Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11 08:54 - въздействие на музиката
Автор: bven Категория: Музика   
Прочетен: 279 Коментари: 1 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  
                        Нови аспекти на музиката и музикалното въздействие.
                                                      Музика и холография


"Колкото въпросът е по-значителен, толкова е по-малко вероятно да
има еднозначен отговор"
                                                                    Мерилин Фъргюсън


Какво представлява музиката? Какъв е нейният езотеричен смисъл?
Защо хората слушат музика и защо я възприемат по различен начин?
Освен тези, могат да бъдат зададени още много други въпроси,
свързани с музиката, на които изглежда почти невъзможно да бъде
даден конкретен отговор. И все пак може би наистина съществува
такъв отговор?

Една от целите на тази статия е да предложи конкретноно възможно обяснение на музиката в различни нейни аспекти. От друга страна авторът се е опитал да пречупи някои нови научни открития и хипотези през своеобразна "музикална" призма,
като по този начин се стреми да разкрие универсалността на музиката и единството и с основните принципи на съществуването и развитието на света.

В съвременния научен свят все повече се налага хипотезата за холографския модел на функциониране на човешкия мозък и тази хипотеза намира все повече експериментални доказателства. Чрез използуване на холографския модел могат реално да бъдат обяснени всички процеси, които протичат в мозъка, механизмът на
действие на паметта и функционирането на съзнанието. На базата на тази хипотеза се разкриват много неочаквани и интересни връзки между музиката и начините й на въздействие върху хората.

За да се възприемат по-лесно тези връзки, е необходимо да се разгледа принципът на холографията преди излагането на новите идеи. Най-общо холографията е фотографиране с кохерентна светлина без използуване на оптическа система между обекта и фотоматериала. Върху регистриращата среда се запечатва пространствената
структура на светлинния поток (фронтът на светлинната вълна),отразен от обекта. В процеса на холографиране се използуват два кохерентни светлинни снопа. Единият кохерентен светлинен сноп попада директно върху регистриращата среда, а другият се насочва към обекта и след отразяването му също попада върху регистриращата
среда. Фронтът на втория лъч е деформиран (променена е неговата фаза) и съдържа информация за пространственото разположение на обекта. Върху регистриращата среда се извършва интерференция на двата лъча и според фазите се получава повече или по-малко потъмняване. Информацията се съдържа в степента на потъмняване на
регистриращата среда и в разположението на интерференционни те ивици, точки и петна. Това е фазовата и амплитудната информация, т.е. пълната информация за обекта. За възпроизвеждането на образите е необходимо да се освети холограмата със същия кохерентен сноп. При това действие холографираният обект се появява на плаката и илюзията за неговата идентичност е пълна.

При холографирането всяка точка на обекта се записва по цялата площ (обем) на регистриращия материал и във всяка негова точка се събират лъчи от целия холографиран обект. Такъв запис на информация се нарича статистически неопределим и е в сила твърдението, че между обекта и възпроизведения образ съществува
статистически неопределим изоморфизъм.

Функционирането на съзнанието е изоморфно на холографията и обобщено човешкият мозък представлява един изключително сложен холографски апарат за обработване на информация, получена в подходяща форма от сетивните органи. На основата на големият брой експериментални доказателства, получени от различни изследователи,
може да се твърди, че всяка мисъл, емоционално състояние, изживяване, чувство и т.н. съответства на някакъв холообраз, който се обработва от мозъка. Всичко, което хората виждат, чуват, усещат, чувстват и си представят има изоморфен холообраз. На
практика паметта представлява една твърде сложна дифузна холограма с много голяма плътност на записите.

В този ред на разсъждения възприемането на музиката ще бъде преобразуване на получените чрез слуха механични трептения в холообраз, който се запомня и обработва от мозъка. Този процес може да бъде наречен декодиране на музикалното послание.

^ ^
Автор |                 М у з и к а |          Слушател
| -------------> |
Нива -| 
на                | - -|- - - - - - - - - - - -|- -
в |-> | ....... |
ъ                      | - -|- - - - - - - - - - - -|- -
з |->                       | Духовно |
п | - -|- - - - - - - - - - - -|- -
р |->                  | Интелектуално |
и | - -|- - - - - - - - - - - -|- -
е |->                     | Емоционално |
м | - -|- - - - - - - - - - - -|- -
а |->                 |Физиологично|
н - -|- - - - - - - - - - - -|- -
е |                 | Механични трептения |
|----------->-----------|
носител на кодирания холообраз

                          Фигура 1




Валиден е също и обратният процес. Създаденият предварително музикален холообраз се кодира и записва във вид на ноти или се преобразува чрез някакъв музикален инструмент в механичнитрептения (звуци), след което става достъпен за възприемане.
Докато музиката достигне от първоначалната холографска форма на автора в разбираем вид (като звукови сигнали) до слу шателя, тя преминава през множество трансформации (нотно за писване, действия на изпълнителя, реакции на музикалния ин струмент и т.н.). Ако се използува един по-абстрактен модел, предаването на музикалните холообрази ще се осъществява по схемата на фигура 1. В действителност всяка схема огрубява изследваните обекти, изкривява ги в определени отношения като премахва пре ходите и нюансите, но в този случай нейното използуване е необходимо като най-компактния и ясен начин за представяне на идеята. Всяко музикално
произведение винаги съответства на сложна дифузна холограма и съдържа кодирани елементи (състояния на автора) от всички нива, показани на схемата. В процеса на възприемане на музиката от слушателя започва обработването на тези еле менти. За декодирането на дадено състояние е необходим мозъчен сигнал със същата степен
на кохерентност, която е имал сигналът, използуван от автора при изграждането на пър воначалния холообраз. След като музиката е носител на сложни дифузни холообрази, то за декодирането на един такъв холообраз ще са необходими множество кохерентни сигнали.

Какво ще стане ако някои от кохерентните сигнали липсват? Възстановеният об раз няма да бъде пълен. Това е едно най-общо обяснение на нееднаквото възприемане на едн а съща музика от различни хора.Ако се разгледа по-подробно схемата на фигура 1, се вижда, че всяко следващо ниво се усложнява, т.е. повишава се степента на
неговата кохерентност. Следователно декодиращите сигнали трябва да имат различна степен на кохерентност, която да нараств а възходящо, за да може да бъде възстановен напълно музикалният холообраз. Когато липсват част от декодиращите си гнали (най-често за определено ниво) във възстановения образ ще липсва определен детайл, съответстващ на неподадените си гнали.
Възниква въпросът коя е причината за липса на определени декодиращи кохерентни сигнали? Отговорът съдържа следните елементи:
1) конкретната индивидуалност на всеки човек;
2) степента на сетивност - чувствителност, музикалност, интуитивност, слух;
3) степента на непредубеденост;
4) образованието на слушателя;
5) възможността за абстрактно мислене;
6) емоционалното състояние в момента на слушане;
7) средата, в която се намира слушателя.

Посочените елементи не претендират за изчерпателност, а само насочват към най-важните черти, които характеризират начина на възприемане на музиката. На практика декодирането на получено музикално послание е сложен процес, който зависи от много
взаимосвър зани външни и вътрешни фактори.

До този момент беше разгледана само холографската страна на музиката, а всяко музикално произведение представлява и колебателен процес с някакъв вътрешен ритъм. Според някои изследователи ритъмът е организатор на единството и целостта на всяка система, на нейното функциониране и съществуване. Всички жизнени процеси на хората се ръководят от определени биоритми.

При слушане на музика се получават различни взаимодействия между музикалният ритъм и биоритмите на слуша теля. Тези взаимодействия са много разнообразни и ще бъдат разгледани в хода на изложението. След като музиката и жиз нените процеси при хората имат колебателен характер, то при описването на възприемането на
музиката може да бъде използувано понятието резонанс. Ако музиката се разглежда от холо графската й страна, резонансът представлява средство за пови-шаване степента на кохерентност на възприемане (това е усло вието за генериране на по-високо
кохерентни декодиращи си гнали, които позволяват по-голяма пълнота при възстановяван е на музикалния холообраз). Като се има предвид ритмичния харак тер на музикалните произведения, резонансът оказва пряко въздействие върху биоритмите на слушателя и може да сепроявява както като организиращ така и като дезорганизиращ фактор.

