Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2013 08:00 - иван асен георгиев
Автор: bven Категория: История   
Прочетен: 4958 Коментари: 4 Гласове:
15

Последна промяна: 27.03.2013 19:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
26-30 декември 1963

Съдебен процес срещу Иван-Асен Христов Георгиев, обвинен, че от 1956 е извършвал шпионаж в полза на САЩ като предавал важна политическа информация за държавните структури, анализи на политическата обстановка и характеристики на партийни фигури. Иван-Асен Георгиев е роден на 15 март 1907 в София. Старши научен сътрудник в Правния институт при БАН, доцент в Юридическия факулет на Софийския държавен университет, бивш главен секретар на МВР, бивш съветник в българската легация в Париж и представителството при ООН, директор на Международния институт по космическо право, член на БКП. ДС следи Георгиев от 16 май 1962 до 8 септември 1963, когато го арестува в Москва без наблюдението да е дало някакъв резултат. Иван-Асен Георгиев е осъден на смърт чрез разстрел. На следствието и процеса се дава необикновено голяма публичност от 9 ноември 1963, когато е публикувано съобщение на МВР за ареста, до 5 януари 1964, когато е извършена екзекуцията. Същестуват съмнения, че обвинението е било скалъпено. www.decommunization.org/Communism/Bulgaria/1956-70.htm

   
На 31 декември 1963 г.Върховният съд на НРБ произнася присъда по образуваното от Главна прокуратура дело № 1076. На основание член 77, алинея първа и във връзка с членове 98 и 35 от Наказателния закон на НРБ подсъдимият Иван – Асен Георгиев е осъден на смърт чрез разстрел за шпионаж. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване. Изпълнена е 4 дни по – късно в Софийския централен затвор…

Иван – Асен Георгиев е забележителна и странна личност в недалечното ни обществено – политическо минало.
Ражда се на 27 март 1907 г.в интелигентно семейство. Баща му е адвокат от Стара Загора и е съвсем естествено и Иван – Асен да наследи неговата професия. Завършва право в Париж.
Винаги се носи елегантно, спретнато и чисто и се отличава от заобикалящата го маса негови другари. Въпреки това и Иван – Асен Георгиев става комунист.
Нещо повече, веднага след преврата на 9 септември 1944 г.е главен секретар на МВР, замествайки и подпомагайки в дейността му суровия министър Антон Югов. В министерството е около две години, след което е в българското посолство в Париж, а от 1956 до 1961 г. е вече съветник в Постоянното представителство на България в ООН, Ню Йорк, откъдето е отзован през декември с.г. Завърнал се в София, става председател на Международния институт по космическо право със седалище Женева.

Заподозрян в шпионаж в полза на САЩ, той е арестуван в московския хотел „Метропол” на 8 септември 1963 г. от полк.Иван Охридски, сценаристът на легендарната кримка „Игрек 17”(1972) на Вили Цанков, след което е върнат в София и съден по бързата процедура. За делата му на „невидимя фронт” 5 години по – късно излиза приличен шпионски боевик на Димитър Петров по сценарий на другия известен ДС полковник Константин Кюлюмов „Опасен полет”. Филмът е оценен подобаващо и достойно от критиката и има очакван зрителски интерес.


image

Иван – Асен Георгиев е нетипичен комунист. Фин и деликатен интелектуалец, той попада в най – жестокото време на революционно насилие и насилствена смяна на системата в най – страховитото министерство, слугувайки на най – големия сатрап в първото т.н.отечествено - фронтовско правителство – Антон Югов.

Опитвал се е да помага на преследваните от новата власт. Той например предупреждава Весела Алексиева, вдовицата на известния карикатурист и издател на популярния хумористичен вестник „Щурец”, да се самоизсели доброволно от София , за да очаква в бъдеще вероятното си завръщане в столицата,одобрявайки настаняването й в Панчарево, намира й пропуск за свободно придвижване до София и дори купува лекарства за сина и Александър – бъдещият виден съветник на експремиера Филип Димитров и мастита фигура в корпорацията „РАНД” – Алекс Алексиев. Нещо повече, след ходатайство пред Антон Югов й осигурява 350 000 лева за щетите по заетия вече от съветския посланик Сергей Лавришчив апратамент, в който след това живее класикът на изобразителното ни изкуство Стоян Венев…Весела Алексиева се двоуми, но не взема парите, а тъй като през това време Иван – Асен Георгиев заминава за Париж, нея вече няма кой да я пусне в силовото министерство дори за разговор.

