След тези фамилии на аристократични родове, писатели, композитори и учени идва ред на най-прославените руски военни стратези  и пълководци: Кутузови /кутуз-бесен/, Суворови /сувор-ездач/, Тухачевски /тухачи-знаменосец/,  Жданови /ждан-фанатик/.  А  за пълнота на явлението Българска цивилизация, има и един  крал – Станислав Лешчински – първият полски крал, произхождащ по майчина линия от стар болярски казански род. Но най-прекрасното и вълнуващото лично за мен е, че булат на старобългарски означавало стомана. Булат Окуджава бе грузинец. Със сигурност -  и грузинец, но погледнете снимките му върху обложките на плочите и ще видите най-красивия старобългарски фенотип! А тъй като Българите столетия са били в Грузия, мисля, че знам защо Булат Окуджава пееше: “Ах, Арбат, мой Арбат, ты моя религия…”.  Владимир Висоцки също пееше за Арбат, пееше за него топло и закачливо, като за квартала на Московската бохема, но никога не го нарече своя религия.

По темата “Куберова България” на територията на днешна Македония бяхте “в свои води”, проф. Димитров, и затова - по-подробен и дори категоричен. Нямам въпроси.         Но “заради едната чест” трябваше да споменете и четвъртата българска колона, тръгнала от Велика България при нашествието на хазарите през 7 век, която, водена от най-малкия син на кан Кубрат - Алцек, достигнала Апенините. Този клон на Българите  бил твърде малоброен, за да създаде още една българска държава и затова постепенно - но не и безследно! - се претопил сред местното население. Оставената следа се нарича “Български закон за унаследяването”, който станал част от Римското право. Защото Българите единствени в света от хилядолетия до днес използват 30 различни думи, с които отразяват степените на близост на кръвното родство отделно по линия на бащата, отделно по линия на майката, и още по-специфично– роднинските връзки по сватовство. Те са правили това не само заради наследствените права,  а и поради строго стратегическия родов принцип, чрез който са управлявали държавите си. Граничните райони са били поверявани само на синовете и братята на Кана, междинните – на чичовци, вуйчовци, първи братовчеди и племенници, а централните - на по-далечни братовчеди и на роднините по сватовство, чиято лоялност е била под постоято наблюдение на Владетеля.  

             По темата “Дунавска България”:                          

1. Защо не цитирахте Кръстю Мутафчиев /”История на прабългарите”,вж.по-горе/ и други - чуждестранни - източници за Българско присъствие на Балканския полуостров още от 10 век пр.н.е.? Понеже точно тогава полуостровът е получил това название, означаващо Бал/Велик/ и  Кан/титлата на Владетеля/ на старобългарски език!  За да разберем кой е бил този кан, трябва да се върнем към споменатите вече худони, както са се наричали Българите на кан Худон  около 1000 година пр.н.е. Освен сина си Пилон, който, чрез наследника си Тимоти и рода Дуло, се явява най-прекият наш и на панонските българи правладетел, кан Худон имал внук на име Онон. Точно той е Великият Кан, който през 1о век пр.н.е. със своите оно/н/гури заема територията на полуострова, заедно с няколко други конни племена - едно арийско и три  славянски от южните райони на европейска Русия и днешна Украйна. Самият Онон се разполага в югоизточната част на полуострова - в Сакар-планина, но в негова чест остава името на планината, разделяща хоризонтално целия полуостров на северна и южна част – Балкан, а от там – и името на самия полуостров - Балкански.

Изтласквайки част от местното население – илирите - към Югозападното Адриетическо крайбрежие, още от 10 век пр.н.е. славяните, българите-онони и арийците населяват окончателно Балканите. Заедно с останалото тук автохтонно население траки, под влияние на Минойската цивилизация в Средиземноморието, те създават първия - орфическия и етносно-феодален - етап на Цивилизацията Елада. Към нея древните гърци се присъединяват едва в VІІ-VІ век пр.н.е., идвайки на Балканския полуостров от Малоазийския бряг. Тогава гърците формират втория етап на Цивилизацията Елада - материалистичен и полисен, като чрез градовете-държави я довеждат до апогея й през ІV-ІІІ век пр.н.е. /по Кр.Мутафчиев, История на прабългарите…/.    

“Самият Омир в “Илиада” отдава еднакво значение на ахеите /гърците/ и на траките” – пише ст.н.с. Валерия Фол в статията си за приноса на  траките в цивилизацията Елада /в книга 6 от многократно цитираната тук библиотека на изд. “Тангра”/. А знае ли някой дали “тракийската конница” в Пелопонеските войни не е използвано събирателно географско понятие /от Тракийската равнина/ и колко българи-онони, славяни и арийци са били включени в нея, заедно с траките?!  Знаем със сигурност обаче, че само една част от богатия ни на обредност и толкова красив български фолклор  е пренесена от Аспаруховите българи от Азия; останалата част е с орфически произход и се е зародила тук, на Балканския полуостров, в Елада! /Алексиева, Екатерина. Древната магия в българския фолклор – перли на синкретичното изкуство. Изд. ”Калиман”, С., 1992., преведена на английски език/.

2. Тъй като Вие не казахте нищо за това, един зрител се включи в ефир и отсече: “Каквото и да се говори, ние сме си траки!”. Той беше невероятно по-близо до историческата истина от Вас и доц. Каймаканова!  Ние – съвременните българи - сме и българи-онони, и българи-пилони, и славяни, и арийци, и траки, асимилирали сме сармати, кумани, асирийци /ето ги Вашите иранци!/ и част от още 44 етноса с по-малко значение  /общо 52, по публикувани от Вас данни/.  

Именно това многообразие в генетичния набор ни обогатява, прави ни по-интересни и толкова подчертано индивидуални. И толкова трудни за обединение… Тъй като всеки си има мнение, което може в много малък детайл да се различава от това на другия, но никой не иска да признае, че най-често мнението  по същество е  еднакво!

Като знаем това, защо да се занимаваме с История на Българите? Защото мнозинството от нас – 6 милиона и 655 хиляди души - при последното преброяване през 2001 година заявиха, че имат българско самосъзнание! А защо заявиха това? Защото, въпреки всички изброени и неизброени примеси, българският ген е доминантен по силата на основния закон на генетиката, според който, при еднаква вероятност от изява на два или повече наследствени гена, винаги се проявява доминиращият по сила, устойчивост и приспособимост ген, в случая - най-древният български ген. Всички други остават в състояние на подтисната вероятност за изява и се наричат рецесивни гени. Но нещата съвсем не са толкова прости,  както ги казвам тук. Генетичният ни набор има две проявления – външно, наречено фенотип, който ни характеризира чрез физическите ни черти, и вътрешно, характеризиращо дълбоката ни същност и светоусещане, което се нарича генотип. Доминантният ген може да доминира и във фенотипа, и в генотипа, но може да се изяви само във фенотипа, а в генотипа да се прояви друг ген, както и обратното. Очевидно е, че за самоопределението на личността по-важен е усетът на душата ни за генотипа и затова много синеоки и светлокоси хора заявяват, че са българи, а други – с типичен български фенотип – могат да имат  усещане за различно - генотипно – самосъзнание, като Вашият зрител, който се чувстваше трак. Категорично трябва да се изтъкне, че тези обяснения се отнасят за най-спонтанно самоопределение, проявяващо се в мирна естествена социална среда. Това не важи за случаите на физически, религиозни и психологични издевателства, упражнявани от един етнос върху друг, чрез които се постига насилствена промяна на самосъзнанието. Изземването от родителите им като “кръвен данък” на хиляди български момченца, отглеждани и подлагани на военно и религиозно обучение в турските военни училища ги превръща в турски воини “еничари”, убиващи после родните си братя; насилствено  - под ятагана! - покръстените в Исляма българи от Орфеевата планина Родопа, днес заявяват турско самосъзнение. Европа на Юго, Гладстон,Гарибалди,Достоевски  и             Тургенев                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        знаелавсичкотова.  Но на днешната невежа Европа то трябва да се обяснява и напомня!

Прелиствайки цитираните книги за справките, които изложих, попаднах на увода на книга 7 от библиотека “Българска вечност”, написан   от   проф. Александър Фол. Този увод ми донесе толкова дълбоко прозрение, че не мога да се въздържа да не го включа тук дословно, надявайки се, че ще предизвика същото прозрение и у читателите. Моля за извинение, че в цитирания текст има повече курсив, отколкото в оригинала на автора, но щях да утежня прочита, ако бях отбелязвала навсякъде “/курсивът мой/ “.