Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.01 08:33 - отношението - функция на еволюцията7
Автор: bven Категория: Тя и той   
Прочетен: 244 Коментари: 0 Гласове:
7



 

Мозъкът е бил в наличност, но функциите му са били съвсем елементарни. Всичко, което двамата са правели, дори даването на имена на животните, както се твърди, е само осъществяването на една кодирана в тях програма. Никаква самостоятелна дейност не са имали по отношение на заобикалящия ги свят.

Едва когато Ева усвоява познанието и веднага след като Адам се присъединява към това дело, те проглеждат. Породената функция регистрира внезапно преминаване на ново ниво на активност на техния ум -съзнание и самосъзнание. Този стих от Библията е изключително важен за нас, защото дава информация за принципната и качествена промяна в умствената дейност на първите хора.

Процесът е двуполюсен и едновременен, което ще доведе рано или късно до схващането на света като такъв какъвто е! А чрез него и на космоса като такъв какъвто би трябвало да бъде според един от основните принципи на познанието - Аналогията. Този принцип (не закон) е даден още от ТОТ (Хермес), чрез кодовото слово "Каквото долу, такова и горе. "Ето една от тайните на египетските мистерии носеща в себе си знание кореспондиращо с основните изводи на науките астрономия, физика, химия, биология, философия и т. н. Характерен белег на древното космологично мислене е моноструктурността по отношение на света, в който живее човека. Хората са възприемали своя свят като универсален и цялостен, тоест хармоничен с космоса.

Развитието на познанието сменя и техния критерий за света, в който живеят. Той се разраства, докато идва денят когато човечеството прозира, че света на Земята е цялостен и хармоничен с Вселената, защото същата тази Земя е елемент от системата на Слънцето, на Сириус, на Орионовия ръкав, на Галактиката и..., а това означава микро структура от макро света. Каквото долу - такова и горе! Ето истинското ниво на развития ум. Ето функцията отношение, динамично развиваща се в битието на функциониращият ум. Това е богоподобието на ума преминал във Второ и Трето ниво на съзнание (подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание). Това е Човекът на Ницше, а не изроденият дивак на Хитлер и националсоциализма. Цитираме Ницше съвсем преднамерено, защото неговият образец за човек крие един проблем. Ницше не успява да достигне до Човека придобил широта и пълнота на свръхсъзнанието. Той дава добра преценка на върховия критерий на дуалния процес съзнание - самосъз­нание, при който свръхсамосъзнанието надделява и става просто свръх АЗ. Но само толкова. Това е човешкото - светлината от долу - нагоре, като път на Душата, но не и на Орендата на човешкия Дух.

Свръхазът е големият Човек, Духовният АЗ, но все още не е божественият АЗ, не е ЕГОТО, при което Свръхсъз­нанието е цялостен критерий за мирозданието и Горе и Долу. Това е съзнанието на Архитиповете, на нивото Буддхи. Тогава, когато човекът става Будда. Човекът на Ницше не е Будда, не е съзнанието за нещата по принципа на подобието. Все още е само наподобяване, защото АЗ - ът не е смирен чрез принципа на Христос. Все пак е близо до него, почти е то, но не е! Ницше не успява да снижи и да слее АЗ - ът с Душата, с Егото. Това позволи на невежи лумпени като Хитлер да унищожат най-ценното във философията му. Когато един ум в развитието на своето самосъзнаване премине от нивото на самосъзнание към свръхсъзнание, той наистина може да бъде наречен божествен.

III
Протеклият в ума процес има и чисто физиологичен аспект - формира се нова степен на органите за възприятие(очите) - ЗРЕНИЕТО. Като че едва сега информацията, която и без друго е влизала в мозъка, достига до мозъка, започва да му служи за база за нова придобивка. Или може би очите едва сега са били "включени" да виждат истински, да възприемат нещо, което го е имало, но те са го възприемали само формално.
Като орган окото е било даденост, но като възможност то се формира в пълнота едва в този момент. И едва сега мозъкът чрез придобитата способност принуждава очите да гледат реално. Комуникативен процес, който преди това явно е липсвал у Адам и Ева.

Открива се още една функция на цяла система от органите на мозъка, която е била не активирана за дейност. Това "включване" на връзката очи - мозък става най-същест-вената информационна структура на ума и е база за развитието както на полукълбата, така и на едно бъдеще, което опитът ще даде като възможност -творческото мислене. Истинското подобие се крие именно тук - в способността да интерпретираме придобитото познание по нов начин. Защото Творчеството е синтезът на личния еволюционен опит, поднесен чрез средствата на дадено изкуство. Чрез някаква опитност - каквато и да е тя. Разнообразието е ясно. В това е божественото подобие - във въображението на творящия ум, на свръхсъзнанието. Защото съзнанието е троично, както вече казахме, и като такова е йерархия за лична еволюция.

Тази троичност се изразява в ПОДСЪЗНАНИЕ (на етапа на сегашната еволюция е доста потиснато), СЪЗНАНИЕ(синтез от придобитата опитност) и СВРЪХСЪЗНАНИЕ - творческото въображение, което извежда синтезирания опит в ново ниво имаща за цел своеобразна бъдащност.
Подсъзнанието е типично за Животинското царство, за колективното съзнание, но се носи от човека като минала даденост воалирана от Душата, за да не се намесва в новия опит. В живота подсъзнанието действа най - често като инстинкт. Съзнанието във всеки живот е двуполюсно - съзнание и самосъзнание. Те са неделими, но самосъзнанието е винаги следствие от еволюиралото съзнание. В тази приложена последователност се състои апотеозът на еволюиралото Свръхсъзнание, което ще каже. Прости им Господи, те не знаят какво вършат!" С други думи - те нямат още самосъзнание за себе си, за нивото и същността на действията си. Защото наистина Християнството е самосъзналият се като ХРАМ и СИН човек. Еволюцията на разгневените от вярност към буквата от закона юдеи, водещи при Христос прелюбодейката, ТОЙ издигна само с предложението безгрешният да хвърли камък първи върху нея. И те еволюираха за секунди. Еволюира съзнанието им, което се самосъзна по отношение на Закона и се ограничи от действие - приложи лична воля, а не страх от закона!


Самосъзнанието, като функция на ума и следствие от пробуденото съзнаване на света извървя дългия път на Блудния син, който всичко материално пропиля и изгуби, но идеята за синовността остана. Едва когато се освободим от всичко земно, всичко привързващо ни към материалното съзнание, ще се самосъзнаем като изгубени чада и ще чуем гласът на Бога в себе си. Глас, който не спира да ни пита: Адаме, где си?!
Себе си и собствената си търсеща душа ще чуем. И ще изградим чрез Волята и Ума Свръхсъзнанието - божественото присъствие у нас. Това искаше да завещае и Ницше на хората, но не можа да го схване като пробудена божественост, а като придобита възможност на личността. Само свръхсъзнанието приложено като цялостност може да достигне до идеята „Обичай врага си!"

Мойсей завеща "Обичай ближния си!", а Христос каза "Оби­чайте враговете си!"- завет не за самосъзнание чрез лично поведе­ние в закона, а за Закон на личността в поведението й към света като цялост. Ето божествеността като висша духовност. От Египет до Мойсей се ходеше по паважа на дадения закон чрез съзнание и самосъзнание за поведение.

От Христос насам се твори свръхсъзнанието. Само при наличието му може да се извърши всеопрощение и да се предпочете смъртта пред агресията, какъвто все пак е всеки закон, колкото и съвършен да е той.


Една Жена, един Плод и една Змия (цикълът) пробудиха блуждаещият в неведение човешки ум. И започва епохата на натрупването на сетивен опит. Адам и Ева са задействували невроните на полукълбото, което жадно приема информация и светът става познаваем. Древните дялове на мозъка са въведени в друго ниво на дейност - да селекционират и да съхраняват сетивния опит, който функциониращият мозък натрупва непрекъснато. Тяхната истинска същност винаги е била тази - Дългата родова памет. Тогава прозвучава фаталният въпрос на Бога:"Адаме, где си?!" Забележително е, че Богът търси само Адам. Защото Той пита къде е Космичното, Божественото, къде е ЯН енергията?! Всевиждащият Бог пита! Адам и Ева наистина не знаят къде са, защото са там, но и не са там - мястото е станало друго, както и те са вече други. Всичко се е променило. В това първо питане на Бога към Адам е изразено цялото бъдеще на Човечеството. Бъдещето на космичния човек, пропаднал дълбоко в материалния свят, който го е провокирал да го опознае и да еволюира чрез опита. Защото Добро и Зло се познават в опитност, в изстрадано противоборство, докато Злото еволюира и стане Добро или докато обърканият Човек се люлее между собствените си критерии, които отношението постоянно мени и деформира.



Гласувай:
7
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 8892864
Постинги: 2047
Коментари: 11576
Гласове: 29468
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930