Блогът на tatiana :: вечният казанова

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.11.2017 16:14 - вечният казанова

Автор: bven Категория: Изкуство

Прочетен: 1390 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 04.02.2019 15:18

Марчело Винченцо Доменико Мастрояни се ражда на 28 септември 1923 година в Италия, в планинското селце Фонтана-Лири, Апенини. Детството и юношеството му преминават в Торино и Рим. По време на Втората световна война Мастрояни е депортиран от немците в лагер в Северна Германия, но успява да избяга оттам и в продължение на няколко месеца се укрива във Венеция. След края на войната се премества в Рим, където започва да играе (отначало на любителска основа) в трупата на Лукино Висконти. Спектаклите са издържани в духа на неориализма, също както и първите филми с участието на младия актьор.

След като играе в „Бели нощи” (1957) на Висконти и в криминалната комедия на Марио Моничели „I Soliti Ignoti” (1958), Мастрояни е забелязан от великия Фелини, който го кани за главната роля в грандиозната си лента „Сладък живот” (1960). Този филм мигновено прави актьора известен и търсен по цяла Европа.

През 1961 г. следват не по-малко възторжени отзиви на критиците за работата на Мастрояни във филма на Микеланджело Антониони „Нощта”, където неговият премерен маниер на изпълнение точно съответства на режисьорската задача да предаде отчуждението, царуващо в съвременното общество. Следващите два филма с негово участие — „Развод по италиански”, със Стефания Сандрели (реж. Пиетро Джерми), и „Частен живот”, с Бриджит Бардо (реж. Луи Мал), — са ориентирани към по-широка аудитория.

След като печели два пъти поред наградата на Британската киноакадемия, Мастрояни изпълнява главната роля в новия шедьовър на Фелини — „Осем и половина” (1963), след което продуцентът Карло Понти го привлича към поредица проекти, в които участва и съпругата му София Лорен. Под ръководството на режисьора Виторио де Сика Мастрояни и Лорен играят съпрузи в „Брак по италиански” и в другия популярен филм „Вчера, днес, утре”. Така се ражда един от най-знаменитите дуети в световното кино.

Макар и още от 1946 година Мастрояни да е в брак с Флора Карабела, истинската си любов актьорът намира във Франция. Там той среща актрисата Катрин Деньов, която му ражда дъщеря, Киара, която днес е известна актриса. След като навършва 40 години, Мастрояни отново работи с Висконти („Lo Stramiero” 1967), Фелини („Рим” 1970) и Роман Полански („What?” 1973). Поредният му проект с Виторио де Сика и София Лорен — „Слънчогледи” (1970), е осъществен с руско участие.

През втората половина на 1970-те и през 1980-те актьорът се снима още по-често от преди. Всяка година излизат по няколко филма с негово участие, но при повечето от тях има какво да се желае като художествени качества. Макар и звездния статут на Мастрояни да е малко поразклатен, критиците, както и преди, го боготворят. През 1986 г. получава награта на кинофестивала в Кан и за трети път е номиниран за „Оскар”, този път за ролята си във филма на Никита Михалков „Очи черние”.

В един от последните филми на Робърт Олтман „Прет-а-порте” (1994) Мастрояни играе руснак, влюбен в героинята на София Лорен. Умира две години по-късно от рак. В последните му мигове край леглото му са както законната му съпруга, така и майката на дъщеря му - Катрин Деньов.

от http://www.cinefish.bg/Marchelo-Mastroyani-Marcello-Mastroianni-ac798.html