Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2015 09:00 - Древните българи, шумер и вавилон
Автор: bven Категория: Поезия   
Прочетен: 1955 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Част първа

Някои от важните звезди и връзката им със строителството, символите и писмените знаци при древните народи и цивилизации.
Тайните на Лабиринта
Редица свидетелства сочат, че в Египет част от древните атланти, които успяват да се спасят от гибел, продължават да развиват своите уникални знания и култура. Доказателство за това са и пирамидите в Гиза - единственото оцеляло нещо от „седемте чудеса на света". Интересни наблюдения са извършени върху проекта и строежа на голямата пирамида на фараона Хуфу (Хеопс). Нека кажем, че родът на този египетски владетел води своето начало от народа хуфи в Памир и е свързан с древните българи, които хилядолетия обитават тези
места. От проектирането на южната шахта в камерата на фараона се вижда, че тя е насочена
към звезда от съзвездието Орион Зета Орионис.

Най-малката височина (деклинация) на тази звезда е изчислено, че е била около 10 400 г. пр. н. е. Всяка звезда променя височината си от минимум до максимум и обратно в небето. Това движение е свързано с прецесионния цикъл, който се извършва за 25 920 години. Древните египтяни са разделяли
небесния зодиак на 12 части и са знаели, че на
Слънцето са необходими средно по 2160 години
(12 х 2160 = 25 920), за да премине всяка част от зодиака.
Възможно ли е пирамидата на Хуфу да е била проектирана в това далечно минало? Според
древните египтяни душите на фараоните са звезди, които след смъртта си се връщат на небосвода. Направена е съпоставка между три звезди от съзвездието Орион и трите пирамиди в Гиза (на владетелите Хуфу, Хафра и Менкаура). Получава се пълно сходство между големината на пирамидите и тяхната ориентация, с яркостта и местоположението на звездите.

С други думи, сякаш небесната карта е наложена още веднъж на Земята. Твърдението, че душите на хората са звезди, които се завръщат в небето след смъртта им, се среща и в произведението на Платон „Тимей", където философът разказва за изчезналата Атлантида. Древни сведения говорят, че атлантите са владеели Египет и земите около Средиземно море.
По време на първите фараони се почита божествената тройка Амун (Амон), Мут и синът им
Хонсу. В превод името на сина (Хонсу) означава „северна светлина". На север са ориентирани
и всички пирамиди. Названието „хон" се среща често при кавказките народи (наследници на северните племена - кимерийци и скити, принадлежащи към древнобългарската общност) и с него се обозначава северната част на планинските склонове. Кимерийците („кими" в превод е „мост между световете") в дълбока древност живеят край река Океан. Още по времето на Омир р. Нил, позната и като Стикс (анаграма на Скит, родственик на кимериеца), е земен аналог на небесната река, наричана Океан или Еридан (име и на съзвездие в южното полукълбо).
В доелинистичната епоха Еридан е символ на Млечния път.
Нека се върнем отново на съзвездието, свързано с фараоните, Орион. По всяка вероятност то е ориентир още от времето на атлантите. Интересното е, че Орион е единственото съзвездие, което се отличава както в южното, така и в северното полукълбо. То се намира на външната страна и на двете полукълба и графично може да се изобрази като два триъгълника, обърнати с върховете един към друг. Съзвездието може да се забележи във всяка точка на Земята, защото през него минава небесният екватор. Орион се явява „Господар на небето". В едната посока поясът на съзвездието е към Алдебаран, а в другата - към Сириус.
В Египет звездата Сириус е отъждествявана с главната богиня Изида - сестра и жена на Озирис (Орион). Древните египтяни забелязали, че Сириус веднъж в годината изгрява на изток преди Слънцето. Този ден, 19 юли, е приет за първи ден от египетската година и предшествал прииждането на р. Нил. Всяка година се състояла от 12 месеца, като всеки от тях имал по 30 дни. Към тях (360 дни) се добавяли още пет дни на голяма петица - Озирис, Изида, Сет,
Нефтида и Хор. Първите четирима са от едно семейство (братя и сестри), а Хор е син на Озирис и Изида.

Сириус е позната още като „Кучешка звезда" или „Канис", напомняща за титлата на владетеля при древните българи - кхан (кан), който е поставен от Вселената монарх. Стари уникални сведения за
Сириус като звездна система откриваме у догоните - африканско племе, живеещо в Мали (Африка). Едно отважните им селища, свързани с традициите и обичаите, е Комакан. Акан е името на племе, сродно с пелазгите (древните българи, населяващи
Балканския полуостров). Според Робърт Темпъл - автор на „Загадката Сириус", именно пелазгите са основни разпространители на преданията за Сириус.
Доказано е, че всички известни мегалитни съоръжения (вкл. и Стоунхендж) са ориентирани
към звездите, някои от които непрекъснато се повтарят. Става дума за звездата Сириус в
съзвездието Голямо Куче, звездата Процион в съзвездието Малко Куче, звездата Полукс в
съзвездието Близнаци, звездата Капела в съзвездието Колар, звездата Алдебаран в
съзвездието Бик и звездата Ри-гел в съзвездието Орион. От средата на декември до началото
на януари (върхът е около 21 декември - зимното слънцестоене и начало на старата българска Нова година) същите звезди образуват на небето Зимен шестоъгълник. Графично това са триъгълници, наложени един върху друг, като вторият е насочен с острата си част надолу. Триъгълниците са аналог на пирамидите, които символизират Вселената.

Пирамидата на човешкото тяло докосва с върха си измеренията на божественото (небесното), а то от своя страна пронизва отгоре тялото на човека и го свързва със земята. Любопитна е догонската рисунка на Сириус и Слънцето, които съвпадат в момента на
изгряване. На фона на четирите основни посоки (север, юг, изток, запад), нарисувани катокръст, лъчите на Слънцето и Сириус приличат на втори завъртян кръст, сочещ полу-посоките (североизток, северозапад, югоизток, югозапад). Заедно с това фигурата напомня и на четири триъгълника (ориентирани по основните посоки), чиито върхове се срещат в центъра. Тя е идентична със строителните знаци, оставени от древните българи. Такива разкопки са открити в Плиска, Преслав, в поречието на Волга и Дон, в Охридското езеро, Унгария, Афганистан и т. н., говорещо за приемственост и устойчивост в бита и културата на населението.

В древноегипетската митология съперник на Хор е неговият чичо Сет/Сат - убиец на баща му Озирис, с когото той се бие и го побеждава. Преди битката Сет е владетел на Горен Египет, чийто символ е бялата корона, а Хор владее Долен Египет, чийто символ е червената корона. От името Сат лесно се стига до по-късния символ на злото и тъмнината Сатан (Сатана), название, означаващо „небесната земя на Сат".
На земята Хор се намира в Мемфиския некропол. Северната стена на Мемфис е границата между Горен и Долен Египет. Пазител на некропола е божеството Сокар - човешко тяло с глава на сокол.
Любопитно е, че звездата Сириус е позната в митологичен контакт с името Сот. А от Сот-кар (Сириус-кар - планетата Сириус и карите -праотци
на траките) до Сокар остава една неголяма крачка.
При българите соколът (Хор) също е обожествяван. Не случайно ние наричаме себе си хора. В гробницата на Аспарух край с. Вознесенско
(днешна Украйна) е намерен сребърен орел (сокол) със змия. За древните народи на Америка соколът е символ на силата на Горния свят. И в това няма нищо чудно, защото в основата на тези народи стои културата и светогледът на траките и кимерийците, наричани по-късно българи.

На небето Хор заема място между Изида (Сириус) и Озирис (Орион). Той е смятан за символ на Небесния бог и вечната, духовна, безкрайна енергия. Слънцето и Луната са неговите очи. В края на годината Хор се
намира в средата на споменатия Зимен шестоъгълник от звезди. Синът на Озирис (Орион) и Сириус (Изида) е познат с още едно име - Нибиру. Древни сведения за Нибиру (възможен е и вариант Кхабиру - аналогия с кхабирите/кабирите, известни
с тракийските мистерии) може да се открият в шумеро-вавилонския епос за сътворението „Енума Елиш". Нибиру е звезда, която определя началото и бъдещето, наречена „Този, който заема средата".


Тагове:   пирамида,   Хеопс,   Нибиру,   СИРИУС,


Гласувай:
5
0



1. bven - На 1: Чудесно, леко и приятно поднасяш истината за българите и тяхната връзка и роля със световната история!!
19.10.2015 21:21
Анонимни приятелю, нищо не мога да добавя, освен да те поздравя с една духовна тема - пожелавам на всички, които влизат тук, да я прегледат:

https://www/watch?v=oDJM1j2bmvw. и
https://www.com/watch?v=j-RaRxuHXVA 2ч.

Това е КОНФЕРЕНЦИЯ - Световното сърце на България , осъществена в град Пловдив (древният Иерусалим, както се досещаш).
Приятно гледане на всички!

Намасте!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10432217
Постинги: 2243
Коментари: 12164
Гласове: 32112
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031