Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2010 19:03 - Българската позиция за гроба на кан Аспарух (Исперих, Есперих, Еспор)-продължение
Автор: bven Категория: Поезия   
Прочетен: 3692 Коментари: 0 Гласове:
4



                   

д-р Дориян Александров

и
с помощта на документите и архива на Гринченко да подредим общата картина. Впрочем, лично аз отчитам, че това е направено доста убедително, макар и частично от нашия изследовател Георги Костов в неговата книга (1).
          
Предметите, които представя Костов (1), а също така Ваклинов (6), Овчаров (5) и Рашев (9) от Вознесенското съкровище, са напълно достатъчни за археологичен анализ. За радост на пишещия тези редове много от предметите са свързани с военното дело и хералди ката, за които може да бъде направена експертна оценка от автора. Анализът ще започнем именно с тях.

               Златни лъвове от седло от Малая Перешчепина /по Рашев и Вернер/:


         image
         
  В гроба на кан Аспарух отгоре са били открити забити три железни палаша (меч-сабя или т.нар. “права сабя”), които Шаповалов определя като “печенежки саби”. На друго място той казва, че “цялата могила била пълна с печенежки саби”. Тук имаме явно противоречие ­ ако, както твърдят Шаповалов и Милер, там са погребани “славяни” и княз Светослав, защо в могилата не е тяхното оръжие (както е прието обикновено), а са поставени “печенежки саби”? А и откъде са взети, след като е ясно, че в тази битка побеждават печенегите, а не русите?

параден златен палаш на кан Кубрат от Малая Перешчепина /по Вернер/:
image
           Самото определяне на българските палаши като “саби”, показва явната некомпетентност на Шаповалов относно старинното въоръжение. Палашът е типично оръжие на конните народи и представлява междинна форма между меча и сабята. Това оръжие се появява в първото столетие пр.Хр. И сабята и палаша се обособяват предимно в Средна Азия и около Кавказ, като се счита, че българите са едни от първите, които пренасят тези оръжия в Европа. Дотогава те не са били познати нито на Рим, нито на Византия (7).Най-старите палаши и саби са откривани именно в български некрополи от V-VII век в Северното Причерноморие и на други места (1, 9, 10) и откритите във Вознасенка образци са именно такива. Това се потвърждава както от формата на клина на острието, така и от начина на изработка. Два подобни палаша са открити и в погребението на кан Кубрат в Малая Перешчепина и те са идентични с тези от Вознесенка (2).
           Палашите, открити във Вознесенка, не могат да бъдат нито печенежки, нито славянски. По времето, когато са действали печенегите (IХ-ХI в.), сред конните народи, в това число и при печенегите, основно оръжие е била вече сабята, а не палашът. Това се потвърждава както от хрониките и архиелогическите находки, така и от редица автори като Ана Комнина, В. Тараторин, Попенко, Герчинко и др. Още по-невероятно е тези оръжия да са славянски, тъй като основни къси оръжия при тях били мечовете и бойните секири. Според Попенко палашът и сабята навлизат доста по-късно на въоръжение в Русия. Най-древният такъв палаш е открит в Киев и е датиран от Х в. Сабята става известна на руснаците в IХ в., а едва към ХIV в. става господстващо оръжие (в Европа, чак през ХVI в.) (6).
             Друг маркер за българската находка във Вознесенка са характерните български бойни колани, добре описани в специалната литература (9). От тях са открити токи, позлатени и посребрени бронзови апликации и златни накрайници (последните изпълняват ролята на пагон, определящ ранга на притежателя си (8). Шаповалов и другите опоненти нищо не коментират относно тази част на находките. Трябва да подчертаем, че те са изпълнени в типичен български стил със зърнест филигран. Подобни и идентични са находките от Малая Перешчепина и множество други от Северното Причерноморие (Южна Украйна), определяни от Рашев като “паметници от Перешчепински тип” (Малая Перешчепина, Вознесенка, Глодоси, Келегей, Лимаровка, Макуховка, Новие Сенжари (Зачепиловка), Новогригориевка, Ясиново (Ясеново и др.). Според Рашев тази група паметници е дотолкова хомогенна и стилна, че някои автори са склонни да я обособят като самостоятелна “Перешчепинска култура” (9).
             Особено характерен при коланните апликации се явява хералдичният трилистник ­ герб на рода Дуло. Той присъства и в обкова на ножниците на палашите, в накрайниците на коланите и в ритуалните чаши (2). 


image      image       image


Този герб се намира по най-важните предмети и в двете погребения на кан Аспарух (във Вознесенка) и на кан Кубрат (в Малая Перешчепина (1, 2, 6). Орнаментите по някои коланни апликации от Вознесенка са изпълнени в характерния български стил “плетеница”, производен на древния български символ “дълголетие” (“космическа костенурка”), добре проучен от нашия изследовател арх. Слави Дончев, който го свързва с Централна Азия и Тибет. За отбелязване е, че всички предмети и от двете погребения, които носят владетелския герб, са златни или сребърни, което още веднъж подчертава царският им произход.
/продължава/
  





Тагове:   оръжия,   Кубрат,   Аспарух,


Гласувай:
4
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10442035
Постинги: 2245
Коментари: 12170
Гласове: 32137
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031