Предварително искам да парирам всеки опит за политизиране: всеки, който би напомнил за връзките на проф. Фол с Людмила Живкова и за статуса му в тоталитарното общество;  всеки, който би казал “Защо не е публикувал тезите си тогава – преди 10 ноември 1989-та, а ги пише едва сега?” и т.н., и т.н. Тогава и Божидар Димитров нямаше предаване “Памет българска“ по БНТ и не пишеше популярни и популяризиращи го исторически книжки-бетселъри. Искам да кажа, че целта ми е не да противопоставям личности, а да покажа различни научни подходи, от които този на историографа Фол е неизмеримо по-ценен и винаги би бил по-полезен за националната ни кауза и позиции.

 

              БЪЛГАРИТЕ: ЕДНА ИСТОРИЧЕСКА МИСИЯ

              Александър Фол

Вярно е, че такова заглавие може, а може би  и трябва, да се напише на всеки език, включително и на албански, защото всички съдбовно хвърлят своя жребий или – както се знае от добре познати случаи - очакват да им го хвърлят, за да изживеят изпитанията на собствената си история. На български, обаче, на езика на българската история и историография, тези думи задължително следва да се изписват поне веднъж месечно, за да пораждат онзи размисъл, който рядко ни спохожда - размисъл за мисията. Комуто мисия звучи претенциозно, да си запуши ушите, че, запушвайки ги, ще му е по-лесно да не мисли въобще.

Мисия е другото име на историческата вина. Вина е отличен юридически термин, но музата на историята Клио го употребява в драматичния му смисъл - в смисъла на стореното и на последствията от него, преживени с гордостта на поетата отговорност. Историческата мисия е хвърленият жребий на изпитанията, които нейните носители изстрадват, за да самоосъзнаят енергията си да създават. Гордостта на поетата отговорност не е думкане по изпъчени гърди, а решителен, макар и мъчителен, опит да се разбере, да се знае и да се познае изстраданата История, която, за този опит, е винаги с главна буква.

Понеже никой досега не е написал Историята на Българите, камо ли с главна буква, а Историята на България винаги се е писала и пише с малка буква поради бъркане на историческата вина с юридическата и поради комплекса за малозначителност, то разбирането-знанието-познанието се е свило за кръгова отбрана срещу евентуални обвинения в прегрешения.

Кръговата отбрана е удобна поза да не бъде заставян никой да изстрадва Историята си,   а  да  си описва случките й и да се кахъри, с чаша кафе в ръка, за пропуснатото, прехвърляйки постоянно историческата вина другиму. Защо другиму трябва тя да се прехвърля, ще рече: Защо само Другият да е с мисия, а Аз да бъда лишен от нея?   Сърбия, съгласно основната й историографска теза, е “преден пост на православието и на православната цивилизация срещу католицизма и католическата цивилизация”, пък и срещу протестантската, а напоследък - и  срещу  османската;   Румъния е “Романски остров сред славянското море”;  Гърция “съхранява основите на европейската култура и цивилизация” от околните и по-далечни “варвари”;  Турция си е империя, а империята е инвазия, независимо от това дали е фундаменталистка или по-малко фундаменталистка.

Само Бог съди и отсъжда. Затуй Другият не е враг, а партньор. Неговата мисия - историческа вина - поета отговорност не е враждебност, тя е противостоене и в противостоенето се съдържа изразеното достойнство на състезанието по съизмерването на ценности. Гоце Делчев казваше, че схваща света като поле за културно състезание между народите. И ето – да се състезаваме!  С колкото по-големи съперници, толкова по-добре, с други думи, на историографски език – с тезите на най-силните. Нека никой не се плаши от английската, немската, френската, руската или американската историография!  Те също са състезателни.

Работата е в това, обаче, че за България няма никаква  историографска теза, а България, съвременната, била имала своите национални идеали. И тъй като те са обикновено Санстефански, а Санстефанските национални идеали се изповядват вече с все по-гаснещ ентусиазъм дори от най-паметливите пенсионери, то остава, както изглежда, че “и ний сме дали нещо на светът, на вси славяни книги да четат”.  Напоследък дори и този романтичен повик на патриарха на българската литература позаглъхва за сметка на идеала да се повиши стандартът на живота. За последното – пълно съгласие. Но жребият на изпитанията, сиреч мисията – историческата вина – поетата отговорност, нямат нищо общо с каквито и да е национални идеали от Санстефански, макро- или микро-икономически тип. Те или се самоосъзнават, или не съществуват! Кой както си иска!  Историята е величава буря, а не пикник. Затова има нужда от историографско мислене, което означава да се остави мащабната линийка от Босилеград през митницата в Калотина до пазара в Одрин и да се разгърне картата на Евро-Азия. Тогава ще се появят Българите и ще останат на тази карта през последните хилядолетия, не само защото все още ги има там в компактни общности, а защото са я белязали с историческото си поведение, съдбовно определяно от жребия, който са хвърляли. Какъв е този жребий?

- Да полагат началата на цивилизацията там, където превръщат географската зона в културно-историческа;

- да създават държави, но преди всичко да въплъщават държавността, като начин да се осмисли историческото битие;

- винаги да изповядват монотеизма заради упованието в единната божественост, която направлява това битие;

- да приобщават с толерантност победените и съюзените;

- да побеждават победителите си с дела;

- да заимстват с отворени очи чужди прозрения, за да ги направят и свои;

- да формират наднационален език и

- да градят синкретична култура.

Тези редове представляват резюме на едно, обикновено наричано панорамно, обобщение, което дразни позитивистите - онези, които обичат да се занимават с календарни факти, попрескачат историческите и не допускат историографските - като преждевременни.  Защо историографските факти  били преждевременни? Защото не били подготвени с детайлни изследвания по часове и дни, та можели били да увиснат. Изследването на частта, преди да се проникне в Цялото, е реномирана дейност в академичните среди, но тя трае академически безкрайно. Време е, преди да е станало безвъзвратно късно за състезанието, някой да се захване с Цялото.

Когато Цялото, което са Българите, бъде промислено, тогава ще се окаже, че Историята не е отнемала и на днешните поколения жребия да полагат, да създават, да въплащават, да изповядват, да приобщават, побеждават, заимстват и градят. Ако жребият на изпитанията не е отнеман, то мисията – историческата вина – поетата отговорност, следователно, си остават задължение както за българската диаспора, така и за ядрото й в България. Демографските изчисления и тревогата, че “народът намалявал” не са грижа на Клио. Тя озарява само драмата на династиите на духа!          

Може би е истина, както твърдят философите на историята, че един народ се бил уморявал, ставало му все едно и не му било до мисии. По тази причина може би и на историците на уморилия се народ  им било ставало все едно. Да, но и един човек само да не се е уморил да изживява Историята, те, историците, са длъжни да я напишат и да му кажат как да я изживява, ако се наложи - дори само за този единствен читател!”…        

            За да постигна екстравагантен стилов ефект можех да заявя, че аз съм този единствен читател и че само заради мен сте длъжни да проявявате историографски подход в предаването си, професор Димитров. Но и двамата знаем, че съвсем не е така, че  много българи копнеят за такъв подход. Имах вече достатъчно впечатления, че това е извън Вашите възможности или желание, но в предаването, посветено на създаването на Дунавска България,  Вие го затвърдихте по най-категоричен начин.

Когато един зрител изтъкна данните за присъствието на Българите на Балканите няколко века преди придвижването на Кан Аспарух тук, гостенката Ви доц. Каймаканова обясни много витиевато, че подобни данни безспорно интересували любителите на историята, но те още не били категорично доказани от неоспорими научни доказателства  и  т.н. и т.н.    А  Вие   казахте  дословно: “ Дори да е така, това няма да ни помогне да влезем по-лесно в Европейския съюз!” /?!/ Разбира се, че би могло да ни помогне и за това, проф. Димитров, но също и  за много повече и за по-важни неща, отколкото Европейския съюз – за съдбовно важното възвръщане на личното ни и национално достойнство и самоуважение!

Служейки си с основния метод в медицината за търсене на причинно-следствена връзка, който владея най-добре – метода на диференциалната диагноза – си изградих следната диференциално-диагностична схема за поведението Ви: 1) Вие не знаете как и не можете да осъществите историографски подход към разглежданите теми; 2) Вие сте убеден позитивист и считате, че този подход е неправилен; 3) Имате поръчка да не прилагате такъв подход /сам сте признавали в ефир, че сте изпълнявал “една поръчка”, разбира се “в ползу роду”, но който е изпълнявал една,  може да поеме и  други  поръчки/;  

4) Просто сте безотговорен, водейки предаването по един повърхностен и високомерен начин: казахте на един зрител, че ако вземете да разговаряте с колегите си - гости на предаването - на академичен език, никой нищо няма да разбере и затова се придържате към популярни обяснения. Но зрителят беше с историографско мислене и поставяше въпрос за по-задълбочено обяснение, а не за използвания език. Всеизвестно е, че всеки, който се е нагърбил с научно-популяризаторска дейност, трябва да може да обяснява и най-сложните научни доктрини на напълно разбираем за широката публика език, без със това да профанира, омаловажава или изкривява научните факти. Прилагайки метода на изключването по логичен и емпиричен път, достигнах до заключение за Вашето поведение, което, по етични съображения, мога да Ви кажа само лично, насаме. Заради публичността на това писание, тук ще съобщя най-незлепоставящата Ви причина за поддържаната линия във Вашето предаване - Вие сте историк-позитивист, а не историограф. Затова Ви призовавам да се върнете към старата си схема да припомняте исторически събития във връзка с актуални  годишнини от тях. Това също е полезна дейност, защото е интересна за любителите на историята, които се интересуват от исторически факти, имена и  дати.

Тъй като не спадам към любителите на историята или на географията, нито съм радиолюбител или любител-нумизмат,  а само преживявам Историята на народа си,  аз бих искала да разбера  не защо днешните българи са на дъното /всички повече или по-малко знаем защо/, а какво мислят българите, обитавайки дъното вече 17 години.

“Ти си това, което мислиш, превърнал си се в онова, което си мислил"  казват древните философи, защото именно мисълта предхожда всяко действие и всяко бездействие. Това означава, че не битието определя съзнанието, както ни учеха Маркс и Енгелс, а точно обратното – че съзнанието определя битието! В тази връзка бих искала да знам ще се ангажира ли някой да провокира и да поддържа  една спешна промяна в мисленето на сегашните българи, за да могат те със сетните си сили да се оттласнат от дъното и да започнат да променят битието си. Според мен това трябва да са историци - историографи, какъвто е бил Паисий. Но отрезвяващият повик следва да бъде: ”О, неразумни юроди, как се осмелявате да се наричате българи!”

- Да полагат началата на цивилизацията там, където превръщат географската зона в културно-историческа;

- да създават държави, но преди всичко да въплъщават държавността, като начин да се осмисли историческото битие;

- винаги да изповядват монотеизма заради упованието в единната божественост, която направлява това битие;

- да приобщават с толерантност победените и съюзените;

- да побеждават победителите си с дела;

- да заимстват с отворени очи чужди прозрения, за да ги направят и свои;

- да формират наднационален език и

- да градят синкретична култура.

Звучи фантастично ,но няма невъзможни неща ...
Хубави празнични дни и поздрави на всички в уютния ви чудесен дом .
Прегръдки за теб !