Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.06 06:55 - българия срещу римската империя
Автор: bven Категория: История   
Прочетен: 874 Коментари: 3 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
из РЕТРОСПЕКЦИЯ НА
ЦИВИЛИЗАЦИЯТА
боно шкодров

РИМСКАТА ИМПЕРИЯ И САРМАТИТЕ = БЪЛГАРИТЕ
(в периода І в. пр.н.е. - V в. от н.е.)

Главният противник на Римската империя в експанзията на североизток е държавата на сарматите = българите. След разпадането на империята  на Александър Македонски и Гърко-Бактрийското царство, в Средна Азия възникват две нови империи: Парфия на митридатите и Кушанската империя на сарматите = българите. В “Българските летописи - Джагфар тарахи” за основателя на Кушанската империя, кан Кашан е казано следното:

“...Кашан е син на Канджал и е потомък на Албуга Сигеркан. Неговата майка е масагетска принцеса... извършил походи на изток... до река Хин (Инд)... на
запад подчинил улагците (даките). На юг извършил победоносни походи в Кавказ и Мала Азия...” /том. ІІІ, стр. 87, 88/ /1/.
Държавната стратегия на тези две империи е контрол и монопол на търговския обмен между Изтока и запада. Парфия контролира южните търговски магистрали на бившата Персийска империя в посоки Египет, Мала Азия, Балканите и Рим. Кушан контролира северните търговски магистрали от северозападна Индия, през Каспийско море, северното Причерноморие и поречието на реките Волга, Дон, Днепър и Дунав, в посока Скандинавия,
средна Европа и Рим. за този период римският историк Плиний Стари казва:
“...По най-ниски изчисления... всяка година... отнемат от нашата империя по 100 милиона сестерции... а ни изпращат... такива стоки, които при нас се продават 100 пъти по-скъпо”. Това определя и военната стратегия на Римската империя на изток. Първите сражения между римските легиони и сарматските
= българските войски в северното Причерноморие са в І в. пр.н.е., по времето на кан Саричин (107-65 г. пр.н.е.) и Луций Корнелий Сула. В тези сражения
Боспорското и Понтийското царство, които са под властта на Митридат VІ и Парфия (Партия), след две неуспешни войни със Сула и сключения мир в 85
г. пр. н. е., те оттеглят своята подкрепа за кан Саричин и дават територии и плацдарм за римските легиони. (История на древния Рим. Стр.169.) /2/. В 66 г. пр. н. е римските войски, предвождани от Гней Помпей, нахлули в Колхида, а след това и в Армения /2, стр. 190/. “...Опитът на Помпей (65г.) да мине
от долината на Фазис към Каспийско море и да завладее древния търговски път за Изтока завършил с неуспех.” /2, стр.191/.

Синът на кан Саричин, кан Бершуд = Катраг (65-21 г. пр.н.е.), сключил договор с планинското кавказко племе котраги за война срещу римските легиони. В тези сражения срещу легионите на Гней Помпей, сарматите =българите на кан Кaтраг участвали с над 200 хиляди конници, подкрепени от още 20 хиляди конници от кавказкото племе котраги, наети на българска служба /Strabon-XI, 5, 6/. След завръщането на Помпей в Рим, въпреки отчета му пред Сената, че на Изток е победил: “...двадесет и двама източни царе...”, той изпада в немилост! Той не е осъществил главната задача:
ДА ЗАВЛАДЕЕ ДРЕВНИЯ ТЪРГОВСКИ ПЪТ ЗА ИЗТОКА. Общественото признание на немалкото негови военни успехи, му създава възможност да запази частично своята власт като формира първия триумвират: Помпей, цезар и Крас.
В 55-53 г. пр.н.е. Крас поема отговорност и отново насочва силна армия от 7 легиона и 4000 конници на Изток. В Кавказкия регион, край селището Синака, той бил убит, а армията му напълно унищожена. От 40-
хилядната римска армия само 10 хиляди се върнали в границите на римската провинция /2, стр. 202/. По-късно, в 36-35 г. пр.н.е, сериозен отпор в региона на Кавказ, срещнал и Марк Антоний /2, стр. 219/. Срещу легионите на Октавиан Август /20 г. пр.н.е./, окупирали Армения и долното течение на река Дунав (12 г. пр.не.) /2. стр. 253/, се противопоставя синът на кан Катраг
- кан Барджил (21 г. пр.н.е. – 5 г. от н.е.). заддунавска успешна експедиция е отбелязана с издадени монети по времето на император тиберий (14-37 г. от н.е.), което съответства на кан Сувар, син на кан Барджил (5-23 г. от н.е.).
При император Клавдий (41-54) “...Под зависимостта на Римската империя изпаднали Оливия, Херсонес и боспорското царство...” /2, стр. 259/.Това е времето на кан Кумук, син на кан Сувар (23-46). Неговият син, кан
Барин (46-106) воювал през 55-62 г. с римската армия изпратена в Армения от император Нерон (54-68). “...римляните били принудени да капитулират...”
/2, стр. 261/. за кан Барин е отбелязано: “...той мечтаел да отмъсти за смъртта на своя дядо Саумак и обсадил Херсон с условие да му предадат скулптурата на
тама – пълководеца, който пленил дядо му. След като получил статуята, той й отсякъл главата и я заровил до гроба на дядо си, а после извършил поход до Дарбазан и го разгромил.” /1, том ІІІ, стр. 89/. За император Домициян (81-96) има следното сведение: ”...римските войски се придвижили в централното закавказие в района на Дарялското дефиле и издиг- нали тук погранични укрепления...опитът им да завладеят проходите към брега на Каспийското море, завършил с пълен неуспех... тези военни неуспехи подкопали авторитета на император Домициян” /2, стр. 269-270/.

Император Траян (98-117) в 101 г. с голяма римска армия преминал Дунав и се насочил към столицата на даките – Сармизегетуза. След кратко примирие последвали нови походи на император Траян с очевидната цел да овладее контрола на Северния търговски път на сарматите = българите и Южния търговски път на Парфия (Партия). /2, стр. 271-273/. В чест на своите победи император Траян издигнал скулпторен паметник в Рим – траяновата колона с особенно ценни за сарматската = българската история релефи. От тези релефи правим заключения за бойните доспехи и физическия образ на старите българи.Това съответства на времето на кан Кавил и кан Кубар.

Походите и политиката на император Траян и последва лите го императори Адриян и Антоний Пий създават противоречие и разцепление в ръковод-ството на държавата на старите българи. Синът на кан Кубар, кан Артан, забранил търговията и притеснявал търговците. По тази причина срещу него възникнала омраза и бил наричан с прозвището таш-Баш, което
означавало разбойник. Срещу него била и сестра му Бояр-Киз. За да затвърди своето положение, кан Артан наел на държавна служба хунски отряд и за командващ, сабан-тархан, назначил Агарджа. Подстрекавани от другите тархани и сестрата, Кан Артан и Агарджа влезли в единоличен двубой, при
който кан Артан загинал (150 г.), а сестра му се омъжила за хунския военноначалник Агарджа, който бил провъзгласен за кан. Бояр-Киз и Агарджа
поставили началото на рода ДуЛО /1, том ІІІ, стр. 89-90/. При създалата се ситуация синът на кан Артан, Шада Банат, се оттеглясъс своите привърженици в региона на Кавказ. По времето на император Антоний Пий (138-161) за първи път се споменава за аланите като нещо различно или отделено от сарматите: “...На черноморското крайбрежие римляните подкрепяли жителите на град Оливия срещу набезите на аланите...” /2, стр. 277/. Най-вероятно това са действията на Шада Банат. В 162 г. император Марк Аврелий (161-180) бил принуден да прехвърли легиони
от дунавската граница в кавказкия регион с военно-началници Авидий Касий и Стаций Приск. В чест на победите си над сарматите Марк Аврелий пуска в обращение монети с титул “Сарматски”- 177 г. “...През 167 г. от н.е. живеещото отвъд Дунав германско племе маркомани заедно със сарматите... пробило римските погранични укрепления и започнало да опустошава
пограничните провинции на империята...” /2, стр. 278/. В чест на победи в битки срещу сарматите императорите Комод (180-192) и Каракала (211-217)
издават монети, което съответства на времето на кан Борис (189-210), син на Бояр-Киз и Агарджа и кан Барак, син на Борис. След император Траян, обаче никой от тях не е бил така близо до няколковековната стратегическа цел на Римската империя - завладяване и контрол на Северния магистрален търговски път между Изтока и запада. Нещо повече, полесраженията със сарматите = българите се пренасят почти до централна Европа и в дълбочина на римските територии. Сведенията за това срещу кого се е сражавал император Деций (249-251) в последната си битка, са уклончиво противоречиви: скити... готи...?
те, след като преминали река Дунав, се втурнали в Долна Мизия. Император Деций избил 30 хиляди врагове, но после при сражение самият той загинал. В българските летописи това е отразено по следния начин: “Кан Баранджар (син на кан Барак. б.а.) (235-271), заедно с наетите на българска служба котраги, в 251 г. разбил войските на император Деций. Самият император паднал убит в този бой. След това войските на кан Баранджар разграбили римските владения на Черно море и с щурм взели Дарбазан заради неплащане на данък” /1, том ІІІ, стр. 90/.

Освен наетите на служба котраги, сарматите имали и друг многовековен съюзник - масагетите. В началото на настоящето проучване отбелязахме, че майката на кан Кашан, създателя на Кушанската = Сарматската
империя е масагетска принцеса. част от масагетските родове (росомани) пряко участват в управлението на Сарматската = Кушанската = Аланската = Българската държава. Подобно право за участие в управлението получават и някои хунски родове след брака на Бояр Киз с Агарджа (150 г.). за наетите на българска служба котраги няма данни за пряко участие в управлението на държавата. Подобни данни няма и за готите.

Главен фактор в управлението на Римската държава е Сенатът. Подобни функции в държавата на старите българи има Великият Събор, който, съгласно Конституцията “Торе”, не надвишава 500 родови, административни, военни и обществени представители /1, том ІІІ, стр.120/. Поради липса на
данни, че готите са участвали в управлението, а са настанени в сарматски територии (в около 230 г.), правим заключението, че те са наети на държавна
служба подобно на котрагите. това обяснява и по-късното им изгонване от териториите на Сарматия като нелоялни и ненадеждни съюзници. Пример за нелоялност намираме по времето на император Клавдий ІІ (268-270) за битката на Дунав при Нисус (Ниш) в 269 г.: “...След жестока борба римляните успели да разгромят превъзхождащите ги числено дружини на готите и техните съюзници (т.е. сарматите - б.а.)... Десетки хиляди оцелели готи постъпили на служба в римската войска или били заселени
в опустелите земи като колонии...” /2, стр. 346/. След това сражение: “...на бойното поле останали около 50 000 неприятелски трупа, десетки хиляди войни, жени и деца били пленени и продадени в робство. Клавдий ІІ съобщил на римския сенат... полята са осеяни с костите им, пътищата са задръстени с трупове; огромните им обози останаха без войни...”. Клавдий ІІ в 270 г. умрял от чума, а посоченият от него следващ император, който при това сражение бил обикновен военноначалник - Аврелиян, издава емисия монети в чест на победата над сарматите, укрепил отбраната на столицата Рим като извън древните градски стени издигнал нова отбранителна линия от високи тухлени стени - т.нар. “Аврелианова стена” (272г.), но: “...при един поход на Изток (275г.)... бил убит...” /2, стр. 348/.
След победата си над император Деций (251 г.) кан Баранджар, също е бил задължен да съобщи на Вели-кия Събор за разгрома на войските си в битката при Ниш (269 г.) и за страхливото и предателско поведение на наетите на българска служба готи. Упреците, отправени към него са тежки. Това създава криза в управлението на Сарматия. В 272 г. държавното управление поема неговият син кан Кермес, а след това и внукът му кан Барадж и правнукът кан Алтиш /1, стр.90/.

Император Проб (276-282) издал емисия от монети в чест на нанесеното от неговите войски поражение на сарматите = аланите = българите и на техните съюзници готите в долното течение на Дунава и в Илирик.
Император Диоклетиян (284-305) извършил военна и административна реформа и издал емисия от монети послучай успешните му войни на Дунав.
Император Константин І (306-337) също издал емисия от монети в чест на победата си над сарматите и готите в 322 г.
Император Константин ІІ (337- 351) нанесъл на “варварите” сармати поражения в долна Панония и Мизия и също издал емисия от монети. /3/
Агресивната политика на Римската империя спрямо сарматите= българите ги принудила да търсят ново политическо и съюзническо решение. Това станало по времето на кан Алтиш и вероятно след обсъждания и решение на Великия Събор. Дъщерята на кан Кама сключва брак с наетия на българска служба от кан Кама хунски военноначалник Болюмар. Произходът и името му са от средна Азия. той проявил висок държавнически талант и дипломатически умения. След като поел държавната отговорност от кан Кама, той извършил обществена и държавна реформа, а също и реорганизация на военните сили и на стратегията. Преместил столицата от поречието на река Волга в поречието на река Днепър (днешния Киев) и тя е наименована кан-Балин.
Кан Болюмар (363-378) от рода ДуЛО е известен в историографиятахи под имената Болюмар-Шек, Шек-Алп, Баламбер и Баламир. В резултат на този брак възниква траен съюз между сарматите = българите и хуните. Значителни хунски сили извършили преход от средна Азия заедно с жените, децата и родовата си организация и били настанени в сарматски територии, а готите били предупредени да си търсят нови земи. Поради отказ от тяхна страна, Алп-Бий, синът на туран-Бика и Болюмар, бил принуден да използва военна сила. С реорганизирана и допълнена с хунски подкрепления армия кан Алп-Бий (378-402) извършва първия си военен поход срещу Римската империя (378 г.). Негов противник бил император Валент (364-378). Решителното сражение станало при Адрианопол, където кан Алп-Бий разбива 80-хилядната елитна армия на император Валент. В чест на тази
победа кан Алп-Бий бил наричан и кан Дере (така българите наричали Адрианопол), и кан Арбат (така българите наричали близката планина Родопи,
където станало сражението). “...След разгрома при Адрианопол, владетелите на Римската империя вече не можели да възстановят римската армия... Поражението имало катастрофални последици за римската държава” /2,стр. 375/. В историографията, след 378 г. сарматската държава и сарматите
сякаш изчезват, а се споменават само хуните или хуно-българите, кан Арбат се представя като хунски вожд под името Донат, а победата при Адрианопол
се приписва на готите!

След тази военна катастрофа, управлението на Римската империя поема император Теодосий І (379-395). “...Готите били официално приети в римската армия...” /2, стр. 375/. В 395 г. империята е поделена между двамата синове на император Теодосий І - император Хонорий (395-425) със столица Рим и император Аркадий (395-408) със столица Константин-опол. Столицата на сарматите = българите, Кан-Балин (днешният Киев), в чест на победата над император Валент в 378 г. е преименована в Кан-Дере. На
близкия хълм до нея са погребани кан Болюмар-Шек и кан Алп-Бий и е издигнат висок паметник във вид на знака на рода Дуло /1, том І, стр. 14/.

Кан Каратон (402-414), най-големият син на Алп-Бий, се отличавал с огромна физическа сила и често в столицата организирал състезания по борба /1, том ІІІ, стр. 91/. По негово време, урус (велик) тархан (глава на
правителството) е бил неговият брат Муенчак, бащата на Атила. В съвременната историография кан Каратон е представен като хунски вожд под
името Харатон.
                                                                                                                                                        продължава



Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. barin - Здравей, bven. Полезна събрана и ...
22.06 21:26
Здравей, bven. Полезна събрана и систематизирана информация даваш. Имената на нашите владетели съм срещал в различни източници, предимно азиатски. Барадж е име и на български бог. Основните сили на Римската империя е била хвърлена на изток срещу българи, сармати, кушани, парти, готи. Император Клавдий II( 268-270 г.) се нарича още Клавдий Готски. Каратон( Харатон) е известен с похода си, а друг известен е Заберган. Римската империя след победата над Картаген в Пуническите войни няма друг силен противник, освен българите. За рода Дуло- началото му е към средата на II в., но може и да е по-отдавна. Аз вече 20 години празнувам с приятели 26 март за начало на българската държава и рода Дуло( 153 или 165 г.) и празникът се превърна в традиция за мен.
Поздрави!
цитирай
2. bven - На 1: Здравей, barin. Защо не предложиш на
24.06 10:01
Народното събрание да направи тази дата официален празник? Така ще имаме един наистина празник, изпълнен с гордост и история - за здраве и сила на всички българи и за страх на фалшификаторите на историята ни? Аз би подкрепила с радост такава подписка/референдум и да се знае кой от кога е тук!
Поздрави на теб и честит Празник на 77,5 билки - Яновден!
цитирай
3. barin - Здравей, bven. Днес прочетох пр...
25.06 06:51
Здравей, bven. Днес прочетох продължението по темата. Датата 26 март е малко измислена от мен. Прочетох я в "Българския календар" и тълкуването на "Именник на българските канове" и не се появи никъде другаде. На историческите конференции във Варна и Стара Загора споменават за 28 март, но тогава е св. Боян-Енравота, за когото е посветена моята първа тема в блога. Датата 26 март набира популярност сред моите приятели. В действителност българската държава е по-стара, но далече на изток в Азия. На първо време ще съм доволен ако се приема 632 г.- Велика България на кан Кубрат и да доживея до юбилея.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 7900658
Постинги: 1590
Коментари: 11376
Гласове: 27736
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол