Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07 09:11 - как да се избавим от болестите?
Автор: bven Категория: Технологии   
Прочетен: 389 Коментари: 5 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

  image

Археологът Катя Меламед

Преди хиляди години хората били слаби срещу света със своите лъкове и топори, безпомощни пред всемогъщата природа, където витаели демони и сеели страх, болести и зарази. Само съвместни заклинания можели да ги предпазят от тях. Затова човеците палели огромни огньове, принасяли жертви, копаели дупки в земята, над които правели магии и изричали клетви, за да прогонят злото.

Тайните на древни магии и заклинания днес пазят ямите край село Седларе, Момчилградско. Учените попадат на тях по време на последните археологически разкопки през 2010, когато откриват повече от 50 мистериозни дупки, разположени в периферията и на запад от голям средновековен некропол (XI-XIII век).


“Откриването на толкова много ями на едно място бе изненада за нас. Намерените артефакти ги датират към ХІ –ХІІ век и това ги прави твърде необичайни, поставяйки ги извън общата културна характеристика на епохата, подчинена на християнската идеология и практика. Това ни кара да мислим, че имаме пример за поне два едновременни модела на човешко поведение в рамките на една общност – според официалните правила и според исконната пред-християнска практика”, обяснява археологът Катя Меламед от Националния археологически институт с музей към БАН, която проучва паметника в продължение на близо 20 години.

Идеята за ямите има много по-древен характер от XII век. В представите на хората от онези далечни времена дупката се възприема и осмисля като проход, един от възможните пътища за Долната земя, сигурният начин да пресечеш двата свята – на живите и мъртвите, за каквато се смята и пещерата. Достатъчно е да си припомним разказите за Орфей, Сослан, слънчевият герой от епоса на нартите, наследници на аланите, които отиват в Долната земя, за да търсят изгубената си любов. Забележителни са историите, свързани с изпитанията, през които минават Одисей и Тезей, за Херакъл, който довел за малко самия Цербер в света на живите.

imageДруга универсална идея свързва ямите с тайно място, където криели нещо много съкровено, споделяли страшна тайна на самата земя, с вярата да не се разчуе между хората. Това в действителност се оказва невъзможно, защото рано или късно всички научават скритото, познат ни е примерът легендата за цар Траян, на когото пораснали кози (магарешки) уши, коментира Меламед.

Тя обаче смята, че ямите край Седларе не се вписват в общоприетите представи за тях. Според нея те са свързани с неизвестен нам, но безспорно практикуван обред, който на този етап на проучване – датата и сравнителният анализ на ямите, както и контекстът, в който са вписани, подсказват , че е свързан със славянската културна традиция.

Код за неговото разчитане изследователят открива в устойчивите елементи, които неизменно присъстват във всички открити структури – камък, въглени, желязо, керамика и животински кости. Наблюденията върху достатъчен брой обекти, макар на пръв поглед разнообразни, позволяват донякъде да бъде възстановена практиката, с която са били свързани те.

Най- често ямата е била изкопавана с кръгла форма, с диаметър около 1 м и дълбочина също до метър. На дъното са били хвърляни шепа въглени и няколко камъка, които след това са били насипвани със пръст. Това се е правило многократно, докато изкопът се напълни. Върху него са се натрупвали още камъни, между които са открити железни късове – под формата на нож, гвоздей или друг предмет от конструкцията на къщата. Заедно с това в насипа и на повърхността са открити фрагменти от керамика и части от животински кости. Прави силно впечатление това, че някои от металните елементи са горяли и силно ерозирали, а много от каменните късове са с почерняла от огън сърцевина.

Фактът, че няма следи от запален огън в ямите, обаче, подсказва, че преди да бъдат донесени на това място, камъните и желязото са били опалвани другаде. Възможно е това да е ставало в домашното огнище или на тайно място, след което заедно с въглените са били хвърляни в дупките, ставайки неизменна част от изпълнявания тук обред, обяснява археологът.

Многобройни етноложки изследвания върху вярванията и практиките на населението по днешните български земи, в частност и в Родопите, показват, че камъкът, желязото и въглените (остатъци от изгорени дървета), имат връзка с древни представи и вярвания.

