Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2013 08:00 - иван охридски
Автор: bven Категория: Поезия   
Прочетен: 1029 Коментари: 0 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Рудолф Абел спасява Иван Охридски


Казвам се Иван Охридски, полковник. Началник съм на Първо отделение на Следствения отдел на Държавна сигурност... Това е постановление за задържане под стража, санкционирано от главния прокурор на СССР. Гражданино Иван - Асен Христов Георгиев, още Жорж Дювал, Вие сте арестуван в обвинение в шпионаж...



image
 
В средата на шейсетте години на миналия век, в представителната болница на КГБ край Москва, гасне полковник Иван Охридски. Той е контраразузнавач номер едно на България. Още не е отшумял триумфа му, свързан с ареста на шпионин номер едно в България - Иван- Асен Христов Георгиев, сочен за един от най- важните агенти на ЦРУ за всички времена. Този триумф е донесъл на Охридски рядка, деликатна, непроучена още болест. Игрите на съдбата често надхвърлят представите и най- богатата фантазия, защото става ясно, че дните на Охридски са преброени и само чудо може да го спаси! Чудото става - Иван Охридски е спасен благодарение на намесата на култовия разузнавач номер едно на СССР, известен най- вече като полковник Рудолф Абел.

В Москва три години преди тези събития, на 8 септември 1963 година, в неделя по мраморните стъпала на Гранд Хотел "Метропол".се изкачват неколцина строго облечени мъже. Те трябва да сложат финала на най-скъпия арест на шпионин
в историята на тайните войни.
Един от мъжете почуква внимателно на вратата на представителен апартамент. Отвътре се чува: "Входите". Гласът е на Иван - Асен Георгиев, българин в командировка, 56 годишен, един от най- видните общественици на страната, юрист, пръв главен секретар на МВР след Девети септември, дипломат, представител на България в ООН и агент на ЦРУ.
Няколко дни всяка негова крачка, жест и дума е наблюдавана на специални монитори. Това е абсолютна новост дори за КГБ. По ирония на съдбата, пръв в световната литература предвижда видеонаблюдението българския писател Тотю Тотев, писал тридесет години по- рано криминални романи с псевдоним Джак Оворбаг. Цялото трасе, по което се е движил Георгиев е било осеяно с миниатюрни скрити камери. В хотела келнерите, камериерките и чистачките са офицери от КГБ.

Рудолф Абел
Точно 90 души от службата за външно наблюдение според бившия анализатор на Следствения отдел на ДС Илия Богданов, са заети със следене на кошмара за българската ДС и руското КГБ.
След "входите" в апартамента на Георгиев нахлуват добре облечените мъже, двама от тях застават до всеки прозорец, влиза и лекар, готов за всякакви изненади. До шпионина се доближава 38- годишния ръководител на българската група, пристигнала със специалната мисия в Москва с един Ил 14 и изважда от представителната си чанта официален документ, подпечатан с няколко печата и подписи.
- Казвам се Иван Охридски, полковник. Началник съм на Първо отделение на Следствения отдел на Държавна сигурност... Това е постановление за задържане под стража, санкционирано от главния прокурор на СССР. Гражданино Иван - Асен Христов Георгиев, още Жорж Дювал, Вие сте арестуван в обвинение в шпионаж...

От тук започва личната трагедия на полковник Охридски

Истината за шпионина с царско име и до днес е в мъгла. В търсенето й, Охридски ще се сблъска с натиск от властта в София, от КГБ в Москва, ще се бори срещу процесуални нарушения, тенденциозно противоконституционни дори за онова време. Два месеца Охридски ще води беседи с Георгиев, повечето от тях непротоколирани, ще стигне до извода, че това е идеен противник За седем години ЦРУ е привело на негова сметка в Швейцария само 4 000 долара. Ще разбере че това е философ, че е ортодоксален сталинист, че се е представил в услуга на ЦРУ само за да - както ще каже в последната си дума, отивайки на разстрел: "спаси човечеството от Хрушчов".

Иван Охридски

Настоявал е пред ЦРУ да напусне страната и да му се помогне да основе философски институт на името на Хегел... Ще започне неравна битка за отлагане на смъртната присъда, като ще стигне дори до Тодор Живков и почти ще успее, но ще се намеси Мирчо Спасов, който ще убеди Тато, че "Охридски е страшно изморен от трудното следствие и душата му е обсебена от този дявол Георгиев, случва се, дето се казва и в най- добрите семейства".
Охридски ще получи награда за добре свършената работа - златната запалка, но  това няма да спаси златното му сърце. Болестта ще го прикове и както сам казва "загубих надежда". Българските лекари ще си измият ръцете като го пращат в Москва. Охридски решава, че е дошло време за последното му желание - иска да минат през ГДР, за да види с очите си и прочутия мост Глиникер, на който стават размените на разузнавачи от двата блока. Пръв по него е минал съветската легенда Рудолф Абел, разменен за летеца Пауърс от шпионската лаборатория 102, главен конструктор на която е българина Асен Йорданов.
И в култовата болница в Москва вдигат ръце от Охридски.
По някое време един от лекарите се спомня, че чел анотация за изложена лекарска практика във фирмен английски медицински ежегодник, за случай, напомнящ симптомите на българския пациент. По онова време, перфектно владеещите английски  се броят на пръстите на едната ръка. Тогава една медицинска сестра казва, че има пациент, стар чекист, чието болнично легло е винаги отрупано с книги на английски език.