Обобщено музикалният резонанс може да бъде постигнат по следните
начини:
1) чрез многогласно пеене;
2)ячрез едновременно изпълнение от повече музиканти (оркестър);
3)ячрез използуването на различни инструменти, за които са
предвидени различни партитури;
4) чрез промени на тембрите на звучене.

Много интересно е представянето на музикалните импрови зации върху дадена тема по предложения нов начин. За да е въз можна една импровизация, трябва създаденият от автора музика лен холообраз да бъде декодиран до такава степен, че да е разкрита
ц ялата му вътрешна организация. Така стават известни основните градивни
елементи на музикалната композиция. След като вече има тези елементи, импровизаторът разполага с въз можността свободно да ги обединява и организира по такъв начин, че съвкупността о т тях винаги да дава един цялостен об раз, който да е изоморфен на първоначалния. Конкретната музи кална композиция винаги е
изоморфна на определена идея, а всяка идея може да се разглежда като някаква структура. Тогава импровизацията може да бъде представена като промяна на глед-ната точка за възприемане на дадена структура. Ако се изслед ват по-задълбочено особените свойства на холографията се от крива, че при промяна на гледната точка спрямо холограмата, регистрираното изображение се вижда под нови ъгли,
забелязват се детайли, които преди това са били скрити, има възможност погледът да се фокусира върху близки и далечни части и др. Следователно музикалната импровизацията може да бъде разглеждана като своеобразен "прозорец" за по-различното възприем ане на музикални композиции.

Ако същите разсъждения се приложат за говоримия език, литературата и изобразителното изкуство, то получените модели на взаимодействие между автора и възприемащия са напълно изо морфни, като всеки от тях запазва конкретната си специфика. От изложеното дотук може да се обобщи, че изкуството представлява
своеобразен носител за съхранение на холообрази, записани по различен начин, които хората обменят помежду си.

Каква е целта, която създава необходимост от получаване или
обмен конкретно на музикални холообрази? За да се даде от говор на
този въпрос е необходимо да се разгледа появата и развитието на
музиката в исторически план. Според автора на тази стат ия
музиката се е обособила в сегашния си вид при появата и
утвърждаването на връзката между двете полукълба на мозъка. Някои
изследователи (например Джулиан Джейнс) смятат, че този процес е
завършил около 2500 години пр.н.е. Далечните прадеди не са имали изразено чувство на личностна идентифика ция, т.е. при тях е
липсвал оформен вътрешен диалог. Древният човек е бил еднокамерен
и интуитивен, в някакъв директен кон такт с природата, докато
съвременният човек е с раздвоено съзнание. В процеса на еволюци
я се е осъществило едно по степенно придвижване към левия мозък,
докато личностното само съзнание остане в границите на логическата
половина на съзна нието. По този начин съвременният човек е
загубил директната си връзка с природата (интуитивното познани
е). В своята книга "Енциклопедия на възможностите" Колин Уилсън
казва: "Когато се отпусна и се наслаждавам на музика, острото ми
чувство за идентичност се размива и въпреки че "Азът" е станал
по-голям, а не по-малък, моята идентичност е разширена до възм
ожността да включи "интуитивното съзнание". Това е и главната цел
на музиката - чрез помощта на холообрази, които в повечето случаи
могат да се възприемат само интуитивно, да възстанови хармо нията
между логическото и интуитивното съзнание (лявото и дяс ното
мозъчно полукълбо). По този начин ще се освободят всички онези
скрити възможности на дясното полукълбо и пред човека ще се
разкрие една реална сила, която ще му позволи да вникне в
собствената си същност и да се изкачи на следващото стъпало от
своето космическо развитие.

Информацията е от книгата на Питър Томпкинс и Кристъфър Бърд
"Тайният живот на растенията".







Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. batogo - !!!:))) Поздравления за постинга!
23.11 10:23
Полезно е да се знае, че точно в това е шансът на човечеството да се сближи с природата, да премине към по-висше ниво на съзнание, познание и себе-познание, и да постигне хармоничен, балансиран начин на мислене и на живот.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 7994098
Постинги: 1603
Коментари: 11396
Гласове: 27861
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол