Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2018 09:24 - да напишем истинската си история
Автор: bven Категория: Хоби   
Прочетен: 2526 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

 

image image

Фиг. 3. Граници на Стара Велика България в средата на VII век. Показани са градове и крепости които имат име, предположително свързано с етнонима на древните българи. Вероятно те са игралели роля на гранични укрепени селища с гарнизони от прабългари.

В района на Северното Причерноморие и Северен Кавказ, в VI – VII век е образувана държавата Стара Велика България. От тези времена, в този район са останали градовете Белгород Приднестровский, град Белгород близо до Харков, както и град Саркел, останките на който днес са залети от река Дон (Фиг. 3). Град Белгород е основан през 1596 год. на мястото на старо селище, наречено Белогородье или Белогорье. В района на последния град сега се откриват множество паметници от присъствието на прабългари.

На юг от Белгород, на река Дон се е намирал важният хазарски град Саркел (по хазарски Шаркил), който е бил населен предимно с българи. Градът е бил обграден от крепост, построена от камъни с ярко червен цвят (цветът на втйните). Гърците превеждат това име като Бяла крепост. В X век русите го превземат и го преименуват на Белая вежа (Бяла крепост). Името Саркил се състои от две части “сар” и “кил”. “Кил” на ирански означава дом, крепост (сравни с “кула”). “Сар”вероятно значи “бял”, защото на чувашки език “шур кил”-значи “бял дом”. На български език “сур елен, суро агне значи “бял елен, бяло агне”. На хазарски “бял, блестящ” е звучало като “шелляг”, което е близко до “шур, сар”. Имайки пред вид етническия състав на населението на града и указаната по-горе традиция, названието Саркел – Бяла крепост може да се преведе като “Българска крепост”.

В юго-източния край на Стара Велика България, в съвременния Дагестан са се намирали още два гранични български града, Балх и Булгар Балк, в район гъсто населен с българи [11]. Техните названия пряко произхождат от името на древния град Балх, Белия град. В този район се е намирал и град, чието име по арабски и еврейски е записвано като БЛНГР, една от столиците на Хазария – днешният град Буйнакск. Днес името на този град условно се произнася като Беленджер и се смята, че произлиза от етнонима на основното му население – древните българи.

В днешна Украйна и европейската част на Русия е имало още два града, наречени Белгород, Белгород Киевски и Белгород Рязански. Първият е известен от 980 год като град – крепост, намираща се на юг от Киев до днешното село Белгородка. Така, на огромната територия на бившия Съветски съюз има шест града с името Бял град, като всички те лежат по границите на Стара Велика България. В същото време, на територията на Балканския полуостров има общо 9 града с такова име при това всички те са били по границата на Българското канство. Трудно е да се измисли някакво случайно съвпадение в названията и местоположението на тези градове и крепости. Изглежда, в своето време те са служили като гранични крепости, защищаващи важни пунктове на тогавашните български държави. Затова независимо от състава на околното население, те са наименувани по еднотипен начин – Българска (Бяла) крепост (град).

Няколко години преди падането на Волжска България под монголо-кипчакско владичество, един унгарски монах е минал през нейните земи в търсене на прародината на маджарите. Той е оставил подробни записки, в които нарича Волжска България "държавата на сарацините Бела". С термина "сарацини" очевидно се подчертава официалната мохамеданска (арабска) религия на държавата, а названието Бела има връзка с етническото название "белар, белари" на тамошните българи.

Могат да се приведат и множество косвени доказателства. В българското народно творчество река Дунав традиционно се нарича “тих бял Дунав”, но смисъла на този израз вече е забравен. В него думата ‘бял’ би могла да бъде синоним на ‘български’. От историческа гледна точка това е напълно оправдано, тъй като от 6 до около 15 век век река Дунав е текла почти през средата на българското етническо землище и би могла с основание да носи името “българска, т.е., бяла” река.

Преди идването на куберовите българи, река Волга се е наричала Итил, което на езика на коренното угро-финско население означава “река”. Съгласно официалната руска ономастика, името Волга идва или от угро-финската дума ‘valge’, която значи “бяла, блестяща” или от славянската дума “влага” (не е ясно обаче какво и е толкова влажното на река Волга). Хипотезата името Волга да произлиза от “valge” не обяснява защо след идването на българите, угро-фините са заменили своето наименование Итил – река с друго свое наименование valge -бял. Най-вероятно, угрофините са сменили името Итил с името на новия господстващия етнос в района, българите, но са превели смисъла на етнонима българи (бели) на своя език като “valge”- бели. Това изглежда напълно правдоподобно, пред вид на чудесното съвпадение на смисъла и звученето на двете думи, българската “българ - бял” и угро-финската “valge” - бял.

Представената по този начин семантика на етнонима “бълг(ар)” може да обясни и подчертания култ на българите към белия цвят, изразен в българските народни носии и песни. В българските народни песни е характерна изключително честата употреба на израза “бяла българка, бели българи”. Едва ли българите са по-бели от околните народи, нито че сред тях не се срещат и по-тъмни хора. Да си спомним за желанието на заловения хайдутин да бъде обесен в снежно бяла риза, за съчетанието “бяла и червена” като неотменими черти на женската хубост. В края на Първата Световна война на южния фронт в Македония четири български полка са били обградени от войски на Антантата. Преди да се предадат в плен, всички български офицери и войници се облекли в бели ризи. В българските носии, например в Македония и Тракия, основните цветове са бял и червен, мартениците са също в бяло и червено. Характерни за българския език са и такива идиоми като “отиде си от белия свят”, “бял ден не видя”, “бели пари за черни дни”, антитези като "бяла река - черна река", "бяло море- черно море", "бял път - чер път", "бял връх - чер връх", "бял вятър - чер вятър", "черно биле - бяло биле", но липсват идиоми и антитези, които да се изразяват с други цветове. В тези примери "бял" е синоним на "благоприятен, добър, спокоен, сигурен, надежден и т.н.", докато "чер" носи обратните качества. Никак не е случайно, че народ, който си служи от памтивека с такива образни характеристики, ще си даде самооценка като "бял", още повече, ако се стреми да изпълва тази характеристика с нужното съдържание.  



Тагове:   мартеници,   ПСВ,   Белгород,   Сар,   саркел,


Гласувай:
7
4



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 11129157
Постинги: 2364
Коментари: 12548
Гласове: 33631
Архив
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава