Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2013 08:00 - Българската история 2ч.
Автор: bven Категория: История   
Прочетен: 4498 Коментари: 4 Гласове:
13

Последна промяна: 25.02.2013 19:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Днес потомците на неговто племе само в Индия са над 120 000. Наричат се парси – по името на остров в Персийския залив, през който дедите им преминали по време на древните библейски разселения, в пътуването си до земите на Индия. Те живеели в заможна колония, в района на Бомбай. Там техни потомци продължават да живеят и днес.
Счита се, че в основата на Манихейството, доразвито в богомилските и катарски ереси както и в учението на Петър Дънов стои една от най-старите доктрини на Заратустра, според която Слънцето и огъня поддържат живота. Тази толкова важна за изтока и Азия доктрина е имала същото значение, както и будизма.

И сега, когато наистина търсим исконните корени на предците си, следва никога да не забравяме, че в генезиса на българската нация, ролята на автохтонното население на Балканите е била и винаги ще продължава да бъде основна. В този смисъл разполагаме и със сериозно аргументирана информация, която ни дава възможност да проследим и възстановим най-старата легендарна история на българите, която векове наред е била крита. Защото тезата за старозаветното ни библейско родоначалие е истинска. В тази посока е работил усърдно и известният български учен - акад. Владимир Георгиев, дешифрирал писмеността на етруските, диска от Фестос и доказал, че Беласгите /Пеласгите/Бел-асите/ са били в основата на най-древното население от времето на неолита и ранния бронз на Балканския полуостров и остров Крит (6 000 - 2 600 г. пр. н. е.).
Пеласгите ползвали линаерно писмо А, което доказват изследванията и на професора по сравнителна лингвистика Г. Сотиров, а за глаголицата съществува теория, че е била създадена върху първообраза на алано-прабългарско руническо писмо, в което всеки древен глаголически знак е имал свой аналог от руните..

Според акад. Владимир Георгиев критското население във времето на неолита е било изцяло /Беласгийско/ пеласгийско. Пеласги е етнонимът на автохотонния народ, населявал Балканите като предгръцко население. Прииждащите племена, обозначени от Херодот като Траки, са имали родствена връзка с пеласгите, като изследователи и историци твърде неуместно заменили етнонима им с наименованието "траки".

Изследователят Петър Голийски впоследствие е и допълнил, и че антропонимите и етнонимите са възникнали през 5-ото хилядолетие преди Христа. Изследвайки етнонима „Беласги”, същият изследовател открил данни от времето на Тангризма, когато пеласгите живеели в затворена общност, дефинирана от него като „Религиозен орден”, съществувал в периода 6-5000 г. пр. Хр., В този орден били използвани имената „Бълг” или Болг”, /означаващи “светлина”, “мъдрост”, и „ власт”/ като варианти на името на пеласгите и на техния върховен бог Зевс, който е бил пеласгийски, а не древногръцки бог, и това е нещото, което обръща наопаки цялата известна гръцка митология, която всъщност е митология на автохтонните балкански племена, а не на гърците – придошли в териториите на дакомизийците на Балканите много по-късно. Аналогия с древни подобни жречески общества бихме могли да търсим само и единствено всред жреците на древен Шумер, назовавани и то много по-къснот „есеги".

От данни на старозаветните книги в Библията става ясно и че пеласгите са били предци и на филистимляните. Някои съвременни арабски изследователи като шейх Анта Диоп са склонни да търсят връзката между праотците на палестинците и филистимляните като родствени на Бел-асгите, пеласгите или техен клон, който е бил едно от техните естествени продължения.
За нас етногенезиса на балканските народи, включително и на Пеласгите продължава да бъде обект на изследване.

До неотдавна такива науки като прабългаристиката са се занимавали с етно-лингвистичните принадлежности и с произхода на предците, докато чрез научния метод на лингвистиката както и чрез изучаване на прабъларската символика и етнография са били изследвани само отделни аспекти. Не са изследвани добре протобългарските символи, древните гербове, знамената и инсигниите на предците преди и по време на древните преселения. Според акад. Йордан Стоилов Иванов, по името на Атрячите от Троя, интерпретирани по късно като етруски, назовавани също и тирени, по-късните историци ги идентифицират като ТРАКИ. Всъщност тирените-етруски са били /Беласги/пеласгите, данни за които присъстват в произведенията на Страбон и Тукидит. Според акад. Йордан С. Иванов същите протобългарски племена АТРЯЧИ, десетки поколения преди Троянската война мигрирали, в посока към земите на днешна Италия. По същите пътища по море до Лациум достига и библейският цар Еней, който там разселил своя народ. Тези факти вече са доказани чрез изследванията и откритията в областта на палеолингвистиката, палеобалканистиката, с дешифрирането на хетския език, критско-микенската линеарна писменост Б, писмеността на етруските
/ още повече, че акад. Владимир Георгиев още през 1936 година аргументирано защитава тезата за троянския произход на етруските, доказвайки близостта и родствата на етруски, хетски и лидийски езици/. Същата теза бе доказана по съвършено друг начин, чрез геномните изследвания на акад. Йордан Стоилов Иванов, дефинирал още през 1975 г., че древната прародина на Българите са Балканите и че първите най-стари етноси тук са били дакомизийците и балтоилирите. И тъй като Българинът е индивидуалист, не защото не познава историята си, а защото генетично знае, че историята на света е негова, длъжни сме да припомним отново и отново, че българска кръв е текла и ще продължава да тече във вените на представители на етноси и народи от петте континента.
С българска кръв към момента продължават да бъдат народите от Придунавието, Македония, Албания, Италия, Кавказ с Чувашия, Татария, Кабардино БАЛКХАРИЯ, ИчкАРИЯ /Чечения/, ИнгушЕТИЯ, Дагестан, АбхАЗИЯ, БашкИРИЯ, /БашкАРИЯ/Ы КазахСТАН, АфганиСТАН, ПакиСТАН, АзърбайДЖАН, КюрдиСТАН, УзбекиСТАН, ТюркмениСТАН, Етиопия, Йемен, Персия, Иран, Ирак, Индия, Тибет, Северен Китай, Монголия, Бурятия, Сибир, Поволжието, Армения, Турция, Македония, Косово, Хърватия, Босна и Херцеговина, Панония, Трансилвания, Прикарпатието, Бавария, Германия, Белгия, Италия заедно с остров Сицилия, Испания с Иберия и страната на Баските, берберите в Африка,Мароко, самите ДАРДАНЕЛИ, от древното име на българите ДАРДАНИ, разселени там след Троянската война, Британия /от миграциите на бритите-болги/ с Англия и Шотландия, Ирландия, Норвегия, Прибалтика Америка и др. Така изброените държави само щрихират огромните територии на древните разселения.

Всички балкански древни етноси, както бе доказано чрез геномните ДНК изследвания, са генетично свързани. А геномът за българите в днешна България, кодиран с маркер ЕМ78-алфа, регистрира официални 21% от съвременниците ни като потомци на етноси, живели по българските земи преди 7 800 години. Коментарът на акад. Йордан Стоилов Иванов по същия повод бе, че процентите са доста повече от 21%, защото представителите само на един от етносите от България – шопския, има корен на Балканите, който превъзхожда останалите. Специфичните му проучвания и изследвания от 1975 – 1980 г. не само че кореспондират с най- съвременните констатации по изследванията на човешкия геном, извършени от руски и американски екипи, но ги превъзхождат и изпреварват значително във времето. По повод нароилите се множество неверни хипотези и теории за произхода на българите, сме изключително благодарни на ръководството на академия МАБИК, което ни даде възможност да аргументираме нашата теза. Според класическите изследователи, прабългарите са идентифицирани като индо-европейци от източноиранската езикова група. Въз основа на анализа от най-ранните сведения за древната българска държавност, на съществувалите в старозаветно време протобългарски държавни обединения, империи, царства, въз основа на езиковите лингвистични извори, на генните изследвания, на изследванията върху на древнобългарската духовност, предхристиянски религии като тангризъм, зороастризъм, будизъм, даоизъм и пр., на обичаите, бита, древния фолклор, митологията, протобългарските писмени и епиграфски паметници, знаци и символи, Древния български календар и на съпоставките му с Шумерския, сътворен също в района на Придунавието, на китайския, взаимстван от българския, смело можем да заявим, че България действително е била и продължава да бъде най-старата държава в Европа и, че българската цивилизация е една от най-древните велики в света, което потвърди именитият британски учен Арнолд Тойнби.

