Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04.2018 09:05 - Момера, Ванга и другите /2/
Автор: bven Категория: Тя и той   
Прочетен: 1128 Коментари: 0 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
                                                   От първо лице  Момера Пенчева:

Човек не бива да вдига „бялото знаме“ никога
Как предпочитате да Ви наричат – лечителка, екстрасенс, биое-
нерготерапевт, пророчица, ясновидка…?

– С името ми – Момера.
– Какво означава това рядко срещано име?
– Не знам какво означава точно, но е старо габровско име. Баба
ми се казваше така и аз съм кръстена на нея. В моя роден град Габрово
то е доста разпространено. Моя племенница се казва Момера. Има и
фамалия Момерини.
В какво семейство сте израснали?
– Израсла съм в заможен габровски род, обградена с много лю-
бов и внимание. Баща ми беше един от съдружниците в габровския ма-
шиностроителен завод „Капитан дядо Никола“, който след 9 септември
1944 г. беше национализиран. Харизаха го на някакъв чужденец, който
го ограби и съсипа.
Вие помните ли тези страшни за фамилията В и времена?
– Как да не ги помня, аз бях вече голямо момиче, на 8 – 9 годи-
ни, когато се разиграха тези драматични за семейството ни събития.
Не само фабриката национализираха, но и хубавия ни дом, който беше
една от най-красивите и модерни сгради в Габрово. Още по онова вре-
ме ние имахме вкъщи парно отопление. Дадоха ни само една нощ да
изнесем покъщнината. Баща ми и майка ми натовариха каквото можа-
ха на един камион и се преместихме да живеем в скромната къщица
на баба хаджи Момера и леля ми. Запечатаха и кантората на баща ми,
в която бяха трите ни спестовни книжки – на родителите ми и моята.
След време баща ми установи, че парите са били изтеглени без негово
разрешение, с непознат подпис и почерк… Новите властници стигнаха
дотам, че дори конфискуваха посудата, включително вилици и лъжици
от работническия стол. Баща ми беше интерниран и дълги години беше
разкарван от концлагер в концлагер – Белене, Бобов дол, Ножарево,
Крушовене. На какви мъчения и унижения е бил подложен този възпи-
тан и благ човек, който една лоша дума на човек не можеше да каже,
можехме само да предполагаме. Баща ми носеше очила с голям диоп-
тър, но на свижданията винаги идваше без тях и твърдеше, че не са му
необходими или пък, че ги е загубил. На всеки 3 – 4 месеца, разрешени
за колет, ние му изпращахме нови очила. Години след това разбрахме
от негови приятели, че надзирателите нарочно са му чупели очилата,
тъпчейки ги садистично с крака…
Кой е най-кошмарният Ви спомен от това жестоко време?
– Вървим по улиците на Габрово, аз и майка ми, а хората, дори
познати, които са видели само добро от нашето семейство, като ни ви-
деха, минаваха на другия тротоар. Отминаваха ни като чумави. Това не
се забравя… Но, слава Богу, имаше семейства, макар и много малко, с
които останахме истински приятели в живота.
Как се озовахте в Стара Загора?
– Омъжих се и така станах старозагорка. Обикнах правите улици
и Аязмото, но моето Габрово си ми остана в душичката. Между другото
моят съпруг Христо е с габровски корени. И свекърът ми, и свекървата
бяха от Габровско. Така че нищо случайно няма. Моят съпруг беше чу-
десен приятел и човек, вече 7 години го няма и много-много ми липсва.
Но съм щастлива, че сега край мен са синът ми, снахата, внучката.
Много феномени признават, че са преживели някакъв емоцио-
нален стрес, който е отключил дарбата им. Всички знаем за вихрушка-
та, която вдигнала във въздуха пророчицата Ванга и я ослепила. При
Вас как беше, кога за пръв път разбрахте за необикновените си способ-
ности?

– При мен смъртта на баща ми беше този емоционален шок. Той
получи удар пред очите ми. Загуби говор, не можеше да приема храна
и вода. Най-ужасното нещо е пред теб да гасне скъп човек и ти да не
можеш да му помогнеш. Просто сърцето ми се късаше. В деня, в който
издъхна, той отнесе със себе си късче от измъченото ми сърце. Десе-
тина дни след това, на рождения ми ден, 11 юли, се бяхме събрали у
дома в Габрово, да го поменем. И тогава за пръв усетих, че с мен ста-
ва нещо необичайно. В един момент с ужас видях през сакото като на
рентген сърцето на един от близките, обагрено в червено, как пулсира.
Споделих с майка ми, но тя се притесни да не съм нещо болна. Съпругът
ми пък категорично отхвърли това като невъзможно. След известно
време срещнах същия човек. Моето „видение“ не само се повтори, но
аз диагностицирах и заболяването му – базедова болест и за радост
на близките му помогнах и за по-бързото му лечение. Следващият ми
пациент беше един колега-монтьор в „Мототехника“, където работех
като счетоводител. След това се разчу и започнаха да ме търсят хора с
всякакви болки и страдания.
По времето на комунизма такива дарби бяха опасни и преслед-
вани… Имахте ли някакви проблеми с властите?

– Естествено, че помагах на хората дискретно и тайно, макар че
целият град знаеше. Но не съм имала сериозни проблеми с властта.
Дори тогавашните големци ми се доверяваха и са ме викали в кабине-
тите си да ги лекувам.
Вярно ли е, че не само виждате човешките органи като на рент-
ген, но и върху тях се изписват някакви числа, които Ви подсказват кой
орган е увреден и какво е заболяването?

– Не, не е вярно, по друг начин ми се дава информацията…
Който е присъствал на лечебните Ви сеанси, включително и ме-
дицински специалисти, вероятно е бил респектиран от медицинските
Ви познания. Откъде ги имате, завършили ли сте някакво медицинско
образование?

– Не. В Москва се чудеха, че съм обикновен счетоводител, а имам
такива медицински познания. По време на престоя ни в Русия дори ме
накараха да запиша курсове за медицинска сестра и аз ги завърших.
Но скоро се убедих, че е било безсмислено да си пълня главата с не-
разбираеми латински названия. Повечето неща за човешките органи
и заболяванията вече ми бяха „казани“ или ми „идваха“ по време на
лечебните сеанси…
Известно е, че официалната медицина недолюбва хора като
Вас. Имали ли сте сблъсъци с нея?

– Не, защото аз безкрайно ценя и уважавам лекарската профе-
сия. Тя една от тези, пред които дълбоко се прекланям. Никога не съм
си позволявала да препоръчвам лекарства или терапия, аз помагам по
друг начин. С много лекари съм била в отлични отношения и сме ра-
ботили в сътрудничество. Най-напред ме покани тогавашният главен
лекар на военната болница в Стара Загора д-р Шомов, мир и покой
на душата му. Дори бях назначена известно време като консултант в
болницата.
След това ме извикаха във Военно-медицинската академия
в София. Първо ме изследваха подробно да се убедят, че съм физически
и психически здрава. След това се събраха професори, доценти, лекари
и започнаха да ми водят болни, облечени в дълги халати. Очевидно, за
да не мога да се ориентирам при диагностицирането на заболяванията
по външни признаци. По техните признания диагнозите ми са били над
90 на сто абсолютно точни. След още една мъчителна проверка в старо-
загорската окръжна болница, в един ден трябваше да диагностицирам
и провеждам сеанси в няколко отделения – психиатрия, детско, очно,
от здравното министерство ми издадоха протокол, че мога да практику-
вам биотерапия и диагностика.
Вярно ли е, че емирът на Дубай Ви е изпратил личния си само-
лет, за да лекувате него и семейството му?

– Съжалявам, приела съм обет да не разкривам самоличността на
моите пациенти, не само известните. Само ако те самите искат или вече
са разкрили нашите срещи.
В автобиографичната си книга имате снимка с големия аржен-
тински футболист Марадона. Къде беше срещата Ви с него и за какво?

– В Истанбул, но не беше за лечение. Той е много силен и здрав
мъж. Срещнаха ни наши общи познати, като приятели. Той още игра-
еше, беше световна звезда. Но се държа съвсем естествено и топло,
усмихнат, сърдечен. А хората направо го обожаваха. Нямате представа
какво чудо беше, когато вървяхме по улиците на Истанбул. Следваха ни
буквално цели тълпи от запалянковци.
Вие сте имали няколко срещи с българската пророчица Ванга.
Вярно ли е, че т я самата Ви се е обаждала да се видите?

– Ние по телефон не сме разговаряли, имахме други канали за
връзка. Понякога тя ме е „викала“, друг път аз съм имала нужда от нея.
При една от тези незабравими срещи ми остана един безценен запис
с нейния глас. Тя рядко позволяваше да я записват, но тогава сама по-
иска. „В джоба си имаш нещо за записване, извади го…“, ми рече баба
Ванга. „Ти не си екстрашенс (тя така изговаряше тази чужда думичка),
ти си лечителка! Лекувай, помагай на хората! – това ми заръча при една
от последните ни срещи пророчицата. За мен тя беше истинска светица.
Вие всеки ден общувате с десетки болни и страдащи. От какво
боледува най-много българинът?

– Най-разпространените болести са известни – злокачествените и
сърдечно-съдовите заболявания. Но мен друго ме безпокои – при мен
идват много млади хора, несигурни, депресирани, дори обхванати от
паника. А това е страшно, защото младежите у нас са все по-малко, по
улиците срещаме повече пенсионери и възрастни хора. Надявам се в
близките 4 – 5 години да спре да изтича младата ни кръв. И по света
става все по-несигурно и тревожно и младите хора ще започнат посте-
пенно да се завръщат. Но България все още е върху подвижни пясъци,
някъде около 2020 г. ще се почувства истинска стабилност.
Какво друго Ви натъжава в днешна България?
– Че не сме състрадателни, че не проявяваме внимание и уваже-
ние към самия човек – от малката рожбица до възрастните хора. Вина-
ги съм си мислила например, че старческите домове не бива да бъдат
скрити в забутани селца и в покрайнините на града. Те трябва да бъдат
на най-хубавите места в градовете и селата, където има живот, светли-
на, за да дават сили и надежда на възрастните в края на земния им път.
В какво са закодирани нашето здраве и жизненост?
– Всеки от нас се ражда с троен код – родното място, датата на
раждане и името, които определят съдбата ни. Когато ни е много труд-
но например, трябва да насочим мислите си към родния край, за да
получим от него силичка. Когато се молим пък, трябва да изказваме
точно рожденото си име, за да бъде чута молбата ни. И разбира се,
най-важното е да отпъждаме, да гоним лошите мисли от съзнанието
си.
Човек се разболява от вторачване в негативното, лошото. Мозъкът
ни ежесекундно работи и ние трябва да го захранваме разумно с добри
дела и помисли. Да се радваме на живота, на всеки ден с близките и
приятелите, дарен ни от Бога. Никога, по никакъв повод човек не бива
да се отчайва, да вдига „бялото знаме“.
Как се опазвате от болките и страданията, които съпреживявате
постоянно, как зареждате „батериите“?

– Много е трудно, но слава Богу, така съм устроена, че в момента,
в който отделя вниманието си от конкретния човек, цялата негативна
информация изчезва. Зареждам се като се усамотявам по час – два вкъ-
щи. Обичам също да плета – пуловери, жилетки, шалове, шапки. Всеки
Божи ден, включително и зимата, се обливам със студена вода. Лошото
е, че не мога да приемам никакви лекарства, дори един аспирин ще ме
„разлюлее“. Не дай, Боже, да се наложи операция. Но така ще бъде,
докато издържи сърцето ми.
Кой ще Ви наследи?
– Много пъти са ме питали може ли да обуча човек. Не може да се обучи, не може да се прехвърля биоенергия от един човек на друг човек, тя не е носна кърпичка. Всеки от нас е с някаква дарба – един рисува, друг пее, трети лекува и т.н. Човек може само да развива и умножава това, което му е дадено от Бог.

Матей Бонев


Тагове:   Ванга,   Марадона,   момера,


Гласувай:
9
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10441735
Постинги: 2245
Коментари: 12170
Гласове: 32137
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031