Блогът на tatiana :: Завръщането на Тангра

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.07.2020 22:47 - Завръщането на Тангра

Автор: bven Категория: Тя и той

Прочетен: 810 Коментари: 0 Гласове:

Титла: Относно: Завръщането на Тангра
Публикувано от: Eltimir в Септември 29, 2008, 08:30:39 am

Колкото до Орела, обхванал със своите нокти оградена с кръг Свастика, то той е общоевропейски символ - още древните римляни са носили подобни изображения върху своите стандарти. Но композицията има и наше, българско тълкуване: Орелът символизира Горния свят, кръгът е Слънцето, а значението на Свастиката вече обяснихме. Като цяло съчетанието от символи поражда закрилата на Тангра /или на съответния народностен Бог в съответния народ/ за човека, който го носи. И когато ни учат да мразим символа, ние на свой ред питаме: защо те толкова искат ние да останем без Божествена закрила?

Длъжен съм обаче да добавя, че почитаният от християните кръст също е форма на Свастиката. По-точно равностранният кръст. Кипчаците-Тенгриани го наричали “Аджи” и го носели върху челата си. Изрисуван или татуиран. Кръстът става християнски символ едва след идването /или по-точно след завръщането/ на Българите в Европа. Дотогава християните имали за свой символ рибата. Принципна разлика между двете фигури няма. Вероятно тук се крие отговорът на въпроса защо Кан Ювиги Кубрат след като приел християнството, пак си останал Тенгрианин. Дори след 863 година, когато официално приемаме християнството, ние така го изпълваме с древно съдържание, че днес е невъзможно да отделим българското Православие от Тенгрианството. Нека православните попове си признаят колко пъти са опитвали да „чистят” Православието от Тенгриански наслоения и все не са успявали.

Да продължим с българското Тенгрианство.

***

"Значителна част от българите продължила тайно да изповядва Тенгрианството, което в България получило название богомилство." - Фархат Нурутдинов "Родиноведение", Казан, 1995 г. Религиите, също като останалите учения взаимодействат помежду си, взаимстват една от друга. Затова нека не ги разглеждаме изолирано, а да търсим връзката, приемствеността. И тъй като това учение в определен исторически период покорило половин Европа, редно е да се спрем по-подробно на него.

***

ОЩЕ ЗА ВЯРАТА НА БОГОМИЛИТЕ

За богомилството много е говорено и почти нищо не е казано.

Тази Българска ерес внася огромни промени в света, последиците са живи и до днес. До XVI век богомилството било официална религия в Босна. Босненци приемат исляма, за да съхранят своя особен статут. Видяхме докъде доведе това. През 1608 г. френски еретици се преселват в Канада, подгонени от религиозните преследвания в родината им. Тяхно дело е френскоезичната провинция Квебек, наброяваща шест милиона и половина души население. Някогашните еретици били последователи на проповедниците - бугри. Бившият американски посланик в София Сол Полански дойде у нас да търси следи от древната ни Традиция. Според него такива загадъчни общества като Тамплиери и Розенкройцери водят началото си от нашите земи. Полански май нищо не откри и си замина, но къде можем да избягаме ние от собствената си история?

Какво наистина представлява богомилството?

Нека съпоставим веществените следи с останалите в народната памет легенди.

Богомилските гробове имат една характерна особеност - върху тях много често са изобразени каменни слънца. Срещаме ги навсякъде из териториите, попаднали под влияние на Българската ерес. Кой и защо е издялал първото каменно слънце? На въпроса отговаря една легенда, разказана от колобъра Абрек - Бол.

ЗАВЕТЪТ НА ОСЛЕПЕНИЯ ВЛАДИМИР РАСАТЕ

След като княз Борис Михаил заповядал да избодат очите на Расате /или Расхат/ и на престола поставил по-малкия му брат Симеон, той изселил заклеймения в малка, отдалечена от столицата крепост. Всяка сутрин Расате излизал да посреща изгрева, съгласно старите обичаи и вярата към Тангра. /Днес същият ритуал се изпълнява от Бялото братство на Петър Дънов/ Кървави сълзи потичало по лицето му. После минавал по каменния мост на крепостта и слизал до изворчето да плиска потъмнелия си образ. Хората го гледали със състрадание и нарекли извора Извор на Слепия. До последния си ден Владимир Расате посрещал изгревите и изпращал залезите. До последния си ден останал верен на Тангра и на заветите, завещани от предците. До последния си ден не се прекръстил.

Когато усетил, че земното му време свършва, Княз Расате влязъл в църква и се покаял. И оставил Завет:

Когато го погребват под кръста, символ на новата вяра, наложена от баща му, в средата на камъка да издялат слънце. Да се знае коренът за поколенията. Свещениците запитали:

-Няма ли да е грешно?

-Кое е грешно и кое - не, може да отсъди само времето! - отвърнал Слепецът.

Титла: Относно: Завръщането на Тангра
Публикувано от: Eltimir в Септември 29, 2008, 08:31:49 am
***

Въпросът опира не само до обикновен интерес към историята. Колкото и да се напъват други народи, първата универсална и монотеистична религия в света била древната българска вяра - Тенгрианството. Не е възможно на един път да разкажем всичко, но именно вярата към Тангра лежи в основата на съвременните световни религии - юдаизъм, християнство, ислям. Пак ще кажа: може би затова, когато през 635 година Владетелят на Велика България Кубрат се покръстил, нито самият той, нито народът му променил своята Вяра. Противоречие между старите и новите верски схващания по същество нямало. Именно от това време, от Кубратовите християни водят началото си богомилите. Те постигнали синтез между старото и новото, примирили Тангра и Христос. Древните знания и символи се съюзили с новата, съответна на обкръжаващия ги свят форма. Владимир Расате само продължил започнатото преди векове дело.

А каменните слънца? Дали в тях няма друг, скрит смисъл? Само изгрева ли изобразяват?

По времето на второто Българско покръстване още се е помнело нещо, което по-късно потомците забравили. Тангра не е просто име на Бога, а жива дума, вградена в разговорния български език. Днес тя звучи като Ден Грее.

***

Сега да се върнем към приликите между вярванията на траки и българи. Те са повече, отколкото би могло да се предположи. Върховният бог на траките бил Збелтрудос. Името се превежда като "блещукащ". Сред тракийските лични имена често срещаме такива като Скилас /Разпалващ огън/, Деспус /Син на Бога/, Деоспор /със същото значение/, Десакентос /Потомък на Бога/, Диазелмис, Диазкилмис - смисълът е все същият. Древнотракийският конник - херос е многократно повтарящ се свещен релеф. Сравнявайки известните ни факти, ще открием странни, трудно обясними съвпадения, водещи до мисълта за приемственост в светогледа на траки и българи. На малцина е известно, че върху знамето на Спартак имало нарисувана котешка глава. Всъщност по-интересно е, че Спартак е ползвал именно знаме. Римляните са носили стандарти, а със знаме напред са яздели Българите. Фархат Нурутдинов описва българско знаме с изобразена върху него вълча глава. Май съвпаденията станаха прекалено много.

От книгата “Блъгарианството” на Милош Сидоров: “В Равенския космограф /от края на VІ в./ можем да прочетем: “В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят, които са излезли от гореспоменатата Скития.” Но това не е излизане, а е един вид завръщане, защото в средновековната Охридска легенда се казва, че преди българите са живели до Олимп. Били изпъдени към север и изток от Александър Велики. След 1000 години се върнали при своите съотечественици и завзели Панония, Далмация, Илирик, Македония, Тесалия и Тракия.” Това обяснява и защо воинствените траки, които не са се примирявали с никой натрапник или поробител, не са водили нито едно сражение с българите. Просто два разделени рода се срещнали и пак се обединили. Потвърждение намираме и в “Кратко житие на Св. Климент Охридски”:

“1. Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.”

Авторът е знаел за някакво древно разселване на българите, само че го е отнесъл към по-късни времена. Какво говорят фактите? През V – VІ хилядолетие пр. Хр. На Балканите съществувала развита цивилизация. Достатъчно е да споменем находките от т. нар. Култура Винча, Култура Тертерия, Караново, Градешница, а защо не и най-старото златно съкровище – Варненското. Ще видим, че по нашите земи са открити множество надписи, удивително напомнящи шумерските. С две малки разлики. Надписите, открити по нашите земи са по-несъвършени, писмеността е още в процес на развитие. И втората разлика – нашите са с цяло хилядолетие по-стари.

Нагоре