Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2018 10:00 - да напишем истинската си история
Автор: bven Категория: Хоби   
Прочетен: 1915 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 13.07.2018 11:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Разглобяването на българския етноним на БЪЛ + ГАР е очевидно погрешно пред вид на това, че крайната частица "-АР" присъства в етнонима на множество разнородни народи: маджар, сувар, авар, мишар, татар, хазар и др. Най-вероятно, тази устойчива и много прилепчива частица е граматичен формант - суфикс, образуван от древната индоевропейска и иранска дума "АР", мн. число "АРАН", която означава "мъж, човек, съпруг, деятел".

Тя е масово разпространена сред днешните индоевропейски езици и особено в българския. Още в дълбока древност, тя е заимствана от много угрофински и алтайски народи и става международна лексема, което обяснява присъствието и в етнонимите на много народи от този кръг. Например, при старите тюрки "er" - мъж, "eran" - неправилно множествено число на "мъже".

Неправилно е, понеже не е тюркското "erler", а е иранското "eran". В някои езици от този кръг, тази дума е и частица за множественост.            На основата на този анализ, трябва да се очаква, че не БЪЛ, а БЪЛГ е морфемата на българския етноним. Тя практически съвпада с названието на близкия град Балх. Какво могат да означават названията БЪЛГ, БАЛХ и БЕЛАР?
Съществуват две пра-индоевропейски думи, които са фонетично близки до морфемата БЪЛГ и могат да обяснят задоволително неговата очаквана семантика. Това са думите bherэg (беръг) и bhergho (берго) [8] Със знака ‘э’ е обозначен протоиндоевропейския звук "шва" (shwa), който съответства на отличителната за български език фонема ‘ъ’и обяснява неговото присъствие в българския етноним.            

1) Чешкият  лингвист  Й. Покорни (Pokorny), цитиран от  изтъкнатия български траколог Владимир Георгиев [8] стигна до  извода, че праиндоевропейския  корен bherэg,  bhelg^h, bhelЌg^, bheleg^, bhl•k^ означава "бял, блестящ, светещ". На тази основа, съвременните европейски лингвисти използват основното значение на b(h)erэg - "бял, светъл, светя" за извеждане на названията за белия цвят в днешните европейски езици.
Например:    
1. Белуга, от руски “белый” - бял.  
2. Phalarope, от гръцки phalaros – който има бяло петно.  
3. Bleach, от староанглийски  blacan, to bleach, от старогермански *blaikjan - "да побелея".  
4. Bleak, от старонорвежски bleikr, блестящ, бял, от старогермански  *blaikaz - "блестящ, бял".
  5. Blaze, от староанглийски blжse - "факла, ярък огън", от старогерманското  *blas - блестящ, бял.  
6. Blesbok, от среднохолански bles - "бяло петно", от старогерманското  *blas - блестящ, бял.  
7. Blemish, от старофренски ble(s)mir - "да избледнея", от старогерманското  *blas - блестящ, бял.  
8. Blanch, blank, blanket; blancmange, от старофренското  blanc - "бял". На старогермански *blenk-, *blank - "да светя".
  7. Blush, от староанглийското  blyscan – " светя червено", от старогерманското *blisk - "да светя, да горя".  
8. Black – днес означава "черен", но на средновековен английски blak- бял, произлиза от староанглийски blaec- бял. Смисълът на тази дума е свързан със старата индоевропейска дума bhel, която означава “да светя, горя, блестя, грея в бяло и във всички ярки цветове”. Важни производни от нея са английските думи: bleach, bleak, blazel, blemish, blind, blend, blond, blank, blanket, blush,  flagrant, flame.    
9.  flame, flamingo, flammable, (flambй), (flambeau), (flamboyant), inflame - от латинското  flamma (< *flag-ma) - пламък.  
10. fulminate - от латинското  fulmen (< *fulg-men) - светкавица, гръмотевица.   
11. fulgent, fulgurate; effulgent, foudroyant, refulgent - от латинското Latin  fulgre - да светя, блестя и fulgur - светкавица;  
12. flagrant; conflagrant, (conflagration), deflagrate -от латинското flagrіre - да светя;  
 13. phlogiston, phlox; phlogopite - от гръцкото phlox - пламък.     
14. В славянските езици има много близки думи за "бял". Полски biały, словашки biele, руски белый, белоруски белы, български бял. Тези думи имат общ старославонски корен BEL" “бял”, който може да бъде реконструиран от древния индо-европейска дума BHEL “бял, светя”.  
15. Думите от романските езици, италиански bianco, португалски branco, френски blanc и испански blanco са в действителност заемки от старогермански. Общият германски корен BLANKA “блестящ, светещ” все още съществува в днешния английски под формата на думите blink, blaze или blank.
Ако се проследи назад във времето ще се установи, че тези думи произлизат от посочения по-горе древен корен BHEL.         
 Протоиндоевропейската дума b(h)erэg означава "бял", а също "блестя, искря" [8]. От тук, най-правдоподобния и очакван смисъл на българския етноним е "бели, блестящи, искрящи”, а на град Балх  - "Бял, блестящ, извисен град". Третото близко название, планината Белур не се нуждае от превод, защото на български език "белур" буквално означава "бял, сивобял".

От планината Белур се е добивал прозрачният, при наблюдение под определена светлина, млечно-бял минерал БЕРИЛ, името на който вероятно е също свързано с названието на планината БЕЛУР и морфемата БЪЛГ - бял.   Възможността източно-иранските думи БЪЛГ, БАЛХ и БЕЛУР да означават ‘бял, блестящ’ се подкрепя косвено от факта, че в древните и съвременни угро-фински езици думата ‘бял, блестящ’ звучи като ‘valge’. В древността угро-фините са били съседи на източните иранци и са взели от тях много думи.

Древните индо-арии са мигрирали от северната си родина на юг към Согдиана и Бактрия (Бахлика), където са заварили местно население от угро-фински произход. Придошлите индо-арии вероятно са заимствали много думи от местните угро-фински народи, но е възможен и обратния обмен. Една такава дума може да бъде думата VALGE – БАЛХ, която да бъде или местна угро-финска, или индо-арийска дума със значение БЯЛ, БЛЕСТЯЩ.   
Семантиката на древната индоевропейска дума БАЛГ, БАЛХ може да се търси и в подобни думи от други древни индо-европейски езици. Извесната латинска дума ALBA – бял (от тук АЛБЕРТ – бял човек) е много близка до морфемата БАЛХ-бял и може да се разглежда като получена чрез транспозиция на съгласните B и L.

Друга една древна латинска дума PULCHER (пулхер) – “красив, хубав” е още по-близка до БАЛХ. Ако се махне суфиксът –ER (окончание за обозначение на рода), ще се получи морфемата PULСH (пулх), която е тъждествена на БАЛХ. От тази дума произлиза по-късната дума belle – “красив, хубав”, немското Берта - блестяща, Алберт - бял. Тези примери подкрепят твърдението, че основата на българския етноним, БАЛГ, БАЛХ може да означава “бял, блестящ” и указват, че тази дума може да е имала и допълнително значение “хубав, красив” сред древните индоарии.  

  2) Съгласно Покорни, протоиндоевропейската дума b(h)erg(h)o (берго) означава "висок, голям, разраствам се, раздувам се". От думата b(h)erg(h)o е произлязла думата ‘berg’ в езика на траките, означаваща “високо място, бряг, планина”. При славяните тя е станала ‘бряг’, а при германските народи ‘berg’ – планина. Може да се предположи, че сред населението от района на планината Белур и град Балх думата bhergho е преминала в ‘балкан’- планина = балк + ан, където "-ан" е източноирански суфикс. Ако смисълът на думата b(h)erg(h)o също е бил вложен в семантиката на морфемата БЪЛГ, това би могло да привнесе в етнонима българи и допълнителен смисъл, изразен с думи като “висок, голям, велик, силен, могъщ”, както счита П. Добрев.    

Интересното е, че в съзнанието на древните източноиранци е съществувала дума (понятие), която е обединявала значението на горните две думи. Това е авестийската дума berez (berezaсt -прилагателно) означаваща "бял, висок", т.е, тя обединява значението на двете посочени по-горе праиндоевропейски думи b(h)erэg и b(h)erg(h)o.

Според Вяч. Вс. Иванов и В. Н. Топоров, авестийската дума berez  произлиза пряко от праформата bherag – бял, висок. От тази дума произлиза названието "бреза" - високо бяло дърво. Вероятно думата berez е съществала в много древни индоевропейски езици, защо названието на дървото "бреза" в тях и в днешните им производни езици има една и съща сходна форма.

От думата berez може да произлезе названието на българското племе Берсили (със суфикса -ил) и раннобългарското собствено име Борис, чийто други вероятни форми са Персиян, Персика и волжскобългарското име Парис.      

В съзнанието на древните индоиранци, а също и някои древни европейски народи, думите berэg и berez са имали свещено значение и са включени в названията на техните жреци и свещеници: индийското брахма  brahma (множествено число брахман brahman, вrahmāņi) и латинската дума за свещеник, flāmen, която означава също и "пламтя, светя" [Топоров, В. Н., 1974, стр. 20-75;  Топоров, В. Н., 1974, стр. 29]. От тази дума произлиза и името на индийския бог Бхригу, баща на индийските свещеници - брахмани и син на Брахма, един от трита главни индийски богове. На санскрит и хинди, Бхригу означава "блестящ, светещ" и е почти тъждествен морфологично и семантично с морфемата БЪЛГ. По силата на известната за източноиранските езици фонетична трансформация "Р -- Л", бог Бхригу в езика на прабългарите ще се нарича Бълго. Според Топоров, в семантиката на корена “брг” е вложено ритуално значение, свързано с религиозната практика на жреците брахмани – да раздават знания, светлина и мъдрост.   



Гласувай:
8
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10663470
Постинги: 2278
Коментари: 12263
Гласове: 32560
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829