Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01 08:26 - древните българи
Автор: bven Категория: Хоби   
Прочетен: 841 Коментари: 0 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

А представителите на едно от воинстващите течения на простонародната Торе - „маджарите” казвали така: 
Тангра е сътворил само Невидимия свят,  а целия Видим свят и човека с разрешението Му е сътворил Шурале.  Само душата на човека е сътворена от Тангра.  За да може душата му след смъртта да се издигне до Небето и да получи от Твореца вечно блаженство в Невидимия свят,  трябва да се откажем от всичко плътско и да спазваме пълно равенство сред хората.  Не трябва да има подчинение един на друг,  да няма държави,  чиновници,  войска,  завист,  пари,  да няма богатство и бедност,  лично имущество.  Даже жените трябва да са общи.  Не трябва също така да има ръководители при молитвите/свещенници/,  здания за молитви и задължителни символи на Тангра.  Тъй като всеки е длъжен сам да се моли на Тангра,  където и да е и без всякакви условности.  А не да се възлагат молитвите на неизвестни хора-възможни грешници/чиито молитви са недействителни заради техните престъпления/.  Маджарите забранявали войните в името на управниците и убийството на животни при които нямало неравенство,  но убивали богатите и бесели Кам-бояните казвайки: 
”Ако вие сте толкова изключителни,  умни и всезнаещи-то служете на самия Тангра,  а не на слугите на Шурале!” 
Маджарите казвали: Добър е само този непрекъснато жертващ се/в името на другите/.  Оттук и тяхното название - „маджари” - т. е. - „жертвенни”.  А нашите аристократи наричали маджарите - „елбегени”,  ”гарвани” и „айяри”.


image
Надгробен богомилски камък от Босна със знака на Тангра.


Идеите на маджарите възприел Худаяр/поп Богомил/ и като прибавил някои християнски молитви/основната „Отче наш”/,  създал худаярството/богомилската ерес/.  След смъртта му неговите последователи почнали да убиват змии,  тъй като той умрял на 100 г.  от ухапване на змия. На гроба му издигнали могила в днешна Бесарабия.  Останалите българи,  включително и от Ак Булгар/Волжска България/,  съхранили древния обичай да почитат змиите.  Знака на старите маджари бил гарван в черен цвят.  


ОБРЯДНОСТ

В дълбока древност главните моления/”мен тайре” - „голямо моление - служба”/ са били две: Зимно и Лятно.

Лятното „мен тайре”,  на което се молели на Тангра,  се наричало Джиен,  а зимното,  организирано в чест на Нардугана и духовете на предците-герои,  наричали - Нардуган или Мардукан.

Моленията се водели от изборни Келбири,  а на всички бюргани/юргани/ или Кам-бояни в местата на „мен тайре” се забранявало да се появяват.  Причината била,  че по време на общуването със злите духове те попивали от злото и са могли да замръсят местата за моления -
„карамат”(наричани още "капища" т.е. вратища заради вратите им от всички страни).  

Келбирите имали върху гърдите си изображения на Тангра или на определени духове/в зависимост към кого се отправя молитвата/, а в ръката си държали жезъл, увенчан с полумесец, топка/кръг/ и конска опашка в червен цвят. По време на молитвата гледали към Небето с вдигнати нагоре ръце, а после се покланяли и падали по очи.  Да се гледа в земята не трябвало, тъй като под нея живеели нечистите духове.  
В по-стари времена, когато се принасяли човешки жертви,  мъжете често се борели един с друг за честта да бъдат принесени в жертва. . .

Народа считал Слънцето,  Луната и звездите за очите на Тангра,  затова се молели на изгряващото Слънце.  За Келбири се избирали често самите Царе или членовете на Царстващия дом. 

image

Медальона на Кан Тервел със знака на Тангра(вдясно) и на втората снимка знака на Тангра изсечен на Мадарските скали.Лъчите на звездата или листата на цветето трябвало да са от 6 до 36 ,но само четни...!

image
В България Тризъбеца е бил държавен символ до последните дни на съществуването и по времето на Шишмановци... Грифона - персонаж от тенгрианската религиозн амитология, изпълнявал същото роля както арх.Михаил в християнството...

Арслан Тертер описва едно Джиенно моление на което присъствал самия той:
Карамата се разполагал на високо място на поляна.  Той бил ограден от стена/в този случай от плет/.  Трите врати - източната Тангра Капа,  северната Кук Капа и южната Ер Капа се отваряли,  а западната била закрита за злите духове.

Сред Карамата растели няколко дървета,  най-красивото от които се наричало свещенното дърво Бай Терек.  Южно от  него бил направен малък подиум за Келбира- „ег-кепе”.

image
Възтановка на Тенгрианския храм в Плиска.Първоначално Карамат се е наричало мястото за моление и жертвоприношение.По-късно това име се закрепило за самите храмове,особенно в градски условия.Наричани са още и "капища" от простолюдието заради това,че имали врати от всички страни.


Когато в Карамата влезли хората водени от Келбира,  към западната стена повели жертвенните животни/бял кон,  бяло теле и бяла овца/ и ги привързали към трите стълба.  След това животните били преместени при трите стълба до Тангра Капа/източната част/,  на мястото наречено ”аба или уба”,  заклани и разчленени на части.  Кожите им били окачени на трите стълба.  Вместо истинските животни към стълбовете при западната стена привързали техните чучела.  Това било направено за да се излъжат злите духове,  та те като се привлекат от животните да останат при западната врата и да не влязат вътре в Карамата.  През Кук Капа внесли вода за приготвяне на жертвенното ядене/курбан/ и запалили три огъня,  върху които почнали да варят жертвенните животни.  Хората наблюдавали всичко това,  докато Келбира от дървото Бай Терек не провъзгласил: ”Мен тайре! Гледайки съм Слънцето говорете!”

Тук хората обърнали поглед към източната част на Небето,  сложили шапките си под мишниците,  и Келбира почнал молитвата:


Бележка:Тук реших нарочно да не давам целия текст на молитвата а само по три изречения от началото , средата и края. . . 

 "...

 Ти, бели владетелю,
имащ хиляда лица!
Ти, златни владетелю,
имащ хиляда очи!
Ти, сребърни владетелю,
Имащ хиляда уши!

...........................................................................

Аз се моля подчинявайки се на твоя кръговрат!
Аз се моля обръщайки се след Слънцето!
Бир Тангра! Бир Канар! Бир Торе! Мен Тайре!
(Един Бог! Един владетел! Един Закон!Велика клетва!)

...............................................................................

 Нека да има висок сребростволен лес!
Нека да сияе златното слънце!
Нека здраво да стои хилядолетната бяла юрта!

 "...
Хората повтаряли след Келбира,  гледайки към Небето,  неговите фрази и след всяка ниско се покланяли.

Когато казали думите ”Аз се моля,  подчинявайки се на твоя кръговрат!”,  всички тръгнали след Келбира около Бай Терека.  Когато казали: ”Аз се моля,  обръщайки се след Слънцето!”,  отново обиколили свещенното дърво.  Когато казали: ”Едно начало,  един Келбир!”,  за трети път обиколили Бай Терека.

След това,  по знак на Келбира,  който вече се бил добрал до възвишението покрай дървото Бай Терек,  всички застанали на колене и се молели с вдигнати нагоре ръце,  завършвайки тази част от молитвата с думите ”Чист и красив иджик/кон/,  чиста мосха/теле,  бик/ и чист коч”.  Когато хората казали тези думи,  Келбира станал и взел в ръцете си голяма чаша,  направена от череп и сребро.  Сам налял в тази чаша бал,  вдигнал я към Небето,  казвайки: ”Приеми от нас,  смирените всичко това”,  излял бала в един от огньовете покрай уба.  След това сложил в чашата хляб и сол и направил същото както с бала в другия огън.  Накрая сложил в чашата месо и след същите действия и думи го хвърлил в третия огън.

После се върнал на своето възвишение и почнал да говори,  вдигайки ръцете си в началото на всяка фраза и отпускайки ги в края,  а хората повтаряли след него всичките му думи/от думите ”Приеми от нас смирените всичко това”,  до думите ”В твоите седем благословенни цветове”.  След това Келбира прелял с чашата дървото Бай Терек и другите дървета с кръвта на жервенните животни,  като при това казанчиите носели след него котлите/казаните/ с тази кръв,  а хората повтаряли молитвата.

Приключвайки с това,  Келбира се върнал на възвишението си и с думите: ”Мен тайре! Гледайки към Слънцето-пейте!”,  призовал дънгърчиите/музикантите/ с тъпани,  свирки,  гайди,  дънгъри/кръгли ръчни едностранни барабани/,  тамбури/домбри/ и кубизи/гъдулки/.  Музикантите застанали на коляно покрай Бай Терека засвирили,  а момите станали и вдигнали няколко дълги ленени платна,  покривала,  в хор изпели част от молитвата/от думите ”Нека бъде плодородна черната земя” до думите ”Нека здраво да стои хилядолетната бяла юрта”/.  В началото на всяка фраза момите вдигали платната нагоре,  а в края ги отпускали надолу върху главите си.  А хората оставайки на колене,  след Келбира в началото на всяка фраза,  дигали ръце нагоре,  а в края ги отпускали.  Покриването с платната означавало,  че хората с радост встъпват под защитата на Тангра.  След това момите постлали платната на земята и на едно от тях седнал Келбира.  Четирима мъже ”богатири” го вдигнали и три пъти обиколили с него Бай Терека и три пъти казвайки: ”Нека здраво да стои хилядолетната бяла юрта”.  Народът вървял след тях.  В началото на всяка фраза мъжете вдигали платното с Келбира нагоре,  а в края-отпускали.  Келбира и народа заедно с това вдигали и отпускали ръцете си гледайки Небето.  Казанчиите през това време вече преляли част от бала от дървеното корито в котлите/казаните/,  а шамбатите разрязали приготвеното месо на парчета.

Когато пеенето свършило,  Келбира първи привързал към клоните на дървото Бай Терек три лентички,  след него и останалите хора направили същото,  като си наричали желания и се кълняли във вярност към Тангра с думите: ”Бир Тангра! Бир Канар! Бир Торе! Мен Тайре!” Почетните мъже привързвали лентички към клоните на Бай Терека,  а останалите към клоните на другите дървета.  
Лентичките трябвало да бъдат-бели,  сини/или зелени/и червени/или жълти/.  Белият цвят визирал Тангра,  синият или зеленият-Небето и небесните води,  червеният или жълтият-благодатната земя.  Освен това привързвали в малки кърпички и монети. . .

След привързването,  Келбира взел подадената му чаша с бал от казанчиите и поръсил от нея Бай Терека,  лентичките и хората.  След него дърветата и лентичките били поръсени и от хората,  като всички възкликвали: ”Бир Тангра! БирКанар! Бир Торе! Мен тайре!”

След всичко това казанчиите и шамбатите раздали бал,  месо,  бульон,  яйца и каша на мъжете,  омъжените жени и юношите.  Храната наредили  върху постланите платна,  седнали около тях и започнали да пируват.  
Но по едно време момите останали без храна,  изпели песента „Батумар”,  в която алпа/ангела/на бурите , небесната вода и мълниите Кубар се наричал „Кумар” и „Самар”:

"...
Кумар, лей, лей, лей!
Самар, лей, лей, лей!
Ще ти принеса в жертва черна овца - 
най-доброто ще оставя за теб,
разноцветна лъжица ще ти дам,
вкусна каша ще ти дам!
Дъждец мой - лей, лей - 
за да не умре народа от глад,
за да има много трева,
за да са сити кравите,
за да се напием с мляко.
Вие наядохте ли се вече дружки?
Сити ли сте вече дружки?
"...
Музикантите им акомпанирали,  а след това акомпанирали и на момците,  които изпели в отговор на момите:

"...
Ясно слънце изгрей, изгрей, изгрей!
Лъжица каша ще ти дам,
маслото от тигана е за теб,
угоен бик ще заколя,
кашата ще ти дам,
месото ще изям,
кокалите ще хвърля на кучето!
"...

С тези думи момците дали на момите ядене в което нямало месо.  След някое време момите пак изпели ”Батумар” и отново момците ги угостили,  но пак не им дали месо.  Така се повторило няколко пъти до края на пира.  В края на краищата те получили малко месо,  но били длъжни да го отнесат със себе си и да го изядат при изгрев слънце на следващия ден.  Както са обяснили на Арслан Тертер,  злите духове си мислели,  че това месо е пожертвано за тях,  и не вредели на хората.  Но имало и други обяснения на този обичай.

Покривалото,  върху което носили Келбира,  разделили на парченца и всеки си взел по едно,  разотишли си по домовете говорейки: ”Бир Тангра! Бир Канар! Бир Торе! Мен тайре!”. От тези парченца плат след това правели торбички за амулетите си.  Келбира,  казанчиите, шамбатите и музикантите били щедро възнаградени с голямо количество ядене.
                                                                                              продължава




Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 9829958
Постинги: 2151
Коментари: 11925
Гласове: 30810
Календар
«  Април, 2019  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930