Очевидно е, че така наречената“Изчезнала“ в хилядолетията назад във времето Велика България, с граници от Монголия, Китай до Атлантическия океан, на север Татрите и далече зад Карпатите, на юг – Средиземно, Бяло и Адриатическо море още няколко хилядолетия напред, отново във времето, трябваше да се доказва, за да бъде “преоткрита” за целия свят. В момента най-жалкото за нас българите е, че европейците и света не оценяват значението на нашите истински исторически корени. В този наш труд, предмет на още едно изследване ще бъде и т.н. ЯФЕТСКА ТЕОРИЯ ЗА ПРОИЗХОДА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ, на изследователя Соломон Розанес, която е особено ценна за науката. Според тълкованията на библейските старозаветни текстове, от синовете на библейския Ной, описан в „Битие” - Сим, Хам и Яфет - са произлезли всички библейски раси и народите по света. Според френския изследовател Вирей, живял през 18 и 19 век, през 1801 г. са съществували предци на Ной, за които в индийските митове се разказва, че подобно на него те седем пъти преди него, преди /Ной/ са спасявали от потопи човечеството. Наричали ги Ману – прародители на хората. С тези Ману били свързани и легендите за потопи, сходни с библейския. Тук е мястото да уточним, че според българския изследовател Йордан С. Иванов потопите са общо осем, като всеки е свързан с изместване на магнитните полета на земята, на земните оси и на екватора . Проучвайки съхранени преписки на древните еврейски езици ладино, раши и староравински еврейски, изследвайки и монографията на руския учен акад. Павел Константинович Ковцов, коментирал средновековната поща - преписка на цар Йосиф ІV, Кхаган на Хазария, също и писмата на главата на еврейската диаспора в Кордоба, /Кортуба или Кертуба/, както и преписката на еврейския равин Хасдай ибн Шафруд, ректор на тамошния университет и тогавашен министър в двора при халиф Абдул Рахман ІІІ,/912-961/ както и по времето на халиф Хаким ІІ/961-976/, историкът Соломон Розанес се натъква на изключително интересни факти. В намерените преписи на писмените документи пише, че самият цар Йосиф ІV съобщава, че е син на Аарон - цар на държавата Тограма, като твърди в своя ръкопис, че произхожда от синовете на Яафет, от потомците на неговия син Тангра -Тогария. Владетелят съобщава как е открил своето родословие в старите родословни книги на своите прадеди. Той пише, че “Тограма имал 10 сина и техните имена били – Авийор, Турис, Аваз, Угуз, Бизл, Т-р-на, Хазар, Янур, Болгар и Савир. Цар Йосиф ІV произхождал от синовете на седмия син от синовете на Тограма”. " “Българите бяха многоброен народ, по-многочислен от пясъка в морето” казва през Х век хазарския Каган Йосиф.
Тук специално трябва да отбележим, че тази теория съвсем не омаловажава значението на Латинския хронограф, в който се говори за прародителя Зиези – Мезей. Коментарът на акад. Йордан Стоилов Иванов е, че древните племена, продължили родовете на предците – просто всички те са били наши братовчеди – първи, втори, трети. Коцков пише, че „Т.е. древните българи и едновремешните талиши, гилянци, алани, прадедите на осетинците са били синове на един общ прабаща – Тограма”. За тях и през 870 г. известният арабски хронист Ибн Якуби пише, че : “ Те - тези синове на Тограма – талиши, гилянци, дейлемци, българи, хазари, алани, даду /днешните дидойци от Източен кавказ/ и др. са от един общ корен!* Той дори съобщава, както и хрониста Захарий Ритор, че” редом с едни други българи – всичките тези народи са имали много древни градове”, интерпретирайки ги като носители на една много по-стара древна култура на още по-стари племена.

Френскияг автор – Жозеф дьо Гин, ползвал за съставянето на “Историята на хуните” (1756 г.) стари китайски и арабски извори е открил Яфетическия корен на българите, описан от неговия колега и съотечественик - Ла Кроа, написал и издал през 1768 г. “Кратка история на Османската империя“. Позовавайки се на древна легенда за произхода на тюрките, достигнала до нас от узбекския летописец Абулгази (XVII в.), той сочи за прародител на българите Кемери - Гомер . Ползвайки също още и чешки и полски източници, Шарл-Клод Пейсонел е извел като родоначалник на българите в “Исторически и географски бележки за варварите по поречието на Дунава и Черно море“ (1765 г.) Алан – също непознат за Библията син на Яфет. Тезата за Балканския произход на българите днес се подкрепя и от артефакти и данни, от откритите находки в Аркаим и в още 30 града на територията на Азия. Между тях е и Карагалъ. Има легенди и артефакти и от разкритите древните царства Балхара, Бактрия. Има находки, намерени на територията на бившата Кушанската империя, в Индия, Китай и Тибет, Месопотамия и Африка.

През 1997 г. изследователят Е. Н. Черних информира света, че „в Южна Башкирия е имало земи, в територията на днешната Оренбургска област, заселени от много древни времена с протобългарски племена”. Същото важи и за уникалния древен протобългарски град на жреците Аркаим, в Челябин- ска област, проучванията на който родължават. Наколко са хипотезите за произхода на протобъл-гарите. Някои учени сочат Таримската котловина за прародина на българската идентичност, други я търсят в Източен Туркестан - района между Памир и Хиндокуш, където определят предците като потомци на митичните древни племена -тохари - юейджи. В историческата памет на уйгурите има спомен за родство с българите, както и при пущуните. Хипотезите обаче, че прародина на древните българи е била някъде там, просто не са верни. Да – от районите на Памир и Хиндокуш предците ни, разселени там хилядолетия по-рано, се завръщат. И това е било само част от пътя на мигралите, поели своя път от Балканите. Точно в това се състоят неверните тълкования на някои съвременни историци.

И тъй като напоследък продължава да се преекспонира тази теза дори като теория за произход на българите от Памир и Хиндокуш, длъжни сме да отбележим, фактите са верни само отчасти, тъй като периодът на разселенията от Памир и Хиндокуш в обратна посока към Европа, представлява само фрагмент от много по-късните разселвания на народите на запад, в посока към истинската прародина - Балканите.
     следва...



Гласувай:
13
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Да прочетеш нещо повече никога не е излишно...
25.02.2013 13:30
Винаги се запознаваш с нови факти, интересни и размислящи.
Поздрави, Бвен !
цитирай
2. mariniki - изключително интересно...
25.02.2013 17:50
и аз научих още нещо, което не знаех досега...
очаквам продължението с нетърпение..
поздрав, мила приятелко..
цитирай
3. bven - На 1: Привет, Стела!
25.02.2013 18:59
И аз като теб спазвам този принцип - така научавам много фрапиращи, но логични и неизвестни неща от нашата история, религия, народност и естествено, груби фалшификации. Но явно сега му е времето за отсяване на истината от лъжата.
Благодаря за хубавия коментар и знаеш, че винаги си добре дошла!:)))
цитирай
4. bven - На 2: Привет, Маги. Толкова стройно поднесена информация с факти и анализ -
25.02.2013 19:02
скоро не бях видяла. А гордостта да си българин и да живееш в тази свещена земя, винаги настройват духа за истината !!!
Винаги си добре дошла и хубава вечер ти желая!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10444508
Постинги: 2245
Коментари: 12169
Гласове: 32144
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031