Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2018 09:24 - да напишем истинската си история
Автор: bven Категория: Хоби   
Прочетен: 2416 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

 

image image

Фиг. 3. Граници на Стара Велика България в средата на VII век. Показани са градове и крепости които имат име, предположително свързано с етнонима на древните българи. Вероятно те са игралели роля на гранични укрепени селища с гарнизони от прабългари.

В района на Северното Причерноморие и Северен Кавказ, в VI – VII век е образувана държавата Стара Велика България. От тези времена, в този район са останали градовете Белгород Приднестровский, град Белгород близо до Харков, както и град Саркел, останките на който днес са залети от река Дон (Фиг. 3). Град Белгород е основан през 1596 год. на мястото на старо селище, наречено Белогородье или Белогорье. В района на последния град сега се откриват множество паметници от присъствието на прабългари.

На юг от Белгород, на река Дон се е намирал важният хазарски град Саркел (по хазарски Шаркил), който е бил населен предимно с българи. Градът е бил обграден от крепост, построена от камъни с ярко червен цвят (цветът на втйните). Гърците превеждат това име като Бяла крепост. В X век русите го превземат и го преименуват на Белая вежа (Бяла крепост). Името Саркил се състои от две части “сар” и “кил”. “Кил” на ирански означава дом, крепост (сравни с “кула”). “Сар”вероятно значи “бял”, защото на чувашки език “шур кил”-значи “бял дом”. На български език “сур елен, суро агне значи “бял елен, бяло агне”. На хазарски “бял, блестящ” е звучало като “шелляг”, което е близко до “шур, сар”. Имайки пред вид етническия състав на населението на града и указаната по-горе традиция, названието Саркел – Бяла крепост може да се преведе като “Българска крепост”.

В юго-източния край на Стара Велика България, в съвременния Дагестан са се намирали още два гранични български града, Балх и Булгар Балк, в район гъсто населен с българи [11]. Техните названия пряко произхождат от името на древния град Балх, Белия град. В този район се е намирал и град, чието име по арабски и еврейски е записвано като БЛНГР, една от столиците на Хазария – днешният град Буйнакск. Днес името на този град условно се произнася като Беленджер и се смята, че произлиза от етнонима на основното му население – древните българи.

В днешна Украйна и европейската част на Русия е имало още два града, наречени Белгород, Белгород Киевски и Белгород Рязански. Първият е известен от 980 год като град – крепост, намираща се на юг от Киев до днешното село Белгородка. Така, на огромната територия на бившия Съветски съюз има шест града с името Бял град, като всички те лежат по границите на Стара Велика България. В същото време, на територията на Балканския полуостров има общо 9 града с такова име при това всички те са били по границата на Българското канство. Трудно е да се измисли някакво случайно съвпадение в названията и местоположението на тези градове и крепости. Изглежда, в своето време те са служили като гранични крепости, защищаващи важни пунктове на тогавашните български държави. Затова независимо от състава на околното население, те са наименувани по еднотипен начин – Българска (Бяла) крепост (град).

Няколко години преди падането на Волжска България под монголо-кипчакско владичество, един унгарски монах е минал през нейните земи в търсене на прародината на маджарите. Той е оставил подробни записки, в които нарича Волжска България "държавата на сарацините Бела". С термина "сарацини" очевидно се подчертава официалната мохамеданска (арабска) религия на държавата, а названието Бела има връзка с етническото название "белар, белари" на тамошните българи.

Могат да се приведат и множество косвени доказателства. В българското народно творчество река Дунав традиционно се нарича “тих бял Дунав”, но смисъла на този израз вече е забравен. В него думата ‘бял’ би могла да бъде синоним на ‘български’. От историческа гледна точка това е напълно оправдано, тъй като от 6 до около 15 век век река Дунав е текла почти през средата на българското етническо землище и би могла с основание да носи името “българска, т.е., бяла” река.

Преди идването на куберовите българи, река Волга се е наричала Итил, което на езика на коренното угро-финско население означава “река”. Съгласно официалната руска ономастика, името Волга идва или от угро-финската дума ‘valge’, която значи “бяла, блестяща” или от славянската дума “влага” (не е ясно обаче какво и е толкова влажното на река Волга). Хипотезата името Волга да произлиза от “valge” не обяснява защо след идването на българите, угро-фините са заменили своето наименование Итил – река с друго свое наименование valge -бял. Най-вероятно, угрофините са сменили името Итил с името на новия господстващия етнос в района, българите, но са превели смисъла на етнонима българи (бели) на своя език като “valge”- бели. Това изглежда напълно правдоподобно, пред вид на чудесното съвпадение на смисъла и звученето на двете думи, българската “българ - бял” и угро-финската “valge” - бял.

Представената по този начин семантика на етнонима “бълг(ар)” може да обясни и подчертания култ на българите към белия цвят, изразен в българските народни носии и песни. В българските народни песни е характерна изключително честата употреба на израза “бяла българка, бели българи”. Едва ли българите са по-бели от околните народи, нито че сред тях не се срещат и по-тъмни хора. Да си спомним за желанието на заловения хайдутин да бъде обесен в снежно бяла риза, за съчетанието “бяла и червена” като неотменими черти на женската хубост. В края на Първата Световна война на южния фронт в Македония четири български полка са били обградени от войски на Антантата. Преди да се предадат в плен, всички български офицери и войници се облекли в бели ризи. В българските носии, например в Македония и Тракия, основните цветове са бял и червен, мартениците са също в бяло и червено. Характерни за българския език са и такива идиоми като “отиде си от белия свят”, “бял ден не видя”, “бели пари за черни дни”, антитези като "бяла река - черна река", "бяло море- черно море", "бял път - чер път", "бял връх - чер връх", "бял вятър - чер вятър", "черно биле - бяло биле", но липсват идиоми и антитези, които да се изразяват с други цветове. В тези примери "бял" е синоним на "благоприятен, добър, спокоен, сигурен, надежден и т.н.", докато "чер" носи обратните качества. Никак не е случайно, че народ, който си служи от памтивека с такива образни характеристики, ще си даде самооценка като "бял", още повече, ако се стреми да изпълва тази характеристика с нужното съдържание.  



Тагове:   мартеници,   ПСВ,   Белгород,   Сар,   саркел,


Гласувай:
7
4



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10435237
Постинги: 2244
Коментари: 12164
Гласове: 32119
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031