Георгиев е подозиран от своите още от началото на 50 – те на миналия век. През март 1950 г. в Париж се получава телеграма от София, че той и посланик Владигеров се викат на разговор в българската столица, а през октомври 1950 г.Иван – Асен Георгиев е официално отзован от Париж.

След като е присъствал на процеса срещу Трайчо Костов, обесен на 17 декември 1949 г., Георгиев предусеща какво го очаква и иска среща с всесилния диктатор Вълко Червенков. Държи се дръзко с комунистическия лидер и дори два пъти му заявява, че ако е виновен  е готов да бъде наказан.

Спасил кожата, особено след разпита при партийния секретар на външното министерство Греков и шефа на отдел „Кадри” Иван Спасов, разследващи го за шпионаж и държавна измяна, Иван – Асен Георгиев е назначен в централата на ООН на 2 ноември 1956 г. И въпреки че в него остава усещането, че е подозиран и е без вина виновен, решава да извърши прелома и да мине „на другата страна”.

Той се поставя в услуга на ЦРУ и предава сведения на шпионската централа до 1958 г., когато според неговите признания скъсва контактите с янките. Американците го ползват като дребен полицейски доносник, а той си въобразява, че помага на света да се освободи от лудия съветски диктатор Хрушчов! Смятал е, че благодарение на безценните си съвети в битието му на агент Жорж Дювал ще създаде международен философски институт, в който да играе водеща роля.

И все пак, не всички сведения, които дава на американците, се таксуват като рутинно доносничество.
Негови правилни оценки използва самият шеф на ЦРУ Алън Дълес, което му се и припомня от самия Георгиев – Дювал през юли 1959 г., когато в писмо до него дръзко посочва : ”Разговорите, които съм имал с вашите хора са от висше качество и доказателство за качеството и верността на моите мисли е например фактът, че в речта си, която държахте на един банкет в Калифорния, Вие повторихте една оценка, дадена от мен на Вашите хора, а именно, че след изваждането на Маленков, Каганович и Молотов от Политбюро на ЦК на КПСС и след ролята, която Жуков игра, в Съветския съюз може да възникне опасност от бонапартизъм.(Всъщност именно това обвинение използва самият Хрушчов, за да свали Жуков от поста военен министър и го пенсионира на 26 октомври 1957г.! – б.м.) При това положение Вашите хора искат от мен сведения за лица, искат от мен шифъра”.

Шифрованите съобшения за и от Иван – Асен Георгиев се предават от американците по следната схема – действителните съобщения се предшест- ват от откъс от Пети концерт за пиано от Бетовен, а маскировъчните – от откъс от незавършената симфония на Шуберт. Радиопредаванията са осъществяват в първия и третия петък от месеца , в 9,30 часа българско време. След като получава шифъра, разбира и на какви вълни ще получава съобщенията, но понеже Георгиев не помни добре заради годините си, „записах ги на самата шифрова карнетка, което е най – голямата глупост, която може да се направи…” Любопитно е, че нашият шпионин не успява да приеме всички емисии на американското разузнаване, тъй като радиоприемникът му не работи добре!

Иван – Асен Георгиев установява връзка с резидента на ЦРУ Джордж Андерсън – небезизвестният Сирил Блек в Париж през октомври 1956 г. в апартамента на влиятелния бизнесмен Анджело Куюмджийски, а от установяването си в Ню Йорк – т.е. от 3 ноември 1956 г. е в постоянна връзка с Блек – Андерсън.

На процеса се установява, че ако и да е женен щастливо за съпругата си Блага, която не го е подозирала в шпионска дейност, той е поддържал атрактивни връзки със свои любовници, към които е бил необичайно щедър, ползвайки кредита на ЦРУ. Изключение е богатата 70 годишна французойка Люсиен Буврен. За Тонка Карабашева в Париж е осигурена издръжка от 100 000 франка месечно под формата на фиктивна стипендия, а Роза Аронова получава не само по 500 долара месечно в Тел Авив, но й е купен и апартамент, след което на името й е открита сметка в женевската „Юнион де Банк Сюиз”, като нейният влог към края на 1960 г. е вече 23438 долара, от които 15 000 са превърнати в акции.
А когато Иван – Асен Георгиев пожелаел да види метресите си, американски агенти със специален самолет – само за тях – излитали до Париж или Милано, за да ги доведат в Ню Йорк, Лейк Плесид или Хуайт – Сълфър Спрингс!

Самият Георгиев не е бил достатъчно корумпиран – към момента на арестуването си в швейцарска банка има само 4000 долара влог, докато разноските по него от щатските тайни служби се изчисляват на 200 000 долара! Личи си, че именно съкровени идейни подбуди „от яд и злоба, за да си отмъстя”, са го принудили да сътрудничи на американските власти.

А че в ЦРУ са го ценели, се разбира и от неговото признание, че през март 1963 г.в Париж американският разузнавач Джордж Андерсън „ми предаде шифър, карнетка за дешифриране и таблица за превръщане, които понастоящем се намират в квартирата ми, мисля в библиотеката, обвити в марля.” Което пък навежда на мисълта, че и самият Иван – Асен Георгиев не е бил дребен информатор.
Него го цитира Дълес, съветът му ползва омразният Хрушчов, пък и от дешифрираните му съобщения става ясно, че е бил отлично информиран и е знаел какво да предложи на партньорите си отвъд океана – за разрива между комунистическите партии през юни 1960 г.в Букурещ, за опасните намерения на СССР да изгради в Куба ракетно – ядрени площадки – още преди да избухне караибската криза през юни 1962 г.или за разрива между Хрушчов и Мао през автуст 1963 г.! Логично е тайните служби на НРБ и СССР да го проследят и заловят. А и самото му отвличане от Москва на 8 септември 1963 г. от Иван Охридски е реализирано като първокачествен холивудски трилър.

На 26 септември 1963 г. е призован в съда. Делото се гледа в зала „Тържествена” на Върховния съд.
Председател на съдийския състав е Ангел Велев, а обвинението е поддържано от самия главен прокурор Иван Вачков.

Кинохрониката е също в залата.С камерата си Димо Коларов улавя угнетяващи мигове, в които Георгиев е разстроен и разплакан. Нареченият от българските разузнавачи „Двуличник”прави пълни самопризнания. Настоява за най – тежкото наказание, тъй като „действително съм извършил най – тежкото престъпление, което може да извърши един човек и което във всички времена и във всички страни се наказва с най – тежкото наказание.” Разбира и още нещо, което е същността на драмата му, принудила го да замине доброволно за московския капан – „Никога не можах да се освободя от идеите си на комунист и се самоотрових.” Съобщава и имената на агентите, с които е поддържал връзка – Андерсън, Бонар, Джексън, Сейлънс.Но не признава, че в последния момент предупреждава „Ленгли”, че ще бъде заловен…

Въпреки това до последните си дни в съда – на 27 декември 1963 г. – Иван – Асен Георгиев твърди – какво съдбовно противоречие! – че е работил за народа си , защото”Аз не можех да мисля с един мозък, зает от американското разузнаване.Но аз мислех, че принасям полза, а не вреда на нашия народ.” Това го казва един амбициозен и недооценен шпионин със самочувствие, който се е смятал достоен да стане дори генерален секретар на ООН ! Не на такова мнение е главният прокурор на републиката Иван Вачков, заявил в пледоарията си на 30 декември , че дейността на Георгиев е”сатанинско престъпление и морално падение”.

В последните си дни Иван – Асен Георгиев често сменя емоционалния си регистър – на съпругата си казва – „ Събирай всички материали, те ще ти потрябват!” – като сигнал за някакво ново начало между тях (?), а след произнасяне на вердикта на 31 декември 1963 г. в 12 часа с последни усилия на волята крещи на властите :”Убийци, лъжци!”…
Присъдата е изпълнена на 4 януари 1964 г.
Горчивата пикантна подробност е, че по време на екзекуцията в присъствието на Иван Вачков стрелците се издънват и не ликвидират веднага Георгиев, недоубитият шпионин моли да го довършат по – бързо, главният прокурор се паникьосва, та се налага градският съдия Стефанов, присъстващ от любопитство на разстрела, да го доубие по собствена инициатива.
А произнесената присъда дамгосва съдбоносно Иван – Асен Георгиев…

                                                                                                                     Борислав Гърдев

    Стойне Христов е бивш служител на МВР, работил е в някои задгранични мисии, бивш затворник и автор на 16 скандални романа, разобличаващи върхушката на Тодор Живков, както и на книгата “Билети за ада” за българските медици в Либия, в плана за спасение на които е взел дейно участие.

- Вие сте разбрали подробности от живота на Иван-Асен Христов Георгиев, агент №1 на Гешев, от следователя по неговото дело Иван Охридски. Какво ви разказа той?
- Когато пишех романа „Несбъднати мечти”, често се срещах с полковник Иван Охридски - тогава заместник-началник на Главно следствено управление на Държавна сигурност.
 Полковник Охридски беше различен. Изпитваше уважение към Иван-Асен Христов Георгиев.
Иван-Асен е завършил право в Париж и е живял с българската интелигенция там. Попада в полезрението на Никола Гешев - началник на отдел „А” на Държавна безопасност. Тогава го и вербува.

След 9 септември 1944, не без “невидимата” помощ на Гешев, Иван-Асен Христов Георгиев е назначен за главен секретар на Министерството на вътрешните работи. Но скоро е ужасен от министъра си Антон Югов, който извършва масови разстрели без съд и присъда. Когато му предлагат през 1946 г. да бъде включен в състава на българската делегация за преговорите в Париж, с радост се съгласява. Дори го назначават за секретар на делегацията. Кимон Георгиев и Васил Коларов били възхитени от безупречния му френски език и отличното му държание и поведение на дипломат.

Малцина знаят, а и този факт се укриваше умишлено, защото Иван-Асен бе обявен по-късно за враг и предател на родината: благодарение на него една възрастна българка решава да подари на държавата свой имот на авеню „Рап” № 1 - в центъра на Париж, до река Сена. Там сега е българското посолство.

Иван-Асен преминава през различни перипетии и длъжности - от пълномощен министър - съветник в нашето посолство в Париж, до различни длъжности в София, докато в края на 1956 г., пак не без помощта на Никола Гешев, му предлагат да оглави българската мисия в ООН, в Ню Йорк.
Когато избухват събитията в Унгария, ЦРУ му иска мнението няма ли българите да последват унгарците. Иван-Асен категорично отговаря, че това няма да се случи. ЦРУ обаче не му повярвали. Безспорен е и най-големият му успех - обстоен анализ и прогноза на десетки страници, че
в най-близко време ще има невероятен разрив между СССР и Китай.
В ЦРУ, разполагащо с отдели за анализи и проучвания с десетки специалисти, били на друго мнение! Но само след няколко месеца неговата прогноза се сбъдва! Това смаяло американците!
Иван-Асен Христов дори е предвиждал, че ако СССР не промени изцяло своята външна и вътрешна политика, ще се стигне до разпад на социалистическия лагер и на самия СССР! Дори в самото ЦРУ смятали, че това е някаква утопия.

- Как точно е завършил животът на агент №1 на Гешев?
- На 31 декември 1963 г. му е прочетена смъртната присъда, а на 4 януари 1964-а е разстрелян в Софийския затвор. Въобще не са му дали да обжалва.
Събитията от 1939 г. до 9 септември 1944 г., а и след това, бяха интересни и показателни. Продължих работата си по архивите.

По категоричен начин установих, че в София и Софийска област на 9 септември 1944 г. в полицейските управления са влезли тези, които са се правели на партизани. В Дирекция на народната милиция /ДНМ/ това са били Енчо Стайков, Тодор Живков, Мирчо Спасов и други.

Те обаче останали с пръст в уста! Никола Гешев не бил оставил нищо важно – само картончета и досиета на дребни агенти, които е дърпал като кукли на конци. Но! В касата имало няколко досиета на видни комунистически лидери, осъдени на смърт, чиито присъди по неизвестни причини не са били изпълнени!

Едно от досиетата е било на Трайчо Костов. Гешев е можел да приведе в изпълнение смъртната присъда на Трайчо Костов и едва ли се е страхувал, че сестра му е била съученичка и приятелка на Балан - един от съветниците на Цар Борис! Той е целял нещо много по-важно и значимо. По величина Трайчо Костов е бил №2, веднага след Иван-Асен Христов Георгиев, сред агентите на Гешев!

извадки от : http://www.blitz.bg/article/25168




Гласувай:
15
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Имам смътен спомен за Иван - Асен Георгиев
27.03.2013 10:49
и изпълнението на присъдата му, по - късно
се наложи да търся материали, но известна
беше само част от истината ...
Прочетох с интерес представения материал...
Поздрави, Бвен !
цитирай
2. bven - На 1: И аз не си спомням точно за какво беше цялата дандания, Стела.
27.03.2013 19:27
Интересното беше, че много добре представиха материали как е работил Шпионинът-комунист. Всичко беше ясно за него, само когато на някого са правили атентат - нямаше кой да ни каже...Сега има много данни, но каква е истината?
цитирай
3. mariniki - и аз не знаех...
27.03.2013 19:38
пълната истина... не съм се ровила в тези
исторически факти... но неимоверно се събуди интерес у мен...
благодаря ти, Татяна... сърдечен поздрав за теб..
цитирай
4. bven - На 3: Така беше, Маги:)
27.03.2013 19:44
Все пак някъде тук е истината и сигурно някой може да се престраши вече да ни разкаже какво е било...А е добре да си спомним и да знаем.
Хубава вечер и много топлина от мен:)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10434798
Постинги: 2244
Коментари: 12164
Гласове: 32119
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031