Сред лекарите дори тайно се шушука, че официалната биография на чекиста е лъжлива и че той е американец и английския всъщност му е матерен език. Медицинският журнал е намерен, а чекиста с удоволствие превежда перфектно и буквално историята за борбата с болестта. Започва връщането на Охридски към живота.
Един ден главния лекар пита нашия човек дали би приел на посещение в стаята си съветски колега, и че той е превел по тяхна молба съдбоносна за лечението му

медицинска статия

На другия ден при Охридски влиза строен, вече на години мъж, с открито, високо чело, правилен нос, очила, ръкува се веднага и внася дружеска атмосфера; скарах се с лекарите - казва, наплашили са Ви, затворили са Ви, дори на затворник разходка се полага, какво е това, после се извинява, прощавайте, не Ви се представих, Рудолф Иванович Абел, Ваш колега...
"Не помня как поех ръката му" - ще разказва по- късно Охридски, "той - легендата, нарече мен, обикновения контраразузнавач, колега"... Успява само да възкликне: "Боже мой! Човекът от моста Глиникер?!"
Ще започне дружбата между двамата. Ще започне отпускането на мъртвата хватка на болестта. Благодарение на Рудолф Абел.
Охридски, в който винаги е живял писателя /той ще остави две книги, два сценария за филми/ пита съветския разузнавач ще пише ли мемоари. "Че кой сега не пише", ще отвърне неопределено Абел. След години в плановете на две издателства - руско и българско - ще има обявено излизането на спомените, но няма да се появят - нито там, нито у нас.



image                                                                         Мирчо Спасов

Защо - кой ти казва, а и смееш ли да питаш...
Иначе Абел дава урок на Охридски - до тогава, казваше той, имах повече от двадесет години служба в контраразузнаването. Абел ми показа, че съм в началото на пътя си. А дотогава смятах, че съм стигнал по върховете...
Ще живее още 15 години...


Може би тайната на болестта ще я реши окултизмът
Според окултисти, силата на погледа е в състояние дори да промени структурата на ДНК у други хора.
"Вижте този поглед - казва Охридски в минути на откровение, сочейки снимката, на която Иван- Асен Георгиев слуша смъртната си присъда - Това е поглед на човек над живота и над смъртта..."
Този поглед вероятно е легнал и в основата на болестта на Охридски.

Мирчо Спасов, "бандит и убиец" по думите на самия Тодор Живков, човек на първичните инстинкти и с интуиция на селски хитрец, не е разбрал същността, но безпогрешно е доловил въздействието на Георгиев над Охридски и чувството за вина у контраразузнавача към човека Иван - Асен. Свързан със закононарушенията и с други сили, искащи непременно бърза екзекуция на шпионина /най- добре мълчат мъртвите/, Мирчо Спасов е в основата за бързото вземане на решение - само след 96 часа - за привеждане в изпълнение на присъдата. За сравнение - 96 дни минават от обявяването до решението за екзекуцията на Радан Сарафов.


ЦРУ изостава от българските служби

Американците трябва да запеят песничка "Кога ще ги стигнем българите".
Защото шапките им ще паднат от изненада, ако научат някои от тайните на нашата Държавна Сигурност.
ФБР например, няма право да извършва арести вън от територията на САЩ.
Българската ДС - има.
Арестът на Иван - Асен Георгиев в Москва не е безпрецедентен. 13 години по- рано в Букурещ, българските контраразузнавачи спират пътническия самолет от София за Москва и арестуват Денчо Знеполски, легендарен партизански командир, с обвинение, че заминавал за съветската столица, за да убие Сталин.


Кой сте вие, Уилям Фишер?

И до днес истинската биография на Рудолф Абел не е разказана.
С ТОВА име той е известен след ареста му в САЩ, където работи като нелегал под името Майкъл Колина, фотограф, художник. Подвизите му през Втората Световна Война са обвити в мистерия. Писателят - етнически българин, Вадим Кожевников твърди, че за култовият роман и телевизионен сериал "Щит и меч", е използвал за прототип на героя си дейността на Абел в лагера на хитлеристите. Един петокласен унгарски писател го взе на истина и като преразказа романа, се писа биограф на разузнавача. Дори сериозен изследовател като Хенрих Боровичка, приема измишльотината за самата истина. Гарнира я с основаната на действителната история на процеса срещу Абел в САЩ, описан в книга от адвоката му - Джеймс Донован.
С годините започна да се твърди, че Абел бил син на съветски учен, че от дете учел немски, появи се и уж действителното му име Александър Белов.
Едва в последните години се яви и най - новата версия: това е чист американец, роден в руско еврейско семейство, живеещо от много години в САЩ, че истинското му име е Уилям Хенрикович Фишер.
Така ще го наричаме до следващата лъжичка от тайната...

                                                                                                            копие



Гласувай:
9
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10435083
Постинги: 2244
Коментари: 12164
Гласове: 32119
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031