Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2010 08:55 - Българският календар през Възраждането
Автор: bven Категория: Поезия   
Прочетен: 3970 Коментари: 5 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Йордан Вълчев
Изображения на календарните години са били използвани  не само за възшествени гербове на владетелите. С тях са се датирали знатни обществени
и частни постройки. Масовото  възрожденско строителство  изважда на показ и календара: ма-
настири, черкви, чешми, частни сгради разкриват по стените си календарните животни, съпътствани от съответните години по съвременното летоброене.
Койчо Граматик от с. Мирково, Пирдопско, изобразява себе си на кон върху първия лист от своето съчинение. Годината е 7090 от Сътворението на света = 1582 г., която е Кон. Съхранено е в Народната библиотекапод името „Апокрифен сборник (Панагюрски)“.В музейната сбирка на Врачанската митрополия има престолен кръст, работен в самия край на 1601 г., когато по календара започва година Барс – под рамената на кръста са изобразени два възправени един срещу друг барса. В църковния историко-археологически музей на София се намира владишкият жезъл на митрополит Гавриил от Велико Търново – работен е през 1612 г. Жезълът завършва с изображения на две мишки – годината е по календара Мишка.

                     image

В 1668 г. австрийският император Леополд I (1658-1705) посветил щит за барон Петър
Парчевич. Покрай другите елементи върху щита са изобразени два короновани козела.Левият отбелязва рождената1608 г. на Парчевич, а десният – годината на неговото възшествие – 1668 г. И двете години са
по нашия календар Коч, Овен, Козел.

1835 г., във Велико Търново турският съд произнася смъртни присъди над членовете на Велчовата завера.

През 1849 г.,недалеч от бесилото, Кольо Фичето, един ственият останал жив, построява прочутата „Къ-
ща с маймунката“. Статуйката – в горда фараонска поза под еркера – отбелязва трагическата 1835 г., която е Писин, Маймуна.
Върху първия лист от своето евангелие поп Минчо Хаджипопнеделев, или поп Минчо Пищовлията, от с. Дъбене, Карловско, разчертава живота си в последователни 12-годишни цикъла.Роден е в самия край на 1836 г.,когато започва годината Петел.Под 1836 рисува гребен на петели пише „петель“, а отгоре изписва 1837 (по това именно разбираме, че е роден между 22 и 31 декември). Дванайсетгодишните цикли вървят до самия край на 1920 г. – свещеникът скромно е предвидил за себе си живот от 84 г., но загива в Априлското въстание.
През 1856 г. се съгражда голяма чешма в двора на Лопушанския манастир. Михайловградско. Върху източната ниша на чешмата е изобразена двуглава птица с неестествено разперени криле. Символизира змей,годината е именно Змей.
1857 г. в Панагюрище започва строежът на прочутата къща,в чийто двор ще се освети знамето на Райна княгиня през 1876г. В югозападния ъгъл на високата каменна ограда е увековечено  името на строителя – Ганчо от Смолско (Пирдопско). А под надписа вдясно е изобразена нагъната змия – годината е Змия.
През 1862 г. започва възстановяването на манастира в с.Струпец. Врачанско. Върху западната страна на голямата дворна чешма е изобразено куче – датира се началото на работата.

В 1869 г. Васил Левски тръгва на първата си обиколка из България с възванието „Към български народ“, с което се започва общонационалната борба за освобождение. Годината е Змия и тя е изобразена със змии под корниза на Паметника на Апостола в София. Там е отбелязана и годината, в която опълченците възпират на Шипка армията на Сюлейман паша – с волски черепи. 1877 г. е Вол. По правило календарните животни от възрожденс- кото  време се придружават от допълнителни изображения, които „декларират“, че се отнася именно за българското летоброене,за българския календар.

Мраморната чешма от Сяр – Сандански, завършва с фронтон. Горе виждаме лице на мъж,от него излизат две оплетени крила нагоре и две надолу, вляво и вдясно – по едно крило: изобразено е слънцето, по което познаваме четирите посоки на света – от тях север-юг са за българския календар особено важни (заради Полярните звезди, по които се отчита българската аннус магнус). Под слънцето са разположени символи на деветте планети – Юпитер с профилна старец; земята – лице на млад,засмян мъж, анфас, оградено с много бройни лъчи; между Юпитер и Земята са разположени два потира, житен сноп и четири едри разцъфнали маргаритки („безразличните“ спрямо календара планети).И най- обикновеният зрител,като гледа описаните изображения, ще се досети, че става дума за планетната ни система. Но оттук започва порази-телната изненада: древният и средновековният европейски свят познава шест планети – Меркурий, Венера, Марс, Земя.Юпитер и Сатурн, седмата планета – Уран, е открита от Хершел в 1781 г., осмата – Нептун,от Адамс-Льоверние в 1846 г., адеветата – Плутон, от Тойнбив 1930 г. Как в 1364 г. българите са знаели, че планетите са девет?! Строителите на мраморната чешма в Сяр и на чешмата в Лопушанския манастир дори да са били наясно в 1854 и 1856г. с откритията на Хершел и наАдамс-Льоверние (което е невероятно при невежественото състояние на Турската империя и
затънтеността на селищата),не биха могли да знаят, че в 1930г. ще бъде открита и деветата планета…

Равнораменният кръст е най-простият графичен и каменоделски символ на българския календар – слънцето и четирите посоки на света. С равно - раменен кръст започват надписите на Омур Таг – с това той декларира националната си принадлежност. Изследвачите неправилно смятат, че се отнася за християнски кръст, а би трябвало да изключат у Омур Таг такава „украса“, защото той е известен като гонител на християните. Равнораменен кръст,
декларация за национална принадлежност, ще видим и върху много монети на древните ни царе.

