са дадени пояснения, отнася се за пътя на Слънцето през съзвездията Телец, Кентавър, Скорпион и Рак.

- Така е, продължавам: "Хелиос завел Фаетон на мястото, където стояла колесницата му - цялата златна и блестяла с разноцветни камъни. Довели крилатите коне на Хелиос, нахранени с амброзия и напоени с нектар. Впрегнали ги в колесницата, а розовопръстата Еос отворила вратата на слънцето. Хелиос намазал лицето на Фаетон със свещена смазка, за да не го обгори пламъкът на слънчевите лъчи, и сложил на главата му ослепително блестящ венец. "Синко - казал му Хелиос, - помни последните ми напътствия. Не карай силно конете, дръж колкото може по-здраво юздите. Моите коне сами ще тичат. Мъчно е да се възпират те. А пътя ти ясно ще видиш по коловозите, които минават по цялото небе. Не се изкачвай прекалено нависоко, за да не запалиш небето, но и ниско не се спускай, иначе ще запалиш земята. Не се отклонявай, помни, нито на дясно, нито на ляво. Твоят път е точно по средата между съзвездията Змията и Жертвеника." Фаетон бързо се метнал на колесницата и хванал поводите. Той се радва, ликува, благодари на баща си Хелиос и бърза да тръгне. Конете ровят с копитата си, от ноздрите им изскача пламък, те леко потеглят колесницата и през мъгла бързо се понасят напред по стръмния път към небето. Колесницата е необичайно лека за конете. Те препускат през небето и се отклоняват от обикновения път на Хелиос и летят без път. Фаетон не знае къде е пътя, не вижда коловозите, всъщност не е в състояние да управлява конете. Той гледа от небесните висини земята и побледнява от страх, така далече от него е тя. Коленете му затреперват, мрак забулва очите му. Той вече съжалява, че е измолил от баща си да му позволи да управлява неговата колесница. Не знае какво да прави, не знае имената на конете, а да ги задържи с поводите няма сили. Около себе си вижда страшни небесни зверове и още повече се изплашва. Обезумял от ужас той изпуска поводите на конете, а те почувствали свобода, се понасят още по-бързо. Колесницата се носи ту към звездите, ту към самата земя. Сестрата на Хелиос, богинята на месечината Селена, с изумление гледа как профучават конете на брат й без път, неуправлявани от никого, по небето. Земята бива обхваната от пламъка на ниско спусналата се колесница.

Загиват големи, богати градове, загиват цели племена. Пламват планините, покрити с гори. Гори двуглавият Парнас, сенчестият Китерон, там между Атика и Беотия, зеления Хеликон в Югозападна Беотия, горите на Кавказ, Тмол в Лидия, Ида във Фригия, Пелион и Оса, в Тесалия, на брега на Егейско море. Димът забулва всичко наоколо. Водата в реките и ручеите възвира. Нимфите плачат и ужасени се скриват в дълбоките пещери. Кипят Ефрат, Оронт, Алфей, Еврота и други реки. От голямата топлина земята се напуква и лъч от слънцето прониква в мрачното царство на Хадес. Моретата започват да пресъхват и морските божества страдат от зноя. Тогава великата богиня на земята Гея, се надига и се оплаква на Зевс за бед¬ствията, причинени от Фаетон. Тя не иска на земята да загине всичко живо, не желае всичко да се върне в първичния Хаос. Чул Зевс молбата на богинята Гея, страшно замахнал с десница, хвърлил ослепителната си мълния и с нейния огън потушил пожара. Със светкавицата Зевс разбил колесницата. Конете на Хелиос се разбягали на разни страни. По цялото небе се разпръснали парчета от колесницата и от хамутите на Хелиосовите коне. А Фаетон, с горящи къдрици на главата, се понесъл из въздуха като падаща звезда и паднал сред вълните на река Еридан, далеч от родината си. Там хесперийските нимфи вдигнали тялото му и го погребали. Изпаднал в дълбока скръб Фаетоновият баща Хелиос, закрил лицето си и цял ден не се появил на синьото небе. Само отблясъкът на пожара осветявал земята."

- Това е - кратко отбеляза Рем. - Още древните гърци са познавали механиката на небесните тела и с тази легенда са отразили една истина. Катастрофата се е случила в действителност и е променила полюсите на земята. Не ти ли напомня за земен катаклизъм, и то много характерен? - Понечих да отговоря за гибелта на Атлантида, но Рем съзнателно ме изпревари и продължи да говори: - Но тъй като ти прояви интерес към планетата Фаетон, мога да ти кажа - на нея няма условия за живот. На по-далечната планета, която виждаш, има хора като вас. От там ще слезе вторият Месия на Земята. И тогава хората ще бъдат поведени от него. А този сателитен отрязък е малката планета до Сатурн. На нея живеят хора на тънкия физически трепет. Това са НИБЕЛУНГИТЕ. Орбитата на тази малка планета е 9 милиона километра. За Нибелунгите имате предания и книги...

- Рем, на известните до днес планети няма условия за живот, нали?
- Така е, за вас хората е невъзможно да живеете там. На тези планети живеят ДУХОВНИ, ВИСШИ СЪЩЕСТВА.
- А има ли планети населени с хора, като нас? Ти посочи, че на ФАЕТОН няма живот, а на други планети?
- О, в космоса има милиони звезди населени със същества много по-красиви, по-лъчезарни и по-умни от хората ... Ако можехте да ги видите, щяхте да ги наречете божествено красиви ... Нали пътят за развитие на човека е към тези планети и звезди ...
- Още един въпрос. В космоса има ли планети, населени със същества, по-нисши от човека?
- Има. Това са планети населени със същества с по-нисък интелект от вас хората. В други се заражда живот: Пример за това е Луната. От 1987година там се започна образуването на океани и морета. Това, че вашите учени все още не ги откриват не означава, че процеса не е започнал. На Луната се създава атмосфера, ще се появи живот. Монадите вече са се събрали. Създадена е първата човешка клетка. Ще се появят лунните хора. Кожата им ще бъде малко по-различна от вашата, малко по-прозрачна. Различни ще бъдат и технологиите им за производство. Постепенно ще започне посещение на лунните хора на Земята и на земните хора на Луната. Тогава хората на двете планети ще се движат върху съответните планети без скафандри... Ще настъпи времето, когато хората ще използват огромната електрическа енергия, която се излъчва от звездите. Е, времето за което ти говоря е пред вас, за съжаление вие няма да участвате в него. Но вашите деца и внуци ... Шестата раса вече расте...

Ще прекъснем за кратко срещата с Рем, за да направим една малка разходка около загадъчната Луна... Надявам се да има защо...

От незапомнени времена древните са обожествявали Луната. Дори Луната е станала първото божество, а не Слънцето. Козма Прутков съветва: "Ако те попитат кое е по-важно - Слънцето или Луната, отговаряй: Луната, защото Слънцето свети, когато и без това е светло, а Луната свети в тъмното". Глупаво, разбира се, но не и за разсъжденията на хората в древността. Нека не забравяме, че едновременно с почитта към Слънцето, то е вдъхвало и страх със своите затъмнения.
В най-древния език - санскрит, наричали Луната Мас, т.е."измерител", и с времето тя станала абстрактна величина, която осъзнали хората. И я обожествили, станала майка на всички религии в света. Култът към Луната не винаги се е противопоставял на култа към Слънцето. Те се допълвали един друг. Изследователят Уилям Прескът дава пример за народите на Централна Америка, където отдавна съществува лунната година, по която са се установявали религиозните празници. Календарът наречен Топаламатл използвали за своите тайнства жреците. Прескът, описвайки цивилизациите на маите и ацтеките, споменава за гигантски храмове, разположени на разстояние един ден път от Мексико, в самото сърце на ацтекската държава. Там се издигали огромните пирамиди на Теотихуакан, едната пирамида посветена на Слънцето, другата на нощното светило.

Древните гърци почитали Селена, богиня на Луната, реколтата и раждането. Вавилонската Астарта, индийската Парвати, великата богиня майка Кибела, всички те са богини на лунния култ. Плутарх писал: "Луната с влажната си светлина способства за плодовитостта на животните и растенията. А нейният враг Тифон (Слънцето) изгаря всичко живо с горещината си и прави голяма част от Земята необитаема."
И в Китай Луната отговаря за плодородието, а в митологията олицетворява Женското начало "ин" - вода, тъмнина, нощ.  В "Популярна астрономия" Камий Фламарион за тайнствената непозната е писал: "Луната - замисленото и тайнствено светило, бледото нощно слънце, самотно блуждаещо по безмълвния небесен свод, във всички времена и у всички народи е привличала към себе си погледите на хората и техните мисли.

Ако златото се асоциира със Слънцето, то другият благороден метал - среброто, принадлежи на бледната нощна богиня.
Френските изследователи А. Либер и К. Шерин решили да пренесат законите на взаимодействието на Луната с приливите и отливите в Световния Океан върху човешкия организъм, който те си представили като малка вселена, като микрокосмос." Той в основата си се състои от същите елементи, както и повърхността на Земята (приблизително 80 % вода и 20 % органични и неорганични вещества). Може да се твърди, че гравитационните сили на Луната оказват влияние на водата и човешкия микрокосмос по същия начин, както и върху макрокосмоса Земя. Чрез гравитационния канал Луната предизвиква в човешкия организъм циклични изменения на течната среда, която изпълва всички клетки на нашето тяло ".

Една от хипотезите гласи, че Земята и Луната са родни сестри. Образували са се от един и същ газов облак. В далечното минало Луната е заемала една трета от земния небосклон. Защо сравнително леката Луна не е била притеглена от мощната земна гравитация и не е рухнала на повърхността на планетата, а дори се отдалечава от нея, до ден днешен не е ясно. Италианският писател Итало Калвино, любител астроном написал в новелата си "Отдалечаването на Луната" че орбитата й някога е била елипсовидна и когато Луната се спускала съвсем ниско, водата прииждала с неудържима сила. Често нощем пълната Луна висяла толкова ниско над земята, а приливът бил така мощен, че водата едва не докосвала лунната повърхност ". А сега да се върнем отново при Рем.

- Има и други планети - помълча секунди, може би компютърният му мозък отсяваше милиарди информации и с нежелание отвърна: - Това са планети, в които душите се трансформират...
Не искаше да говори по този въпрос. Явно програмата, която е заложена в него му даде някакво частично разрешение да съобщи отговорите, но самият той е преценил, до колко това е удачно. Затова и отговорът бе кратък. Може би друг път...

(Великите религии описват ада като обгърната от ужас и зловоние страховита обител на демони, чудовища и грешници с обсипани от ледени градушки и огнени пламъци мрачни пропасти, дълбоки ровове и пещери. Единствено в древногръцката митология откриваме още по-кошмарно и недостъпно място в утробата на земята, олицетворение на злото и вечния вселенски мрак - Тартар. В"Теогония" на Хезиод Тартар (Tartaroz) е космогониен елемент и един от четиримата създатели на Вселената заедно с Хаоса, Гея и Ерос. От връзката с него земята Гея ражда стоглавия дракон Тифон, чудовищния змей Питон и огромната полужена-полузмия Ехидна. Според преданията Тартар е обител на боговете на нощта, смъртта и съня, намиращ се в най-дълбоките бездни на земята, под задгробното царство на сенките на Хадес. Ако се хвърли медна наковалня от небето на земята, тя би достигнала до нея за девет дни. Също толкова дни били необходими, за да стигне от земята до бездните на Тартар.

В него се намират основите на земята и морето, всички краища и начала в света. Високи стени от мед, огнената река Флегетон и плътен мрак (нощта го обкръжава "в три реда") отделят сърцето на вселенската преизподня от останалите светове. Никой от олимпийските богове не смеел да престъпи в Тартар. След епичната небесна битка с титаните победилият гръмовержец Зевс оковал във вериги и запокитил могъщите полубогове във вековна тъма, а на стража пред яките медни порти поставил грамадните като планини сторъки великани хекатонхейри.
В по-късните легенди Тартар се трансформира в най-отдалеченото и ужасно място от подземното царство на Хадес, където агонизират във вечността богохулници и дръзки герои - Пирифой, Иксион, Салмоней, Сизиф, Титий и Тантал.)

- Небесната механика - неочаквано се разбъбри роботът - е много сложна наука. Установявам, по нея, че имаш слаби познания и естествено нямаш въпроси. Знам, като лекар се интересуваш от космичното влияние на планетите и звездите. Да, ти знаеш, между звездите, планетите и Земята има космична връзка... Искам да кажа, реален обмен на информация между космоса, земята и хората. Всяка планета управлява даден човешки орган, наречен енергиен център, като сърце, черен дроб, бял дроб, мозък и тъй нататък. А звездите управляват кръвната плазма и някои дейности на човешкото развитие. Нали на земята, казвате, "на този човек му изгря или залезе звездата". Ето, това донякъде може да обясни, какво може да свърши звездата, за един човек, за едно човечество, за една планета. Много сложен дял от космоса и много слабо проучен от хората. Ще минат години и вие ще имате тясно специализирана наука, изучаваща именно влиянието на звездите и планетите върху живота на хората. Не говоря за астрологията, а за общото съдействие между астрономия и медицина.

Вярно, нямах добри познания по астрономия, но това не ми пречеше да се интересувам от новостите в тази област. Затова попитах Рем за една хипотеза, в която се предполагаше, че Луната е изкуствен спътник на Земята. Но кой е създал този изкуствен спътник и с каква цел, никой не можеше да даде отговор. Бях прочел, че всеки ден повърхността на Луната се разтърсва от загадъчни тласъци, с продължителност до 10 минути наподобяващи земетресенията на земята. А след тях спътникът започва да излъчва странни звуци в галактиката...

- Земетресения на земята с подобна сила са в порядъка на половин до максимум две минути, заради наличието на океани и морета, които служат като амортисьори - отвърна роботът. - На Луната засега няма вода...

Установявам, проучил си хипотезата на Михаил Васин и Александър Щербаков от Академията на науките на СССР, които още през 1960 година допускат изкуствения произход на Луната. На тях им прави впечатление асиметрията на видимата и тъмната страна на Луната и други странности, подсказващи, че това е кух планетоид. - Така ли е?

- Така е. И Земята е куха... Луната притежава огромно море от лава, орбитата й е почти идеално кръгла и това дава основание на учените да допускат изкуствения й произход.
- Има и други предположения, че Луната е управляема база на извънземни.
- База... да и управляема... да. Подобно на другите небесни тела. Но орбитата й е строго фиксирана и всяко едно отклонение би причинило планетарна катастрофа.


- Говори се, Земята и Луната са живи организми, те чувстват, дишат, изпитват страдания и болка.
- Планетите са живи организми. Всеки катаклизъм нанася рани върху повърхността им. Луната и Земята след всяко разтърсване издават звуци. Боли ги.

Вдигна глава и обходи с поглед небосклона над нас. Толкова приличаше на човек. А хубавото бе, че не е човек, защото със сигурност щях да му досадя с безкрайните въпроси.
Замислих се за най-новите изследвания за взаимовръзката Космос-Земя и знаех, че днес никой вече не отрича влиянието на Космоса върху Земята и населението. А запитаме ли се какво съединява хората с родното място и местоживеенето и с какво се обяснява различието в характера на хората от различни страни отговор дава астрогеографията - дял от астрологията.

Традицията да се съпоставят градовете със съзвездията датира от епохата на Древния Вавилон. В древния текст по астрогеография на "Тетрабиблос" (Четверокнижие) на Клавдий Птоломей от началото на II век от н.е. е написано, че жителите на долния Нил са под влияние на зодиакалните знаци Близнаци и Меркурий. Затова тези жители били умни, възприемчиви и самовглъбени, стремят се към мъдростта и светлината. Те са магове, жреци и математици.
Индия, Персия, Вавилония, Месопотамия и Асирия се управляват от Венера и Сатурн, а това дава отпечатък върху характера, страстите и начина на живот. 
Под въздействие на Дева и Меркурий са жителите на Елада и Крит. Те са логични, ученолюбиви и духовно развити.
През средните векове много от знанията били забравени и вниманието на изследователите било фокусирано върху хералдическата астрогеография, занимаваща се с влиянието между животните, изобразени върху гербовете, и животните от зодиакалния кръг.
Днешните учени се сблъскват с неразрешими и трудни загадки, едни от които са така наречените "звездни пътища". За тях писа професор Хайнц Камински:
"...На ширина 42 градуса и 06 минути през Пиренеите е прокаран "звезден път" - идеално права линия, която в планинските условия е невъзможно да бъде изработена. Селищата, разположени на тази линия, в названията си имат един и същ корен - независимо от езика, коренът се превежда като "звезда".

Според астрологията в това пространство се проектира 8-ят градус на Водолея, който астролозите свързват със създаването на изкуствения модел на живота. Същата закономерност е открита и в Южна Европа.

Единствено с математическите закони може да се обясни местоположението на култовите съоръжения в Древна Гърция. Разстоянието между тях е пропорция от златното сечение. Така например, ако с линия се съединят Олимп, Акрополът и Делфи, ще се образува равнобедрен триъгълник. Ако разделим в пропорцията на златното сечение линиите, съединяващи Делфи с Олимп и Делфи с Акропола, ще получим разстоянието от Делфи до Немея - то е равно на по-голямата част от линиите Делфи - Олимпия и Делфи - Акропола. Точно такова е разстоянието и между Делфи и Додона. Тази закономерност съществува и в разстоянието между Спарта и Олимпия, Спарта и Атина, Олимпия и Чалкис, Олимпия - Делос. Тези свещени линии покриват цяла Гърция. Ако една точка я приемем за център на кръг, то двете точки винаги ще лежат на дъгата на окръжността, независимо от местността: планини, море, хълмове и реки. И всички те ще съответстват на по-голямата част на Златното сечение от съответните разстояния, а именно 62 % от него.

Какво означава това? Че култовите съоръжения датират далеч преди Евклид. Още в каменния век върху Земята била наложена геометрична мрежа. И тези знания били използвани съзнателно при строежа на светилища.
От Делфи на север е насочена идеално права линия, дълга 218,5 км, съединяваща четири крепости на викингите; минава край Берлин, пресича Алпите и от другата страна опира в Делфи, където всичко било посветено на бога Аполон. Интерес предизвиква и така наречения "апостолски" градус: Например Ватиканът е разположен върху 9-тия градус на Водолея, а върху месторазположението на Йерусалим се проектира магическият 10-ти градус на Рибите, свързан с изцеления.
Още на древните било известно съществуването на шестнадесет "благи земи", седем от които са устойчиво привързани към своето място, а останалите девет са "плаващи". Устойчивите "благи земи" пулсирали понякога и се свивали до 20 километра в диаметър и се разширявали до 400 километра. Една от тези "благи земи" астролозите зороастрийци свързвали с южната част на Гърция, другата с Палестина и Синайския полуостров - с местата, където е проповядвал Исус Христос.

Днес ние ползваме общоприетата система на географски координати, водещи началото си от Гринуичкия меридиан. Но според древните астролози истинският нулев меридиан се намира в Уралските планини: дължина 59 градуса и 54 минути. Тръгнем ли по него, ще видим отражението на космическите закони върху Земята и взаимовръзката между хората и местността, където са се родили и живеят. В "Изумрудни скрижали" на Хермес Трисмегист точно е дефинирана Вселената като система, в която всеки елемент се подчинява на основните й закони.
Не по-малко интересно е древното учение Авеста, според което всяка точка от земната повърхност, всяка територия и район имат свое лице, своя съдба, своя функция и индивидуалност, определени от зодиакалните знаци и астрологическите характеристики на планетите.

Във всяка развита страна има 12 региона - Зодиак в миниатюра. Всеки от неговите знаци има своя функция; всеки град има своя особена роля на Земята и свой характер. А всичко това е отразено в характера и външността на хората.

Като разделим земното кълбо на две по линията на истинския нулев меридиан, ще видим, че населението от западната половина придава особено значение на индивидуалността, на творческата самоизява, на разума. Те ценят личната свобода и стремежа да изпъкнат сред общата маса. В другата, източното полукълбо, жителите са причастни към колектива, духовното самоусъвършенстване и подсъзнанието, спазването на единни за всички закони, социална справедливост и миролюбие, преклонение пред красотата и природата.

И като послеслов бих попитал:
защо у нас учените, добре запознати със "звездните пътища" и древните учения, до сега не са съставили подобни карти на България? Нима ние нямаме древни светилища и древни поселища?




Гласувай:
13
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mariniki - разбира се, че имаме....
23.01.2013 11:48
и древни светилища... и древни поселища... учените знаят
и и сигурна съм, че ще си свършат работата...
чета те с удоволствие, мила Татяна..
слънчев поздрав за теб...
цитирай
2. bven - На 1: Радвам се, че ме посещаваш, мила приятелко:))
26.01.2013 09:33
Дано и учените имат повече кураж да публикуват истинските факти за българските земи и история, а не като великата Германия, в чиято история изобщо не се споменава Турската империя (по данни от интервю на германската актриса - от нашумелия сериал Великолепният век)! Така не се гради европейско общество, а его на велики народи и роби!
Мек и топъл снежен привет от Пловдив!
цитирай
3. bven - Има и още знания...
03.03.2014 14:51
Още на древните било известно съществуването на шестнадесет "благи земи", седем от които са устойчиво привързани към своето място, а останалите девет са "плаващи". Устойчивите "благи земи" пулсирали понякога и се свивали до 20 километра в диаметър и се разширявали до 400 километра. Една от тези "благи земи" астролозите зороастрийци свързвали с южната част на Гърция, другата с Палестина и Синайския полуостров - с местата, където е проповядвал Исус Христос.

Днес ние ползваме общоприетата система на географски координати, водещи началото си от Гринуичкия меридиан. Но според древните астролози истинският нулев меридиан се намира в Уралските планини: дължина 59 градуса и 54 минути. Тръгнем ли по него, ще видим отражението на космическите закони върху Земята и взаимовръзката между хората и местността, където са се родили и живеят. В "Изумрудни скрижали" на Хермес Трисмегист точно е дефинирана Вселената като система, в която всеки елемент се подчинява на основните й закони.
Не по-малко интересно е древното учение Авеста, според което всяка точка от земната повърхност, всяка територия и район имат свое лице, своя съдба, своя функция и индивидуалност, определени от зодиакалните знаци и астрологическите характеристики на планетите.
цитирай
4. bven - и още:
03.03.2014 14:52
Във всяка развита страна има 12 региона - Зодиак в миниатюра. Всеки от неговите знаци има своя функция; всеки град има своя особена роля на Земята и свой характер. А всичко това е отразено в характера и външността на хората.

Като разделим земното кълбо на две по линията на истинския нулев меридиан, ще видим, че населението от западната половина придава особено значение на индивидуалността, на творческата самоизява, на разума. Те ценят личната свобода и стремежа да изпъкнат сред общата маса.

В другата, източното полукълбо, жителите са причастни към колектива, духовното самоусъвършенстване и подсъзнанието, спазването на единни за всички закони, социална справедливост и миролюбие, преклонение пред красотата и природата.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10435176
Постинги: 2244
Коментари: 12164
Гласове: 32119
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031