Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01 08:33 - отношението - функция на еволюцията12
Автор: bven Категория: Новини   
Прочетен: 312 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Всички сме деца на Ной, всички сме Адамови потомци. Влагането на нова позиция в тълкуването на закона, където човекът е отправната точка, Христос завърши с думите за всеопрощение от висотата на Кардиналния Кръст на хълма Голгота. Ето още едно знание, което дори учениците Му не разкриха, но Той го вложи в заветите си. И засия мъдростта на Единосъщният. За съжаление самозваните тълкуватели след Него "варосаха" много от идеите Му, които днес звучат като догмите на Старозаветието.

Римокатолическата църква в стремежът си да прочисти християнския свят, както Йехова очисти своя избран народ, стигна до парадоксите на Инквизицията. И за да я оправдае пред самата себе си, а и пред света, за приложената жестокост като мярка, но и като антитеза на Христовата повеля, я нарече Света Инквизиция. С което не я освети, разбира се, защото не може светостта да бъде жестока. Моралът и ритуалът - могат, но жестокостта - не! Липсата на прозрение и пристрастието за бързи успехи даде една институция всяваща страх и ужас, но морал не роди и нравственост не отгледа дори в Папския двор. Едно е да създадеш основната подкоренна раса на един цикъл, друго е да искаш целият свят да стане като нея. Папизмът не познаваше езотеричната Йерархия. Той не е знаел много неща, които посветените носят и пазят през вековете, но йерархията е бил длъжен да знае, защото сам наложи себе си за йерархия на духовност в християнския свят. И се превърна в безогледен унищожител на култури, знания, духовност и човешки същества. Да унищожиш една душа или едно тяло не е поведение на Великите, а на възвеличилото се себелюбие, което в невежеството си тъпче душата и унижава духа. Ето трагичното в делата на избрания Израил - потопи в кръв себеподобните си и натрупа отново тежка карма, която не можеше да не бъде платена. В исторически план това е обикновена диващина, която религиозният фанатизъм превръща в кръвожадност характерна за старите Коренни Раси.

Отношението стане ли пристрастие, не може да не изкриви същността си. Виталното тяло предяви ли емоционална претенция над Менталния свят, над действията на ума, не може да не деформира сакралното. Критерият за милост деградира до жестокост, призивът за състрадание и всеопрощение стана садистичен дим над кладите, където горяха умовете на човечеството. За заслепените слепотата бе вярност и святост.
 
Протестанството, което претендираше за по - голяма вярност към заветите на Христос, отиде в другата крайност и отнемайки правото на ръкополагането ,дадено изрично от Христос на апостол Петър (само на него) отне душата на сакралното тайнство и ритуалът, което превърна християнството в песнопейни вечеринки, нямащи нищо общо с тайнствата, завещани от апостолите. Защото те бяха посветени лично от Христос. Така е, когато себелюбието надделее над смирението и вярата стане претенция. Само няколко години след Реформацията Калвин и Цвингел родиха не по - малко жестоки клади от Светата инквизиция.

Този деформиран критерий се носи от дълбока древност. Всички институции са го отглеждали в лоното си на определено ниво от развитието си, но не всички го облякоха в такива сатанински одежди. Това бе новата интерпретация на призива:Разпни го!
Сляпата каноничност, станала критерий за пастирите, се превърна в съд и дело на тълпата и самозванците. И разпнаха бога в себе си! И забравиха че Той бе казал чрез Синът Си: Не може слугата да е по - горен от господаря си и не може изпратеният да бъде по - горен от този, който го е изпратил!




Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 8423968
Постинги: 1680
Коментари: 11470
Гласове: 28589
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Блогрол