Накрая ще си позволя да разкажа една наглед забавна календарна преживелица.През 1968 г. се придвижвах пеша от Елисейна към манастира
„Седемте престола“. В източния край на село Осеновлаг (Осеновилаг) видях стара двукатна къща
– долу обор за добитъка, горе – стаи за живеене. Таванската част образуваше триъгълник над фасадата. В средата зееше кръгъл отвор за проветряване. Над отвора се бе увила прясно боядисана ламя, която по-късно щях да оприлича на ламята на Струпецкия манастир. Свежестта на рисунката не отговаряше на порутения вид на къщата и потърсих стопанина, за да задоволя едно любопитство. Той се представи като „бай ти Стоян“.Запитах го какво търси тази ламя горе, а мъжът отвърна:
„Ами ламя! На това му се дума змей. Така поричаше и деда ми.И он беше Стоян. Змейовината беше почнала да се лющи, та дечурлигата решиа да я подновят. Рисуваа, рисуваа, ама по-рано беше по-арно издокарано. Питал съм и дедата, и баща ми. Заповнил съм, дека къщата е построена от дедо двайс’ годин преди да иде у Балканската война. И пресметам, че е било илядо осемстотин девеесе и втората година. От тогай е и змейо. Он деда ми беше голем гявол, се знаеше по нещо. „Те това е – вика, змейо е на къщата!“ Ама защо е баш на къщата, не знам. Он и на мене ми викаше Ташо, а сите другими викаа Стоенчо, Стоян, Стоянчо, Стойо. И като го питам оти съм за него Ташо, он подмигнуе и каже – голема дзверотина е товаТашо, нали си роден двайс’ и първата годин, глей само да не кукуригаш, ами паметен да бъдеш.Демек подиграваше ме нещо си.“
Като се досетих за Стоян през 1972 г., хукнах към Осеновлаг. Къщата я нямаше. На нейно място се издигаше двуетажна, железобетонна постройка. Стопанинът и синовете му заминали по работата си в Мездра – работели по железниците, повече снахите и внуците не можаха да кажат. Остана ми записката
с нейните две дати – 1892 г., когато се е построила старата къща, украсена със „змейовината“, и 1921   г.,  когато се е родил Стоян -Ташо. Първата година е по календара Змей, а втората – Петел. Дядото е наричал Ташо своя внук Стоян, защото е знаел-помнел, че някога на петела се е казвало тах, тох и е можел да определя съответната година по съвременното летоброене. А щом като е могъл да „натъкмява“ петела, непременно е знаел и повече. Но започнала да настъпва забравата, забравата… Останало ни само доказателството,че щом дядото е викал на внука си да не „кукурига“, той наистина е свързвал Ташо с петел! Стоян -Ташо е последвал прилежно съвета на дядо си – „паметен да бъдеш“, тръгнал по железниците със синовете си, напечелил
пари, подновил дома.

Със съкращения от книгата „Календар и
хронология“, Център за изследвания на
българите ТАНГРА ТанНакРа






Тагове:   манастир,   календар,   кръст,


Гласувай:
10
0



1. stela50 - Много хубав постинг ,Бвен ...
26.11.2010 11:43
Факти ,примери ,доказателства - интересно и убеждаващо .
Поздрави и лек петъчен ден !
цитирай
2. bven - На 1: Стела, благодаря за оценката!
26.11.2010 19:24
Радвам се, че тази информация за нашето минало ти хареса - явно подсъзнателно ние всички го знаем! Лека вечер и хубави почивни дни!:)))
цитирай
3. balkan1 - КАЛЕНДАР
05.12.2010 12:38
Разгледайте моя блог и по точно статията най долу.
цитирай
4. bven - На 3: balkan1, благодаря, че ми обърна внимание -
08.12.2010 15:52
има много интересни постинги!
цитирай
5. balkan1 - Обаче
27.01.2017 15:35
Прегледай отново поста за календара и обърни внимание на СИСТЕМАТА, КОРЕКЦИИТЕ и ЛЕТОБРОЕНЕТО, защото писанията по горе не са верни!
Това че нещо е отпечатано на книга не означава че е вярно!
Навремето в училище изучавахме "Основи на комунизма", изпитваха ни, поставяха ни оценки и това се отразяваще на успеха ни, А ДНЕС НЯМА НИТО КОМУНИЗЪМ - НИТО СВЕТЛО БЪДЕЩЕ!!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10444636
Постинги: 2245
Коментари: 12169
Гласове: 32144
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031