В мирогледа на древните хора камъкът и дървото, оставени в затворен кръг, каквато е формата на всяка яма, бележат сакрално място, което е недосегаемо за злите духове и сили от отвъдното. Връзката им с огъня, символ на небесното слънце, притежаващ огромна пречистваща сила и желязото – определено още в древността като един от най-могъщите апотропеи, с магически способности да пропъжда болести и демони, дават основание на учените да предполагат, че става дума за езически ритуал, свързан с отблъскването на зли сили и защита на живите.

“Каквато и да е причината, предизвикала копаенето на кръгла дупка в земята, последващото затрупване с камъни и въглени, тя е включвала и предпазване от злото. Поставянето на железния къс почти на повърхността на ямата най-вероятно бележи края на неизвестния нам обред, съсредоточен върху дупка в земята.Той вероятно е свързан с някаква много специална магия или заклинание за здраве. Изречено с думи то може да бъде:. “да спи зло под камък”. И ако случайно се надигне и провре нагоре, желязото да го отблъсне обратно. Това ме кара да си мисля, че става дума за ритуал, обърнат към обществото на живите, което търси помощ от отвъдния свят, отколкото с проход за преминаване между двата свята. Ако искахме пътят между света на живите и мъртвите да е чист, то желязото не би трябвало да бъде поставено в тези ями”, обяснява Катя Меламед.

imageВ подкрепа на това предположение е и информацията, която крие една от ямите, различна от останалите. Тя прави впечатление с изключително правилната си кръгла форма, чието вътрешно пространство е заето от плетен дървен кошер с глинена обмазка, по която ясно личат следи от силен огън. Откритата сивкаво-бяла, прахообразна субстанция е най-вероятно от изгорели кости, върху които след затихването на огъня някой е хвърлил глинена купа, а после покрил с няколко огромни камъка. Издаваща особен драматизъм, тази яма навежда учените на мисълта, че в нея се е изпълнявал ритуал, свързан с прогонването на страшни болести или пък третирани неизличимо болни, които са били заплаха за живите.

“Безспорно ритуалът, свързан с ямите край Седларе, буди съмнения и почуда, предвид обстоятелството, че някак естествено се вписват в утвърдения през X—XII век общ християнски културен модел. Но подобно удивление буди и една сцена от украсата на храма в Рилския манастир, която и сега е пред очите ми. Тя е иконописвана на южната външна стена от Захари Зограф в първата половина на 19 век. Представлява огромно пано, на което са изографисани вещица, която лекува възрастен мъж с една купа, в която има някаква течност, а до тях в една каруца лежи тежко болно момиче, което се надява да бъде изцелено. Цялата останала част от сцената е изпълнена с дяволи, които танцуват с бели кърпи… Тази сцена не би трябвало да се намира в църквата, тъй като има подчертано етнографски характер, но тя е там, независимо от канона”, казва изследователят.

От друга страна, тази сцена блестящо илюстрира ситуацията с ямите край Седларе, която ни връща към онова далечно време, в което вещиците са заемали особено място в обществото. Думата вещица идва от старобългарския глагол “вям”, което означава “знам”, тоест става дума за “тази, която знае”. И днес използваме думите вещ, веща. В контекста на традиционните представи вещицата (магьосницата) живее винаги на границата между двата свята, между Космоса и Хаоса, затова хората се страхуват от нея. Рано или късно обаче, всеки опира до нейната помощ, макар да знае, че църквата дълбоко заклеймява подобни постъпки и повелява постигане на изцеление единствено чрез искрена молитва към Бога, обяснява изследователят.

Според нея това, което наблюдаваме в Седларе, не е откъслечно явление, а една много ясна археологическа картина на съществуването на практика, битувала в едно общество, което е повече суеверно, отколкото религиозно. Фактът, че през средновековието православната църква е имала преди всичко културни функции, което до голяма степен е свързано с необходимостта да разбираш другия, е причината доста често в църковните ритуали да участват или съществуват паралелно останали предхристиянски практики.

