Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2014 09:09 - за човешкото творчество
Автор: bven Категория: Технологии   
Прочетен: 1277 Коментари: 2 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                   
                 ДРУГИТЕ СВЕТОВЕ

Видях друг свят, друга планета. Ясно и детайлно запомних всичко , което се случи на нея, и в същото време в съзнанието ми ума усещане, че да се види такова нещо е невъзможно. Представяте ли си, умът и съзнанието ми говорят, че да се види такова нещо е невъзможно, а те - виденията, картините и досега са в мен. И ще се постарая да ги опиша.

Стоях на почва, подобна на земната. Наоколо нямаше абсолютно никаква растителност. Казвам - “стоях”. А може ли да се изразя така, - трудно е да се каже. Нямах нито крака, нито ръце, нямах тяло, и в същото време ми се струваше, че усещам стъпалата си, а през подметките - камънака и неравностите на повърхността.
Наоколо, докъдето ми стигаше погледа, над почвата се извисяваха прилични на металически, яйцеобразни и квадратни, като куб, машини. Казвам - “машини’, защото най-близката до мен бръмчеше леко. От всяка от машините в почвата влизаха множество различни по дебелина шлангове. Някои шлангове леко потреперваха, сякаш през тях нещо се изсмукваше от почвата, а някои бяха в спокойно състояние. Никакви живи същества наблизо нямаше. Изведнъж видях, как от едната страна на странния механизъм се разтвориха врати, и от тях бавно изплува някакъв диск, подобен на този, който хвърлят спортистите, само че голям. Диаметърът на диска беше около четиридесет и пет метра. Той увисна във въздуха и се завъртя. Спусна се малко по-ниско, после излетя и се понесе съвършено безшумно над мен. Другите, стоящи по-далеч механизми направиха същото, и още няколко диска прелетяха един след друг над мен след първия. И отново - пустота, само бръмченето и потракването на странните механизми. Околната картина събуждаше интерес, но повече плашеше със своята безжизненост.
-Не се бой от нищо Владимир,- внезапно се чу гласа на Анастасия и аз му се зарадвах.
-Къде си Анастасия? - попитах.
-До теб. Ние сме невидими, Владимир. Тук сега присъстват нашите чувства, усещания, разумът и всички невидими енергии. Тук ние присъстваме без нашите материални тела. Никой не може нищо да ни направи. Можем да се опасяваме само от себе си, от последствията на собствените ни усещания.
-Какви могат да бъдат последствията?
-Психически. Ами, като да се побъркаш временно.
-Да се побъркаш?
-Да, само временно, за месец или два, видението на други планети бунтува човешкия ум и съзнание. Но ти не се бой, това теб не те заплашва. Ти ще издържиш. И тук не се бой от нищо, повярвай, разбери, Владимир, сега си тук, но за тях тебе те няма. Сега сме невидими и всепроникващи ние.
-Аз не се страхувам. По-добре ми кажи, Анастасия, какви са тези машини, които бръмчат тук? За какво са?
-Всяка от тези яйцевидни машини - е завод. Те произвеждат така интересуващите те летящи “чинии”.
-А кой обслужва, кой управлява тези заводи?
-Никой. Те са програмирани изначално за производството на определено изделие. По тръбите, които отиват в недрата, се всмуква необходимата и в нужното количество суровина. В неголеми камери се извършва топенето, щамповане, после сглобяване, и навън излиза напълно готово изделие. Такъв завод е много по-рационален, от всеки един земен. Отпадъци от неговата работа почти няма. Не е нужно да се занимават с транспортиране на суровина от далечни места. Не е нужно да се пренасят до мястото на сглобяването отделните детайли. Целият процес на формирането на изделието се извършва на едно място.
-Потресаващо! Ето такова чудо ни трябва! А кой управлява новата летяща чиния? Видях, че те всички летят в една посока.
-Никой не ги управлява, те сами си летят към мястото на складиране.
-Невероятно! Направо като живо същество.
-Точно в това няма нищо невероятно, даже за земните технологии. Нали на Земята също има безпилотни самолети и ракети.
-Но тях все пак ги управляват хора от земята.
-Отдавна вече на земята има и такива ракети, които са програмирани от по-рано към определена цел. Достатъчно е да се натисне копчето “старт’ и ракетата сама стартира и лети към определена цел.
-Може и да има. И наистина какво съм се зачудил тук.
-Ако се замислиш, може и да не се чудиш много. Само че в сравнение с земните технологии, тук има значителен прогрес. Тези заводи Владимир, са многофункционални. Те могат да произвеждат много неща, от хранителни продукти до мощни оръжия.
-А от какво се правят хранителните продукти? Тук нищо не расте.
-Всичко има в недрата. Необходимите сокове при нужда от недрата ще отбере машината, ще ги пресова в гранули. В тези гранули има всички вещества, необходими за жизненото обезпечаване на плътта.
-А с какво, самата тази чудесия, се храни, електроенергия кой й подава? Не се виждат никакви
проводници. -Тя и енергия сама за себе си изработва, използвайки всичко обкръжаващо.
-Виж ти каква е умна! По-умна от човека.
-Съвсем не е по-умна от човека. Това е просто машина. Тя се подчинява на зададена й програма. Много е лесно да бъде програмирана. Искаш ли да ти покажа, как се прави това?
-Покажи ми.
-Хайде да се преместим по-близо до нея.
   
Ние стояхме на метър от туловището на огромния, като девететажно здание, механизъм. По-ясно се чуваше неговото пукане. Множество гъвкави, като пипала, тръби отиваха в недрата и помръдваха. Повърхността не беше съвсем гладка. видях окръжност, примерно с диаметър около метър, гъсто покрита с тънки, като косъмчета, проводници. Те помръдваха, всеки сам за себе си.
-Това е антена на сканиращо устройство. Тя улавя електроимпулсите на мозъка, който се използва за съставяне на програмата, способна да изпълни получената задача. Ако твоят мозък моделира някаква вещ, машина ще трябва да я произведе.
-Всякаква вещ?
-Всякаква, която би могъл детайлно да си представиш. Сякаш я строиш с мислите си.
-И автомобил всякакъв?
-Разбира се.
-И мога да опитам още сега?
-Да. Премести се по-близо до приемника и отначало мислено застави неговата антена да се обърне към теб с косъмчетата си. Щом това стане, започни да си представяш желаното.
Аз стоях до косместата антена и, изгаряйки от любопитство мислено, както каза Анастасия, желаех всички косъмчета да ме слушат. И те отначало се обърнаха към мен, после всички ситно трепкайки, насочиха своите краища към моята невидима глава и замряха. Сега трябваше да си представя някаква вещ.

Не знам защо, започнах да си представям автомобил “Жигули”- модел седем - колата, която имах в Новосибирск. Всичко в детайли се опитвах да си представям: стъклото и капота, бампера, цвета и даже номера. Изобщо, всичко дълго си представях. Когато ми омръзна - се отдалечих от антената. Грамадната машина забръмча по-силно от обичайното.
-Ще се наложи да изчакаме, - обясни Анастасия, - Сега тя демонтира недоправеното изделие и съставя програма за изпълнение на твоя замисъл.
-И дълго ли трябва да чакаме?
-Мисля, че не много.
Ние се приближихме до другите машини. Когато разглеждах разноцветните камъни под краката си, гласът на Анастасия съобщи:
-Мисля, че изготвянето на помисленото от теб е завършено. Хайде да видим, как се е справила със задачата.
Преместихме се до познатата машина и зачакахме. След известно време вратите й се отвориха, и по гладката стълба на почвата се спусна “Жигули”. Но до красотата на земния автомобил, урода, който стоеше пред мен, беше много далеч. Първо, имаше само една врата. Врата само от страната на шофьорската седалка. Вместо задни седалки - някакви намотани проводници и парчета гума. Заобиколих, или се преместих, около изделието. Не можеше да се нарече автомобил.
От дясната страна нямаше две колелета. Преден номер, както и бампер, също нямаше. Капотът, изглежда не се отваряше - той беше едно цяло с каросерията. Ами, изобщо, не автомобил беше изработил този уникален завод, а някаква карикатура с неясно предназначение.
И аз казах:
-Ама че изделие произведе извънземното предприятие. За такова нещо всички конструктори и инженери от земно предприятие могат да ги уволнят.
В отговор се раздаде смехът на Анастасия, а после чух гласът й:
-Разбира се, че могат да уволнят. Но нали главният конструктор в този случай си ти, Владимир и виждаш плодът на твоята конструкция.
-Аз исках нормален съвременен автомобил, а тя виж какво изплю.
-Да искаш не е достатъчно. Нужно беше да си представиш всичко до най-дребните детайли. Ти дори врата за пътниците не моделира в своето въображение, само една врата за себе си измисли. И колела само от своята страна си представи. От другата страна те домързя да направиш колела. Мисля, че ти и за двигателя не помисли.
-Не помислих.
-Значи, няма в твоята конструкция двигател. Защо тогава се обиждаш да производителя, ако сам си му задал такава недовършена програма?

Изведнъж аз видях или почувствах приближаването на три летателни апарата.”Трябва да се омитаме.” - мярна се мисъл, но гласът на Анастасия ме успокои.
-Те няма да ни забележат и няма да ни почувстват, Владимир. При тях постъпи информация за отклонение в работата на завода, сега сигурно ще започнат да търсят причината. Можем спокойно да наблюдаваме живите обитатели на тази планета.
От трие неголеми летателни апарата излязоха петима извънземни… Те бяха много подобни на земните хора. Не просто подобни, а всичко при тях беше както при земните хора. Бяха добре сложени. Никакво изгърбване, изправено и гордо, атлетичните им тела държаха красиви глави. И коси имаха на главите си, и вежди на лицето, а единият имаше и мустаци, внимателно подстригани. Облечени бяха в плътно прилягащи на тялото тънки разноцветни комбинезони.

Извънземните се приближиха към направения от техния завод автомобил или, по-точно - подобие на земен автомобил. Стояха до него и мълчейки, без емоции, го гледаха. “Сигурно съобразяват” - помислих аз.
От групата на стоящите се отдели най-младия на вид русокос извънземен и се приближи към вратата на автомобила, опита се да я отвори. Вратата не поддаде. Сигурно ключалката заяде. По-нататъшните му действия бяха съвсем земни, и това ми хареса много. Русокосият удари с длан по вратата около ключалката, по-силно дръпна дръжката и вратата се отвори. Той седна на шофьорската седалка, хвана кормилото и започна внимателно да разглежда приборите на панела.
“Юнак, - помислих аз, - умник”. И в потвърждение на своето заключение чух гласа на Анастасия:
-Това е много голям по техните мерки учен, Владимир. При него много бързо и рационално работи мисълта в техническо направление. Освен това той изучава бита на няколко планети и на Земята в това число. И името му е подобно на земните - Аркаан се казва.
-А защо на лицето му няма учудване от това, което заводът им е произвел не както трябва?
-Чувства, емоции обитателите на тази планета почти нямат. Техният ум работи рационално и гладко, без да се подлага на емоционални изблици или отклонения от набелязаната цел.

Русокосият излезе от колата, издаде звуци, подобни на Морзовата азбука. От групата извънземни се отдели един възрастен, застана до косматата антена, до която по-рано аз стоях. После всички седнаха в своите апарати и изчезнаха.
Заводът, произвел автомобила по мой проект, отново забръмча. Неговите тръби-пипала се измъкваха от земята и се насочваха към най-близкия такъв завод-автомат, от който излизаха също тръби-пипала. Когато всички пипала се съединиха едни с други, Анастасия каза:
-Виждаш ли, те зададоха програма за самоунищожение. Всички детайли на завода, дал отклонението, ще бъдат претопени от другия завод и ще се използват в производството.
И на мен си стана малко жал за завода-робот, с който така несполучливо създадохме земен автомобил. Но нищо не можеше да се направи.
-Владимир, искаш ли да видиш бита на обитателите на тази планета? - предложи Анастасия.
-Да.
Ние се озовахме над един от градовете или селата на голямата планета. Изгледът отгоре представляваше следната картина.
Докъдето стигаше погледа, целият този населен пункт се състоеше от множество цилиндрични, подобни на съвременните небостъргачи, съоръжения, които бяха разположени по много окръжности. В центъра на всяка окръжност се намираха по-ниски конструкции, напомнящи по нещо на земните дървета, даже множеството им листа-локатори бяха зелени. И Анастасия потвърди, че тези изкуствени конструкции събират от недрата необходимите за храненето на организма компоненти вещества, които впоследствие се подават по специални тръбопроводи в жилището на всеки обитател на планетата. Освен това тези разположени в центъра на окръжностите конструкции поддържат необходимата атмосфера на планетата.
Когато Анастасия предложи да влезем в някой от домовете, аз попитах:
-А в дома на русокосия извънземен, който седна в колата, можем ли отидем?
-Да, - отговори тя. - Той точно сега ще се върне в къщи.
Ние се оказахме почти на самия връх на един от тези цилиндрични небостъргачи. Прозорци в извънземния дом нямаше. Кръглите стени бяха боядисани с неярки цветове на квадрати. Под всеки квадрат имаше вдигаща се врата, както в гараж. От време на време от отварящият се в долната част на квадрата отвор излиташе неголям летателен апарат, подобен на тези, които бяха край завода-автомат, и летяха в свои посоки. Изглежда, че в този висок дом под всеки апартамент се намираше неголям гараж за летателния апарат.
В дома нямаше врати и асансьори. Всеки апартамент имаше отделен вход направо от гаража. И както после се изясни, такъв апартамент имаше всеки жител на планетата, достигнал определена възраст.
Самият апартамент отначало не ми хареса. Когато се озовахме в дома на русокосият извънземен, аз отначало се учудих на бедността и простотата му. Стаята, от примерно тридесет квадратни метра, бе съвършено празна. Не стига това, че нямаше прозорци и вътрешни сени, но отсъстваха и минимално необходими мебели. На гладките стени в светъл цвят нямаше нито една картина за украса.
-Той да не би току що да е получил този апартамент?-попитах Анастасия.
-Аркаан живее в този дом вече двадесет години. Всичко необходимо за почивката, развлечението и работата му е в апартамента. Това необходимо е монтирано в стените. Сега сам всичко ще видиш.
И наистина, щом русокосият извънземен се качи от гаража, тавана и стените на стаята засветиха с мека светлина. Аркаан се обърна с лице към стената до входа, положи длан на повърхността и издаде звук. На стената се очерта светещ квадрат.
Анастасия коментираше всичко което ставаше в апартамента: ”Сега компютърът по линиите на ръката, и по очите идентифицира притежателя на апартамента, сега го поздравява и съобщава времето на отсъствието му и необходимостта от проверка на физическото му състояние. Виждаш ли Владимир, Аркаан и втората си ръка положи на пулта и дълбоко издиша за да може компютърът да провери физическото му състояние. Проверката е завършена, на екрана се появи съобщение за това, че му е необходимо да приеме хранителна смес. И въпрос: - с какво възнамерява да се занимава стопанинът в близките три часа?
Нужно е компютърът да знае това, за да приготви съответната смес. Сега Аркаан поръчва смес, способна максимално да активизира неговата умствена дейност за близките три часа, после възнамерява да спи.
Компютърът не му препоръчва да се занимава с активна умствена дейност в продължение на три часа и му предлага да употреби състав, разчетен да поддържа активна работа за два часа и шестнадесет минути. Аркаан се съгласи с мнението на компютъра.
В стената се отвори неголяма ниша, от която Аркаан взе за дръжката някаква гъвкава тръбичка, насочи краят й към устата си, пи или яде от шланга и отиде към противоположната стена. Нишата с тръбичката се затвори, квадратът на екрана угасна, сената, където току що беше стоял извънземният, стана отново гладка и едноцветна.
“Ама че работа, - помислих аз, - при такава техника отпада необходимостта от кухня с цялото й оборудване:съдове, мебели, чистене. Че и нуждата от жена която да може да готви добре, отпада. Още и състоянието на здравето компютърът проверява, и храна приготвя когато е необходимо, и препоръки всякакви дава. Интересно колко ли би струвал такъв компютър, ако го произвеждаха у нас на Земята?” И веднага гласът на Анастасия съобщи:”Що се отнася до разходите, то по евтино е да се оборудва всеки апартамент с подобно устройство, отколкото да се затрупва кухня с мебели и множество приспособления за приготвяне на храна. Те са много по-рационални от земляните във всичко, но на Земята съществуват много по-рационални неща отколкото при тях”. Аз не обърнах внимание на последната фраза на Анастасия. Заинтересуваха ме следващите действия на Аркаан. Той продължи да командва със звуци и в стаята станаха следните събития.
От стената започна да се издува кресло. До креслото се отвори още една малка ниша, от която се измъкна масичка с някакъв полупрозрачен запушен съд, подобен на лабораторна колба. На противоположната стена на стаята засвети голям екран, около метър и половина-два в диаметър. На екрана седеше в кресло красива жена в плътно прилепнал по тялото комбинезон. Жената държеше в ръце съд, подобен на стоящия на масичката до Аркаан. Изображението на жената на екрана беше обемно, много по-добро, отколкото на нашите телевизори. Изглеждаше сякаш тя не е на екран, а стои направо в стаята. Както обясни Анастасия, Аркаан и седящата срещу него жена, правеха своето дете. ”У обитателите на тази планета отсъстват достатъчно силни чувства, и те не могат да встъпват в полова връзка както хората на Земята. Външно техните тела с нищо от земните не се различават. Но отсъствието на чувства не им позволява да създават потомство по земния начин. В съдчетата, които сега виждаш се намират техни клетки и хормони. Мъжът и жената си представят, какво биха искали да бъде тяхното бъдещо дете, неговата външност. Те мислено залагат в него съдържащата се в тях информация, обсъждащ бъдещите му дейности. Този процес трае около три години по земното изчисление. Щом сметнат, че процесът на формиране на тяхното дете е завършен, в специална лаборатория ще съединят съдържанието на двата съда, ще произведат дете и в специално училище ще го отгледат до навършване на пълнолетие. Ще предоставят на пълнолетния член на обществото дом и ще включат в състава на една от работните групи.”
Аркаан гледаше ту жената на екрана, ту стоящият пред него малък запечатан съд с течност. Внезапно вграденият в стената екран угасна, но извънземният, останал да седи в креслото си, не откъсваше поглед от стоящият пред него съд с частичката от неговото бъдещо дете. Противоположната стена замига с червени квадратчета. Извънземният се обърна настрани към стената, с длан закри от мигащата светлина очите си и още по близо склони глава към своето съдче. От тавана вече тревожно замигаха нови квадратчета и триъгълни светлина.
“ Определеното от компютъра време за бодърстване на Ааркаан изтече, сега компютърът настойчиво му напомня за необходимостта от сън.” - поясни Анастасия.
Но извънземният още по-близо наведе глава към съдчето, и притисна към него дланите на ръцете си.
Светлинното мигане от стената и тавана се прекрати. Стаята започна да се пълни с някакъв подобен на пара газ. Гласът на Анастасия изкоментира: ”Сега компютърът ще приспи Аркаан със сънен газ”
Главата на извънземният започна бавно да се накланя към масичката и скоро легна на нея, очите му се затвориха. Креслото започна да се изтегля от стената, превръщайки се в легло. После креслото-легло се залюля насам-натам и тялото на вече спящият падна на удобно ложе. Аркаан спеше, държейки в дланите си притиснати към гърдите, своят малък съд.

Може още много да се разкаже за техническите новости в необикновеният дом и на голямата планета в цяло. По думите на Анастасия, съобществото, живеещо на нея, не се страхува от никакви нахлувания отвън. Не стига това, ами те са способни, с помощта на техническите си достижения да унищожат живота на всякоя планета във Вселената. На всяка една с изключение на Земята. ”Защо? - питах аз, - значи, нашите ракети, нашето оръжие са способни да отразят техните атаки?” И в отговор: ”Земните ракети за тях не са страшни, Владимир. Обществото на тази планета отдавна познава всичко, което се явява производно на взрива на разширението. Известен им е и взривът на свиването”.
-Какво означава взрива на свиването?
-Известно е на Земята, че две или повече вещества, съединени в мигновена реакция, разширявайки се, произвеждат взрив. Но има и реакция различна при съприкосновението на две вещества. Газообразно вещество, с обем кубичен километър и повече, в миг в е способно да се свие до прашинка, свръхтвърд да стане материал. Представи си снаряд или ракета, която в такъв облак се взривява, но едновременно на силата на взрива разширяващ, друга сила ще се противопостави, взрив на свиване ще стане едновременно. И само пляскане ще чуеш ти тогава. В камъче малко ще се превърне всичко, което в този облак се е намирало. Завесата от облаци газообразни не ще преодолеят земните ракети.
В историята на Земята две пришествия или нападения са правени от тях. Сега подготвят трето. Смятат, че отново е настъпил благоприятен момент.
-Значи, няма как да им се противопоставим, щом няма на Земята оръжия от техните по-силни.
-Оръжие човекът има, и се нарича то “човешка мисъл”. Дори и аз сама могла бих примерно около половината от техните оръжия да разруша на прах, и по Вселената да го разпилея. А ако биха се намерили помощници, то ние заедно бихме могли да ликвидираме оръжието цяло. Но проблемът е в това, че мнозинството хора и почти всичките земни правителства,като благо ще възприемат нашествието.
-Но как може да стане така, че нашествието да се възприеме за благо?
-Сега ще видиш. Ето, погледни центъра, подготвящ за десант, за покоряване на земните континенти...

                                                                                                              В.Мегре, Анастасия, книга 4




Гласувай:
9
0



1. kostas - Да , май не разбираме механизма на мисълта .
17.05.2014 09:53
По-важното е че се правят опити и все някога ще стане :)
цитирай
2. bven - На 1: Ние сме научени да ни подават готови мисли, kostas :))
18.05.2014 19:55
Така е по-лесно да контролираш поведението на индивида..Дори и авторът казва, че му се струва невъзможно. А когато има възможност да направи нещо - катастрофален резултат! Същото е с почти всеки от нас. Дори любимите си неща не можем да възпроизведем буквално. А се изисква да мечтаем пълноценно!!!
Но нека опитите продължават...
Благодаря за коментара - желая ти хубава неделна вечер:))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10432327
Постинги: 2243
Коментари: 12164
Гласове: 32112
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031