“Ситуацията, свързана с ямите край Седларе, идва да ни покаже, че независимо от религиозните догми, магията съществува. Макар да не можем да я обясним, а мнозина да я отхвърлят, доказателство са ямите край Седларе от 12 век, паното от Рилския манастир от 19 век и много други артефакти, които предстоят да бъдат обект на внимание. И днес в храма “Св. Неделя” в София всеки четвъртък се чете молитва срещу магия, създадена от св.Киприян, човек вещ в магиите и чудотворствата. Магията обаче никога не е била проблем на църквата и обществото, а само на отделни семейства или на отделната личност”, казва Катя Меламед.

ДРУГА ХИПОТЕЗА ЗА ЯМИТЕ КРАЙ СЕДЛАРЕ

Ситуирането на ямите в границите на средновековен некропол не изключва обаче хипотезата, те да са били свързани и с погребалната (поминална) обредност на хората, обитавали тези земи. Основание за нея са намерените фрагменти от керамика и кости в тях.

Според Катя Меламед липсата на цели съдове и разнообразието на дати (най-късните керамични фрагменти са от ХІІ век, което е и сигурен показател за датирането на обектите) изключват възможността да имат връзка с някакъв поминален обряд. Няма доказателства и за това участниците в ритуала да са споделяли обща трапеза с готвена храна и напитки.
Все пак жертвена храна е имало, защото в повечето ями са открити животински кости. Според изследване на д-р Лазар Нинов от НАИМ – БАН, те са от обичайните видове домашни животни – овце, говеда, прасета. Става дума за определени животински части, по които няма следи от опушване, но определено означават споделена трапеза – между жителите на този и отвъдния свят. Следва да си представим, че останалата част от животното най-вероятно е била предназначена за живите – членове на семейството, на общността или главното обредно лице в ритуала?

инфо: http://frognews.bg/



Тагове:   обреди,   ями,   цар траян,   с седларе,


Гласувай:
7
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy - Много интересни археологически разкрития както и тълкуванията и размислите.
04.07 01:08
   А в България, въпреки  иманярите и прекупвачите на артефакти,
има толкова много археологическа работа и за изкопаване и за правилно тълкуване... А ползите могат да бъдат не само за историята и етнологията ни, но и да ни донесе собствени бюджетни средства,  не само за магистрали,  но и за... хляб и култура за народа... :-)))
   Аз ще си позволя да споделя моите размисли, докато четох за вещерите, ритуалите и картината в църковния храм, с възможно най-кратки алегории.
   Човек винаги е съзнавал че трябва да приема себе си и Земята, не само като неглв дом, но и като част от един общ организъм. Независимо от изповядваната религия хората извършват ритуали които ги приобщават към Земята но и решават проблеми, свързани не само със здравето, но и със стихиите и, които го касаят.
   Същото важи и за вещерските ритуали касаещи всички сили и стихии в проявлението на Мирозданието,  от което пак сме съзната част. Принципът на ритуала винаги е един и същ, приобщаване чрез наподобяване. Тоест "Каквото Горе - Това е Долу".Да, обаче вещерството се превръща в зловещо,  защото забравяме че има, (като образна метафора), и "Каквото Долу - това е Тук"... :-)
   Затова хората винаги се приема ли Вещеря (човекът на Познанието) ,,от една страна с дълбоко уважение, като шаман, или всички нарицателни за посредник между тях и  Духа на Природата,  но от друга страна със страх от непознатата за тях магия която може да ги нарани. А това е така когато знанието е попаднало в неправилни ръце и болен ум!

... дописвам в следващ коментар заради ограничения брой символи...
   Лекс
  
цитирай
2. lexparsy - Продължение
04.07 01:12
   Пренасочвам мислите си за християнството, към което ако фиктивно прикачим думата "истинското", То винаги е почитало всички ритуали разкриващи проявлението и връзката ни с Духа, като част от Божествената Троица.
   И е била дълга и кървава битката за това право, с фарисеите преиначаващи християнството в свои си подобия на ритуали, но чието познание услужливо ни спестяват, докато преиначено го пазят само за "илюминирани".
   И като че ли вчера беше спрямо рамките на времето когато никой не можеше да спре вярващите да почитат част и от техния Дух - Природата.
   Но аз съм готов за анатемосване и не дай си боже за кладата, без да проповядвам, а само като накарам някой да се огледа размисли. Как и ортодоксалното ни съвременно християнство, и особено католицизма, ни карат да извършваме сатанински ритуали огледален образ на проповядваните добродетели и тайнства!  И то така, че даже словата чрез които се проповядват, несъзнато са изопачени до тяхната противоположност! Всеки може да си намери подходящи примери при желание. Даже и като се запитаме защо църквата постоянно преследва неудобните за нея Вещи люде, набеждаваща ги за еретици и езичници.
   Но аз пак чрез алегория ще издам тайната на тази демагогия!  А тя е че ритуалите за "Каквото Горе - това е Долу" са огледален образ на "Каквото Долу - това е Тук"... С преиначаването им е много лесно да се заблудят хората без душевна осъзнатост. А всъщност така им се отнема!

   Извини ако излязох от обсега на постинга ти Татяна, но някои неща трябва да се кажат в смело и честно, защото са взаимно свързани...
   Лекс
цитирай
3. bven - Привет, lexparsy!
04.07 11:30
Приемам твоите размисли и няма значение доколко са по темата - все пак сме тук за споделяме факти, знания, интереси. А темата за вярата и християнството са толкова близки и изстрадани от нас /и дедите ни/, че всеки би намерил някаква идея за споделяне. Все пак, като древни жители на планетата и с космическите познания, дадени на почти всички хора /е, на някои повече/, ние живеем и се чувстваме така, както съпреживява земята и другите планети всичко случващо се. От векове за векове. Понеже нямаме мнение на шаман или друг, говорещ си със стихиите, да приемем в някакъв процент мнението на научните работници с уговорка, че винаги може да се добави нещо ново:))) . Само не знам дали твоето "Каквото Долу - това е Тук" се вмества в личната вяра?
Поздрави!
цитирай
4. lexparsy - Благодаря за разбирането
04.07 12:53
bven написа:
Приемам твоите размисли и няма значение доколко са по темата - все пак сме тук за споделяме факти, знания, интереси. А темата за вярата и християнството са толкова близки и изстрадани от нас /и дедите ни/, че всеки би намерил някаква идея за споделяне. Все пак, като древни жители на планетата и с космическите познания, дадени на почти всички хора /е, на някои повече/, ние живеем и се чувстваме така, както съпреживява земята и другите планети всичко случващо се. От векове за векове. Понеже нямаме мнение на шаман или друг, говорещ си със стихиите, да приемем в някакъв процент мнението на научните работници с уговорка, че винаги може да се добави нещо ново:))) . Само не знам дали твоето "Каквото Долу - това е Тук" се вмества в личната вяра?
Поздрави!

   Само ще намекна, въпреки че вече писах, как науката която ни е предоставена, по същия алгоритъм и схема, е преиначена и опростена до примитивни и емпирични познания, с ограничена диалектика и под купола на контролираното ни битуване...
Ще ти припомня, че повечето велики учени, посветени на Познанието, са имали различни възприятия за Вселената и Бога, от тези примитивно сложени, и интерпретирани в учебниците ни, така че някои биха се обърнали в гроба...

   Ами разбира се че "Каквото Долу - това е Тук" не трябва да се вмества в личната вяра! Само че не можем да видим как се е вместило, и то много трайно, мимикрия на огледалната изопаченост на вярата и духовността, както и жаждата и за Познание!
цитирай
5. bven - lex, според мен и науката, и вярата са нещо много индивидуално.
05.07 20:33
Според нашите ограничения знания за света, хората могат да живеят с вяра, без да я афишират публично и да си заизустяват науките така, както е желано от господстващата класа. Може да живеят и с много вери, обезверени и пак учещи това, което е дадено от канона. Всичко опира до духовността на всяка една личност в дадено време и желанието й да мисли и задава въпроси. Пък ако има и кой да отговори (знаеш, че учителят идва, когато ученикът е готов) това е блажено състояние и за двамата. Кой както го разбира. Умишлено не давам конкретни примери, но всеки може да избере по нещо от нашата или световната история. Пожелавам го на мислещите от сърце!
Дано с моите размишления не съм отнела много време от неделния ти следобед.
Лека вечер!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 11132729
Постинги: 2365
Коментари: 12551
Гласове: 33637
Архив
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава